Задължително трябва да се излекуват всички инфекции преди да се премине към ЦС.

И още един въпрос , в кои положения може да е причина апендисита, защото аз съм оперирана от него, но до колкото знам не е успял да се спука, просто е бил възпален. При този случай може ли той да е виновника?

Не, не мисля.
Проблем прави перитонитът получен след спукване на апендицита, както е било при мен.

мерси за отговорите ако се присетя друго знайте, че не ме е срам и ще ви досаждам като питам, пък вие не е задължително да ми отговаряте пак ви благодаря за всичко. Когато има с кой да коментираш такъв проблем сякаш ми става по леко:) Задължително ще пиша и през какво ще мина от тук нататък и силно се надявам да завършим темата с хепи енд

Хубаво е че не те е срам да питаш. Питай, ще се стараем да отговаряме.
Страшно е в началото, съзнанието не иска да приеме проблема, какъвто и да е той. Но пък същото това съзнание е гъвкаво и се пригажда. Добре е и че искаш да се информираш за всичко. Мен лично точно това ме поддържаше - плановете, които правех. Сега ще пусна микробиология, ако е зле ще я лекувам, ако не - правя лапаро и прекъсвам тръбата .... Ей такива неща.

п.п. Виж се с Маги наистина - от опит ти казвам добре действа разговорат с някой преминал през това.

Съгласна съм напълно. Сега на 22 април ми беше прегледа. След като доктора ми каза с две думи какво е хидросалпинкс и че го имам, последва изречението за лапаро за отстраняване и инвитро и в този момент ме побиха тръпки все едно ме обля студена пот и все едно имах тапи в ушите, гледах лекаря в устата, а изобщо не можеш да го чуя. Прибрах се при мъжът ми и поплаках . Още първия ден се замислих , че когато имам проблем започвам да мисля как да го разреша и си казах, че трябва и сега така да постъпя. Все още го има първоначалния шок, но искрено се надявам да си събера акъла и да разреша поредния проблем в живота си. Ужасноме е страх какво ми предстои, но желанието ми да гушна своята плът и кръв трябва да ми даде сили и търпение да се справя с всичко това. Искрено пожелавам на всички които още не са успели да изпитат това щастие най - скоро да го изпитат

Някой тук беше казал преди време: " Приеми ин витрото като възможност, а не като присъда.". Сега ти го казвам аз. Ако изобщо се стигне дотам. Но трябва да си наясно с истината.

Момичета, ще досаждам пак ( като конска муха съм- няма отърване от мен )

имам и друг проблем за който съвсем изключих последните 4 мес. Не намерих такава те а затова тук ще пиша. Незнам дали има и други със същият и ако няма наистина такава тема може да пуснем.

Преди около половин година си напипах бучка на гърдата, по- точно мъжът ми де. Понеже незнаех на какъв лекар да отида и при кой по -точно  разбира се посетих гинекола си с надеждата да ме насочи. Човекът понеже и при по горните ми проблеми с неуспешното забременяване вместо да ме прати на специалист по репродуктивни проблеми се прави на разбиращ, същото беше и в случая с гърдата. Не ме насочи към кой да се обърна ми започна и от това да разбира и съответно ме прегледа с опипване и после с ехограф. ( незнам защо не го смених тоя още одавна като смятам че един акушер гинеколог си е акушер гинеколог и едва ли е специалист и по репродуктивни проблеми и по бучки, явно си мисли че всичко разбира) той ми каза че става въпрос за фиброаденом че не е рак а доброкачествен тумор и че трябва веднага да отида при някакъв лекар на който ми даде тел да ме оперирал. Тогава пак паника голяма. Заветното правило на баща ми , че когато става въпрос за рязане се търси второ , трето та дори и повече мнения, та го послушах. По съвет на баба ми отидох при някакъв мамолог уж много добър. Боже господи беше пълно куку. Какви работи прави няма да ви разказвам, защото ще ми се смеете естествено. Избягах с 300 от тоя ненормалник. Той каза също, че е фиброаденом, но като попитах за операция каза оооо може и да не правиш. Аз съответно повторих думите на гинеколога , че. само няма да мине нито с лекарства, само с операция и то веднага., но той отговори , че не била задължителна операцията, но било хубаво за да не станело лошо. Последва търсенето на следващ лекар и то не изперкал. Той също заключи фиброаденом като никакви изследвания нямаше само на напипване. Обясни ми , че не се лекува с лекарства и няма да мине само, само операция, вече аз да преценявам кога. Каза че можело много време да мине до като се реша, но в случая че работим за бебе трябвало да се маха за да нямам проблеми. Каза че в най- лошия случай като забременея от повишаването на хормоните щяло да се възпали и да боли и ща не ща ще дойда за операция. 

Та има ли други сблъска ли с този проблем и какво правихте, не съм много запозната по въпроса и ще ми е от помощ информация?

Мисля, че с опипване и напипване не става работата.  Що за безобразие - без грам изследване да те мятат на операцинната. Умират да режат тия хора, причините са ясни , но това е друга тема.
Първа крачка е мамограф.
Това дори препоръчитено се прави като профилактика и превенция.
Снимката струва около 30 лв., на мен личната не ми даде направление. Възможно е и да се поема от ЗК.

Мамограф НЕ преди 35, дори 40 години. Отдавна не се прави на жени под 40 г., камо ли нераждали. Облъчването е силно. Палпацията + ехограф са достатъчно, направени от добър мамолог.
Този фиброаденом по - добре го махни. Тъй като е хормонозависим при една стимулация може да нарасне, също и при бременност.

да така е мамографа не става и аз така се допитах и ми казаха само ехограф за по- младите и особено не раждали. Тук не съм много запозната и за това подпитвам, защото последният лекар точно това каза , че се елияе от хормоните и точно това ме притеснява и искам да се запозная подробно с проблема и да взема да го реша , че ако се стигне до ин витро и стимулации да не си докарам беля

Много, много се извинявам за невежеството.
Репродуктивен ме изпрати директно на мамограф - профилактично. Вярно е че имам 40.

Абе не се препоръчва мамограф преди 35-40 и то особено на нераждали, ама зависи от зора да ви кажа. Правих 3 мамографии в рамките на месец. Първата просто при мамолог (така ли се казваше). После в два поредни дни, като за втората снимка имах маркери, на които трябваше да се обърне специално внимание. Това в онкологията. А стигне ли човек до там .... няма млад стар, раждал нераждал ... Накрая и през пункция минах- Резултата - доброкачествени образувания, много ситни, но и няколко.
Е аз не ги махнах, те бяха малки де, изкарах си една стимулация и бременност. Не казвам съвсем да не обръщаш внимание на проблема, но си го следи ехографски и то, колкото и страшно да ти звучи при онколог. Ако решиш поискай и пункция - не боли почти и се изследва точно за това, което те плаши.
А тоя твой лекар - „специалист по всичко“ го сменяй. Вярвам повече на тясно профилираните лекари.
Успех с решаването на проблемите.

много, много правилно. Не е препоръчително, но когато обстоятелствата го налагат нямат място годините и раждането, ако има съмнения за лошото. Последния лекар при който ходих е точно хирург- онколог. Според мен най- правилно е ако се самооткрие да се отиде при Специализиран лекар в тази област, за да сме по- сигурни , че си разбира от нещата и той да направи оценка. Щом напипват значи има начин по който да се разграничават киста, фиброаденом или рак. Например аз си представям кистата да е пълна с течност и при натиск да се усеща по меко, а при мен фиброаденима си твърдо топче на допир. Това са само мои предположения, нямам идея дали е така, просто следвам логика. Не се подвеждайте по моето въобръжение:) Също така мисля , че ехографията също прави някакво заключение. И ако наистина има големи съмнения да се напрафи мамография. Има и нещо друго мен ме разпитваха на последния преглед за майка, сестра и така нататък, защото ако близка е имала рак , то риска ми се повишава. Противопоказано е мамографията на млада нераждала жена при положение , че няма ехография или други неща с които да се прибегне първоначално, а директно мамограф

подкрепям отговора за разликата между мамолог и мамография, също подкрепям мнението , че няма гаранция да не стане лошото. Фиброаденома си е тумор, вярно доброкачествен го водят, но поникакъв начин не означава , че няма да се изроди в злокачествен дори вероятноста да е малка тя съществува. Важното е да се предприемат мерки и то непременно, а не да се отлага и задължителни профилактики.

mishanta би ли споделила опита си с операцията, тъй като и аз трябва да реша проблема, а съм доста страхлива на теми игли, рязане и операции.

На мен в интерес на истината не ми правиха биопсия, казаха ми , че като реша да дойда за операцията преди това щели да правят. Нямам съмнения дали е фиброаденом, тъй като и тримата лекари го казаха, но все пак да споделя , че не ми направиха на момента

искам не искам , не става въпрос дали ще е приятно или дали боли, знам , че трябва да го направя и това е. Със здравето шега не бива

На мен 2 -ма мамолози - онколози ми казваха, че е фиброаденом, а хистологията показа мастопатия. Така хубаво топче си беше, на ехограф са ме гледали, а се оказа друго. Единият не искаше да ме оперира, да съм си стояла с топчето, можело така и 10 години, само да се наблюдава. Е, какво да го чакам? Така било "на запад", не режели, а проследявали, това думи на онколог - хирург. Та, връзки вадих да се съгласи за операция. Накрая ме оперира, с пълна упойка (била съм емоционално нестабилна  ). Не усетих нищо, като се събудих, все едно съм спала добре, нито ми е било лошо, нито нищо (брех, извадиха готина упойка). След 2 чАса си отидох и то пеш до нас. Още същата вечер спах на оперираното.

здравейте момичета,
да ви разкажа какво ново се случи В понеделник се видяхме с Маги и разговарях ме. Доста добре ми подейства срещата, защото да разговарям с мъжът ми който нищо не разбира и ме пита веднъж какво било цветна бременност( няма да издавам според него какво е било, за да не се смеете много) и това да разговарям с човек минал през моя път и добре запознат има голяяяма разлика. Незнам как напълно непознат човек може да ти подаде ръка в такъв момент, но явно съм извадила късмет, че се регистрирах тук. След разговора и съветите на Маги как да постъпя и записания ми час, днес бях на преглед при Пенков в Репромед. Първо впечатление - малко луд и говори малко глупости. Надявам се да нямам проблеми за бъдеще. По същество- днес трябваше да ми дойде цикъла, но както и лекаря ме видя толкова притеснена позна, че ще ме пропусне. Взе ми микробиология,назначи ми два хормона взависимост кога ще ми дойде цикълът и ме гледа на ехограф. Каза, че лигавицата ми била по- дебела 12 мм, а трябвало между 8 и 10. Аз му казах, че може да се дължи на приема на дуфастон 4 мес предписан от друг гинеколог , а той отговори, че не е трябвало да го пия. С Маги се разбрахме като отида да не казвам къде съм ходила преди това и какво е станало да видим той какво ще каже сам. Интересното е че на ехографа той нищо не каза освен това за лигавицата, нищо за хидросалпинкси и тръби. Подробно ме разпитваше за ужасно много неща, което ми направи добро впечатление тъй като никой никога не ми е обръщал внимание. Бях отишла с мъжът ми и той го извика да влезе, разговаря и с него и понеже от нерви тези дни и секс не сме правили му пуснахме спермограма. Маги ми даде съвет да направим спермограма в център за репродуктивни проблеми, а не където и да било, както и аз бях изчела защото не били надежни резултатите. Това се оказа много правилно. Резултатът нямаше нищо общо с предната правена в Екзакта. Имаме лоша морфология и по бавно втечняване, което коментирахме. Интересното освен мизерните и подтиснати условия за даване на материал които мъжът ми сподели тук ни обясниха всичко, а не като предната да ни я дадат и да се ровим в интернет да се мъчим да си я разчитаме. Разговаряхме с ембриоложката след което се събрахме всички при лекаря. Лошото е че късно разбрах , че не са му пуснали подробна по крюгер. Ембриоложката каза, че според нея било добре понеже имал достатъчно сперматозоиди да не сме се притеснявали за морфологията, но лекарят се намеси и малко поспориха. Изписа му селен да пие 3 мес и след това подробна спермограма. Интересен беше факта, че лекарят отгатна при кой гинеколог съм ходила. След което с мъжът ми се спогледахме и реших да си призная да гинеколога и неговите кисти и толкова необясними неща че да ме праща на гастроентереолог след това за Стефанов и хидросалпинкса и как без цветна снимка, а само с ехографски преглед ми казва да правя лапаро да махам и двете тръби и да съм правила ин витро. Доктора отговори , че си има план и изследвания и ако е така да това ще се направи, но до тогава спермограма, хормони, микробиология ако е чиста цветна снимка ако не лекува ме се и тогава. Каза също това че сме ин витро клиника работата ни не е само ин витрото, а и да търсим причини и ако не може естествено то тогава инвитро. Незнам лекарят добре ни обясни всичко. Останах доволна. Съгласна съм с плана който изготви и изследванията които назначи пък ще видим накрая какво ще излезе и какво ще се случи. Забравих да кажа, че има съмнения за поликистоза, но ще видим какво ще стане. За сега оставам с три различни мнения и едно от тях с поставената диагноза за хидросалпинкса, накрая ще видим кой лекар ще излезе прав. Сега съм малко по спокойна след този лекар пък времето ще покаже какво ни очаква. Ще пиша при резултати от изследванията.

Виждаш ли един разговор с човек минал по този път и с внимателен и обясняващ лекар какво правят. Сега ти е по-спокойно нали? Имаш план и знаеш кое след кое ще правиш.
Успех ти желая!