Ох това с животните ми е толкова познато... Аз усилено мрънках на нашите за папагалче или евентуално канарче, а те ми обясняваха, че Дядо Мраз няма как да го донесе, защото ще умре от студ. Тогава взех да мрънкам, че го искам за рождения си ден и в крайна сметка за десетия ми рожден ден ми купиха рибки - красиви и скучни, нито издават звуци, нито можеш да ги пипнеш... Не бях много доволна, за това за единайстия ми рожден ден, си купих папагалче и уредих една приятелка да ми го подари за рождения ден, така бях сигурна, че няма да ми откажат да го задържим. Няколко години по късно, майка ми която не искаше никакви животни ни взе коте, а междувременно от време на време гледаха пилета с баща ми в хола, а по едно време и диви зайчета имахме. Промяната в желанието за животни дойде от това, че се преместихме в по голям апартамент, а преди живеехме в две стаи. И сега разбирам майка ми защо не е искала животни и аз не искам, освен ако не живеят навън и идват да ги храним. Изкарах един месец гледайки гълъб в банята, няколко дена съм гледала бързолет, малко коте една седмица - но определено не става в такова малко пространство да живеят четирима човека и животно. Сега децата примрънкват за котка, но единствения вариант е да е улична и да се качва на терасата ни и да я храним. И снощи дойде един голям котак с каишка, решихме че е на съседа, но се оказа, че е на една баба от съседния вход, която почина преди месец и наследниците и са го изгонили. Ако продължи да идва, ще го храним и ще му се радваме, но ще си живее навън. Съседката е казала на нейните деца, че когато почнат да си подреждат сами стаята без да ги юрка, тогава ще говорят за домашни любимци.
