Здравейте всички! За пръв път се осмелявам да отворя тема и ако не е за тук моля модераторите да я преместят!Става въпрос за избора на име,когато  едно бебе е толкова дългоочаквано и желано,както повечето бебоци тук. Като всеки родител, и ние искаме най-доброто за нашата рожба,и сега,когато съм на финалната права объркването и вълната от емоции ми идват в повече...Принципно, до като се борехме със стерилитета, със съпруга ми имахме уговорка,че ако някой ден имаме момиче той иска  да избере име, а ако е момче-аз. Името,което си беше харесал не ме впечатли кой знае колко,но за 9 години го приех,че е подходящо и ми стана някак си естествено и желано.  Когато забременях в първите месеци все още си поддържах идеята,че името е вече предопределено,и след като се потвърди пола вече се успокоих,че няма да го мисля! Объркването обаче дойде в момента,в който майка ми ме попита как ще изберем името на бебка, аз и казах, но тя реагира бурно,че това име не и харесва,че обществото в което живеем няма да го възприеме, и че ако държа на нея като майка трябва да се спра на друго име. После започна да налага разни други алтернативи,и да твърди,че самата тя не е харесвала как се казва и винаги се е срамувала от името си.Ето защо иска внучката и да носи красиво име и да не се налага да се чувства неудобно,както е било при нея! Тук трябва да спомена,че сме мюсюлмани и за нас значението на името е по-важно от това как ще звучи на български на пример! Името,което съпругът ми избра означава "добра вест"=Бушра, а майка ми иска бебето да се казва Айя,което означава "знамение" Тя дори днес ми заяви,че ако искам бебето да си има баба,ще се съобразя с нея!Цял ден мисля върху казаното от нея( между другото живеем при нея)
Зная,че някой ще ме упрекне,че на фона на толкова сериозни казуси и проблеми във форума ви губя времето с "глупости", но наистина емоционално съм пред криза-постоянно мисля за това,на кой по-напред да угодя,а ако някой ме попита какво всъщност искам АЗ ,отговора ми е,че вече не знам...Дайте ми съвет,как да постъпя,че да не съжалявам за избора си!Как да се избавя от раздвоението си и да се радвам пълноценно на последните си бременни дни?!

Майка ти е напълно права - детето не бива да се срамува от името си. То трябва да звучи нормално на повечето европейски езици, особено на този, в която държава живеете. Не ти ще живееш с това име, а детето ти, при това, дал Бог, дълги години. Не му причинявай неудобства с това, с което ще се представя на света. То няма да си остане в затворената ви общност, а може би ще избере да живее на друго място - място, в което това име ще му създава затруднения в общуването.

Писах, писах, но постът ми не публикуван. Ще опитам пак на кратко. Не мисля, че проблемът е за подценяване. Ако от сега осъавиш да те тровят разногласията между майка ти и мъжа ти-спукана ти е работата. Ще ги има и при отглеждането на детето и ще луднеш. Бих те посъветвала ти да избереш друго, различно име, за да им покажеш още от сега, че твоето мнение е важно, щом става дума за детето, но разбирам, че е нужна по-голяма дипломатичност в случая.
За това опитай да накараш съпруга ти да започнете отново да избирате име, пък дано се спрет на някое, което и майка ти одобри. Кажи му, че е добре името да се изюисли сега, когато детето е вече на път, а не преди 9 годони.
Иначе аз харесвам и двете имена и не виждам какъв ще е проблема с името Бушра. Не става ясно обаче къде живеете.Това може би е от значение.
Не позволявай обаче майка ти да те накара да обидиш и пренебрегнеш съпруга ти. Ако ще мислите ново име, правете го заедно, иначе ще се породят проблеми.

на мен и двете имена ми харесват (като значение и като звучене). ако ще търсите ново име, опитайте в този сайт, има невероятно голям избор:

http://imena-znachenie.ru/

Здравей, мисля че много добре разбирам през какво минаваш.Моя мъж е български турчин(мюсюлманин), а аз съм си християнка.Когато започнахме да мислим за бебе и двамата се разбрахме, че ще изберем име което да помогне на детето ни и няма да му навреди в бъдещия му живот.С името се представяш, името е лицето ти в един момент.Когато разбрахме, че ще е момиче, аз му казах че искам да е с определена буква, а той измисли името.Нашата дъщеря се казва Моника.Нито за момент не съм го натискала как да се казва тя, той хареса името, той го избра.Името и е интернационално и красиво, а и няма да и пречи.Защото той хиляди пъти е бил дискриминиран, защото е Мерал, а не Мартин.Има много красиви мюсюлмански имена, който са интернационални, така че обмислете го добре.Знам че значението на името е важно за вас, но вярвам, че можете да намерите добрия компромис.А Айя е едно прекрасно име, която самата аз бях харесала

как звучи името на човек е много важно, повтарям се и аз с момичетата
ако си намислила  име, което ти харесва на теб как звучи, не угаждай на другите


аз харесвам  чуждоезични имена, но ми става смешно когато ми казват, че го кръстили Стивън на дядо му Стоян или Никълъс на дядо Никола   

Момичета,от сърце ви благодаря за подкрепата! На въпроса къде живеем-по настоящем сме в Триград- Родопите- тук никой не слага арабски имена-повечето избират типично български,за разлика от селото на мъжа ми,където преобладават турските и арабски имена! Все пак, ако един ден видим,че няма работа (ветеринарен лекар съм в Девин и региона) бихме емигрирали на Запад или в Турция, но по мое мнение дискриминацията и липсата на толерантност са проблем повече в България,от колкото в др. страни! Последно, съпругът ми даде "карт бланш" и каза аз да избера името,а той нямало да се сърди...но това още повече ме обърка,защото не знам дали е редно върху мен да пада отговорността за избора на име за нашето дете (все пак бебето не е само мое)
Тара -разсмя ме и споделям напълно мнението ти за Стивън и Никълъс

Има имена, които звучат смешно на немски или английски. Да не говорим, че има такива, които звучат ужасно на български. Мусайбе, например. Не мисля, че може да се поставя религия, народност или каквото и да било друго пред интересите на детето - то ще се срамува, не майка му или баба му.

Наистина има имена, които в един или друг аспект или език звучат нелепо. Ние когато избирахме името не сме дори информирали бабите - единствен критерии ни беше да е лесно, да се пише лесно на български и английски  и други такива практични съображения. Надявам се да сме се справили - ще ви кажа като стане тинейджър поне
От предложените две имена аз харесвам и двете и не виждам никакъв проблем с тях от религиозна или етническа причина. Да, определено не са християнски имена, ок, но не са и някакви крайно екзотични, така че аз проблем в тази насока не виждам. По-скоро проблема е с настроенията на бабата/бащата според мен. А там каквото и да измислиш винаги може да има недоволни И макар и майка ти да се е намесила с най-добри чувства към детето, не разбирам крайната и позиция...

Проблемът не е в името, а в противопоставянето на роднините ти, а това винаги е лошо. Каквото и да избереш, е възможно да има недоволни, а ако ти трябва да избираш, тогава недоволството ще се насочи към тебе и ти ще си потърпевша.

Аз бих постъпила така - бих избрала няколко имена, които да са добре звучащи за всяка религия и общество и няма да има риск детето да е дискриминирано само заради името си. Има достатъчно голям избор от такива имена, които имат важно значение и имат аналог и в други религии, например Надя, Дияна, Тамара, Райна, Мина, Наташа, Мара, Нора, Мая, Дима и т.н. След това бих предложила на съпруга си и на майка си заедно да одобрят от списъка тези, които те смятат за подходящи. Така ще постигнете съгласие по тема, която очевидно е много важна за всеки от вас поотделно, но и за рода ви като цяло.

Каквото и да решиш, пожелавам ти детето да е живо и здраво и да има роднини, които да го обичат, независимо от името му!

Bistrikus, аз не разбрах защо според майка ти името Бушра е проблем, а Айя не е  И двете са мюсюлмански доколкото разбирам, и двете звучат добре според мен и значат нещо хубаво. Защо името Бушра да е по-срамно от Айя?
Майка ти те изнудва по този въпрос обаче, което не й прави чест. Вие с мъжа ти трябва да решите, а тя изобщо няма право да се меси, без значение дали живеете заедно или не.

Ние като избирахме име се водихме от това да е интернационално и да се произнася лесно от различните народности. Доколкото разбирам за теб това не е важно, така че от тази гледна точка нямаш проблем. Не мисля, че и за детето би имало проблем след време. Аз имам колежка туркиня и не мисля, че някой някога я е дискриминирал по този повод.

Ние се водихме и от това да не е кръстен на никого, за да няма сърдити и за да си има собствен път в живота така да се каже.

Пожелавам ти да изберете името, което ви е на сърце без да си влияете от мнения на роднини. И разбира се леко раждане и здраво бебче на финала 

Bistrikus, след като имаш "зелена светлина", но все пак не искаш решението да е само твое би могла да избереш няколко имена, които ти харесват и смяташ за подходящи и от тях таткото да направи финалния избор. При нас се случи нещо подобно. Ако за теб е важно мнението на майка ти съгласувай "списъка" с нея, но все пак детето е ваше и в подобна ситуация аз ще се съобразя с моето желание и това на мъжа ми. Освен това все ми се струва, че бабата много бързо ще забрави"драмата" с името като гушне внучката. 
Според мен също имената трябва да се избират по начин, че да не звучат нелепо и прекалено екзотично, да се вземе под внимание, че един ден ще послужат за презиме (при момчетата). 
Леко раждане, здраво бебе и много прекрасни мигове с малкото човече! 

Честно казано,снощи,до като пишех темата се съмнявах,че някой ще я прочете,камо ли да ми отговори...но вие ме заредихте с огромна доза оптимизъм-прегръщам ви  Страхотни сте,както винаги-благодаря на "Зачатие", че ни дава тази възможност за взаимопомощ, дори без да се познаваме! Проблема,погледнат през очите на друг,често придобива друг смисъл,за този,който си мисли,че е затънал до  шия и не може да се види от страни! Придобих малко повече кураж да се опълча на всеки,който иска да ми отнеме правото на избор и да изразя и своето мнение-дано всички ние се радваме на здрави и добри деца и един ден да се гордеем с тях!

С уговорката, че не познавам мюсюлманските обичаи, но когато детето е мое и на мъжа ми, смятам, че е редно ние да му изберем име. Майка ми ми е дала името, което е искала (а ако не го е направила, това си е неин проблем, но в моя случай родителите ми не са имали разногласия за това как да се казвам, било е и доста модерно тогава). Тя също не беше въодушевена от избора на името на сина ми, но разбира се, че го прие и обича детето. Аз не съм я питала, просто я информирах.

Абсолютно съгласна с Blue, ние информирахме родителите как се казва дъщеря ни като се роди.Преди това никой не е знаел.Имаше малко несъгласие от страна на моята майка, което ме учуди, ама бързо и мина като видя бебешора.

Всичко си зависи от хората, но това дете е ваше и вие го кръщавате както на вас ви харесва, вие му давате старт в живота.

И извън темата, момичета ако в София няма проблем да се казваш както и да е, то в малките градове, си е голям проблем понякога.Моя мъж например тук в Плевен го третират като втора ръка човек, докато не го опознаят, защото е Мерал, докато в София, този проблем не сме го имали.

И ние като Маги ги уведомихме като се роди
Моите родители са защитници също на тази позиция детето да си е с негово име, ние да си го избираме и дори предпочитат да не е кръстено на някого, така че те реагираха с любопитство към името и мисля му се зарадваха, защото не е масово
Свеки се беше опулила (т.к. моят мъж и звъннал и и казал, та не е било в мое присъствие) как така сме го кръстили, ама на кого, ама как така ни хрумнало , но не че нещо е казвала на въпреки, а просто май си е мислила, че трябва да е кръстено на някого (тя има малко сбъркани представи за традиция - когато както и изнася....). Обаче после като се похвалила на родата и познати и всички много харесали името, сега само върви и се хвали и разправя на всички как се впечатлили и колко било хубаво името и т.н. . Това за мен е типичен пример, как ако я бяхме уведомили преди раждането можеше да се пробва да дава акъл и мнения, а сега си се радва

На съседите до нас зетя е арабин, живее тук, децата са с по две имена - българско и арабско,  има хора, сипят жлъчни коментари, но къде без такива.

В моето име също са участвали роднините  ,  първото посочено име е било Калина като съм се родила, но съм кръстена по преценка на свекървата 

зълва ми е била записана даже като Николина, по някакъв обичай да се пита кумата, името е сменено на Валентина

роди се на брат ми дъщерята, майката казва  - Дияна, както сме се събрали в стаята в родилното, чичито на родилката прави разбор на името,  как виждате ли правилно било ДиАна 
тръгваме с брат ми за нотариус и познайте   какво го човъркаше  ,  да смени буквата в името,
после  кой щеше да бъде обвиняван от майката, ако му носех акъла и му бях казала - сменяй буквата 

Името наистина е много важно и остава отпечатък в съзнанието и в самовъзприятието на човека. Аз съм кръстена с име, което за времето си е било изключително рядко и във вида, в който е записано, също рядко се среща. Винаги съм го харесвала и съм безкрайно благодарна на майка ми, че го е измислила, макар че и тя не може да обясни как точно й е хрумнало. Когато чакахме дъщеря ми дълго време, мъжът ми беше дал нещо като обещание, че ако ни се роди дете, ще бъде или Мария или Христо, а аз обещах да го кръстя, както си му е реда. Та роди се Мария. Нямам нищо против името, но ненавиждам съкращението Мими, от Мимето направо тръпки ме побиват. Та с раждането обясних на всички, че краткото й име ще бъде Мия и никой да не я нарича Мими. Когато мислехме име за сина ми, всеки от нас си беше намислил 2-3 имена. Аз изчетох много неща в интернет за значението на името, за датата на раждане, тъй като беше планирано секцио, за нумерология на името и какво ли още не. До последно не можех да реша как да се казва, даже стоя 1 ден без име в болницата -все се надявах, че като се роди и ще ме осени името. Да, ама  не стана така. Накрая всъщност избирах между 3 имена- Владимир, Явор и Ясен. Владимир определено не ми звучеше в тон с бебето, а Явор и Ясен практически имат еднакъв корен. Кръстихме го Явор и оттогава насетне никога не съм си представяла, че би могъл да се казва по друг начин. Каквото и да решиш, ти пожелавам точно това -детето ти да се гордее с името, а ти да си щастлива с избора си. Другите ще се научат да го приемат. Успех.

и аз винаги съм си мислила че детето трябва да е с хубаво име с което може да се гордее ,а не да се срамува че в някои хора в  България ще  звучи смешно.в края на краищата ние си го раждаме и ние го отглеждаме и му даваме живот които да живее и да определя само когато порасне.мойте родители на времето са чакали дълги години преди да се родя и са избрали име повече с християнско звучене не толкова популярно през  80-те години.според мен кръстете детето както ви харесва дали ще е международно с лесно звучене,мюсюлманско,християнско или на бабата или дядото важното да се харесат на родителите.не трябва да се налагат родителите ,защото като се роди по-друг начин ще разсъждават.преди известно време когато седнахме да обсъждаме имената с ММ аз му обясних че искам да го кръстя на баща му ,но само с първата му буква.незнам дали ще се хареса на родата или на околните,но на нас ни харесва.както ида се казват децата да са живи и здрави децата да пораснат и да тръгнат по своя избран път това е важното.на мен и двете имена ми харесват лесно се произнасят и ми звучат красиво с хубаво значение

но когато детето е мое и на мъжа ми, смятам, че е редно ние да му изберем име.

Точно. Другите са роднини и нямат право да се месят.
Имат право да са щастливи, заедно с вас, че сте живи и здрави и че сте се сдобили с дете.
Ще се потръшкат, па ще им мине.
Ако не - толкова по-зле за тях.

Аз даже съм по-радикална, защото смятам, че този, който избира името е майката.

Нашето последно /засега/ бебе в родата не е кръстено на никого.
Снаха ми е чудесна, родата е общо взето демократична, но имаше разни уж неволни подмятания пред майката. Дори брат ми подметна на жена си и моето име.
Когато наближи раждането, дръпнах снахата настрана /пак след уж небрежен разговор за името/ и й казах - Виж какво, въобще няма да се съобразяваш с нас, знам че ни уважаваш, няма нужда да угаждаш на когото и да било с името. Роди я, виж я и й дай името, което ти е най- на сърце. Като я видиш, ще разбереш. И сега имаме прекрасна, мъничка Александра.