Lilibell подкрепям напълно всички мнения нагоре!
Аз съм на 35 (и 1/2) и сега какво - трябва да се чувствам повяхнала и остаряла ли, неспособна да отгледа дете понеже евентуално мускулите ми вече „атрофират“ и кой ще тича след него тогава!? Ела ме виж, пращя от живот и съм в пъти по-млада от някои 25 годишни момичета, и факт е , че борбата за детенце също ме поддържа такава.
Никой не знае как е протекъл животът ми досега и какви са причините да нямам още деца, понякога хората забравят, че не всичко се случва точно и когато го искаме. И какво от това? Трябва ли да спрем да мечтаем и да се стремим да сбъдваме мечтите си?
Аз не съм чувала такива думи около себе си, понякога може би го виждам в очите на хората, но няма никакъв шанс да позволя да ми влияят. За съжаление хората не осъзнават човешката болка освен ако тя не ги застигне,а някои остават умствено и емоционално неузрели през целия си живот. Подобни жалки коментари и разсъждения са липса на възпитание, ниска интелигентност и първобитност, които просто не си заслужава да забелязваш. Всички осъзнати или неосъзнати думи, подхвърляния и намеци те правят по-силна, макар и да не го усещаш веднага, макар и да те боли безкрайно.
Запомни едно: бъди горда със себе си, че си различна, че си толкова силна, падаш - ставаш, сърцето кърви, но ти се усмихваш, мечтаеш, вярваш и се бориш ден след ден, за да сбъднеш най-съкровената си мечта да бъдеш мама. Сигурна съм, че всяка от нас ще дочака своя заветен миг и ще гушне бебчето в ръцете си. Пътят е труден и бодлив, но всички заедно ще го извървим, нали така?