Абе относно добиването на "кофти навици" за спането - пак сме в "класиката", или демек - до дете си е.
У нас кошарите си останаха девствени - и дървената и сгъваемата. До септември миналата година - нямаше заспиване без мен, да не говорим другаде освен на моята спалня. И "палачинката се обърна" за ден буквално, когато миналото лято се прибрахме от село. Стаята му си беше готова, кошара не се ползва, не купих и детско легло някакво - направо спалня 160/200 получи Данаил. Е, като реши, че ще стои там и ще спи сам там - и да го накарам когато сме в града да легне при мен - не ще. Даже когато съм опитвала да го прилъжа, че е болен и да ми е по-лесно през нощта - пак отказва. И тогава - аз лягам на неговата спалня, а не той на моята.
Сега на село - спи на някоя от спалните, или с мен, или с майка ми когато е тук. Има и кошара (от майка ми още, доста по-голяма от сегашните стандарти) - тцъ - не ще там. Та като сме тук, спи с някой от нас с дни и седмици, приберем ли се в апартамента - отива си в стаята и си спи сам на леглото и това е. Същото е положението с почивки, хотели и пр.
Та поне от моя гледна точка, въпросът със спането - къде точно, с кого, дали с някого изобщо - не е до изграждане на навик (механичен), ами до това какъв акъл им е дошъл в даден момент. Предвид моя личен опит
Смайли - покупка на кошара точно, е най-безумният разход, който мога да направя. Но просто моето дете е такова и затова ми е излишен разход. Лично аз - не вярвам, че твоят Дани ще се запъне да спи на вашата спалня в бъдеще, ако спиш с него 2 седмици на спалня. Или ако опита пък след прибирането ви - като го отрежеш няколко пъти - ще миряса. Но, ако все пак не ти се поема и грам риск по темата - купувай.