Здравейте!
За първи път пиша във форум - винаги съм била с нагласата, че не трябва да се влиза във форумите и не трябва да се чете, но вече съм безсилна .... Ежедневно чета всички теми, коментари, съдби и т.н. , и усещам, че вече имам нужда и аз да споделя !!!
Моля, "ветеранките" във форума да не се карат ако не пиша в правилната тема - колебаех се дали трябва да е в "текуща тема за споделяне" или тук , предвид факта, че съм пациент на "Надежда" и избрах да пиша тук, тъй като се надявам да намеря хора, които са на моя етап от битката.
И така, днес е 12-ти ден от трансфера (17-ти ден от пункцията).
Върнаха ми един бластоцист - казаха, че бил много "красив", каквото и да значи това ...
Днес ми е ден за цикъл (който винаги е бил точен като метроном). По принцип си ходя нормално на работа, не съм се залежала вкъщи, нищо не ме боли, чувствам се много добре, но днес не смея да мръдна ... Прибрах се вкъщи и буквално ме е страх да отида до тоалетна, да не прокървя ... Най-страшното е , че осъзнавам, че нищо не мога да направя ... Или съм бременна или не съм, това е ... Стискам зъби в четвъртък (на 15-ти ден от ЕТ) да направя кръвен тест.
Естествено, не устоях на напрежението и в събота (на 9-ти ден си направих уринарен тест, отрицателен). Логично, започнах да си повтарям, че е рано и няма как да отчете, но все пак ми стана тъжно...
От пункцията до сега не мога да ходя по голяма нужда ... Видях, че всички имат този проблем, но много се притеснявам да не си причиня допълнителни проблеми, тъй като единственото спасение са микро-клизмичките с мед (а пробвах всичко) ... И сега ходя на всеки 2 дни, но задължително с тяхна помощ
Заедно с утрогестана и другите стандартни хапчета (които виждам, че всички пият) пия Достинекс и Медрол ... Медролът ме притеснява, тъй като е кортикостероид и пише да не се прилага при бременни жени ....Някой от вас пие ли го? Мисля до четвъртък (деня на теста) да изпълнявам стриктно предписанията и тогава да питам до кога трябва да ги приемам
Мъжът ми е голям оптимист - не спира да говори на Ембрито (така му казваме вкъщи) - непрекъснато е на "домофона" (на пъпа) и все нещо му приказва !!! Имам чувството, че направо ще умра, ако няма никой там вътре.
Ох, много ми е тежко ... А е едва първи път за нас! Като чета колко много опити имат някои момичета направо се отчайвам!
Моля се Ембрито да слуша баща си, че ако долавя само импулсите на майка си ... досега да се е отказало
Стискам палци на всички, които чакат !!!