Благодаря ви момичета за страхотните пожелания и думи!
Благодаря мамо Еми за темата за която сърцето ми копнееше. Доживях и аз да стана мама. Беше адски трудно и тежко изпитание. Благодарение на Бог д-р Стаменов и неговия екип в Болница Надежда, където живях 2 месеца, се роди Никол. Малко рано - в края 34 седмица и след доста тежка операция, но без нужда от кувьоз и допълнително лечение. Сега й треперя, трудно ми е, не зная дали правя всичко както трябва - все вероятно нормални емоции. Надявам се да се справя и Никол да расте жива и здрава. Малко трудно се възстановявам. Още не знам къде се намирам и на кой свят съм. Толкова различно, толкова истинско, толкова хубаво и толкова трудно е да имаш дете. Къщата е различна, емоциите са други. Много съм уморена, но всичко си заслужава. Само искам да издържа и да се справя, защото тя вече е в ръцете ми!