Благодаря ви, момичета, че мислите за мен. Аз няма с какво да се похваля. Както очаквах нещата никак не са розови. Това моето ТСХ от година и половина си играе с мен. Увелича хапчетата, пада до нула. Намаля ги-изхвърча в облаците. Честно казано вече много ми писна!
И така, както вече стана ясно от моето ,,уникално" Амх, аз съм с изчерпан яйчников резерв. Има някакви фоликули, но яйчника НЕ функционира, О няма. Предложението на док е да направим спермограма, ЦС и ако всичко там е наред да се опита да го накара да заработи. Шансовете ни обаче са минимални (не го каза точно така, но аз разбирам чудесно). Сега ми е толкова криво, че ми иде да захвърля всичко. Още повече, че мм е абсолютно убеден, че няма смисъл. Предполагах точно такъв развой и уж бях подготвена, а сега така ми се реве, пък не мога. Едно ми е хем безразлично, хем гневно...като си помисля, че 10 години ние се пазим! От какво беее? От мечки

Ей така става, когато човек си прави сметки без кръчмаря. Чакай да завърша, чакай да почна работа, чакай това, чакай онова и накрая....край!
Надявам се, че утрото ще е по-мъдро от вечерта и утре ще се почувствам по-добре. Сега се оттеглям да ближа рани
Лека и спокойна нощ и още веднъж, благодаря ви за подкрепата.