jam , благодаря за  инфото. Аз от никакви облаги досега никога не съм се възползвала , за великите деЦки  превишаваме доходите , та сега може  за сефте  да ни е .

Говорейки с госпожата в детската градина сутринта , много го похвали -чак не повярвах за моето дете ли става въпрос -  че  нямат проблеми  с него ,  яде всичко и  допълнително иска / много важно пък   , само да не ми поискват втора такса за яденето   / ,  сред умните  било  по нейно мнение   -аз иронично се засмях ,щот не виждам наченки на гънки ,ама щом е рекла  .

Но му куца фината моторика - например щом трябва да оцветява в контур , не се справя  ,а и няма търпение и  желание - когато спокойно  движи  молива е  що годе ок , но все бърза и драска . Като че ли няма търпение  за по -пипкавите неща.
Със строене на кули , игра с  конструктори , низане на макарони -няма проблем  . А пък с месене на тесто и  с точилката  - ще ви се отчета с кадри  на бъдещия шеф -готвач.
Аз не съм от тези дето ще седнат с него  да учат  и   го обучават -особено на тази възраст  ,  но  все пак да наблегна   .
Какви занимания за подобряване ?

Нимика, с моите деца играехме:
1. Една купа с кестени и една празна - да прехвърля кестените от пълната с празната с лъжица и със щипката за пържоли
2. Правене на дърво - очертаваме ръчичката на картон - това ни е дървото. Оцветяваме в кафяво. Тънко нарязани листове от списание - те си откъсват от тях и лепят листата по дървото. Малко ми е неясно обяснението, дано нещо се разбере.
3. Картинки с точки - карам ги да свързват точки с обяснението "от точка до точка - чертичка" - рисуваме елхи, стълби, цифри и букви и т.н
4. Имам и много игри от сорта - куче, котка, птица - кое е излишното? Разни пъзели и други такива, трябва да разровя материалите вкъщи и ще се присетя за още неща.

на 4 години малко деца успяват да оцветяват само в контура! и това може би не е свързано само с фината моторика, както сама си забелязала. ще почне да оцветява и в контур, не се връзвай на гусжите

Нинкоооооо, я имай повече доверие в детето  Умни са те, ама нали са мъже  , малко по-неизявени са все още 
При нас Злато преди няколко дни ми донесе оцветена рисунка - за първи път прилично изглеждаща! Досега или не искаше да рисува, или бяха едни яки драсканици! А пък някои момиченца от неговата група, такива рисунки рисуват, че....... срам ме хваща! Ама и аз като се знам какъв съм художниииик 
Обаче пък - да му дадеш една гума на колата, със сигурност ще я смени без да сгреши никъде! Стига да има силата да я развие/завие    Ама то си каза детето - щяло да става монтьор! И на мама колата нямало да я поправя, защото щял да ми купи чисто нова      А ся завиждайте ми!

Тя госпожата  по никакъв начин не е рекла , че видиш ли има някакъв проблем  - просто го отбеляза,а  и аз сама го виждам у дома  .
В помощните материали за обучение като си донесе листчето от градината - например пише - оцветете , оградете контура .
Щом изготвящите тези помагала  са предвидили това да го  направят деца на 4г. , значи би трябвало да го умеят  .
Или пак опираме  до безумните програми на  МОН .

Виждам рисунките на другите деца  по таблото  -ами сходни са с неговите  .
Е, има една прекрасна мацка в групата им , която сама надписа на поканите за рождения си ден  с  името си и ЧРД  .

Eille , той пъзели си ред . С подобни логически задачи    се справя , да открива разлики  . С кулинарните ни творения  заедно също има възможност за подобни  действия -реже формички , слага ги в тавата , ръси с  поръска или маже .
 Просто виждам , че координацията  куца- да свърже   точки , или очертае контур  .
За сметка на това  прекрасно  кара  колело без помощни  и си къса крачолите на колената ,като  се катери по  дървета и пада по колена   
 barbaron0708, моя изяви желание да  е космонавт или водолаз  . А на мен обеща  като остарея да ми носи дърва , да не ми е студено , а на баща си щял да купи нова кола  

от всичко написано, nimika, става ясно, че нито куца координацията, нито има проблем с моториката, нито изостава за възрастта си... просто не всички хора се движат с еднакъв темп на развитие във всичко! както сама си забелязала, повечето деца от групата му показват същите резултати. аз знам какво можеше моят син на 4 години и затова ти казвам, че е рано - плюс, че е момче. на 6 години ще боядисва в контури като стой та гледай... 

спри да се тревожиш за измислени проблеми, пази си нервите, ще ти трябват за училище

Nimika, и аз мисля, че са излишни притесненията ти. На тази възраст само игра, игра и пак игра. Ако може всеки ден навън и с други деца - най-добре. Другото е маловажно и въпрос на време.

Отиваме на преглед при педиатърката за 4-тата навършена година и тя пита Марко може ли да брои до десет. Той разумно й отговори, че не може. Тя настоява: хайде да опитаме заедно. Докараха числата в правилния ред до 5, после Марко ги омеша. После сестрата проведе зрителен тест и ме пита дали да показва букви или форми. Аз смаяно й казах да ползва формите. Марко неизменно и удобно наричаше квадрата триъгълник, така че тестът се проведе без проблем.

Аз обаче не приемам, че четиригодишно дете трябва да може да брои до десет и да разпознава основните геометрични форми. Дори не питам трябва ли да владее тези умения. Нещо повече, смятам това за излишна информация на тази възраст и нарочно не занимавам детето с нея. Каквото му е нужно и успява да научи отсега сам играейки, е повече от достатъчно.

Честно да ви кажа, бързаме да ги учим на какво ли не, да им напълним главиците с думи от чужди езици, с цифри и букви, с факти и куп уж полезни неща, а не се грижим за душите им. Ако с такова усърдие ги учехме да са добри, да уважават и зачитат другите, да помагат и да са щастливи със себе си просто каквито са, много по-голяма полза ще има. Всяка форма на обучение и изпитване е знак, че очакваме детето да покаже постижение, иначе рискува да ни разочарова. Цял живот това ще правят - ще оправдават очаквания с постижения. Поне докато са малки дечица, да ги оставим на мира. И без това са няколко кратки години.

И моят син не може да оцветява в контур. Боже, дори ако гледа по оцветена картинка не можех да го убедя, че идеята е да повтори цветовете  не съм настоявала никак даже. Сега ме пита кой участък с кой цвят да оцвети. Формите ги научи случайно с няколко ластика с леля ми. Тя разпъва с пръсти и му казва кое какво е, явно интересно, още не ги е забравил, а беше преди 2 месеца.
Цигу, успокои ме за броенето. Всички очакват от него за брои, но той няма интерес да повтаряме до безспир. А примерно ако го поправям за дума и сричкуваме и буквуваме думите е интересно и повтаря докато се получи задоволително, е Кауфланд още звучи като камфор  но с по-лесни думи, на които просто не им е разбрал/чул произношението се справя.

Аз обаче не приемам, че четиригодишно дете трябва да може да брои до десет и да разпознава основните геометрични форми. Дори не питам трябва ли да владее тези умения. Нещо повече, смятам това за излишна информация на тази възраст и нарочно не занимавам детето с нея. Каквото му е нужно и успява да научи отсега сам играейки, е повече от достатъчно.

Честно да ви кажа, бързаме да ги учим на какво ли не, да им напълним главиците с думи от чужди езици, с цифри и букви, с факти и куп уж полезни неща, а не се грижим за душите им. Ако с такова усърдие ги учехме да са добри, да уважават и зачитат другите, да помагат и да са щастливи със себе си просто каквито са, много по-голяма полза ще има. Всяка форма на обучение и изпитване е знак, че очакваме детето да покаже постижение, иначе рискува да ни разочарова. Цял живот това ще правят - ще оправдават очаквания с постижения. Поне докато са малки дечица, да ги оставим на мира. И без това са няколко кратки години.

  дай да те гушна!

Цигу, най-после да видя някой да мисли като мен. Ако половината от времето отделено за усвояване на когнитивни умения отделяхме за тяхното емоционално и личностно развитие сега нямаше да има почти цели класове преждевременно съзрели възрастни със самочувствие, тарторски настроения и пълна липса на възпитание и разпознаване на кое е добро и кое е лошо в човешките отношения . Не бойте се, ще им се наложи да се научат да броят и да смятат и ще го направят бързо и лесно , но добри хора освен нас няма кой да ги направи.

 

Всичко което сте написали е прекрасно, едва ли има някой от нас, а и всеки разумен човек, който да не мисля по този начин, но, сега сложете ръка на сърце и ми кажете колко от вас го прилагат на практика в този идеален вариант, на 100% и колко хора пък в обкръжението си познавате, които го правят.

Всичко което сте написали е прекрасно, едва ли има някой от нас, а и всеки разумен човек, който да не мисля по този начин, но, сега сложете ръка на сърце и ми кажете колко от вас го прилагат на практика в този идеален вариант, на 100% и колко хора пък в обкръжението си познавате, които го правят.

аз, например, се замислих снощи над думите на цигу точно в тази посока - че и аз съм на нейното мнение, но в задъханото ежедневие май започвам да изпускам да го прилагам на практика. че допускам изкривявания, залитания. то те увлича понякога потокът на задачи, задачи, изисквания....

честно казано, откакто детето ми е ученик, аз се чувствам непрекъснато като провинен войник в казармата. по-старите мъже, които са служили войници, знаят оня казармен лаф, че войникът винаги е "без шапка" - демек, се нещо е сбъркал, се нещо е виновен - това по подразбиране. винаги има за какво да му се побие канчето. та и ние, родителите, се озоваваме в такава ситуация пред учителството и съответно, щото сме дресирани да сме отговорни - го пренасяме на децата си... и само набиваме канчета... това що не е направено, онова що не е свършено, що четворка, а не шестица, и т.н.... луда катерица се върти в колело и спирка няма, щото сама си го движи...

та добре, че има понякога и някой друг човек отстрани, да ни даде повод за размисъл, да се погледнем... аз лично си пообещах някои работи след поста на цигу, ама да видим дали ще ги изпълня...

ох беее, добре че си ти, та така хубаво да изразиш писмено и моите терзания

никога не съм била майка орлица, или там както се казва, следяща таблици, развитие, моторики и тем подобни, НО факт, в тоя екшън в който живеем често забравяме кои сме и какво всъщност е истинското ни аз

Да ви кажа, тези дето сме с по две и повече деца ще видите как второто израства ей така между другото, ама наистина. Ето я моята калпазанка е в първи клас, на 6 г., което предполага, че е по-малка и може да й е по-трудно... Ами честно да ви кажа идея нямам дали й е, госпожите казват-справя се перфектно и на мен това ми е достатъчно, за да бия отбой и да не се знаимавам с нея
Деси можеше да чете на 6г., а малкия звяр още не може, срича нещо, но не иска да й помагам - в училище щяла да се научи, ми чудесно, един ангажимент за мен по малко

Джам, мисля, че натискът на българското училище е много голям.
И някакси и родителите се самонатискат и натискат и децата. Защо е нужно тригодишно да учи английски или дори буквите и числата? Някога се научих да чета в първи клас, първия ми чужд език го започнах през лятото между 4 и 5 клас. Когато човек има дарба за нещо, дали ще е език/езици, математика, физика, биология, химия и прочие, все си мисля, че стига родителите да я забележат и не я ограничават, детето ще може да я реализира. Не можем да сме специалисти по всичко. А за английския - хубаво, нужен е, спор няма. Но и за него има предостатъчно време. При нас за момента не е на дневен ред. В у-ще го почват от 5 клас. Все някога ще го научи.
Не ви обвинявам в нищо. Просто си мисля, че системата в българското у-ще става все по-безумна, сложна и объркана. И оттам и родителите, които не само са под натиска на училището, но и под този на работодателя си, много са и финансово притиснати и става една огромна въртележка. 

Може ли майките на първокласниците да кажат как е при тях? Моят още няма домашни. Тетрадките стоят в у-ще. Чат-пат ни ги пращат за събота и неделя, за да видим какво правят. По родния си език имат една учебна тетрадка. Всеки си получава тетрадката и пише буквите в нея. Всеки със собственото си темпо. И както има деца, които са в началото, така има и други, които са вече на втората тетрадка.
За физическото - също е началната учителка, нямат специален учител. Но прекарват и доста време играейки в двора. Така че, според мен се движат.

ето ти данни по спомен за моят първолак. актуални са, щото са скорошни.

още от първи клас има тетрадка за работа в клас, тетрадка за домашно, тетрадка за диктовка, учебник, учебна тетрадка (печатно издание с упражнения), помагало (друго печатно издание с други упражнения) - това е комплектът по български език

същият е и комплектът по математика.

учебник по музика, учебник по рисуване, учебник по трудово, учебник по "час на класа"

сумарно около 26 печатни издания за всички предмети, без да броим тетрадките с листа за писане. средно тегло на чантата - 4 кг

всичко се разнася всеки ден, защото занималнята е отделена от класната стая и училището (това някъде не е така, но на повечето места е така, зависи от свободните стаи в училището.)

всеки ден домашни, огромен брой.

висене в институцията училище+занималня - от 8:30 до 17:00

как издържат - не знам.

Не ви обвинявам в нищо. Просто си мисля, че системата в българското у-ще става все по-безумна, сложна и объркана.

Точно .
 Аз хич нямам някакви амбиции или напъни , че трябва да  учи или прави нещо  , но щом се очаква  и изисква в задания да направят нещо  на дадена възраст , а не го умеят е логично родителя да обърне внимание . Та до там .
Аз бях изумена , когато преди година-  две разбрах , че  в подготвителна  група почват да пишат някакви ченгелчета и  цифри .
Аз нямам спомен да съм правила подобни неща. Дете на двама учители съм и в тръгвайки в първи клас  май познавах само моята буква . 

От друга страна  няма лошо да се прави оценка на състоянието и  развитието на децата в градината / без някакви сложни напъни  разбира се / , защото  може да се окаже, че дадено дете има проблем   в развитието и един млад , неопитан родител да не забележи , а педагога да обърне внимание . Може да има нужда от малко насока и работа , но важна в даден момент.
Имам приятелка с момченце , което късно и трудно проговори   . Тя слушайки  успокояващи приказки   , просо изчакваше  , докато в един момент видя , че детето много трудно се изказва   в сравнение с деца на негова възраст и  започнаха посещения при логопед . Сега е второкласник и пак му е доста по -трудна  комуникацията  .
 


blue_sky , това което описваш  за  училище при вас е просто мечта- без напъни , строги изисквания . Чудесно . 

писали сме заедно   jam  и разказаното от нея само потвърждава безумната наша система . Това е само 1 ви клас ,а  после още 10-11 години ?  Наистина образованието  има нужда от сериозна реформа  .   Учебник по музика и  рисуване за 1ви клас -звучи леко смешно  , ако не беше трагично .

Ние снощи писахме домашни до 9 часа...Но поне имаше желание да пише. Напоследък забелязвам напредък в тази посока. Има желание да прави и учи повече неща и гледам да се възползваме максимално от това, че при Мия тия моменти са голяма рядкост.  Иначе по отношение на броенето, то не е важно само да можеш ад броиш, а реално всъщнот да разбираш какво стои зад тези цифри. Мия до много късна възраст не правеше реална връзка между числата и онова, което реално отразяват, макар че можеше да брои. А пък наскоро открих, че Явор освен, че  брои и си показва на пръстчетата, т.е. има идея колко са 3 пръста. Освен това установихме колко добре познава най-различни животни. Беше взел един учебник на сестра си от подготвителната група  в детската градина и посочи всички животни, без да се замисля. А не сме му отделяли специално внимание за това. Просто гледането на филмчета е дало своите плодове. Формите видях, че  ги познава гледайки една серия на Умизуми с него, ама не съм го пробвала доколко тряйно ги владее или просто на момента.
Цигу, не бих могла да го кажа по-добре от теб, напълно споделям всичко което си написала. Дай Боже да има повече хора като теб.

Блу, за съжаление не мога да пресъздам какво е написала госпожата след един тест по бг на Еленка. Пише, браво, много съм доволна и след това 4 изречения някакви неща тип преопръка да се създадяло отношение към звука, значението му в думите, изреченията и бла бла глупости. да пълни глупости, аз ли да й ги създам, айде моля, няма нужда, тя за какво е там. Пуснах си го покрай ушите и туй то. На другата сутрин разбрах, че целия клас са с подобни препоръки преписани от някой учебник по фонетика, да кажем. Пълно безумие, деца в първи калс, които дори не са взели всички букви от азбуката, айде няма нужда... Та така, аз проблеми нямам, хубавото е че и на детето не му пука 
Иначе за домашните и учебниците джам ти е написала подробно. Деси е така от първи клас, за щастие сега Ели си оставя нещата в училище, разнася само български и математика, защото не е в училищната занималня, а има домашни за писане.

Да ви кажа, тези дето сме с по две и повече деца ще видите как второто израства ей така между другото, ама наистина.

И това е вярно. Докато учим с кака му, той милият сам трябва да се занимава и добре, че си играе, гледа филмчета или си реди пъзели на телефона