hope-love, много ме разсмя с темата за тържествата, понеже след първия (и последен опит) с такова - подобни мероприятия съм ги зачеркнала от програмата аз. Дани точно беше направил три години и в ДГ - тържество за първа пролет ще правят. Ама то помпозна история ти казвам...сцени, декори, микрофони, цялата история във физкултурния салон се случва, горди родители, баби и пр. рода, камери, апарати...абе тотален цирк. И една софра опъната с всякакви там пастички, хапки, напитки. И нали ни е за сефте подобно нещо - отиваме и ние в комплект с майка ми и баща му. РаУтата е "Бродуей" минимум...
Две седмици по-рано - пристига с написано стихче, което трябва да научи, понеже имало сюжет цялата програмка, сценки, герои... Пък те все бебета (2-4 години) и само моето и още няколко - що-годе разбираемо говореха тогава, та едно дъъъълго стихче му дали да учи. Научи го човека, ама се разболя седмица преди голямото събитие. И тя не била сигурна госпожата ще идва ли, няма ли, че му дала ролята на друго дете и ти да видиш драма в деня на събитието.
С реплики са всички мааалко от малко говорещи, не че нещо им се разбра от "декламирането", ама нейсе. Всички тотално безсловесни са статисти - зайчета, пчелички и други такива костюми им бяха нахлузили (служебни де). И го гледам моето, ама разлютено, обидено, навлчечено като зайче, с няколко други зайчета наооколо, седи там на сцената скръстил ръце, гледа лошо и това е. Аз с апарат, баща му с камерата...ще снимаме "великата изява", ама такава нямаше. Един час бебетата врякаха някакви неразбираеми неща, всички се умилявахме, гръмна ми главата... Накрая "зайчетата" трябваше да се включат в общ танц, другите бяха сговорчиви, ама моето обидено си остана на мястото. (единствен от цялата градина, еййй характерче страшно). Та нямаше и какво да снимаме де. Свърши цялата история, нашият се фръцна, дойде при мен и се почна рев и хълцане как му взели ролята на щъркел и не можал да си каже стихчето и как госпожата му обула момичешки чорапгащник (което беше факт)...абееее смъртна обида по всички фронтове. Която естествено се обърна в агресия срещу нас, всичко е "не", "няма", "не искам" + рев и писъци за каквото и да му кажа/предложа. Набързо го заведох до шкафчето, облякох го цивилно, не щя да чуе за купона, тортите и пр. - хукна към изхода. Та така безславно протече "тържеството".
Реших, че повече няма да си причинявам подобни неща и предупредих, че в бъдеще - по такива мероприятия - да не го броят, непременно ще отсъства въпросния ден.
Единствено по Коледа празнуването го отразявам, просто защото не е от този вид. Тогава има куклен театър на място в градината, идва Дядо Коледа - снимат ги с него, той им раздава подаръци, после им пускат музика да танцуват, разни лакомства има по случая и това е. Така ми допада. А и честно казано - много са ми соц тия изпълнения със сценките и постановките пред публика от родители, по-скоро са напрежение за повечето деца, особено за по-свитичките и без арт-заложби... Предпочитам небрежни купончета, на които те да се веселят. Пък заради някакви подобни постановки да опитат да ме вкарат в разходи за обувки и дрехи за случая - чисто няма как да се случи.