Здравейте момичета,

В момента посещавам д-р Савова в клиника Щерев и ми прави впечатление, че независимо дали имаш или нямаш записан час, чакаш пред кабинета между 1 и 5 часа, докато минеш на преглед, като поредността, в която минават пациентите няма нищо общо с това кой колко часа е чакал.
След първоначалната консултация док ми каза, че не е нужно да си записвам час следващия път, просто идвам в деня, който ми е посочила (примерно между 9 и 11 ден от цикъла), записвам се на регистратурата и изчаквам да ме приемат. Чудесно, но на същия принцип са по-голямата част от пациентките й пред кабинета и излиза, че за един преглед, който трае не повече от 15-20 мин, трябва да си отделя един работен ден, което ми се струва доста неефективно.

Исках да попитам тези от вас, които посещават други репродуктивни специалисти в клиника Щерев по колко чакат. А в останалите клиники каква е практиката? Налага ли ви се да чакате с часове, за да ви приемат?

Опитвам се да разбера дали това е обичайно явление във всички клиники или има по-оптимални варианти.

Благодаря ви предварително!

Здравей когато ние ходехме при Владимиров сме чакали единствено първият път и то не повече от 15мин после когато започваш стимулация има определен час в който трябва да си минал за да вземат кръв и да те прегледат имаше момичета които идваха в обедната си почивка от работа и не са закъснпвали  поне докато бяхме там така работеха

В клиника Надежда при д-р СТаменов съм чакала с часове.Бях се сраснала със столчето там.Не съм чакала само при лапароскопията.

Oхо , колко съм чакала пред кабинетите 5 години ..... , и пак бих чакала.

Абе минава му се границата на това чакане... Днес прекарах пред кабинета от 9.30ч до 15ч, два пъти говорих с акушерките да напомнят за това, че чакам за преглед след хистероскопия и накрая, когато срещнах док в коридора, тя ми каза "Не виждам кога ще те взема, заета съм. Сега няма свободен кабинет, после влизам в секцио. Ела в неделя"

Ако не бях попитала, сигурно щях да си прекарам целия ден там, без да ме прегледат.
Като нямат капацитет, защо записват за преглед пациентите и ги карат да чакат!?

В Надежда ми се е изчаквало чакането...ужас,не искам да си спомням

Как съвместявате висенето по клиниките с работата си?

Добре, че до момента не съм имала проблеми с офиса, но не ми се мисли като се наложи да отсъствам по един ден седмично в един и същи месец, когато вляза в процедура...Сигурно ще си вземам отпуск в този ден.

Замислям се и за качеството на услугата, която ми се предоставя в клиниката, когато доктора е постоянно на педал и няма време дори до тоалетна да отиде. Излиза от прегледи, тича на пункция, връща се преглежда без почивка, отива на секцио и тн Днес минават през тоя кабинет толкова хора с толкова различни съдби. Док няма повече от 5 мин да ми разгледа досието и да ми обърне внимание. Винаги се нерви, когато имам допълнителни въпроси.

Трудно го съвместявах,добре,че работя със свестни хора и не са ми създавали проблеми с бягането,закъсняването и неидването на работа...да и аз се замислих за качеството на услугата и тъкмо да си се върна при д-р Владимиров и взех,че забременях 

Mirracles, все едно прочетох себе си преди няколко години ..
Направо имам deja vu.
И аз бях при Савова в Щерев. И аз чаках по много часове, а работата грам не ми позволява.
Едно лято си взех платената отпуска плюс два месеца неплатена, за да мога да ходя на прегледи. Няма как да си вземам само по един ден и то обичайно не се знае много предварително точно кога е този ден.
И тя все ми казваше, другият месец ще направим това и онова и все не се случваше. И беше мудно и не се развиваха нещата. Едни безкрайни фоликулометрии течаха.
Затова смених клиниката с една по-нова и по-малко популярна за тогава.
Там пак си взех неплатен отпуск, за да мога да ходя, но поне свършихме работата докрай.
Май месец ми беше първото ходене. Юни лапароскопия. Юли ин витро и резултатът ти го знаеш.
Чакала съм най-много по половин час там.
Но във всички топ клиники се чака и то много.

Освен успешният ми първи опит, това беше още една от причините да не си и помислям да сменям клиниката  вторият път  . Никога не съм чакала повече от 15-тина минути.

ето още една подобна тема - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=51098.0;all

Колкото и да е неконструктивно, ще споделя, че и на мен чакането ми идва в повече. Особено след като съм шофирала 200 км. за планиран двуминутен преглед и се наложи да чакам 4 часа. Всичко си мисля, че мога да понеса - прегледите, лечението, разочарованието след неуспех, но именно безсмислието на това чакане ме смачква много.
Колко може да е сложно светилото лекар да изиска от регистратурата си да направи един нормален график, вместо да покани 10 жени за 13:30ч.
Пази боже обаче да негодуваш. Когато протестирам на рецепцията на клиниката виждам как всички жени се свиват и дистанцират, все едно те нямат нищичко против да чакат. Ами да, какво по-важно има да правим. Някак останалият живот, семействата и работата ни трябва да изчезнат.
Спирам, че ще напиша и по-гневни неща, а няма нужда. Благодаря, че ме изслушахте

Фейт,

Не е неконструктивно човек да търси качествено обслужване и уважение към времето си и ангажиментите си. Аз отдавна съм писала тази тема и за щастие тогава смених лекаря и клиниката и не съм имала такива главоболия повече. Отделеното време, отношението и ангажираността с конкретния пациент промениха изцяло картинката. Чакането след това е било не повече от по 15-20 мин. Има смисъл да търсим най-оптималния вариант за себе си!

Най-дългото ми чакане е било около час. Като цяло гледам да съм спокойна, макар не всеки път да успявам и се нервирам .Но като видя доки да притичва по-коридора ми минава. Нещото което мен по-скоро ме изкарва извън нерви е отношението.
В първата клиника се налагаше да чета в нета като луда и да си записвам мед.  терминология на лисчета за да може на прегледа да задавам правилните въпроси и евентуално да получа някакви отговори(в противен случай не ми обясняваха нищо).Отивам по спешност и ми се задават въпроси
„Ти сега какво искаш, да те прегледам ли?“-е не не искам, защо съм дошла в противен случай.
След известно време смених клиниката.
Сега поне усещам, че това е моя доктор, но в цялата организация остава един горчив вкус от време на време.
Първия път беше на пункцията. Кой по дяволите е решил да извика 14 двойки в един и същи час? При положение ,че всички жени минаха на преглед през 1 кабинет, после отидоха да плащат на 1 гише. След това 14 жени бяха затворени в една малка стая и чакаха своя ред за манипулация. Защо не извикаха тези двойки през 5 мин., защо трябва на така или иначе напрегната ситуация да им се причинява всичко това?
Втората ситуация беше вчера(в др. тема обясних на кратко)позволих си да си направя теста по-рано. Ейй щяха да ме изядат на регистратура,че било много рано. Дайте ми тел. на доки да звъня след резултата, не ще звъниш на спешния. Защо  го правя по-рано ли ? Еми защото предишния ден се прививах от болка, въпреки че приемам 3*2 нош па и звъня на спешния“ Щом нямате кървене е добре, продължи с хапчетата, нищо друго не можете да направите. Лек ден“. А не съм лигла, прага ми на болка е доста висок. Е да ама психиката ми не издържа, исках да знам поне защо минавам през всичко това, да намеря някаква вътрешна сила, защото сега не е времето да се сдухвам. След резултата се обадих на спешния и пак едно каране „защо?“. Хора я се стегнете защо, та защо аз вече съм го направила, за добро или за лошо. Успокойте ме с нещо, вместо да ме разстройвате. Но явно само аз мисля така.
А момичетата, момичетата който минават за N ти път през това. Моля се на онзи горе, който и да е той ,да не ми/ни се налага да минавам/е през това многократно. А ако е решил да минем то поне да ни даде много сили и търпение.
Ей такива неща ме ми вгорчават деня, добре че ми минава бързо 

Аз пък първата клиника, в която бях бе при д-р Владимиров. Тогава работех и ми беше мн трудно няколко часовото чакане. Жени дошли 2 часа след мен влизаха преди мен. А уж бях с записан час. Затова си вземах по половин ден отпуск за да си се начакам. После я смених със св.Лазар, уж не толкова известна а там нямаше никой но някак не усетих компетентността там. И след това се записах в Надежда. Там ми харесва, че всеки си има номер. Случвало ми се е да чакам 10 мин и 2 часа. Но някак не ме е изнервяло, има музичка, кафене, градинка и дръвче. Като си знам номерчето и мога да си направя сметка да ида да хапна, до тоалетна, да изляза отвън, да поговора или поиграя по телефона. Изнервянето ми е било преди процедура но тогава сме няколко момичета и пада един смях...