[... аз съм разправяла и друг път - когато ми се е дояждало нещо сладко като бях дете, помня, че си вземах бучка захар, топях си я в чаша с вода и си гризвах. това ми е бил разкошът. шоколади - на нова година и на рожден ден. не сме били бедни, нито богати - бяхме средностатистически.
Родителите ми са ми разказвали , че като малки е било събитие и голяма радост да изядат бучка захар. Носели са яйца в селския магазин и срещу тях им давали бучка захар . А баба ми разказваше , че са гледали сладка метла , от която с е добива сладък мед и с него са правели "торта"- сладък хляб / кекс/ - това са били сладкишите.
Точно това е част от причината поколението на нашите баби и родители да са по-здрави от нас . НЕ са имали изобилие от рафинирани и преработени храни.
Аз като дете обичах сладки неща, но голяма част от тях бяха прясно и натурално приготвени . В града ни имаше сладкарски цех и всеки ден в тавите се носеха в училищната сладкарница пресни пасти , ореховки , меденки -ден за ден . Нищо пакетирано и с консерванти. А и тогава индустрията за добавки и адитиви не е била развита и въпросните сладкиши са били с минимум химия. Или домашно приготвени и ни харесваха .
... купих ииии нищо общо А може и ние да сме се ра3гле3или вече, 3нам ли.
Може и да сме разглезени от отношение на вкусовете , защото изобилието от предлагане сега е огромно , но има и друго .
Голяма част от едновремешните изделия сега се произвеждат с нови , алтернативни суровини - къде поради цена , къде поради технология ,а не по същите рецетури като отпреди години . За това не може да се постигне абсолютно идентичен вкус с на тези от миналото .
махнах целофана (беше през средата само, не цял), излапах бонбоните, сложих целофана и пак скрих кутията
Колко пъти , колко пъти , един ли два ли
Аз го правех на едни бонбони "Космос" и "Пролет " -малки дражета с ядки и шоколад отгоре -отстрани изпразвах кутията .