... имахме такъв период, не само за дрехи, а изобщо за всякакви неща да е контра като е изморен или недоспал, а и по принцип май ми се падна дете с характер. Та такива молби и увещания още и още няма от моя страна. Казвам веднъж и не споря с него, обличам, обувам и тръгваме. От скоро се облича сам, в смисъл и сам си вади дрехите и пада едно избиране, всичко отхвърлено е смазано на пода или разпиляно, че скандали ако кажа, че не е подходящо... игнорирам. Обяснения провеждам като е спокоен. Най-страшното наказание е да му опъна ухото и само заплахи за това понякога вършат работа
Аз тъкмо щях да пиша , че и при Калоян , този период като , че ли не е свършил и не е само като е недоспал или изморен . Да не отчайваме майките с по-малките от нашите деца
м-и , все едно описваш у нас - с тази разлика , че избора на дрехи и разхвърлянето е от 3годишен някъде .
Характер , инат , себеутвърждаване ...
Оставям да избира каквото иска , единствено , когато излизаме по някакъв повод и е желателно да е "пременен " настоявам да облече каквото съм му избрала ,а не неговата абстрактна комбинация .
Сега да видите вече как си ги съчетава- чорапи и слипчета да са в един цвят , чорапи и панталон в един цвят - абе има усет .
47 Smiles, познато ми е това - Калоян отказваше определени дрехи най-категорично , беше си избрал 2-3 любими неща и само тях искаше да носи . В тези случаи казват помагал наистина избора , но още при покупка - отивате заедно в магазина и да си избере сам нещата . Подготвяйте дрехи от предната вечер да знае какво ще трябва да облече следващия ден .
Опитай на якето да закачите емблема , значка / мартеничка - нещо което харесва и би го привлякло . Или го стимулирай с изненада , че ако облече и не съблича якето , ще намери нещо в джобчето ... Не че помагат маймунджълъците ,ама поне да няма много нерви , за тебе де
Помня следното -сина ми е бил по-голям от Дани , когато в Лидъл имаше пуснати много детски дрехи . Бяхме отишли да купим нещо дребно - за храна, не помня . Той се загледа много ентусиазиран и пожела някакви панталони . Попитах -ще ги носиш ли . Каза -да . Казах му да си избере , които желае . Пожела и още куп дрешки , а и реално имаше нужда . Тръгнахме си с пълна количка с няколко чифта панталони и блузи , чорапи , обувки ... -абе пълен гардероб . Аз пазарувах смело , защото там знам , че мога да връщам .
Тези дрехи бях най-носените , винаги с желание - не знам дали просто му бяха удобни или факта , че сам ги е избрал ,го стимулираше , но с този гардероб нямах проблеми.
Е , имали сме покупки пак по негов избор и желание , които си остават необлечени .
Знам , че всякакви съвети са безсмислени , когато са неприложими . Тогава племенницата ми тъкмо следваше начална и предучилищна педагогика и ми обяснява ентусиазирано , какво им казал преподавателя- какво може да се опита за подобни ситуации ( като това , което пиша аз по-горе ). След като племенницата прекара с дребния една седмица , следващия път каза , че ще заведе жив модел на преподавателя - да види , как ще приложи методите си и , че на живо хич не действат съветите