Бебе, първата ваканция на сина ми го оставих вкъщи. Викам си, какво толкова?! Другите как гледат по две деца?! Значи и аз мога. Бебето спеше от 10 до 12 и от 14 до 16 ч. Баткото спеше от 12 до 14 ч. Непрекъснато бях заета с един от двамата. Не можех и на разходка да изляза. Станах на дива калинка в продължение на 3 седмици. И двамата искаха внимание. А нямаше как да стане. Така че, нека голямото си ходи на градина. Там си общува с деца, играе игри, готвят му и прочие. При всички положения му е по-забавно отколкото вкъщи, където ти гледаш другото и въртиш домакинство. Не се самообвинявай! Напълно излишно е.
Аз в момента съм вкъщи и си търся работа. И нямам чувството, че бездействам. Имаме голям апартамент, повечето домакинска работа я върша аз (защото така ми се струва редно в момента, иначе я делим), на децата съм шофьор (отнема ми три часа дневно, голям град, какво да се прави), упражнявам се със сина ми всеки ден без уикенда, когато има да свири на цигулка. Имат и други извънкласни дейности, които в никакъв случай не са всеки ден. Да, остава ми повече свободно време отколкото ако ходя на работа. Но в никакъв случай не бездействам и не си почивам. Мъжът ми също си има хобита след работа и за момента няма причина да ги ограничава. И не, не се чувствам виновна, че детето ми е на градина, а другото - на целодневно училище. Радвам се, че имам възможност без да се притеснявам да се грижа за тях, когато градината или училището са затворени. Или когато децата са болни.
И аз съм като смайлс и мисля, че когато децата ходят в градина, където наистина има добра база и компетентен персонал, това е по-добро за тях отколкото да си седят вкъщи с мен, където аз съм раздвоена между тях и домакинството. Там могат да придобият социални умения, могат да се забавляват, да играят с други играчки, различни от тези вкъщи. Все неща, които аз не мога да им дам. И още - ходенето на градина, училище е една стъпка напред, знак, че децата порастват (дори и понякога да не ни се иска).
Стоека, няма дете, което да не е плакало, като е почвало градина или ясла. На 2 години са вече що-годе осъзнати човечета и заради това се съпротивляват повече. Абсолютно нормално е и преминава. Понякога отнема повече, друг път - по-малко. В някои страни майчинството след раждането е само 14 седмици. И след това някои майки се връщат на работа. Аз съм доволна, че моите ги отглеждахме до година и половина поне. На 3 месеца са още толкова беззащитни. Не мога да си го представя. Но когато всички около теб го правят, автоматично го приемаш за нещо нормално.
Хубав ден на всички и здрави и доволни деца!