Ох, говорете ми, аз вече искам ваканция, за децата не знам. И двамата разнасят тежки чанти всеки ден и двамата имат много домашни. А като сложим на Стефан дислексията и тежкия характер и се виждам в чудо с него. Почва да се тръшка, че е много, че никога няма да го напише, като почне пък се разсейва много и пишем по "100 часа" домашни. Него го гледа бавачката и не ходи на занималня, аз го гледам един ден в седмицата и събота и неделя каквото пишем.
Сега съм поръчала код за ucha.se, да видим дали ще има ефект ако гледа уроците на таблета или компютъра, иначе просто милия няма никакъв шанс да се оправи.
Букви "яде" на поразия, най-вече гласните (пример "лъвът" -> "лвт"), освен това пише бавно и като види, че не може да насмогне директно отказва да пише. Че ходих да се обяснявам на госпожата да го оставя и колкото толкова, а в къщи ще довършваме. Разчитам да почнат да ги изпитват поне по разказвателните устно, че той помни като му го прочетеш, но сам да си го прочете или напише не му се получава...
Та такива са ми неволите и за капак имам да обличам още някой учебник и помагало - а на тях как се нервя не е истина. Може ли с един пиксел да не влиза в "точното" облекло и да трябва да го облечеш в по-голямо....
и това всяка година се случва...