При какви хубави новини се завръщам да ви чета!
Йоли, жив и здрав да ви е Димитър! Да расте безгрижно и да ви радва безкрайно!!!
Аз утре ставам на 28 седмици и с риск да се разхленча, искам да ви споделя, че драмата ми е голяма!! Не очаквах толкова зор с едно бебе, при положение, че двама ги износих до 36гс почти, и освен единия ти огромен тумбак, нямах болки, активна бях, дори след като ме оставиха за задържане в болницата ( заради скъсена шийка) и след това пазих леглото (уж) докато се родят..
Сега не мога нищо, нито да ходя, нито да седя, нито да лежа.. Нищо!
Онзи ден в магазина изкарах на мъжа ми акъла, а за мен да не говорим.. Мислех, че там ще си родя.. 10 минути да сме ходили, може би, за униформи на момчетата.. И като ми стана корема на камък, като ме заболя отдолу ( то там ме боли и срамна кост, и вътре във влагалището имам едно чувство за подуто непрестанно) взех да се изпотявам, не мога да мръдна.. Едва излязох от магазина, в нас лежах, ставах, няма оправия.. Въпреки, че корема ми не беше чак толкова твърд като легнах.. До вечерта бях зле, преди да си легнем да спим вече от зор ревнах като магаре.. Усещам, че не са контракции за тичане в спешното, но така ме боли всичко, че не си намирам място.. Не знам какво да се правя..
Този Петък съм на лекар, за теста за гестационен диабет, другата седмица съм на лекар да мерим шийката пак, дано не се е скъсила още повече..
Само из нас ходя и то едва едва, добре, че работя от вкъщи.. Но пак на един стол вися по цял ден.. Не мога да повярвам колко ми е трудно.. Само се моля момата да докара до 37 седмица!
А тя е една акробатка
не рита толкова, ами се върти! Постоянно ми стърчи корема отнякъде, защото момата прави салта! Вечер спи и цял ден беснее
Аз броя дни и седмици.. и чакам да дойде време за раждане