Tите, душата - защо не почна директно с това, че е сис админ, ммм??? Добре дошла в клуба миличка... много добре те разбирам 

Ами да не излезне като възхвала, затова
Но това не го оправдава, че не говори и споделя, когато е нужно.От това произлиза проблема.

Тите, недей така.... това са особенна порода мъжа... моят докато го науча да говори и веднага да си казва какъв е проблема... няма да ти казвам колко усилия съм хвърлила...

А пък една моя колежка (мъжът й е програмист), когато иска нещо мъжът й да направи / да сподели нещо важно с него, му пише мейлове  защото ако му го каже на глас и / или напише на ICQ-то, той просто забрява 

Не, че професията им ги оправдава де.... ама аз все пак малко или много се отнасям със снисхождение към особенностите на "породата" 

Права си-особена порода е той :lol:Аз това и в началото го казах.Характера се формира от много събития в живота.Неговия е белязан още в началото, а професията му е похлупака!Любовницата му е клъстъра :lol:Вкъщи, като влиза паролата е логоффни се :?Всеки си е с акаунта тук.
Дай сега идеи как да го науча да говори-много е сложен, наистина.Сприхав е, когато се опитвам нещо да изкопча.Ама беше такъв и преди 10-ина години, когато професията му беше по-различна.Смята винаги, че след като той в главата си го знае какво му е-и аз някак си телепатично го разбирам-то до някъде е така, но аз го разбирам след като започне да се проявява вече и външно
Лан-да ти кажа-вързах го, ама символично и се оказа добър стимулатор това връзване.Освен да продължавам така, пък той ако ще да си говори

Боже господи хора какво да ви кажа Тите на теб лично мъжете са ни от една и съща порода не можеш го накара да каже какво му е и това е колкото повече го питаш толкова повече се затваря в себе си...а да поясня моя е компютърен спец така да се каже запознахме се в нета и колкото и да е странно имам чувстявото, че като му пиша повече се вслушва работата го е обсебила и в малкото време, което има за себе си предпочита приятелите си когато стане крайно напечено и се стигне до сълзи и люти кавги се замисля, че имам сърце и, че се боря със зъби и нокти за да му родя дете.... а инъче иска  спор няма ( дете де  ) предложението на Лан и на мен ми допадна малко как да го кажа перверзиика не е излишна и малко смяна на мястото...не че не съм се будила в 3през ноща защото усещам как губя мига на зачеването и със сълзи на очи го моля едва ли не да се смели над мен тогава знаеш ли какво ми каза- Не заслужаваш ( както се подразбира бяхме скарани, но това беше върха ) работата е там, че   поне в леглото трябва да сме актриси аз съм разбрала, че от говорене смисъл няма е за момента сигорно ти е познато - да добре, разбрах ,става ,хубаво, де е че как с тебе съм ..... и в следващия миг гледаш гърба му и ти идваааа ама не по неговата а по твоята, че си му се доверила за пореден път ....малеиии много се отплеснах дано не съм те объркала повече, но най-вероятно и тои преживява труден период и ако сметнеш за необходимо постави нещатат така, че да няма избор освен да ти даде качествен отг. ( абе не, че има и от това смисъл ама чат пат при някои работи)  Пожелавам много скоро да откриете пътя един към друг и тои да ви заведе до така желаното дете 

И моето Мило е в групата - програмист, това е, те са със странно мислене и се изискват странни методи, за да влезе информацията на хард диска им. Иначе не чуват, не разбират...Трябва ексцентричност и провокация, за да се постигне някакъв успех. В противен случай просто тази информация не може да се мери по интерестност с двоичен код (и колкото и да ме убеждава Милото, че това е кодът на Вселената, аз все пак не го умея). Или в най-лошия случай да му напишете, каквото искате да споделите като програмка на С. Това също съм го пробвала - пак действа !

Аз се убедих вчера, че тои не ме слуша когато му приказвам по най-лесния начин -казах му нещо, за което по-късно стана дума и като го попитах тои и една дума не можа да каже, която да е иречена от моята уста. Това беше нещо като върха на върховете. Напоследък не се чувствам уверена в него интересува го само работата му и сякъш пасивното му участие в бебеправенето го прави нещо като страничен наблюдател на чуждата( в случая моята) болка. С чисто сърце мога да кажа, че тои участва само механично ( ако се сещате ) и поради тоя факт ме мъчат доста въпроси относто бъдещето ни.

Наха, мила, не се притеснявай, нещата ще се оправят...

Между другото, да ви споделя тест за чуваемост - работи безотказно...

Когато се усъмните, че не ви слуша мъжа, просто го попитайте: "Ти ли ще храниш алигатора"  Голяяяяям майтап става

Нахита,

мисля си, че всички ние, понякога, объркани, отчаяни, страдащи от това, което ни се случва, като че ли изсискваме твърде много от мъжете си. Това би могло да доведе и до край на връзките ни, понякога ме е страх да не се събудя бременна, а помежду ни да не останало нищичко, след всичките обвинения, че не ме разбира, че нищо не прави... Това дали е по-добре, да имаш бебе, пък да си сама, не мисля - поне не за мен. Затова, аз лично направих следния избор - не занимавам мъжа ми с проблемите и болките си, разочарованията и изследванията, които тр. да си направя още. Ако тр. той нещо да изследва - казвам му, той го прави и толкова. Усещам, че се чувства ужасно безсилен когато споделям с него колко съм отчаяна понякока, когато плача, че М. пак е дошла и т.н., защото той иска, а незнае как да ми помогне и така осъзнах, че не стигам доникъде. Сега отношенията ни са прекрасни, аз споделям с всички вас, с мои близки приятели, а с него - си правим любов, радваме се един на друг, той се грижи за мен, аз за него, мога да кажа, че преживяваме втори меден месец:). За мен така е по-добре, надявам се и ти да отркиеш кое е оптимално за вашите отношения, но не забравяй, че семейството са мъжът и жената преди всичко и тогава и децата.

Рали-пат мила обезателно ще го пробвам 
Рали-джи какво да ти кажа много е хубаво това, че си успяла да намериш начина, по които да върнеш в релсите контакта ви, но аз не мога и то от доста време и не става дума само за бебеправенето отдавна съм спряла да му приказвам за това .чат пат споменавам колко се радвам или питам итересували те да ти кажа....... на което тои разбра се казва да, но до там. И понеже страшно много го обичам ще се мъча да направя нещо за нашата връзка , но както се подразбира не става само единия да тика ако не стане колкото и да ми е тежко......дори ми е трудно да го напиша, но трябва поне млако признание и уважение да има и от негова страна. Не са хубави тези неща, но понякога не зависи само от мен. Трябва и тои да участва. Инъче какъв ми е смисъла да искам да градя семейство с него.....Тежко ми е и искам да направя нещо за да спася връзката си.. Ще се радвам на съвети от ваша страна ще са като светлина в тъмна пътека за мен. Прегръщам ви.

Наха,

нямам нищо против да се опитам да ти помогна с каквото мога, да споделя своя опит, но опиши по-конкретно какво те тромози в отношенията ти с половинката?

naha, нечуването е естествена реакция при хора, които са преуморени с умствен труд. Ако стресът и умората са съчетани с шумов фон, демек някой му говори много, но не на важни теми, които не искат от него да си натоварва допълнително мозъка, реакцията "нечуване" е почти 100%. При нас, и при двама ни, се получава от време на време. Много се смеем на "глухотата си". Обикновено след отпуска или след хубаво изкаран уикенд (без умствена работа) се чуваме доста по-добре и по-често. Обикновено нечулият действително не е чул и безкрайно се дразни ако му се натяква за това. Може да се стигне до спор или дори до скарване след реплики от рода на: "аз нали това ти го казах", "ти не ме слушаш", "ти не ми обръщаш внимание", "аз да не съм радио" и други такива.
Всичко това го знам, дори както вече казах, и аз не чувам от време на време. Това обаче не ми пречи да се вбесявам, когато Милото не ме чуе. Просто моментното чувство е, все едно съм мебел някаква, която той може да пренебрегва . Опитвам се да съм по-толерантна и да говоря само по същество. Когато не говоря много, обикновено и двамата се чуваме и си почиваме същевременно.

Не знам хора, но аз вече се чувствам супер уморена да се мъча да го накрам да сподели с мен какъв е проблема знам, че като мислим двамата ще го решим по-бързо.Просто ме кара да се чувствам изолирана от живота му и това, което му се случва. Знам, че е уморен от многото работа, но тои сякъш се опитва да се скрие с тази работа. Притеснява ме това, че търси утеха при приятелите си , не го обвинявам, но не и за сметка на мен. Не знам как да ви го опиша. Кара ме да се чувствам изолирана сякъш откакто съм тръгнала да се боря за дете всичко се промени и вместо това да ни сплоти ни разделя. Трябва ли да спра да искам дете, за да не загубя мъжа когото обичам? И каква ми е гаранцията, че ако го направя всичко ще си доиде на мястото? Питам се аз ли съм егоистка, че понякога искам да ме уважава и да чува това, което му говоря или тои е егоиста, че се занимава само с неговите си проблеми? Какъв е смисъла да казваш обичам те ...за нас го правя и разни такива като всичко остава до казването...Забелязвам , че когато почна да му приказвам нещо не за деца ооо не попринцип когато искам нещо да изясниме тои веднага започва да се занимава с нещо друго или пък ако вече се е занимавал просто не спира да го прави и не обръща внимание на казаното от мен . Сякъш колкото и банално да звучи приказвам на стената. И когато вече напрежението в мен ескалира тои казва взех си поука ще се постарая и така вече повече от година нищо не прави. Днес реших, че повече няма да повдигам тази тема за слушането и др. , но съм сигорна, че и тои няма да го направи.... сякъш му е добре така и когато се опитам да кажа нещо за него това е упрек или забележка имам чувството че приятелите му влиаят мисля си че колкото и да се боря не става само аз да го искам все пак...Старх ме е че всичко се разпада а аз нямам сили да го спра.

Naha,
какво означава "само механично". Ако иска да прави секс на ову и е съгласен да направи всички изследвания, без много много да го каниш, значи е решил, че иска дете. Ако не е - ами поговорете първо на тази тема - иска ли дете, готов ли е за баща. Все пак на едно детенце му трябва "работещо семейство", в което проблемите се изясняват. 

Или трябва аз да замълча, че да започне тои да говори не знам как да го накарам да сподели......тои веднъж да каже къде е проблема ще е добре. Ми де да знам механично в смисъл да хубаво прави секс даже викаше по едно време тоя месец ще правим повече секс  ама като, че ли приема, че няма задълженията в момента, щом си сваля гащите Веднъж неговия приятел каза - Трябва да си доволна, че каквото и да прави, вечерта се прибира при теб .... и тои май прави точно това, и изобщо не го интересува моето мнение. Трудно е знам, че и на вас  вие трудно, но това сме ние жените ще споделим ще кажем и може би в нас самите ще намерим отговора на въпросите си. Изобщо не искам да го променям обичам го и тои го знае, но една връзка е от двама и са важни чувствата и на двамата. Ако няма споделяне няма разбиране....

Изобщо не искам да го променям обичам го и тои го знае, но една връзка е от двама и са важни чувствата и на двамата. Ако няма споделяне няма разбиране....

Какво искаш да кажеш, че той не те обича?! Защо си още с него тогава? В една въръзка НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО той да се прибира при теб вечер. Най-важното е да я има тази връзка. Ако си само секс кукла, перачка, гладачка, готвачка и т.н. и хотел за през нощта, направо го зарязвай този мъж!

Знаеш ли, ако съм на теб и аз така ще попрактикувам. Най-важното ще ми стане да се прибирам при него вечер и нищо друго. Пък да го видим тогава, ако и тогава не му пука, се вземаш в ръце и колкото и да го обичаш му казваш "чао". Все пак една кукла за секс е 500лв, ти "струваш" неизброимо повече!

Мила, широко разпространена заблуда е, че децата скрепяват семейството. Механично - двамата родители остават заедно заради детето, но в действителност? Готова ли си ти да поемеш изцяло грижата за детето си? Мъж, който сега не те подкрепя и разбира, не очаквай да започне да го прави само защото си имате дете. Готова ли си да поемеш целия товар, да ставаш само ти нощем, само ти да водиш детето на разходка, да го храниш, обличаш и т.н.? Тогава ще бъдеш не по-малко изнервена от сега и ще имаш не по-малка нужда от подкрепа. Без неговата подкрепа рано или късно бушоните ти ще ти прегорят, не ми се мисли тогава... Дори да си готова за себе си, помисли за детето си, не казвам че баща му няма да го обича или няма да му обръща внимание, но това, което то ще получи като модел на поведение е "най-важното е да се прибира при теб вечер". Колко то ще се научи да разбира и уважава жените ако е момченце или до колко ще позволи да бъде тъпкано ако бъде момиченце, зависи от отношенията на родителите. Пожелавам ти, това да е само моментна криза, която да намерите начин да я преодолеете, но от постовете ти стигам до съвсем друго заключение.

Lan-и мила както винаги пряма и абсолютно права. Ще ти пиша подробно утре защото ми свърши раб. време и съм доста уморена вече ... не мога да си събера мислите на куп прегръдки и много много цунки от мен... и за другите

Мила,Наха ,незнам ,доколко си ме чела,но аз се разделих с моя приятел,защото той престана да участва /няма да се повтарям/. Не успях да спася връзката ни и сега ,като гледам нещата отстрани си казвам "слава богу,че не стана" - никога не съм си мислела ,че ще го кажа някога... Живота е страшно непредвидимо нещо !
Така се бях вкопчила в идеята да имам бебе,че сякаш това щеше да реши всичките ми проблеми. Сега виждам,че съм била ужасно заблудена. При нас го имаше и проблема с голямата разлика във възрастта, но пък нямахме финансови грижи ,за сметка на това :)Както и да е ...не това е най-важното. Въпроса е ,че наистина когато забременееш нещата няма да свършат ,а ще започнат .  И аз съм си мислела,че ако забременея ще въздъхна с облекчение и ще се чувствам все едно съм финиширала след дълго бягане и вече мога да си почина.Мислех си "веднъж да стане - една година няма да правя секс "... :)Така ми беше писнало от всичко !
 Незнам какъв съвет да ти дам,защото при всички двойки е различно...при нас любовта си беше отишла,при вас явно още е жива...това най-важното.  :love:Рецепти няма,нито хитрости. Когато си с човека до теб и го чувстваш със сърцето си,това ти дава криле и сили да направиш всичко. Мъжете са си трудни на емоции  ,нали знаеш,а ти си по-емоционална и може би това му идва в повече и търси отдушници. Това е. Ама той те е харесал ,такава каквато си - с всичките ти плюсове и минуси,така ,че не се променяй - остани си такава - а за отказване и дума да не става !!!
Опитай се да "успокойш топката" ,доколкото е възможно ,това е най-доброто ,което можеш да направиш за момента,според мен ! Успех !!!
Използвам случая да кажа на всички момичета,че много ги обичам и всеки ден преглеждам форума,като наркотик ми е .... :)Не се предавайте ,следя ви изкъсо, ей !