Акопунктурата знам, че я практикуват и момичета около инвитро процедури.
Аз от 5-6 месеца не се навивам вече. А първия месец като правихме опити и ви казвам 100% бях сигурна, че е станало. Закъсня ми 4 дена и вече бях убедена на 100000%. То не бяха тогава болки в гърдите, в зърната. Които продължиха следващите 3 месеца. Получих хормонален дисбаланс: всеки месец ми закъсняваше. Ей така от навиване. Даже ми изчезна овулацията няколко месеца. Уж си казвах, че нали не става изведнъж. Пък на всички около мен до 4-ти месец вече бременни. Регистрирах се в Зачатие в месеца, когато оперираха мъжа ми от Варикоцеле. Тогава направо бях отписала това, че ще имаме деца от невежество. И много разсъждавах. В този период една моя приятелка беше почти пред разпад на брака си. Тогава се замислих, че тя мечтаеше за брак като моя, аз за дете като нейното. Но ако в онзи момент трябваше да избера едното или другото, то щях да избере брака. И то просто защото осъзнах, че се бях вглабила в идеята да имам дете тук и сега. Мислех само за това какво нямах, а не осъзнавах, че всъщност няма как да усещам липсата на дете, което не съм имала. Осъзнах, че съм готова и на осиновяване. Просто приех това, че ще имам деца не в този месец, може би не в тази година, дори може би не биологично мои. Но знаех, че варианти има. И така спрях да търся симптоми, защото предишните 6 месеца бях изкарала в депресивни състояния при всеки цикъл. Плаках като ми дойде първия месец, а защо... Толкова се бях пренавила, че като не стана от първия път и беше голяма трагедия.
Хубаво е това, че търсим симптоми, защото означава, че се надяваме и не сме се отказали. Но трябва всяка от нас да достигне едно душевно спокойствие и да приема следващия цикъл. Чочолинка е намерила нейното в акопунктура и рейки, аз намерих моето в брака си и в Зачатие мисля.
