Аз също много често сънувам и то все странни и абсурди неща- бременна или с бебе никога не съм се сънувала, но рядко си спомням сънищата си. Един обаче помня много ясно и той е по тази тема, или почи....
Майка ми почина през ноември 2004 на 54г. бяхме изключително близки и още ми липсва. Когато си отиде на село се започна:Баща ми милия си я сънува почти всяка нощ, от брат ми поискала цигара, пък тази леля я сънувала едикакси, пък другата я видала незнам къде.... Абе пълни глупости според мен. Ама ми беше странно защо само аз не я сънувам. И след повече от година я сънувах.Сънувах я с ясното съзнание, че е мъртва. Стоим на пътя, тя е от лявата ми страна и стои срещу мен така някак си рамо до рамо. Изведнъж отнякъде се появява една стара циганка(пък аз на гледачки не вярвам) и тръгва да ме навива да ми гледа. Аз не ща да я чуя, но тя нарежда - " ето баба ти има две деца, ето и леля ти виждам и тя2 деца, и майкати е родила 2 деца, ама в твоята къща няма да тичат детски крачета". Точно така ми го каза. и на мен ми се подкосиха краката - уж не вярвам, ама много ме заболя. И в този момент се сещам, че мама стои до мен, тя ме обича, знае колко искам бебе, а нищо не казва. Поглеждам кам нея, а тя свила уста кима с глава настрани, както правеше когато искаше да каже"ти ще ми кажеш на мене". И изведнъж ми олекна, щом тя казва, че не е вярно, значи е така.
От тогава като ми докривее много се сещам за този сън и се успокоявам.