В този ред на мисли, че ще плачеш, ако ти се обадят. Преди години реших да напиша писмо на мой стар учител за Коледа. Бяхме завършили вече от 3 години, а той още в училище беше пенсионер. Написах аз писмото, подписах го от още 4ма човека, на които знаех, че ще се радва. Когато го получил издирил телефонните номера на 5мата и се обади на всекиго от домашния си телефон. Нали знаете пенсионерите как избягват звъненето на мобилен, защото таксува скъпо. Той се обади на всеки поотделно. Говори си с мен поне 5 минути и плачеше. После какъв рев аз изревах. Толкова мило ми стана. Скоро го срещнах. Сигурно не ме помнеше вече коя съм, но каза: "Аз вече съм сам. Идвайте ми на гости, ще ви правя чай. Да си говорим".