Бях и на ехография на пикочния мехур. За щастие не се видяха никакви образувания по стените. Но пък се видя плаваща "утайка" из мехура. Така и не разбрах каква е тази утайка. Интересно, че засега организма се справи сам със симптомите. Нямам кръв вече и нямам температура. В понеделник съм пак при лекарите да ми изпишат лечение. Дотогава съм на симптоматично лечение.
Извадих късмет, че бяха двама доктора в кабинета днес. Защото, този който ме преглеждаше, искаше да ми изпише антибиотик на посоки. Но другият го чу и каза :" И какво да й изпишем поредния 16 антибиотик?" Така че в понеделник ще ходя при този втория за консултация. Хич не искам да пия антибиотик, но осъзнавам сериозността на бактерии в пикочния мехур и ще последвам лечението на лекарите. Чудя се дали не мога да ги питам за назначение на венозен антибиотик. Той действа по-силно, а досега нямах право на това, защото имах безсимптомна бактериурия
Криво ми е, защото не мисля, че ще се справя в тази битка. Минаха 20 месеца. Дори Турция ми отпада. Бях решила да ходя там, защото нямах симптоми на инфекции, но вече имам и симптоми. Цял ден си мисля дали не е време да се откажа. Не завинаги, но може би за година. И след това се сещам за моята приятелка, която вече 15 години не може да избие Ешерихия коли и не знам какво да реша. Мога да имам деца по естествен път, мъжът ми не успява да ми направи деца по естествен. Той може да има деца от инвитро с друга жена, но аз не мога да правя инвитро. И се чудя защо Господ не ни позволява да имаме това заедно. Дори да не е сега, някога. Не съм депресирана, не ме мислете, просто си размишлявам върху съдбата.
В сряда пътуваме за Варна. Ще организирам мини среща на Зачатие там