Павла, ние изяснихме това веднага след раждането. Отидох в неонатологията да си го поискам, казаха защо го взимат и изяснихме, че няма такова нещо. Разбирам защо го взеха, но не разбирам защо го задържаха. Едната клинична пътека е причината де, нищо друго. На визитация в понеделник (раждах в събота) минава въпросният професор и пита за мен - -обясняват му нормално раждане, отлично възстановяване, детето е добре, но няма да ме изписват. И той очуден - а какъв е проблема, защо не я изписвате тогава. 5 секунди тишина. Обадих се да кажа, че все пак детето е в кувьоз и затова ме държат. Ма те и толкова не знаеха, а отделенията (родилно и неонатология) бяха едно до друго и са пряко свързани и в работата си.
Не отричам, че има и много добри специалисти в държавните и общински лечебни заведения, но моят опит е горчив.
1) Хепатита го лекувах в Токуда, защото последвах лекар от общинска болница. Но все пак частника е конкурентноспособен и дава повече. -това е единственият ми добър опит с НЗОК.
2) С малкия сме лежали в 4 болници, като 6 пъти сме били в Токуда - светлинни години пред всички останали. Във втора градска беше най-гадно. В епикризата ми писаха лекарство, което не са давали и когато личната ми го назначи у дома при следващо боледуване той направи тежка реакция, та отново в болница. След втора градска висяхме 2 часа за последващ конторлен преглед, който така и не извършиха, че и ми се скарахазащо идвам десетина дни след изписването му.
3) Когато аз се борех за първото си дете се напатих от гинеколози - записвам на регистратура при едната, качвам се горе, а тя в отпуск. Всеки има нужд от почивка, но защо в болницата не знаят, че я няма и приемат плащания за нейни прегледи? Записвам при друга - имам изписани медикаменти от нея и трябва да отида с час в определен ден. Петък по обед се падаше, последен ден от направлението. Отивам, а тя отказва да ме приеме въпреки часът, защото вече не работи с часове. Ама никой не се обажда да каже, за да ида по-рано и да чакам с другите, а какво остава да си приеме все пак записаните преди седмици часове. Тази която следеше бременността - невъзможно е и няма такава апаратура, която да може да направи фоликулометрия и през апарата да се види овулация, фоликули и жълто тяло - в Щерев ме били излъгали 3 месеца преди да забременея, че иамам овулация и на пръв поглед няма проблем там (това ако не е некомпетентно...)
4) С мама отново във втора градска - оперираха я в деня преди да родя, махнаха репродулктивни органи. Операцията я извърши професор (той почина), но не махна всичко. Остави 2 малки кисти, които според него спрели развитие. Е, 5 години след това тия кисти станаха тумор с размерите на кокосов орех. Междувременно я следяха в онкологичния диспансер и месец преди да постъпи в тежко състояние на туморен маркер 96 ѝ казват, че не е висок и няма рецидив. Мина през Пирогов с линейка, там искаха пари, за да и махат подлогата и да ѝ кръвопреливат. Когато аз си намерих кръв и занесохме бележките стана по-зле. Изписаха я и я викнаха след седмица с направление за операция, пуснаха всички изследвания и не я оперираха. Изписаха я в същото положение. Месец след това не можахме да намерим болница, тъй като е била в Пирогов и 30 дни след това по същата пътека са длъжни те да я следят. Обиколихме 1 градска, 4 градска и 5 градска. В 4 градска с линейка ѝ крещяха в коридора, че тя е диабетик и те няма какво да ѝ вливат, защото имали само глюкоза, но не и физиологичен разтвор. В 1 градска не можаха да изследват нищо, защото машините им отказваха, а и нямаха наличен персонал, в 5 градска кръвните бяха грешни, защото отново нямат добра апаратура и резултатите бяха на мъртвец. Благодаря на 1 градска, че поне благоволихас линейка да я откарат в Токуда. Оказа се тумор на мястото на матката, който държеше главни вена и артерия кръвоснабдяващи-отвеждащи десен крак, бъбрек, дебело черво. Пълен екип веднага се зае с нея. Гинекологът ѝ беше перфектен. За съжаление напусна по-късно и се премести в друга болница, но преди това беше в отпуска за някакъв приод, а точно тогава ни излеза ЯМР-то и с тумор бързахме, та минахме през Тина Киркова за становище. Там докторът не я погледна нито на апарат, нито обърна внимание на документи. Бръкна с пръсти, каза, че напипва тумора и още другата седмица ще я оперира срещу 1000 лв. ние търсехме становище за онкокомисия дали да оперират първо или първо химиотерапия. Отказах и след седмица отидох при нейния частник, който каза, че при операция режем и крак заради вената и артерията и на този етап първо химиото (нещо което всеки лекар избягва, защото след химио операциите са по-трудни и рисковани). В крайна сметка се отърва от тумора, но понеже имаше и агресивна лъчетерапия не издържа на последствията и няколко месеца по-късно си отиде. В Токуда някои интервенции излизаха по евтино отколкото в Пирогов (имаше стенд на бъбрек и се сменяше на 3 месеца, та веднъж провери за цените в Пирогов и бяха с 50 лв по-скъпи), за химио и лъче не е плащала, всички лекари освен гинекологът в Токуда бяха по НЗОК. Просто частната болница има единна система и досие на пациента и работи в екип - това помага изключително много, отделно условия за престой, апаратура и медицински екип от лекар до санитар. Хигиенните норми са в пъти над всяка общинска болница.
И сега моята лична ме накара да се запиша и при колежката ѝ в поликлиниката. Горката и досега не може да ми изчисли термина. Но и изненадващо прекъсна работа и не се знае кога ще се върне, а има доста бременни при нея. На мен не ми пречи, аз ходя в Надежда и си плащам за грижа за пациента, но другите мамчета в квартала остават вече трети месец без ЖК, въпреки че от месец е разрешена.
Това е моят опит с общински и държавни болници през последните 10 години - огромно нежелание за работа, липса на персонал, липса на грижа за болния, липса на интерес, липса на медицинско досие и много пари под масата ако дадеш. И това при условие, че аз работя в управляваща партия и в столичен общински съвет, т.е. имам възможността да влияя на хора, когато взимат решения. Нито веднъж не съм споменавала в някоя болница, че работя едисикъде и мога да направя едисикакво, за да направят изключение за мен, но виждам какво е нивото на възможностите им и не съм ОК с това. Когато казвам, че нямат висококвалифициран персонал имам предвид точно това - ръководството на болниците не влага достатъчно. Твърдя го и професионално и като пациент. През ръцете ми минават много доклади специално за общинските болници и ДКЦ. Първите нямат нито един през последните 6 години за повишаване квалификацията на персонала си. ДКЦ-тата в голямата си част са пред закриване поради лошо управление. Лекарите там са предимно възрастни преди пенсия, младите лекари откриват частни кабинети и работят с НЗОК, но не ползват поликлиниките. Специалистите там намаляват бързо и много ДКЦ-та се държат на последни сили без никакви приходи, но само защото наоколо няма друг голям МЦ.
