Круела, Румито, завиждам за скорошните срещи и емоции. Аз нощес сънувах някакви небивалици с бебета. Бях още бременна, а някакво бебе имаше за мои познати. Нещо от сорта на донорски яйцеклетки моето и още едно от един донор с трансфер по едно и също време, но другото бебе се ражда сега и си е супер доносено и здраво, а аз продължавам да мъкна корем. А другите родители просто не са готови и забравят бебето насам-натам, поради кратката бременност нямат ни шише, ни легло, ни нищо и аз само тичам по тях да наглеждам детето, че те искали на бар и т.н. Абе, егати кошмара. Сигурно, защото тия дни се самообвинявах, че не подхождам емоциалнално, а само рационално и ми остана само багажа за болница да събера и някои дреболии за у дома, а то в 23 седмица е суууупер рано.
Как ли ще се справя с родителството отново? Колики, захранване, боледувания...? Много ме е страх.