Привет на всички. И аз се мъча с памперса на Криси, а тя е доста по-голяма. След 2 месеца отива в 1 група и знам, че там не слагат памперси вече. Разбира, знае, но просто не иска да се раздели с произведенията си и това е. Даже ме лъже като свърши нещо по-голямо в гащите. То мирише, а тя лъже и се крие да не проверя. Оставям я и гола, и по гащи, но тя не казва нищо. Питам през 15 минути и все няма ако, няма пиш, а след малко обирам локвички и мия крачета и дупе. Иначе сложих протектор на дивана, че кат има инциденти да не попива в меката мебел. Но и ние сериозно се заехме с това от 2 дни. Преди това всеки ден на ясла (там ги слагат на тоалетна редовно и няма проблем), болна или студено още... Сега 2 месеца си е с мен у дома и ще работим по въпроса по-упорито.

За пореден път чувам и чета, че памперсът е махнат при момиче към 2,5 г. Не че няма и по-рано, но масово след 2-рата годинка. Иначе уж при момчетата по-рано, но пък съм чувала и случаи към 3,5 г. В тая книга "На гърне" пише, че едно време са приучвали бебетата до към 1,5 г., за да не перат пелени. Значи щом тогава е можело, и сега може да се приучат по-рано. Но от друга страна колкото по-голямо става детето, повече разбира, а и също четох, че след като поотмине бебешкият пубертет и детето малко повече вярва на мама и тати и не се инати толкова, ставало по-лесно. Донякъде и аз разчитам на яслата да свикне да сяда на гърне, като тръгне наесен. А пък това с криенето е много естествено, някои си криели гърнето в някой ъгъл и там ходели. А пък Ивито също отрича, когато се е изакала в памперса, просто не дава да го махна тогава. Други пъти пък ме търси и казва, че има ако и иска нов ("ново" казва ).

Децата са различни. Симеон беше около 1г6м като беше вече готов. Вечерния го държат до късно, но просто се будеше с много пълен пампер с и не ме се переше.
Борис, с него видях зор. От преди 2г го замолех. Реално е без пампер с от тази година. Тоест малко преди 3г. Не казваше, а като го водех в тоалетната без уговорки беше ужас.
Още има нощен, но и него ще махна съвсем скоро.
И ми е все тая. Предпочита спокойно дете, а и аз да съм ок, отколкото да се кахъря, че 'все още е с пелени'.

Следобедния на Габи, например го махнах много лесно. С Ади почаках няколко месеца. Нощния, на Габриела го махнах на три години, макар да беше готова по-рано, но Ади на нея го махнах преди седмица. Което значи на три години и половина. Много пишкаше нощем, а аз нямах сили да ставам да я водя до тоалетна. Нямам сили. Та и аз като Павка, спокойна и наспала се майка и тогава другите неща.

Много пораснаха близначките. Високи са, около 104 са вече. Много говорят, една през друга. Играят вече много една с друга, успокояват се, дават си съвети, гушкат се като някоя плаче и се бият много, ама много. Каката влиза в предпубертет, та там е друга драма. И ги бие за добро утро....

И аз така мисля, важното е мама и дете да са спокойни, да няма напрежение с това гърне, а все някога ще стане. Въпросът е да се следи и да се предлагат на детето всякакви неща, за които вече е готово, за да се стимулира и развитието му. Сега се оказа, че онзи страх на Ивито май е преминал, защото на шега й предложих гърне за пиш и тя нямаше нищо против. Не става от първия път, ама пък сега има желание, така че има надежда.

Маги, голяма лудница е при вас. Не знам как се справяш, поне се занимават децата и без теб. Дано като пораснат да ти помагат и да не ти създават много грижи. Близначките явно високички вървят. Ние май сме от ниските - 83 см на 1г. и 10 м. почти. Но пък гръдния кош и краката са ѝ едри и опъва тениски и клинчета, само са и дълги. Якичка изглежда, на баща си прилича

Аз гърне не съм ползвала никога. Направо на тоалетната и предлагах почти периодично, но без да настоявам в началото.

Аз имам другия проблем със Симеон- всичко му е късо и му пада. Борис си върви ок. 1м е вече.

Тиранти? Не са ли вариант?

В училище ходят сами до тоалетна и няма как с тирани. Никой няма да идва с него, за да го оправя. Със стегнати ластиците неща купувам основно.

Няма лесно. Аз сега с Моника съмв една никаква номерация. Тя е вече 150 см. Момичешките за 9 години не и стават никак, купувам за 11годишни. Е там е тийн всичко. И са едни къси тениски, едни неща... Абе зор е с тия дрехи все.

Здравейте мами, имам едно питане, преди около 2 седмици на малкия започнаха дя му излизат ситни червени пъпчици по гръб четох и гърдичките. Едни минават други се появяват. Ходихме при кожен каза нищо сериозно, но общо взето не ми каза конкретно от кякво са ... имали ли са и вашите мъничета такива проблеми . Прикачвам и две снимчице

Възможно е да е някакъв вид дерматит.Като намажеш с хубав крем тип А дерма, успокояват ли се?

Как сте момичета, не пишете.Започнаха ли мъниците на ясла/градина/училище?При нас след едни кошмарни сборни групи при дребните, нещата влязоха в релси.Каката е трети клас, вече е голяма.
Лято, Васил на къде се е насочил след 4-ти?

Привеееет. На въпроса - към СМГ. Не знам защо и как, но той още след 2 клас ми го съобщи и миналата и тази година ходи на уроци, за да се подготвя. Висока летва и аз съм скептична, но пък ще го видим след няколко месеца какво може все пак.
Криси тръгна на градина от понеделник и вчера текна зеления сопол, така че си е у дома. Все пак 2 дни имах без деца покрай себе си - единия ден чистих, а втория ходих до офиса. А така ми се иска да се излежавам един ден поне

Здравейте, момичета. Драго ми е да се включа.
И аз съм в кюпа вече в дете в ясла. Бях се подготвила за голяма трагедия, че ще ревем, ще се сополим и двамата. Ни единият, ни другият рева. То детето обича деца, свикнало е, че майка ми го гледа , а аз ходя на работа. Сега просто смени детегледачката. Но три дена беше на ясла и веднага се втаса. Но тъй като не беше боледувал от година и половина, го изкара много бързо. Сега го държа няколко дена при баба му да заякне и пак на ясла
Но от яслата не си бяха свършили най-важната задача това лято: да пишат на РЗИ, че ще му внасям храна. Сега ме карат да му подновявам документите от гастроентеролог и педиатър, тепърва ще пишат. Дотогава той не може да остане за обяд, защото не мога да внеса храна. Сутрин го водя закусил и колкото да не гледа другите деца, че ядат му пълнят купичка със солети, че той е чревоугодник. Хем не може, хем всичко иска да яде.
Хелиантус, много те мисля, но нямам смелост сякаш да ти пиша. Кураж, момиче <3
Успешна година на всички пожелавам и с по-малко сополи

Здравейте, момичета, радвам се, че пишете

И Ивона тръгна на ясла миналата седмица. Малко настина преди да тръгне, но успях да я позакрепя и още има някаква задна хрема и давам сироп, но ходи, не са ми я върнали. Аз много се надявах, че няма да плаче много. И така тръгна, но май с напредване на дните започва повечко да плаче. Тази сутрин пак, и си знае и предварително вкъщи казва "ясла-плака" . Само на оставяне и вземане уж плаче, защото ми казват, че иначе играе. Надявам се да не ми спестяват нещо. Но и тя е свикнала да играе с деца на площадките. И на мен ми е добре така гледането й да е споделена отговорност да мога като човек да свърша някаква работа вкъщи на спокойствие. Малко да си почина преди да почна работа . Много-много се надявам по-малко да боледува, но ще видим.

Тери, каква беше алергията на Матей? Не е ли само млечни продукти? За млечната кухня нали предлагат да е без мляко храна. Но за яслата не знам как е. На колега второто дете, което е същата година с Ивона, се оказа, че има глутенова непоносимост и се притесняват, че не може да ходи на ясла заради храната. Но явно има някакъв вариант с това внасяне на храна. За първи път чувам.

Как сте другите? Пишете как са децата, бебетата

Тери, пак че дават да внасяте храна.Аз имам близка с дете с непоносимост към глутен, направо си е цьолиакия.Много трудно внасят, много е трудно.
Браво на Матейче, че му харесва на яслата.

Лято, висока летва е.Дано е неговото място!Браво за класирането на състезанията!Криси как е?

Грейси, всичките са така.В началото няма проблем и не плачат, ама после цяла програма има.

Ние сме добре, боледуват, ходят на ясла, каката почна училище.Нормалните неща.Направихме им стая на трите, вече си спят сами в тяхна стая и ние си имаме спалня!Било много хубаво да спиш по цяла нощ и никой да не те закача.И те спят по цяла нощ и не стават.Е падат от леглата ама това да е проблема.
Бяхме на две морета това лято, единия път с на каката баскетболния отбор.Беше много хубаво и на двете места, дребните се влюбиха в морето и ние за първи път си попочинахме.Много добре ни се отрази. Обичат да пътуват и трите и вече е лесно с тях.

Маги, значи има светлина в тунела. Помня как се оплакваше, че те побъркват малките. На моменти и аз едвам изтърпявам Ивона с непрекъснати желания и сновене напред-назад. Дори и с малкото порастване сега се усеща, че полека-лека бебето/детето се окъсва от мен и на моменти има гледка въздух. После ще ни е мъчно като са били малки, но си е голямо изпитание сега. След 3-годинишни вече са си по-човеци и ще стане по-леко, надявам се при мен.

Аз ни глътка въздух искам, ни време за себе си. Сега ще си кажете, че сигурно просто ми е айляк. Хич даже не е, Матей е пристрастен към мен, пикая на отворена врата, с много номера успяхме да включим най-сетне и баща му в живота му, защото детето само го отблъскваше.
Но просто толкова бързо расте и най-накрая съм наистина щастлива от майчинството. Първо бях в тежка депресия, много състояние за коригиране при него, кърмене до откат заради АБКМ и никакъв сън. Просто не можех да се насладя на майчинството и сега най-сетне съм щастлива, а времето минава толкова бързо. Ей ги вече на ясла ходят, а все едно вчера правихме опити.
Няма да забравя как бях казала на Стефка, че просто е забравила какво е да няма дете. Тя тогава естествено ми каза, че не се забравя, но от моята камбанария на неуспехи някак не я разбирах до колко помни самотата и желанието да имаш дете. Сега вече като, изпълнила мечтата си, го разбирам. Не се забравя. Помниш си, особено най-големите сривове, както казваше Маги и атеистите в един момент палят свещи. Просто я няма тревожността ще се сбъдне ли. Но се помни, все едно вчера е било и все едно пак сънуваш някой прекрасен сън, че си майка.
И като споменах Маги.
Маги, правилно ли те разбирам, че твоите девойки при теб са спали? Че аз давам назад и много често пускам Матей при мен на леглото, за да поспим малко повече, че той все още си има нощни будувания и ме търси

Леглата им бяха от двете страни на спалнята. Едната до баща си, другата до мен. Така като се разбуди някоя, леко я потупвахме или гушвахме и пак заспиваше. Кака им спа така до 4 годишна, нямаше стая тогава за нея. Аз се върнах на работа когато бяха на година и четири месеца, трябваше да оцелея.
Общо взето гледам и на тях и на мен да ни е добре. Не правя нищо на всяка цена или защото така е казал някой.

Ами Криси мен ме побърква. Вади ми душата с поглед. И аз помня колко много исках деца, а сега като изкарам 5 минути с нея и си скубя косите, и се чудя на акъла си от преди няколко години. Има моменти, в които е чудесна, но повечето време реве, тръшка се, налага се. тропа с крак и ми казва НЕ, пищи истерично и е някакъв ужас. В яслата в началото ми намекнаха да не е със СОП, че и там се беше проявявала с истерия, но след 2 месеца ме уверяваха, че е най-милото дете на света. Не и с мен! Баща ѝ също обяснява как само аз нямам общ език с нея, но той просто ѝ угажда и се съгласява с нея за всичко и тя е доволна. Идилия...

Това същото по 2 беше до скоро.Човек бях на ръба на истерията.След 3-тата година започват да чуват и около 3,5 години вече стават полухора.Просто това реване и търкаляне и какво ли не мен ме побъркваше.