Здравейте,
Казвам се Ники и съм на 28, мъжлето на 31. Вече 1 година се мотам във форума, и е време да се представя. С мъжа сме заедно от 11 години, а от 6 сме съпрузи. Бебето го правим от 3,5г. Първата година не се впрягах много когато ми идваше М. Разбира се всички около мен казваха, че се дължи на психиката. Да бе каква е тая психика? След 1,5 опити без резултат започнах с ходенето по лекари. И аз като повечето тук- проба грешка, докато попадна на ЛЕКАР. Направих хормонални изследвания. И за ужас на док се установи 3 пъти по високи нива на Пролактина от максимума. Последва ЯМР, и се видя аденом на хипофизата. Това беше най-кошмарния период от живота ми. Нямах симптоми, М ми беше като часовник и ...........! Направиха ми операция и отстраниха аденома. След няколко месеца с Бромокриптин Пролактина беше в норми. Последва щастие, но не за дълго. Имах вече цветна снимка, трябваше да правя лапароскопия. И нея направих и според професора който ме оперира всичко при мен вече е наред. Но изследванията на мъжлето, не се много добри. Док каза, че ако до 6 месеца след лапарото не забременея естествено трябва да направим инсеменация. Мина година от операцията и нищо. Досага пътувах от Варна до София. Но сега реших да започна да ходя във Варна на лекар. Спрях се на д-р Александров, от това което прочетох тук. Исках малко да си почина, и за първи път от 3,5 ще изполвам отпуската си за почивка, а не като болничен. След отпуската през август подновявам лечението.
Иначе обичам да излизам с приятели в свободното си време, да гледам филми и не на последно място да ровя в Зачатие.
Благодаря че ви има. От вас научих много, приятелите и близките ми са страхотни и ме подкрепят през цялата борба. Но подкрепата от хората със същите проблеми е безценна т.е вашата подкрепа.
Благодаря, че ме изслушахте имах нужда от това за да не полудея.
Поздрави на всички и много целувки. Пожелавам на всяко момиче от форума много скоро да изпита радостта от майчинството. Ще се борим до постигането на целта НАЛИ ?
Успех на всички
