Подкрепям Миники напълно. Ако не сме ние жените да повдигнем проблема, да им намерим лекар, да им запишем час, да ги заведем, разбира се и да ги утешим.....нищо няма да предприемат. Поне при мен е така за съжаление............а иначе как силно искат да станат бащи, е да, ама то бебетата не падат от небето/колкото и грубо да звучи/. А нас кой ни разбира и подкрепя??? Изключвайки вас от сайта, мен ме разбира само милата ми майчица....и няколко приятелки, които гледат като втрещени, като чуят думата ИКСИ, например. Дори собствената ми сестра, която нямаше дете 5 години, не се интересува от мен, така както аз се интересувах от нея преди да забременее. Просто явно се забравя болката и това е. Каму ли свекървите ни, деверите, снахите, или други подобни хорица. Ако не сме ние самите, не знам какво ще стане с нас. Вие как мислите?