Наде, мен ме приеха вечерта преди секциото към 17:00 часа. Направиха ми изследвания още вечерта, УЗ преглед и запис на тоновете и една инжекция за дробчетата тъй като секциото ми бе 3 седмици преди термин. От обяд до вечерта нищо не ядох. На сутринта още рано дойде сестрата за тоалета, а после и анестезиолога да си поговорим. Очаквах, че секциото ще е сутринта и естествено цяла нощ не можах да мигна и само си гледах часовника на телефона през 5 минути. Някъде към обяд обаче дойде анестезиолога и ми каза - айде доне и ми взе банката с глюкозата за да отидем по-бързо до операционната. Спомням си как племеника ми се зарадва и каза айде айде ама щеше да хвръкне от кеф, а аз треперех като лист.
Поставиха спиналната упойка, самото убождане не беше по-неприятно от обикновено убождане за взимане на кръв, а после започна едно изтръпване на цялото тяло, като накрая вече краката не можеш да ги мръднеш все едно са вбетонирани. Бяха сложили едно зелено покривало за да не виждаш какво правят - д-р Александров и асистента му. Имаше и още 2-3 акушерки, педиатър и шефа на ВИП блока беше в операционната също по едно време.В същото време усещах, че все едно с някакво метално нещо са ми фиксирали корема и го опъват опъват нещо, не боли ами се усеща все едно някой дърпа това нещо. С анестезиолога си говорехме през цялото време, защото му обясявах, че е мнооого студено, а той каза, че това била нормална реакция от упойката и докато се разправяхме и чаках вече да започнат да режат, а не да опъват и чух бебешки плач
Първият докато акушерката ми обясни че е момченцето се чу и втория плач, имаше нямаше 2 минутки между двата. Питах я защо не плачат повече, а тя ми обясни, че са в съседната стая и там моя племеник ги гледа от вратата
След малко акушерката и ми ги показа и ми даде да ги цункам. След това ме закараха в реанимацията, беше ми мноооооооого студено още поне час, а и започна да ме наболява корема (както при силно болезнена менструация, но не непрекъснато ами на периоди) и така до 19:00 вечерта , след което заспах и се събудих чак на другата сутрин. През 1 час биеха инжекции за обезболяване и окситоцин, а към обяд ме прехвърлиха в моята си стая. Най-гадното беше че 1 денонощие не можеше да се пие вода, а страшно много ми се пиеше, само по една глътка си позволявах колкото да избърше устата. После 2-3 дни карах основно на студен чай и айрян. Ставането от леглото ми костваше 10 минути постепенно изправяне, а като гледах момичето в съседната стая с нормално раждане как припкаше още същия ден следобяда по стълбите, до кафето.
Иначе бях във АГ болницата Варна във ВИП сектора - страхотно е. Сам в стая, чисто, общ санитарен възел отделно баня и тоалетна заедно със съседната стая, където също има само 1 момиче (ако има), мивка в стаята, хладилник в предверието, гардеробче за всеки, климатик, телевизор, фотьойл и още едно легло ако се наложи придружител ( както бях аз с 2 бебета). Невероятно добро отношение на екипите, акушерките и всички. И естествено най-невероятния доктор, който направи секциото и през цялото време ме информираше за всичко - д-р Александров. На третия ден след секциото донесоха бебетата в стаята, а на петия - изписването. Естествено откакто ги докараха повече от 15 минути непрекъснат сън нямах. Абе цялата работа е по-малко от час и минава много бързо. После боли не повече от 4-5 часа и то не непрекъснато, защото слагат обезболяващи веднага като се оплачеш, че те боли. От там насетне на другия ден ставането е гадничко, а се налага често заради тоалетната (особено ако човек е насъбрал отоци с вода). Напълно след 2 седмици не ме притесняваше нищо от операцията, а след месец вече нищо не се усеща.