Абсолютносъм съгласна и с Лали и с Фреша. Така е. Ако искаш подкрепа или съвет - сподели точно какъв е проблема, а не с недомлъвки . И не драматизирай излишно постингите на другите момичета. Съветвам те, ако настина сериозно искаш да забременееш и имаш здравословен проблем, по-добре пиши и чети тук, защото информацията, която ще получиш, просто я няма на друго място събрана, систематизирана и толкова пълна.
Успех и късмет.

Цитат на: pampa в Септември 10, 2006, 08:36:57 am

Надявам се и аз да не тръгна по вашия път.

В подкрепа на Лали да кажа, че на мен това ми прозвуча малко нетактично, казано не с правилните думи.

На мен ми звучи като че ли сме прокажени...
Втора категория хора...

Хайде пак да отговоря - постоянно си казвам, че кой каквото и да каже ще мълча щото това ще се обърне на говорилня. Не издържам обаче, особено когато нещата се тълкуват по начин, който въобще не отговаря на истината.

1. Едва ли има жена по света, която да не се "надява да не тръгне по вашия път" като реши да има дете, както и да звучи това (даже да не кажете нищо, сложете ръка на сърце...). Предполагам и вие сте се надявали в началото, когато не е станало и със свито сърце сте си казвали "Боже, дано се окаже, че не е жесток проблема и да стане". Както се вижда в почти всяка тема всяка от вас постоянно се надява да излезне от категорията на неуспелите, нали. Аз вече знам, че няма ову и все пак съм в началото на опитите и още се надявам на чудото, на което като върнете лентата ще се сетите как сте се надявали и вие.

2. За втората категория!!!! или прокажените!!!!! Лали, а и към всички вас, казах вече че чета форума отдавна, чета много за да се ориентирам по-навреме на къде да поемам, че нямам много време за лутане в погрешни диагнози и т.н. Та ако мислех, че нещо не сте баш дали щях да го правя! Извинявам ви се на всички още веднъж, но точно вие най-добре трябва да знаете какво значи тази надежда, която ви е засегнала. Ако се огледате около вас ще видите, че точно хората със сериозни проблеми са по-стойностните (а тук хората са направо борци - толкова надежда, сила, решителност!), но това не ни кара да си пожелаваме проблеми за да сме по-добри хора, нали?

3. За пореден път казвам, че се опитвам да игнорирам проблемите и се надявам...... Не искам да се задълбавам в тях. Някак ми се иска да вярвам, че ако успея да се накарам да повярвам, че нямам ядове и всичко ще е 6, то наистина ще стане. Затова си давам тези 6 мес, които вече станаха 5, в които не искам да си дъвча проблемите и без друго живея всеки ден с тях и не мога да ги забравя, поне да мога да вярвам, че са маловажни.... абе извинете ме за пореден път, но като се разстроя и се обърквам в мислите си и не мога да кажа нещата точно както ги разбирам.
Ще искам съвети и мнения по проблеми след срока за чудеса 

И за последно да кажа пак, че явно грешно съм преценила, за което пак се извинявам, че в емоционалния се пише за ВСЯКАКВИ емоционални проблеми, а не само за емоционални свързани с невъзможност за бебе. Може би не трябваше изобщо да мъцвам.
Стискам палци за всички и се надявам да няма отново погрешно изтълкувани думи - нали сме за всичко в прав текст

Пампа много плямпа...
Оххх, от къде да те подхващам, момиче...
Хубаво първия постинг го пусна и аз, луда Мара, първа записана след него... Все си викам, че ще броя до 100 преди да кажа топла дума на някого и пусто сърце ми не трае и раздавам на кредит на духонесъстоятелни персони!
После! После! Как можа да го изсереш това "надявам се да не тръгна по вашия път"... Да, мила плямпаща Пампа, надявай се да не тръгнеш по моя път. Надявай се с все сърце, стискай палци, връзвай червен конец. Моли се, пали свещи, направи си курбан. ПлЮй си в пазвата, обръщай си главата настрани. Да не тръгнеш по моя път, мила...По пътя, по който разбираш, че силата е в теб и всичко е под твой контрол. И никой друг при никакви обстоятелства не може да посегне на това. По пътя, по който осъзнаваш колко посредствен е светът, колко първични са хората, колко малко въздух има за дишане на тази планета. По пътя, по който намираш най-истинските и всеотдайни приятели. Не онези за бира и картофки, не онези за менкане на дрехи, а онези, дето ще ти платят поредното инвитро без да си искат парите обратно. По пътя, по който проглеждаш истината за съществуването си. По пътя, по който усещаш какво значи истинската победа, твоята, личната победа, а не нечия друга. По пътя, по който осъзнаваш родителството с всяка своя клетка на тялото. По пътя, който вървиш с най-верния мъж в живота си, този, който е готов да умре с теб, дори и да не му родиш дете. По пътя, по който откриваш, че професионалните ти качества и инициативност те правят перфектно плодоносна. По пътя, по който виждаш най-синьото небе, най-чистата вода, най-златното слънце само за себе си и за никой друг. По пътя, по който можеш да разбереш, че две детски очи са смисълът на живота ти, а не безкрайното плямпане като при теб. Да, мила. Надявай се да не тръгнеш по този път. Той не е за теб. Той е за достойни хора. Затова там не е гъчканица и кошмар, спокойно се движим, сваляме си шапка една на друга като се засечем и се поздравяваме с поглед, без думи.

Разбираме се само с усмивка, защото знаем за какво точно става въпрос.

Пожелавам ти да забременееш толкова скоро и неразбрано както не си разбрала за какво е този форум тук и как 200 изплямпани думи нямат стойността на едното простичко, тихичко и осъзнато казано "Извинявай".

С най-добри пожелания,
Мари-движеща се по верния за себе си път

Едва ли има жена по света, която да не се "надява да не тръгне по вашия път" като реши да има дете, както и да звучи това (даже да не кажете нищо, сложете ръка на сърце...). Предполагам и вие сте се надявали в началото, когато не е станало и със свито сърце сте си казвали "Боже, дано се окаже, че не е жесток проблема и да стане".

Ако се огледате около вас ще видите, че точно хората със сериозни проблеми са по-стойностните (а тук хората са направо борци - толкова надежда, сила, решителност!), но това не ни кара да си пожелаваме проблеми за да сме по-добри хора, нали?

.... абе извинете ме за пореден път, но като се разстроя и се обърквам в мислите си и не мога да кажа нещата точно както ги разбирам.
Ще искам съвети и мнения по проблеми след срока за чудеса 

И за последно да кажа пак, че явно грешно съм преценила, за което пак се извинявам, че в емоционалния се пише за ВСЯКАКВИ емоционални проблеми, а не само за емоционални свързани с невъзможност за бебе. Може би не трябваше изобщо да мъцвам.
Стискам палци за всички и се надявам да няма отново погрешно изтълкувани думи - нали сме за всичко в прав текст

Pаmpa, не знам дали си чувала приказката за този, който не е грешен пръв да хвърли камъка. Е, аз понеже съм си мислила точно същото нещо - признавам си с ръка на сърцето. Всяка една от нас си е мислила, че не иска да тръгне по този път. На никоя от нас не е било леко и никоя не е искала да се бори с това. Но нещата се случват така или иначе. Не зависи от нас. Жалко, нали!? Никоя от нас не се стреми да е по-добра, но пък това, което преминава през главите ни, някак си ни прави по-силни, по-отворени към болката на другите, но пък и супер чуствителни към околните. Винаги, абсолютно винаги търсим подтекста, не за друго, а защото много са ни мачкали и обиждали. Всякакви хора... Случва се, човек да е емоционално нестабилен и да не може да се изрази правилно, но когато се извини и поправи грешката си - винаги ще срещне разбиране от отсрещната страна. В емоционални пишем за всичко, което ни вълнува и тревожи. Винаги обаче внимаваме с думите. Просто за да не нараним някой без да искаме.
Надявам се, няма да приемеш поста ми като упрек, а като опит за подадена ръка и за помощ. Пожелавам ти твоя срок за чудеса да е наистина в рамките на тези 6 месеца! Късмет!

Ех, Мари, моя Мари

този, който не е грешен пръв да хвърли камъка. Е, аз понеже съм си мислила точно същото нещо - признавам си с ръка на сърцето. Всяка една от нас си е мислила, че не иска да тръгне по този път. На никоя от нас не е било леко и никоя не е искала да се бори с това. Но нещата се случват така или иначе. Не зависи от нас.

Гане, тук друг е въпросът: и ти си си го мислила, и аз. Обаче кажи ми: ти като си го мислеше отиде ли да го кажеш на глас в лицето на някоя жена, на която вече й е дошло на главата? Или си го мислеше за себе си, на ум? Ама за да си мислиш на ум, трябва да имаш ум, нали? Иначе си го мислиш на други части от тялото...

Цитат

този, който не е грешен пръв да хвърли камъка. Е, аз понеже съм си мислила точно същото нещо - признавам си с ръка на сърцето. Всяка една от нас си е мислила, че не иска да тръгне по този път. На никоя от нас не е било леко и никоя не е искала да се бори с това. Но нещата се случват така или иначе. Не зависи от нас.

Гане, тук друг е въпросът: и ти си си го мислила, и аз. Обаче кажи ми: ти като си го мислеше отиде ли да го кажеш на глас в лицето на някоя жена, на която вече й е дошло на главата? Или си го мислеше за себе си, на ум? Ама за да си мислиш на ум, трябва да имаш ум, нали?

Ех, мила не е само до ум... Нещо в тактиката куца. НА това му викат липса на тактичност...

Ааа, ясно... Значи вече като говори някой със задника си, а не с ума си, му викаме "тактичност". Хубаво, съгласна съм.  Въпрос на комбинация на думи.  Хайде лека нощ и целувки от мен, че утре, ако знаеш какъв път ме чакаааа.... 
Поздрави! 

  Обичам ти цветния език!!! Лека нощ и лек път! НАй-вече безопасен!!! И приятни сънища