Дива роза, това е форум и всеки има право на мнение. Освен това днес е Бъдни вечер, утре Коледа, трябва да бъдем добри, но точно по този въпрос не мога да бъда добра, като естествено не влагам нищо лично нито към теб, нито към Мимка. Не приемам нищо лично, само малко ме боли - боли ме за многото деца, които стоят по домовете и ще продължат да стоят там. Боли ме, защото много голяма част от тях (почти всички) не са със светли очи, но това не трябва да бъде причина да продължат да стоят там. Така, както ние с години сме мечтали някой да ни нарече "мама", така те нощем също заспиват, мечтаейки следващата Коледа да имат тяхна си елха, да имат техни, само техни си дрехи, дядо Коледа да им донесе играчка само на тях, мечтаят да имат мама и тати.
Никога не съм реагирала на различни изисквания към децата - етнос, възраст, пол (въпреки че като забременеем не можем да имаме изискване за пола, нали...), но цвета на очите вече е прекалено за мен. Казах за мен - всеки естествено има право на собственото си мнение.
Дадох пример с кучетата (аз самата имам куче) - много хора купуват куче с родословие, но има и такива, които спасяват кучета от изолатора. Да, кучето не е дете, но все пак, трябва да помислим малко и извън собствените си виждания. Вярно е, че човек трябва да бъде в мир със себе си и детето, което ще гледа, но не мисля, че цвета на очите ще определи, дали ще обичаме детето или не.
Много добре знам, какво е да чакаш дете - аз самата чаках 7 години. Преди това имах дете, повярвай ми обаче, изобщо не помня какъв беше цвета на очите и на косите й - тя беше моето дете - малко, сбръчкано, червено, недоносено, моето дете - най-красивото на света. Така някой ден, когато срещнете вашето дете, независимо дали ще бъде биологично или не, то ще бъде най-красивото на света, без значение на очите. Вярвам в това, защото изпитанията, през които сме минали, са ни направили по-добри и по-човечни.