0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Практически съвети
« Отговор #120 -: Ноември 30, 2007, 14:00:40 pm »
Не си спомням да е споменала преглед при психиатър или нещо по-различно. Само удост. от психодисп. Попитах дали иска медецинско от личната за условията в които живеем, но тя отказа, каза че сама ще се провери.
*
Re: Практически съвети
« Отговор #121 -: Декември 22, 2007, 06:51:25 am »
Здравейте, искам да попитам къде може да се открие пълния набор от документи за осиновяване, които трябва да се подготвят?И къде трябва да се занесат?
Изивнявам се ако въпроса ви се струва глупав, но съм гола вода май в тая област! :oops:
Re: Практически съвети
« Отговор #122 -: Декември 22, 2007, 08:35:26 am »
Мимка, отиваш в Отдел Закрила на детето в твоя град и им казваш, че искате да осиновите дете и те ще ти дадат списък с документите, които трябва да подготвите.

После ще ги занесете при тях.

Някои документи изискват по-дълъг срок за изготвяне, затова попитайте дали може да започнете процедурата с определен набор документи и в процеса на проучване да носите изготвените.

Късмет ти желая, заслужава си!
*
Re: Практически съвети
« Отговор #123 -: Декември 23, 2007, 13:02:38 pm »
Благодаря ти!Предстои ми процедура, но някак си имам усещането, че няма да е успешна, затова започнахме психически да се подготвяме за осиновяване.По- всяка вероятност след Нова Година ще отидем в този отдел (само трябва да проуча къде точно е в Разград) и ще започнем да подготвяме документите.
А за това дали си струва-не се и съмнявам.Чудя се обаче ако напиша повече условия за детето-примерно до 6 месеца, момиченце, българче....пък ако и добавя бяло, със светли очи, сигурно ще ни изгонят от стаята, но си струва да опитаме.
Re: Практически съвети
« Отговор #124 -: Декември 23, 2007, 16:19:43 pm »
разбира се, че няма да изхвърлят от стаята, а ще ви кажат, че ще чакате повече.
Както Fussii беше писала, можете ако нямате етническа нетърпимост да посочите и детенце от турски или смесен българо-турски произход.
аз пък бих те посъветвала ако го чувствате да пишете до годинка- и до тази възраст са още бебета.
и накрая недей да чувстваш предварително изхода от процедурата, чудеса стават, дано и вие дочакате вашето!
*
Re: Практически съвети
« Отговор #125 -: Декември 23, 2007, 16:45:47 pm »
Мимка, на нас ни казаха точно това, което каза и Ва Ва. Ако напишем дете до 6 м. шансовете ни са много по-малки, в сравнение с тези над 6м. Каза ни също, че ако искаме и определен пол, допълнително отежняваме. Жената от социалното след като видя какъв поглед съм изкарала, ме успокои, че все пак не е безнадеждно, но просто да не се надяваме прекалено много и да останем излъгани. Ние още не сме подали документите, защото не успяхме да ги съберем всичките.
Re: Практически съвети
« Отговор #126 -: Декември 23, 2007, 17:39:18 pm »
....пък ако и добавя бяло, със светли очи, сигурно ще ни изгонят от стаята, но си струва да опитаме.
Забравила си само да уточниш цвета на очите - сини, зелени, сиви, какви по-точно ги искаш?
Извинявам се, но това не е пазара - искам куче, породисто, с родословие и черна точка над лявото око.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Re: Практически съвети
« Отговор #127 -: Декември 23, 2007, 18:18:34 pm »
   Ако и двамата родители са светли и със сини очи, ми се струва разбираемо да имат някакви по-специални изисквания към цвета и на очите.Все пак прави впечатление на що-годе запознати с биологията хора, че двама синеоки имат детенце с тъмни очи. Ако и детето е със сини, ще се избегнат странните погледи, учудени изражения и коментарите зад гърба. Естествено, ако на човек му пука.
   
Проблемът е възможност да покажеш на какво си способен.
Re: Практически съвети
« Отговор #128 -: Декември 23, 2007, 18:20:24 pm »
А представяш ли си да са албиноси? Тогава ще трябва задължително дете албиносче. Не знам само, къде ще го търсят.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Re: Практически съвети
« Отговор #129 -: Декември 23, 2007, 19:08:54 pm »
Мимка, не се притеснявай, става въпрос за твоя живот и имаш право да имаш претенции, поне си честна! И други са споделяли, че са се отказвали от дечица, но го представят така, че това щяло да бъде по-добре за децата...никой няма право да те критикува за това...поне на мен ми се вижда абсурдно. Темата и без това е деликатна, за да имаме нужда и от нравоучения колко неправилно мислим и постъпваме. Стискам ти палци всичко да се развие по най-добрия начин! Няма съвършени хора, все пак!
Фоксче, извинявай, но с цялото ми уважение към теб, смятам, че си малко остра към Мимка! Тя има време и ще се ориентира в материята, но по своя си начин! Не им помагаме на хората, като им се караме! Успешно раждане ти желая!
« Последна редакция: Декември 23, 2007, 19:11:44 pm от DivaRoza »
Re: Практически съвети
« Отговор #130 -: Декември 24, 2007, 11:43:30 am »
Съжалявам много, но не мога да не бъда остра - става въпрос за съдбата на едно дете, която за мен е много по-важна от изискванията на Мимка.
Освен това не съм я поучавала по никакъв начин, само попитах какъв да е точно цвета на очите.
Ми какво ще стане, ако очите му потъмнеят след време?
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Re: Практически съвети
« Отговор #131 -: Декември 24, 2007, 13:49:35 pm »
Фоксче, мила, надявам се, че го приемаш това като разговор просто между нас и че, естествено, няма нищо лично от моя страна.  :D Виж сега, поне за мен това си беше ирония, от която малко ти става тъпо. Аз няма да съм и адвокат на Мимка, но само следното ще кажа. Ти самата знаеш прекрасно какво е години наред да искаш дете - Мимка го чака този миг седем години, а аз самата вече пета. В представите ни, в мислите ни, в мечтите ни малкото човече си има някакъв образ, и най-ествественото е да се свърже с това какви са самите родители. Моята мечта за моето неродено дете е същата като на Мимка - светло, защото аз и мъжът ми сме светли и може би със светли очи, защото аз съм със синьо-зелени очи. Да, това е наивно, детско и сигурно куп още други неща в този ред. Но на неродилите момичета това ни остава - мечтата ни за дете. И, естествено, като тръгнеш да осиновяваш, е да искаш детето, което ще дойде при теб, да се доближава максимално до тази мечта. Естествено, че ще го обичаме и когато не е изпълнило чак толкова детайлно тези смешни за някои изисквания. Разбира се и, че почваш да гледаш реалистично - какво можеш да получиш на практика. Дали ще потъмнеят очите му, или не е също толкова смешен аргумент, защото ние искаме дете, а не само очите му. Естествено, че и нашето биологично дете може да не бъде с мечтаните изисквания, и никой не го връща предполагам. Всеки прави своя избор и си живее с последствията. Моят избор, ако предприема тази стъпка, която обмислям сериозно, се доближава до това, което казва Мимка. Друг е въпросът какво ще ми предложат и т. н. разни други условия. Когато пишем това обаче не мисля, че някой си помисля и да засегне дечицата с тъмна кожа и тъмни очи, защото това вече ще е смехотворно. Поне в моите мисли го няма това, защото за мен всички са малки невинни душици. Много може да се пише, но ще свършвам, защото няма кой да ми свърши кулинарните задължения за деня.  :D
Весели празници, миличка, и успехи ти пожелавам!!!  :D
« Последна редакция: Декември 24, 2007, 13:52:44 pm от DivaRoza »
Re: Практически съвети
« Отговор #132 -: Декември 24, 2007, 14:29:41 pm »
Дива роза, това е форум и всеки има право на мнение. Освен това днес е Бъдни вечер, утре Коледа, трябва да бъдем добри, но точно по този въпрос не мога да бъда добра, като естествено не влагам нищо лично нито към теб, нито към Мимка. Не приемам нищо лично, само малко ме боли - боли ме за многото деца, които стоят по домовете и ще продължат да стоят там. Боли ме, защото много голяма част от тях (почти всички) не са със светли очи, но това не трябва да бъде причина да продължат да стоят там. Така, както ние с години сме мечтали някой да ни нарече "мама", така те нощем също заспиват, мечтаейки следващата Коледа да имат тяхна си елха, да имат техни, само техни си дрехи, дядо Коледа да им донесе играчка само на тях, мечтаят да имат мама и тати.
Никога не съм реагирала на различни изисквания към децата - етнос, възраст, пол (въпреки че като забременеем не можем да имаме изискване за пола, нали...), но цвета на очите вече е прекалено за мен. Казах за мен - всеки естествено има право на собственото си мнение.
Дадох пример с кучетата (аз самата имам куче) - много хора купуват куче с родословие, но има и такива, които спасяват кучета от изолатора. Да, кучето не е дете, но все пак, трябва да помислим малко и извън собствените си виждания. Вярно е, че човек трябва да бъде в мир със себе си и детето, което ще гледа, но не мисля, че цвета на очите ще определи, дали ще обичаме детето или не.
Много добре знам, какво е да чакаш дете - аз самата чаках 7 години. Преди това имах дете, повярвай ми обаче, изобщо не помня какъв беше цвета на очите и на косите й - тя беше моето дете - малко, сбръчкано, червено, недоносено, моето дете - най-красивото на света. Така някой ден, когато срещнете вашето дете, независимо дали ще бъде биологично или не, то ще бъде най-красивото на света, без значение на очите. Вярвам в това, защото изпитанията, през които сме минали, са ни направили по-добри и по-човечни.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Re: Практически съвети
« Отговор #133 -: Декември 24, 2007, 15:25:41 pm »
Фоксче, абсолютно си права за всичко, което пишеш!!! Има много болка и от двете страни - от страна на осиновителите и от страна на дечицата, които не могат да изпълнят нечии критерии и изисквания за съвършенство. Знам го това. Но нали знаеш, че и мечтата ни за дете тръгва от любовта към половинката ни - да има неговите очи, коса, неговата усмивка. Но това разбира се е в кръга на идеалистичното виждане  и мечти...Моите лично мечти в тази област (за дете говоря, а не за очите му) са толкова на привършване вече, че не вярвам да се изпълнят въобще в този живот. Та, за това реагирах, изхождайки от своето си виждане за моето неродено дете. Разбирам прекрасно, че страната на децата в домовете няма кой да защити, но никой от нас няма вина за това...всеки си изживява живота такъв, какъвто се случи. За съжаление, въобще не става въпрос за детайлите като очи и други. Да, става въпрос за съдбата на детето, и за това човек трябва да е наясно с какво може да живее и с какво - не, като цяло. Аз лично си мисля, че никой сериозно не се и замисля за детайлите, защото просто искаш усещането за майчинство, което може да ти даде това дете - и нищо друго няма значение. А и самата Мимка е още доста неориентирана предполагам в тази материя.
Весели празници!
« Последна редакция: Декември 24, 2007, 15:30:13 pm от DivaRoza »
*
Re: Практически съвети
« Отговор #134 -: Декември 25, 2007, 11:52:27 am »
Фоксче, не приемам нищо от казаното от теб като нападка.Ти си права за всичко.
Приемам критики.Просто винаги съм искала детето ми да е бяло като мен, с очите на Яшо.Ако е мое и се роди тъмно, с тъмни очи...ми както се казва-каквото си го направиш, такова ще е.Пък и има толкова много циганчета със сини очи.Говоря за цялостно излъчване.Да го погледна и да кажа-Това е МОЕТО дете.Но пак казвам-аз съм на 27, имам достатъчно време да чакам за подходящо дете.Така го чувствам, така го искам.Може би, като мина 30 години ще разсъждавам по друг начин.За сега мога да си позволя 'лукса' да чакам година-две, три за моето дете.А за многото деца, за които говориш-ми девера и втървата умираха племенника да е кафеви очи, той пък се пръкна с пъстри.Както се казва-за всеки влак си има пътници.А за потъмняването по-късно на очите-ми ок, не е проблем.Това ще бъде МОЕТО дете.Разбира се не изключвам вероятността да ми предложат детенце с черни очи, в което да се влюбя от пръв поглед, знам ли....Очите не правят човека.Мечтая за дете със светли очи от момента, в който се влюбих в мъжа си.10 години...Всичко това ще е след Нова Година, когато окончателно обмислим и осмислим нещата.Аз за себе си съм решила, Яшо е малко скептичен,но съм сигурна, че за времето през което ще чакаме за дете и той ще осмисли добре нещата.Той се тревожи най-вече от това какво ще кажат майка му и баща му, роднини и приятели.Аз този момент го преодолях.Стига ми, че майка ми ме подкрепя 100%, единственото, за което ме помоли е да изчакаме процедурата.
Както Дива Роза е казала-това е моят живот и аз имам право да мечтая.Не можеш да ме убедиш, че когато подаде документи не си мечтаеше как ще изглежда твоето детенце.Нормално е.Явно моите претенции са малко повечко.Всеки решава сам за себе си.Важното е на финала всички да имаме своето толкова дълго очаквано детенце.

И стига по тая тема, разбрах каквото ме интересуваше, не съм искала да се стига до такива дебати, извинявам се и на Фоксче, и на Дива Роза, както и на всички, които са се почувствали засегнати, без да пишат.
Желая на всички Весела Коледа, защото всички знаем, че на Коледа стават чудеса.Нека всяка от нас открие своето дете, по един или друг начин!
*
Re: Практически съвети
« Отговор #135 -: Януари 12, 2008, 17:37:58 pm »
Привет и от мен, момичета!
Прочетох всичко на един дъх... Но вместо да намеря някои отговори, възникнаха много други. Виждам, че тази тема върви вече повече от година, но не разбирам за този период дали някоя от вас е успяла да доведе започнатото до край? Освен това в мен имаше една тревога, че домовете са пълни с деца, за които няма желаещи осиновители, но тук разбирам, че е точно обратното... И ако всички вие чакате своето дете и по-точно бебче, означава ли това, че ако аз пожелая по-голямо дете, шансовете ми значително намаляват?
*
Re: Практически съвети
« Отговор #136 -: Януари 12, 2008, 21:58:51 pm »
Напротив, при по-голямо дете шансовете са по-големи. Така ми каза жената от социалните.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Практически съвети
« Отговор #137 -: Януари 13, 2008, 01:07:42 am »
Снежина, детето на Фоксче е осиновено по-голямо. Винаги има шанс, а и ако наистина искаш да осиновиш, то тогава ще намериш най-верния път в сърцето си!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Практически съвети
« Отговор #138 -: Април 30, 2008, 08:52:15 am »
Понеже дискусията е от преди доста месеци, дълго се чудих дали да се включа, но реших, че едно нещо е изключително важно и трябва да го споделя.
Родителите, решили се на осиновяване, трябва много ясно да си дадат сметка, че осиновеното дете не е тяхно продължение. Не може и не трябва да се търсят общи черти с детето, това е пагубно и за родителите, и за детето. Най-важното е да се осъзнае, че детето си е то, само по себе си, носи си собствения генетичен материал и да се търси съзнателно прилика с някой от родителите е лошо най-вече за детето. Първо човек трябва да преживее неспособността да се продължи, преди да се реши на тази стъпка. Не може да прожектираме очакванията си за нашето биологично дете на осиновеното.
Трудно е, но не е невъзможно. Аз лично ужасно се дразня като започнат да ми обясняват как моето дете прилича на нас. Ми няма как да прилича, щото не сме го правили, ама то пак си е нашето дете. Не очаквам и да прилича, нека си е себе си, това е най-важно.
Последното, което искам е, да пораждам нова дискусия, напротив, въпросът е важен и трябва добре да се обмисли, още повече, че има купове книги по въпроса, макар и повечето от тях да не са преведени.
Re: Практически съвети
« Отговор #139 -: Април 30, 2008, 09:03:33 am »
Ами естествено, че прилича - нали копира жестовете ви, мимиките ви, начина ви на говорене, нали живее с вас - да, не прилича генетично, чисто физически, но по някога като погледна Исак и баща му един до друг, направили една и съща физиономия, просто са си лика-прилика.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.