зайко, вие сте двама 
Тъй като съвети по темата какво да е детето, което да осиновите си е ваша семейна работа, тук ние споделяме собствения опит по пътя до осиновяването и след това.
Съпруга ми беше готов с решението да осиновим около 5 години преди мен. Благодарна съм му, че ме изчака без допълнителен натиск по темата. Аз романтично исках да съм бременна и да дебелея, и да повръщам, и всичко. Узрях за идеята, но все отлагах, когато загубих мама, вече се почуства най-самия човек и реших да бързам - документи, препоръки, изследвания, внесохме целия пакет документи в Социално подпомагане. И нямахме търпение. Изискванията ни бяха:
- български произход -изискване на съпруга ми, с което аз се съгласих, в крайна сметка, на нашето дете БМ много вероятно е от ромски произход, а ББ никой не го знае. БМ се е самоопределила като Български гражданин и е била права - родена е и живее в България, значи е Българка;
- здраво дете -изискване и на двамата, по-скоро мое. Съпруга ми е с тежко заболяване от детска възраст, вече навън се придвижва с електрическа количка, цял живот съм гледала болни хора, а сега работя с деца с увреждания - уморих се! Да ме съди Господ! Но нямам драми с това изискване;
- възраст - до една година, колкото е възможно по-малко. В интерес на истината по-късно разширихме изискването до 18м., но Мартин беше вкъщи точно една седмица след като навърши 1 г.
- за пол ние не поставихме изискване, но съпруга ми тайно и явно мечтаеше за момче.
Пиша ги подробно тези неща, защото ясно Зайко поставя въпроса, но аз дълго само съм чела и надничала тайно във форуми за осиновяване и осиновители и за тези хора, които не така явно, но усилено търсят отговори на съмненията и въпросите си. И моето мнение е - поставете си ясно въпроса мога ли цял живот да живея със съмнения и с ясното съзнание, че съм направил компромис с толкова важно за мен обстоятелство. Това е вашия живот и вашето семейство. Много лесно хората извън семейството дават насока на живота, но кому е нужно?!
Малко извън темата, но пак е свързано. Когато тръгнах да живея със съпруга си, всички от приятелки, до съседки и мнооого далечни познати изразиха мнение - как аз млада здрава жена, с образование и в началото на живота и кариерата си свързвам живота си с инвалид! Защо бе момиче?! Акъл имаш ли?! Но това беше моя избор. Само няколко години по-късно същите тези закостенели хора изведнъж станаха много широкоскроени и без предрасъдъци и веднага ме посъветваха: оооо много е благородно да осиновиш! Тооолкова нещастни душици има в домовете, ми вземете си, пък нищо че е ромче, нищо че е болно - нали пък е благородно!
Зайко, имайте силата да поставите ясно изискванията си и не се тревожете.
Имайте търпението да изчакате да се срещнете с вашето дете. Имайте вярата, че вашето дете е заченато и родено специално за вас и ще влезе в живота ви в най-подходящия момент.
