тук при нас има едно изложение и има лаиф-музика, свирят рок едни момчета. добре свирят. и аз си седя на балкона, слушам и си мисля. добре, че не е извънматочно. трудно понасям упоиките. не че държа толкова на тръбите си. но ми писна тая болнична атмосфера. а втори аборт правя, имам основание да скоча от балкона. ама не ми се скача. много готино свирят момчетата.
мазол ли съм?

Нямаш основание да скачаш от балкона.
Имаш основание да гледаш напред и надалеко!

Миличка, не се отчайваи така. Горе главата и се бори, не се предаваи. 

  Няма да скачаш никъде, слушаш рокендрола и знаеш, че щом два пъти става значи ще стане и трети и вече ще продължи до края! Това трябва да ти даде още повече сили за борба! Целувам те, миличка.  Ще изгрее слънцето, повярвай ми!   
Пипе, правила ли си имунологични?

Kaffee, недей така. Може и да не държиш на тях, но на мен лично тръбата си ми липсва. Пък като започнат черните мисли "сега шансовете са наполовина по-малки", или не дай си Боже "ами ако стане пак ". Мен също ме налягат себеразрушителни мисли, но скачането е за край на живота, не отива на човек, който иска да постави ново начало. Двете с теб го искаме от цялото си сърце, нали!

Хей, злато Защо не се обади? Щях да дойда да те видя. И никакви такива мисли да не виждам написани! Ако ще скачаш - има до нас басейн - там е разрешено
Чудех се какво става с теб и защо не се обади
Няма да се отказваш - ще се бориш и ще видиш, че ще стане. Вече няма къде да ходи, трябва да стане.  

Ааа, музиката е голяма работа! Само тя ме е вадила успешно от локви, дупки, че и от доста дълбоки ровове. Слушай си как свири бандата, лека полека отпусни сърцето, свий юмруците - продължаваш напред!

Кафенце мила Предполагам че е трудно, но ти си силна и смела и неведнъж си ни го показвала!
Горе главата и гледай напред!

И никакви скокове.
Танци може   

Сигурно ти е тежко, но погледни от тази гледна точка - ако няма прераждане, ако ада и рая са ала-бала и душата ни не е вечна ... ами че ти имаш само този живот, момиче! Само този!!! Оттук до края на вечността теб ще те има само веднъж! Имаш да се радваш на толкова неща и да видиш толкова много, да изживееш прекрасни усещания ...  в този живот, не друг!!! Така че ако обичаш, без скачане през терасата, нали? 

Прегръдки и кураж! 

Кафенце  това е само един кофти момент. Ще мине. Просто човек претръпва,вече не боли сякаш толкова,а всъщност си свикнал със самата болка..Случвало ни се е на всички. Какво да ти кажа. Получавала съм от теб истинска морална подкрепа . Искам да знаеш ,че и ти имаш моята.
 Знам ,че всичко ще си дойде на мястото. Има и хубави неща - ето музиката,природата с нейните гледки и ухания, любимия човек ,добрите приятели . Струва си да живеем дори само заради тях ! Миличка ,събери сили и давай смело напред ! Ние сме с теб ! 

Kaffe,гадно е,трудно е и много боли! :bighug:Понякога се питам,това живот ли е?!?Всички ние те подкрепяме и се молим по-скоро да се оправиш и да "влизаш в релси"! :sunshine:Силна си,не се депресирай и се бори!

 

тук при нас има едно изложение и има лаиф-музика, свирят рок едни момчета. добре свирят. и аз си седя на балкона, слушам и си мисля. добре, че не е извънматочно. трудно понасям упоиките. не че държа толкова на тръбите си. но ми писна тая болнична атмосфера. а втори аборт правя, имам основание да скоча от балкона. ама не ми се скача. много готино свирят момчетата.
мазол ли съм?

Миличка, нека го кажа така. Аз съм с 3 спонтанни аборта! Усещането което пресъздаваш, минала съм го 3 пъти! Сега стоя от позицията на човек, който е застанал в страни от събитията. Знаеш ли какво? В сегашната ми ситуация съм благодарна, че нещата са се развили така. Искам дете, желая го, но явно не е трябвало да бъде от този човек...

С риск да ми се накарате за казаното по-горе, жива и здрава си! Това е най-важното!

тук при нас има едно изложение и има лаиф-музика, свирят рок едни момчета. добре свирят. и аз си седя на балкона, слушам и си мисля. добре, че не е извънматочно. трудно понасям упоиките. не че държа толкова на тръбите си. но ми писна тая болнична атмосфера. а втори аборт правя, имам основание да скоча от балкона. ама не ми се скача. много готино свирят момчетата.
мазол ли съм?

Кафенце, мила, какво ти е се е случило
Толкова се чудих къде си...
Искам да дойда, да те прегърна и да те утеша...
Моля те не се предавай. 3нам, че е трудно.
В болница ли си? Къде си?
Да дойда ли в събота?
Много кураж мила. Никакво скачане. Ще 3абременееш пак, ще видиш. И тоя път всичко ще е наред.
Прегръщам те и съм с теб.

Благодаря ви момичета! Благодаря ви, че ме разбрахте и че не ме оставихте!

Аз ще се оправя, не защото съм силна, а по навик. 4 години съм падала и ставала, и сега ще стана. Незнам само като стана, какво ще правя.  След тези години съм друг човек, вече и аз не знам каква съм.

Утре съм пак за кръв, следят дали ЧХГ/то пада. Ако всичко е наред, няма да има абразио, ще чакам само да падне. Ако не пада, ще влезна в болница за абразио. Докторът е оптимист, твърди, че ще пропусна абразиото.
Всички изследвания сме направили, знаини и незнаини.
Не съм оптимист, по- скоро се чувствам в безнадежност.

Има за какво да се живее, знам. Но ми е толкова кухо, че не мога да го почувствам. Убито ми е, дори сетивата са ми убити.
Вече не съм сигурна, дали искам да съм оптимист. Незнам дали и искам да се качвам пак на тая въртележка със забременяването.

Дано времето да ми помогне!

Благодаря ви за всичко! И за това, че ви има!

Миличка, няма начин да те оставим. Това не е в стила ни. Ще бъдем до теб, ще плачем с теб и отново ще се изправяме.
Незнам защо трябва толкова да боли, сигурно никога няма да го разбера.
Сигурна съм обаче, че слънце има и рано или късно изгрява. Доказали са го момичетата тук.
Желая ти от сърце времето на възкръсването да дойде скоро, да се почувстваш отново цяла и жива. Другото ще си нареди.
Ти си здрава, прекрасна и обичана жена. Някой го нямат цял живот.
Прегръщам те!

Пипе, пипееееее! Има и добра новина мила! Станало е веднъж. ЩЕ СТАНЕ И ВТОРИ ПЪТ! Обещавам ти. Има господ - нали знаеш.

Само че ако скочиш от балкона, със сигурност няма да стане. Затова ние тук ще те държим здраво, здраво ей така - 

Незнам защо господ ни подлага на тия изпитания, вероятно защото сме му скъпи и иска накрая да ни поднесе огроооооомна награда. Всички тук я заслужаваме.

Прегръщам те много неваляшке сладка

Kaffee,
каквото и да ти напиШа, едва ли мога да те утеШа. Болката е жестока и zа съжаление и времето не я лекува. Просто се научаваме да не и обръЩаме внимание и я zабутваме в някой ъгъл на съzнанието си, с надеждата да я zабравим...   Надяваме се скоро да бъдем толкова Щастливи, че тя все по-рядко да ни навестява. Дай Боже!

Кафе, съжалявам за това, което преживяваш.