За пръв път се престрашавам да пусна тема тук. Чуствам се ужасена, изнервена, нещастна и не знам на къде да поема. Винаги съм намирала утеха и приятелско рамо сред вас, надявам се и сега да ги намеря.
Не знам какво да правя. Предстоят Коледни и Новогодишни празници. Дни, в които човек е сред хората, които обича и които го обичат. Предстои ни евентуално едно пътуване за България. Мило ми е, болно ми е, искам да си ида. Да видя родителите си, да видя брат си, приятелите, които оставих там... Но същевременно изпитвам ужасен страх и не знам как да се преборя с това.
Малко предистория, която ще обясни защо се чувствам така.
Обичам съпруга си много. Заедно сме от 6 години и минахме през ада. Борих се с нокти и зъби за този брак, за това да сме щастливо семейство, да имаме дете... Неща, които всяка една от вас изпитва и е изпитвала всеки божи ден, в който се е борила за най-свидното. Имах пълната подкрепа на моето семейство, невероятната помощ от страна на брат си /неговата сила ме запази жива и ми даде възможност да се радвам на чудесното си дете. Благодаря ти, братче!!!! /
За сметка на това, почти никакво разбиране и да не кажа никаква помощ от страна на семейството на съпруга ми. Шест години изпълнени със скандали, интриги от страна на свекърва и етърва... Препоръчване на баячки, врачки, знахарки и тем подобни и пълна мъгла по отношение на борбата със стерилитета. Държа да подчертая, че и двамата са уж интелигентни хора, тя - стоматолог, той - инженер. Само че никакви ги няма в отношенията с хората.
Моят мъж освен всичко друго е диабетик. Болест, както всички знаете - лечима, до определена степен, коварна до безобразие. Майка му - диабетичка също. И двата диабета придобити - единия старчески, другия - от стрес.
Няма да обяснявам какви проблеми създаде това заболяване и как всеки ден моето мило ми казва - Щастлив съм, че успях да видя детето ни преди да умра
Не знам как да постъпя сега. Лятото си бяхме в България. В деня преди той да отлети свекърва ми ми вдигна грандиозен скандал за измислен повод. Разменихме си остри думи, които аз дълго време таих и от уважение към мъжа си, от желание да запазя мира, не пророних. Но този път не издържах. Казах неща, за които и той смята че съм права. Застана на моя страна. Не се чувствам удовлетворена, а по-скоро ми е болно, защото тя му е майка. Защото не мисли за него и го тревожи. Сега аз трябва да се прибера в същия град, в който е тя. Евентуално ще ми се наложи да ида на гости на Коледа или Нова година, а аз не мога. Не мога да пречупя себе си, не мога да простя И знам, че ужасно ще натъжа моето момче, но не знам как да постъпя. Не мога да кажа - не искам да виждам майка ти, не мога да лишавам детето си от баба и дядо, но и не мога да причиня това на себе си...
Объркана съм, тъжна съм... не знам какво да правя... знам само, че не искам да виждам повече тази жена
Съжалявам, ако стана много дълго и тъжно, но в момента се чувствам ужасно...

Оф, тия неща са много сложни. Съвет - няма! Направи го, както го чувстваш.
В предишната ми връзка много компромиси съм правила, много съм премълчавала и като артистка съм играла, само мир да има. И наи- накрая се разведох. Сега съм си обещала, че ще правя всичко за удоволствие, животът и без това ми е труден, няма смисъл да си го правя по- труден.
Съпругът ти знае за отношението ти към родителите му. Дали ще отидеш или не, твоето отношение няма да се промени, нито тои ще си помисли, че ги харесваш. Така че гостуването ти ще е само израз на лицемерие. Говори с мъжа си и го накараи да те разбере. И не се натоварваи с това, имаш си семеиство, любящ съпруг, детенце (ама много е сладък!), живи и здрави сте, удари му една маина и се наслаждаваи на празниците. 

Ох, наистина е много трудно.При мен ситуацията е долу-горе такава, тъй като аз живея със семеен и ...всички последващи проблеми.Първите три години дори не познавах родителите му.След това имахме два грандиозни скандала при които майка му все дигаше кръвно, а пък на мен нищо ми нямаше.Той винаги ги е защитавал и е бил срещу мен.И аз казах-край.И реших че няма да се срещам повече с тях.Но съдбата нали знаеш как си играе с нас.Леко полеко стоплихме отношенията.При всяка наша среща чувах само едно за жена му и дъщеря му и как й/на майка му/ било трудно и кофти и т.н.И реших да се направя на циркаджийка.Ей така на майтап един ден й казах майко.Боже, не можеш да си представиш как се промениха нещата. :lol:Сега е друг човек.Пак ми говори за детето, но ...Искам да ти кажа само нещо, което тя ми заяви.Аз не те обичам или мразя, нито Х/съпругата му/Аз ще съм винаги и само на негова страна, защото той ми е син, а вие сте чужди.Това е миличка.Ти ще си бъдеш чужда за тях дори и да се правиш на клоун без да си облечена в клоунски дрехи.
Приеми нещата с усмивка.Ако искаш не ходи в тях, но не лишавай една баб от възможността да виде внучето си, още повече че сте далеч и тя ще се пречупи.Вярвам го.Стискам палци и не се тревожи повече.

Ситуацията е много сложна, защото тя има и друго внуче. На по-големия му брат детето е осиновено и скандала беше, че аз го мразя. Вярно, детето е ужасно разглезено и на моменти прекалява, но кажете ми - нима може жена, който се бори за дете и има такива проблеми да мрази децата, пък били те и осиновени Аз не мога. Вярно, правила съм му забележки, но те са били за негово добро. В началото на брака ни етърва ми ми се беше обадила по телефона и ми каза - Недей да фамилиарничиш с детето. За това че съм му донесла подарък или че съм го гушнала. Е, отдръпнах се. Не искам да го тормозят него. Обаче сега свекърва ми смята, че го мразя??? Е, аз на кого да угодя? Винаги съм ги уважавала. Не съм пропуснала ни един празник да им направя като хората. Като си дойдем - първо при тях ходим. Карам мъжа ми да им се обажда, все пак са възрастни. И защо... За да ми кажат, че съм неблагодарна.
Не мога повече да играя цирк. Борбата за моето дете ме изтощи емоционално. Имам сили само на него да се радвам. Не мога да пилея и без това малкото си и ценни емоции за хора, които не го заслужават.
Мъжът ми знае как се чувствам, защото ме защити и застана на моя страна. Говорили сме за това, и двамата ревахме след скандала. Но нищо не казва сега за пътуването. Мълчи. Не знам...
Скрита, тя няма желание да го вижда. Като сме в тях вади снимки и сравнява. Сякаш съм изневерила на мъжа си и детето не е негово а няма човек, който да е виждал мъжа ми и детето и да не е казал, че прилича на него. Е, как да ида при тази жена, която се съмнява???
Момичета - благодаря ви
_{Кафенце, чакам ви да се обадите с Бени за кафе}

Познавайки скандалджийския тип съм склонна да смятам, че тя ще се прави, че нищо не се е случило. Особено след като веднъж си я поставила на мястото й.

Родители на мъжа ти са, ще се наложи да ги видиш ако той държи. Просто носа горе и си прави оглушки за простотиите. Малкия Алекс не оставя грам съмнение кой е татко му, ще й запушиш устата.

Само няма да се ядосваш за глупости! 

O Гане, милото то!
Аз съм в абсолютно същата ситуация с тази разлика, че ние няма да ходим никъде, а най-вероятно може да се наложи те да дойдат. Преди дни си разменихме такива реплики заради нейните ирационални плетеници в главата и неспособност за взимане на адекватни решения трезви преценки  във всякакви ситуации, че едва ли скоро ще си проговорим. Мъжът ми знае, че съм напълно права, но не смее да й каже, защото го е страх да не му се разсърди. И има за какво да го е страх, тя като дете не му е говорила със седмици, ако нещо се провини, представяш ли си - майка! Ами нали това е най-важното за детето - да е сигурно в любовта на мама. Що за възпитателни методи е прилагала не знам. Направи й веднъж забележка, че трябва като влиза в спалнята ни в 3 часа през нощта без да има сериозна причина за това, че трябва да чука на вратата преди това (по обясними причини), тя се разрева, направи скандал, нацупи се...  Мъжът ми го е страх елементарна забележка да й направи. Беше хрисима и кротка  6 години и най-накрая си показа зъбите с пълна сила - каруцарската. Ама като чета и по другите форуми това обикновено става като се появят децата. Въпрос на интелект, загриженост, такт и толерантност. Не съжалавям за нищо, не съм се женила за семейството му, а за него. Преди съм се чудела - как той се осмелява да държи по-сопнат език на майка ми отколкото на неговата. Ами много просто - на майка ми и минава на 10-тата минута от спречкването и всичко става все едно нищо не е било, а неговата майка може и с години да се цупи. Майка ми ни е спасявала няколкокатно брака ни през всички тези години, докато ако бяхме в София по-близко до неговата досега НЯМАШЕ да сме заедно вече, отдавна!
Да си гледа работата - тя само може да загуби от цялата работа! И ми е странно кви са тия жени дето си чакат внуците с години и после правят сплетни и скандали, гледат снимки и сравняват, обработват подмолно синовете си и тем подобни глупости. Що не ги оставим да си гледат критическата и да не се бъркат в семействата ни!!!??? Айде, че пак ще се нервирам. Гане, ако си мислиш, че само ти си така - грешиш. Пълно е с такива женички, а и тези отношения, както четох наскоро някъде, са стари колкото света!!!

Ех, Ронка, колко си права. Не говореше с мен точно 3 седмици, от което аз бях щастлива. Сега обаче се опитва да замаже положението в очите на мъжа ми, като ми праща поздрави по телефона. Винаги като се обадехме преди и тя искаше с мен да говори, с него - не. Като си спомня как съм се карала с милото, че й се сопка и че говори лошо с нея А сега си се чудя на акъла??? Майка ми винаги ме е карала да съм - со кротце, со благо. Спасявала ни е брака също много пъти, нищо че сме далеч едни от други и сме по-близо до свеки. Тя все ми се караше, че съм джаста праста и не търпя чуждо мение. Ама сега и тя вдигна ръце. Майка ми всеки ден ако може по два-три часа седи да си говори с нас и да гледа малкия по скайпа. Иска непрекъснато снимки, дори и да го е видяла преди час. Мъжа ми им се обади да пита - няма ли да отидете до брат ми да видите малкия колко е порастнал. И баща му каза - ааа, не ни се ходи, щото не можем да се разберем със снахата Е, не ти ли е интересно да го видиш това дете? Да разбереш как е? Мерки и теглилки нищо не значат... В момента е толкова сладък, бърбори, ходи, усмихва се... Как може да пропуснеш всичко това???
Дони, оня е връзвала мъжа ми и брат му за крака на масата, мокри, напикани, щото нямало кой да и гледа децата и ми се хвали, че сама си ги е гледала. А аз че съм сама тук, че на 8 ден след секцио съм станала и съм почнала да си го гледам, че мъжа ми не е взел и ден отпуска да помага??? Това не важи. Една приятелка на родителите ми, съвсем наскоро ми каза, че за нея това е голям героизъм и че тя не би се наела да го прави. Е, чуждите ме оценяват, а тя ме пита по телефона - я, кажи сега как ми гледаш внука Ми как - връзвам го за масата...
Вероятно е така, ама не искам да ми се случва... Не искам и с това да се боря... Малко сили ми останаха вече....

За връзване за масата не бях чувала до сега!

ГанЮшо, знам, че от чуждата исторя няма да ти стане по-добре, но ей така да ти кажа, че не си сама. Не искам да я разказвам, че ужасно се разстройвам. Много, ужасно много жени са в подобна ситуация. От възрастта ли, от годините ли, от това, че са силни жени и не искат да делят с друга ли, от ревност към синовете си ли, забравят и възпитание, и бон тон, и деликатност, и собствения си горчив опит тези жени. Уникално е. Само свекърва това го може!

Сега да ти кажа 2-3 основни пункта, на които можеш да стъпиш и евентуално да си помогнеш:

1. Ти си имаш ТВОИ майка, татко и брат. ТОВА са хората, които те обичат истински, разбират истински и ще застанат зад теб дори и да не си права. Винаги споделяй с тях. От тях ще чуеш думите, които са ти нужни. Винаги искай да си с тях. В тяхната компания ще си добре, спокойна и усмихната.

2. На своя територия-у вас или пък у майкини ти, си най-силна. Тогава не си в позицията на заловена животинка в къщата на свеки, а ще си в позицията на стопанката, която може и да те изгони, ако се държиш неприлично.

3. Ако се налага да се виждате със свекитата, гледай и твоите хора да са там. Повярвай ми пред твоите родители, пред брат ти, няма да посмеят да говорят с теб така както ако си сам сама там сред тях.

4. Не разделяй мъжа си от тях, нито пък Алекс. От това никой няма да спечели. Но обясни на мъжа си, че той да си гледа неговите родители, а ти-твоите. Той да си комуникира с неговите, а ти-с твоите. Той си познава най-добре вкуса, нравите, порядките на неговите, а ти на твоите. Той да си избира подаръци на неговите, а ти -на твоите. Да, тежко е, особено, ако досега все ти си ги правила тези неща, но ще се научи и ще свикне. Казва ти го човек с опит.

Значи аз на твое място, при такова държание, при такива скандали и при такова търсене на под вола теле, бих им дала пълен игнор. Първо, бих си помислила дали е наложително тази зима да си ходим в България. Алекс е малък, в България върлуват различни бацили през зимата, толкова ли искате да си ходите? А да си останете на спокойствие в Германия, да си купите нещо хубаво и голямо с паричките за самолета? Дечко ще си има негова елхичка, първи снимки с неговата елха, а не да обикаля по баби и дядовци. Така хем вие доволни, хем няма да ти се налага да видиш свеки. Второ, ако много се налага да си идете, настоявай да сте у майкини си. Нека свекитата там да дойдат, на ваш терен. Да поседят 2-3 дена във Варна, да погостуват. Майка ти ще ти помага, баща ти ще е около теб, брат ти-ще са ти опора. После, между единия и другия празник насърчи мъжа си да си иде за 2-3 дена у тях, да си види роднините, дома, неговите си неща, а ти си остани у вас на топло и сигурно. Кажи на мъжа си, че няма да избираш ти картички и подаръци. Той да купи нещо или пък дайте парички на другото детенце да му купят каквото решат. Увери го, че го обичаш, цениш, искаш най-много от всичко на света след детето си. Но обясни, че е важно да си майка със здрави нерви и за да не става положението по-зле между теб и свекитата, по-добре да се дистанцирате, за да запазите и малкото добро впечатление, което е останало. Обясни му, че като майка, която ще прекарва повече време с детето, ти никога няма да го настройваш срещу баба му и дядо му. Напротив. Очакваш същото и от тях и той трябва да бди дали това се спазва.  Обясни, че знаеш колко е важно детето да си има баба и дядо от двете страни, обясни му, че когато Алекс поотрасне, ще го пращаш с татко му да ходят за няколко дни у другите баба и дядо, татко му да му покаже останалите роднини, да му покаже училището си, улицата си. Обясни му, че с удоволствие ще насърчаваш детето си, когато поотрасне да пише писма, картички и на ДВЕТЕ страни, че ще си му направите традиция да си говори и с едните, и с другите по телефона. Но за да стане всичко това, ти трябва да си дистанцирана, защото иначе се получават недоразумения, човек, като е афектиран казва неща, за които съжалява, българите сме си инат и не се извиняваме така лесно и т.н. И очакваш същото от ответната страна: дистанциране, което да донесе една цивилизована, макар и далечна връзка в името на детето. Визуално нещо като 30-те. Срещат се на улицата хората, жените кимат лЮбезно, мъжете докосват шапките си с наклонена глава и който от където дошъл. Няма друг начин. Иначе просто ще се въртите в омагьосан кръг и заради комплексите на другите, ще страдате вие.

Надявам се да се оправиш с този проблем, да намериш най-удобната точка за всички страни. Ти си силна жена, ще се справиш, убедена съм!

 

Аз нали съм на всяко гърне мерудия, та и аз да си кажа....

Гане много ти е трудна задачата и никой няма да може да ти даде точната рецепта, но ще ти напиша аз какво бих направила (може би защото не съм била поставяна в абсолютно същата ситуация. В подобна - да).

Първо мисля, че това е семейството на съпруга ти, щеш не щеш, те съществуват и не могат да бъдат избегнати. Горчивата истина е, че кръвта вода не става, и според мен много бъркат онези, които разчитат на това, че половинката им ще забрави семейството си. Ти имаш два огромни плюса в тази ситуация:
1. Ти си твърде интелигентна, и не искаш да разделиш съпруга си от семейството му дефинитивно и досега винаги си пазила "добрия тон"
2. Мъжа ти е на твоя страна - което е страхотно

Аз имам подобна ситуация в триъгълника - свекърва ми - аз - жената на брата на мъжа ми. Аз съм добрата снаха, другото момиче е "лошата". Не мога да ти опиша какви тихи битки водя и с двете на отделни фронтове, за да може на празниците да сме заедно, защото за мен е изключително важно братята (мъжа ми и брат му) да са опора един за друг, да се обичат и да се подкрепят. Искам децата ни също, ако не да се обичат, поне да знаят, че могат да разчитат един на друг.
Семейството е страшно важно нещо, изобщо не е задължително да се обичаме безумно, но е важно да знаем, че ни има,  да сме лоялни един към друг и да можем да разчитаме между нас си.

Свекърва ти явно е от тези жени, които правят живота си интересен и пълен със събития, като създават интриги и изкуствени скандали между близки хора. Моето оръжие в подобни случаи - винаги е истината, право куме в очи, по един много тих и внимателен начин, с предварително подготвена реч. Винаги работи, поне за мен.
Пример - Ако решиш, че можеш да изтърпиш 2, 3 часа в тази дружелюбна компания - иди. Като се съберете, ама всички, кажи 5 изречения в смисъл:
"Радвам се, че всички сме заедно, държа на една яснота и коректност помежду ни. Държа всички да знаят, че сте важни за мен , мъжа ми и детето ни. Държа на всеки един от вас, - тука кажи нещо за детенцето  " и така....

Просто всяка интрига, която свекърва ти измисли - извади я на показ - пред всички - кажи - знам, мислите еди какво си, държа да ви кажа, че няма такова нещо. Просто отнеми и оръжието на тайните....

Каквото и да решиш - ние сме тук, за да го изговорим, да го изнищим и да те подкрепим.

Момичета, обичам ви!
Такъв интелигентен разговор и съвети за толерантност към свеки и запазване на собственото достойнство може да се прочетат само в нашия форум.
Горда съм, че съм една от вас. Щастлива съм, че ви познавам, макар и само виртуално. Вие сте интелигентни, нежни, решителни, умни и емоционални СИЛНИ ЖЕНИ!

Ех, Мари... Аз от нея съм чувала и по-страшни неща докато си е "гледала децата".
Знам, че няма кой да ми я даде рецептата, просто исках мнение, защото ми е ужасно трудно в момента. За съжаление кацаме във Варна, а неговите родители са там. Моите живеят във Велико Търново и се налага да дойдат те у дома. Така или иначе зимата не мога да транспортирам малкия до нашите, а и да успея, няма как да оправя проблема със затоплянето на жилището.
За мое огромно съжаление свекърва ми живее в света на сапунките от сорта на "Дързост и красота", "Къде си татко?" и още хиляди такива. И понеже по цял ден само това гледа, главата й се пълни със сценарии за разни ситуации, дето никога няма да се случат.
Винаги до сега, Фуси, съм се опитвала да лавирам между трите семейства, за да няма проблеми и да не се делят братята. Оказа се обаче, че само аз го имам това желание. Правих компромиси цели 5 години, но след като миналата година за рожденния ден на свекър ми, етърва ми едва ли не ме повика навън да се бием, се отказах. Реших, че желанието ми да имам дете, нормален брак и човешки отношения с мъжа ми са ми по-важни от това да поддържам мира в неговото семейство. За сини каски медали не дават
Опитах се да покажа, че на мен като на член от семейството може да се разчита, но се оказа, че от тяхна страна на такова нещо не мога да разчитам.
Опитвала съм да говоря директно. След един от скандалите спрях да ходя у тях и обясних на всички защо го правя. Починахме си един от друг за 2 месеца и аз пак си плюх на фасона в името на общия мир. Но... вместо да срещна разбиране, аз получих нов ритник в корема.
На свекърва ми любимия син е девер ми. Мъжа ми го използват за дойна крава, ако може нещо да помогне с пари или нещо друго, я някоя кола да подари, я нещо друго... И понеже брат му обяви, че се развежда, а снаха ми плаши, че няма да им дава да виждат детето... и хоп - драма. А ако се разведат - ония ще живеят в съседния вход. Е, как може да не го виждаш, като след училище трябва да мине покрай вас, за да се прибере??? Съответно нова драма - оная не иска да се развежда... И те ти тебе нов повод за драматизъм - тя като не иска да се разведе, ти що мразиш онова дете??? Не знам... Вече нямам сили и тайните й оръжия да ликвидирам... Уморена съм... Искам един празник да изкарам като бял човек...
А не ми се седи тук, сама... далеч от хората, които обичам... Брат ми има рожден ден на 4и януари...
 

Виж сега!
Аз съм синя каска, ама защото и двете страни подават...
При теб явно е по-различно.

Я си идвай в БГ!
Просто кажи, че на този етап си прекалено уморена, за да участваш в 4893-ти епизот на "Дързост и красота".
Идвате си замалко, просто за празниците и не е необходимо взаимно да се натоварвате. Мъжът ти да отиде да ги види, да им заведе бебчо, ти не е необходимо.
Кажи, че няма сръдня, няма лоши чувства, просто имаш нужда от почивка....
Мисля, че и мъжът ти ще те разбере....

Ама да си проваляш Коледата и да си седиш самичка в Германия, че и напрактика да лишиш твоето семейство от себе си....ааааа, не!

Фуси 

Взаимно е
 

П.С.
Че и кафе трябва да се пие с нас....... то да не тие само една работа на главата.... 

не дават медали на сините каски, а и повечето герои са мъртви. така че няма нужда от жертви. а и като те чета, явно че пак ще си виновна! Със шапка или без шапка, готви се, ти си!  Неможеш да ужастваш в "Дързост и красота", изпуснала си няколко хиляди серии, и трябва много да наваксваш с материала. няма да можеш да влезеш в час, ами се отказваи, докато е време.  От Търново да Варна са 200 км, ще ги минете някак си, има редовно автобуси, и то готини с парно и климатици. Успех в мисленето и кажи какво реши.

Взаимно е
 

П.С.
Че и кафе трябва да се пие с нас....... то да не тие само една работа на главата.... 

 Ми аз с Варненската група пих. Пусто да остане, тая София много далеч ми се вижда, бе... Ей, виж ако Венус-Мелена направи среща на бебешоците лятото - ще пием кафе, и още как

Аз си мислех, че ти си варненката, а той-търновец, пък то било обратно. Ако си имате самостоятелно жилище във Варна-викай вашите на гости при теб да седят от първия до последния ден. И насаме в стаята да не оставаш с другите роднини! Брех, чак бой ще се биете! Ама какви са хората значи! Вместо да гледаме да се повеселим, да си кажем по една мила дума, ние все гледаме на нож да е положението...

Кафенце, така си е - всички герои - все са мъртви герои. То е ясно, че аз пак ще съм лошата... Пък за сериалите - ако требе - ще наваксам, да са живи и здрави торентите За съжаление повече се притеснявам от отиване до Търново - там има парно, но е на дърва и не е ясно самата къща как ще се стопли. А знаеш, че тук в Германия сме си на централно парно.
Мари, имаме. Даже днес говорих с майка ми. Само че тя нещо се дърпа. И на нея не й се играе ролята на каска. Не знам какво ще решат. Ако те не искат да дойдат, ще се откажа от пътуването. Просто няма смисъл така.
Колкото до веселенето - ония и това не знаят как да направят. За съжаление Ние имаме обичай например да се събираме всички на спалнята на нашите. Говорим си, разказваме си деня, смеем се, споделяме... А те като се съберат, поговорят, поговорят, па всеки грабне я вестник, я списание и се разпределят по стаите... Ей тва не го разбирам Ама явно това им е идеята за семейство.

Ами дърпа се, жената. То да дойде, че да си изкара хубаво... А то...Ама ако й кажеш "Мамо, имам нужда от теб, моля те", няма ли да дойде?

Аз с моята така съм се уговорила. Ако ще трябва да се виждам със свекитата, тя да е при мен. Аз на техен терен НЕ ХОДЯ. Не се интересувам какво правят и как са. Не им желая нищо лошо, но не се интересувам от тях. Преди година и половина ни беше раздялата. Ще ги науча аз тях как се снима корема на бременната снаха пред пълните със сълзи очи на тази, която харчи всичките си спестявания в надежда да забременее. Ще ги науча аз как се полива с червено вино отличната спермограма на тяхното дете и как се вменява изрично вина на чуждото. Ще ги науча как се раздрънква на целия свят какво ни е положението, след като съм помолила да не се казва на никого. Айде да не загравям, че не можете ме спря, но онова "Завърти коремчето наляво, завърти коремчето надясно" и щрак-щрак само корема на фокус никога няма да го забравя. Та: не ходя у тях. Не им пращам картички, подаръци. Е, синът им като иска да им прати. Те са му майка и татко на него, не на мен. Аз си пращам на моите. Забранила съм да ми купуват на мен подаръци, не приемам от тях нищо-нито съвет, нито съчувствие, нито подарък, нито благопожелания. Имаха 7 години да ги правят тези неща. Каквото можаха да ми благопожелаят, те го благопожелаха. Повече такава възможност не им се дава. Помолила съм мъжа ми да не ги осведомява аз какво правя и с какво се занимавам, какви са ми радостите и грижите за деня. То си е моя работа. Те да си питат за тяхното си дете. Уговорили сме се когато той ходи да си ги види, аз ходя да си видя моята майка. Казала съм му да не купуват картини за негов подарък и да не си налагат вкуса под каквато и да е форма, защото тези предмети няма да бъдат окачани из нас в знак на голямо тачене и обич. Ако се наложи един ден да се виждаме, майка ми ще присъства. И ще бъде на мой терен. И знаеш ли какво-сега ги е страх, не смеят дума да кажат. Мълчат като бити гъзове, изведнъж си спомниха колко много слънце получиха от мен, а как не го оцениха. А аз съм си супер рахат и много се кефя. А какви съм им ги намислила за в бъдещето, бедна им е фантазията. Ще видят те наживо как изглежда бациликус булгарикус! Само да сме живи и здрави всичките-и ние, и те, и всички!

Мари,  :balk_173:чакам какво си намислила за в бъдеще, може нещо да плагиатствам и аз.Ох, зареди ме с доза добро настроение, защото цял ден рева