heart,
За „Пентаксим” – Аз имам двама педиатри – единият (GP-то) за първи път чу от мен за тази ваксина, а другият (в „Торакс”) беше информиран, но я постави за първи път на моето дете. Чела съм за изтеглянето на 6-валентната ваксина. Обяснението е, доколкото си спомням, че една от съставките (май срещу хепатит B) не давала достатъчно добър имунен отговор – дали това е истината, не мога да кажа. Не казвам, че „Пентаксим” е най-добрият избор, просто разказах аз как проучвах въпроса за тази ваксина. Другият вариант за ДТК е „Инфанрикс” на GlaxoSmithKline и отделно „Imovax Polio” на Sanofi Pasteur, например.
За схемата на поставяне – Докато проучвах ваксината, детето ми вече беше на 2,5 месеца, когато поставихме първата доза, затова решихме да поставим втората на 4 месеца и третата на 6 месеца.
В листовката на „Пентаксим” пише следното: „Дозировка:
Общата препоръчвана схема включва първична ваксинация, състояща се от три инжекции с едномесечни или двумесечни интервали помежду им, започваща от двумесечна възраст, последвани от реимунизация с една доза по време на втората година от живота.”
Съответно изместихме третия прием на ваксината срещу хепатит В на 7 месеца, а не на 6, както е според Българския имунизационен календар. По принцип, поставянето на ваксини се отлага при недоносени деца, при болест, затова мисля, че не е проблем това, че сме отложили ваксинирането.
Perdeto,
За ваксините - Можеш да прочетеш закованите теми за ваксините в здравния справочник на бг-мамма. Ще ти трябва повечко време обаче. Но мисля, че е важно, за да направиш своя избор.
Не зная търговските марки на безплатните ваксини. Личният лекар единствено има право да получи тези ваксини от регионалните поделения на ХЕИ и да направи имунизациите. Ако искаш да сложиш различна марка ваксина, трябва да си я закупиш. Много майки купуват ваксините от аптеките и ги носят на педиатрите за поставяне. В този случай е много важно съхранението на ваксината до момента на поставянето й да бъде според условията, указани от производителя й. При нас ваксините бяха доставени директно в клиниката и съхранявани там до поставянето им. Цената на „Пентаксим” е от порядъка на 60 лв. за една инжекция.
За храненето – Аз цедях само в началото (с помпа Avent – Silwi ти е обяснила каква е цаката), но за замразяване. От първия ден вкъщи бяхме само на кърма – давах да суче при всеки рев, не спазвах никакви часове. Веднъж опитах да заменя нощното хранене в 3 ч. с вода – резултатът беше, че се изнервихме и не спахме и двамата до сутринта. Повече не повторих – давах да суче и през нощта, когато е гладен, и после спокойно си спяхме двамата до следващото хранене. Малко по-късно, като заякна, детето само си направи режим. Постепенно започна да измества храненето от 3 ч. на 3 и половина, после на 4, после на 5, после започна да прескача храненето в 24 часа. Накрая изцяло се отказа от нощното хранене.
За водата – моят син и до ден днешен (на 1 годинка е) почти не пие вода. Но аз продължавам да го кърмя два-три пъти дневно и мисля, че така получава и водата, която му е нужна. Съгласна съм с jam, че от теб се иска само да предлагаш водата, а детето, ако е жадно, ще пие. Ако не – не го насилвай да изпие точно колкото ти или педиатъра сте определили.
За пъпчето – И ние третирахме със спирт, йодасепт и бивацин, но не сме слагали нито веднъж лепенки за пъпче. Нашето падна много късно и нямаше никакъв секрет, но още няколко дни продължихме третирането.
За депресията – Не се притеснявай. Нормално е! Аз се шашках за всяко нещо – защо спи толкова много, защо не иска да спи толкова много, защо плаче сега, защо не плаче сега и глупости от сорта, дори проверявах дали диша, докато спи. Доста сълзи изтекоха още в родилното, но постепенно добих увереност и престанах с реването и дразненето от всичко. Позволявах си да почивам и спя, винаги когато можех. Докато имахме баба на разположение, излизахме само двамата с половинката – дори за половин час – действаше ми много добре.
Ето ти един цитат от една доста добра книга, според мен – „Изкуството да бъдеш родите”. Дано ти подейства успокоително!
"Майката трябва добре да разбере, че всички тези тревоги са нормални. Неумение, паника, яд – такава е съдбата на всяка млада майка. Мисълта, че новороденото не е нито толкова мъничко, нито толкова крехко, колкото ви се е сторило отначало, ще ви споходи постепенно. От милиони години бебетата знаят как да преодоляват несръчността и незнанието на младите си майки. И вашето новородено ще преживее и едното, и другото. С опита самоувереността ви ще расте – ще го държите по-удобно, ще го кърмите по-лесно и когато навърши месец, ще си дадете сметка, че има сериозни шансове да оживее..............Разбира се, голяма утеха е да се поговори с други майки и да се види, че и те изпитват същите чувства. Ще откриете, че вашият случай не е единствен. Споделянето на дълбоките ви чувства с другите е добро лекарство за вас. Така че говорете с други майки, за предпочитане опитни. Но не правете грешката да се отнасяте към съседката или към друга майка като към висш авторитет. Така именно постъпват много млади майки, когато се паникьосат...........Използвайте мненията на другите майки като лакмус, за да проверите собствените си чувства. Но не ги смятайке за пророчици. И никога не забравяйте, че детето ви е единствено по рода си. Това, което е било полезно за съседката и бебето й, не важи задължително и за вас.....”