Здравейте ,

Аз съм на 39 години, имам един голям син.
От няколко години се мъчим да си направим още едно дете и все не се получаваше, но това лято чудото стана и отново видях двете чертички. Бях много щастлива и като видях и сърдечния пулс в 9 г.с. .
В 12 г.с. се оказа, че независимо, че плодния сак се развива нормално, пулс вече няма, а ембриона се е свил до ниво 5 г.с..

Шока за мен беше огромен, просто не знаех на кой свят съм 
Последва абразио, болки и т.н.
Вече мина 1 месец оттогава и май гледам по-философски на нещата - след като така се е случило, значи така е трябвало да стане.

Не съм се отказала от следващи опити, чакам да минат 3-4 месеца, но усещам как се прокрадва един доста силен страх - ами ако на тази възраст просто нямам вече шанс, ами ако се случи отново същото ...
Не знам и как ще се чуствам при една нова бременност, не бих искала да умирам от страх и да се фиксирам върху всяко едно неразположение, а не знам дали ще имам сили да приема нещата спокойно и да се абстрахирам от миналото.
Този въпрос ме тормози от едно известно време и май се превръща в нещо като големия СТРАХ 
 

Привет, Леденка!

Наистина мисседите са много коварно нещо.

Преди няколко дни ходих при професор имунолог, който ми каза "one abortion is no abortion". Голяма част от жените преживяват този ужас, особено тези, които опитват за повече от едно детенце. Т.е. един аборт не би трябало да е причина да се отчайваш.

Относно възрастта: единственият съвет, който мога да дам в тази насока, е да се погрижиш много добре за общото си здраве-фолиева киселина, зареди се с витамини, подкрепи имунната система, спокойствие, малко гимнастика за тонус и позитивно мислене. Ако се страхуваш, че с всеки изминал месец шансовете ти намаляват, можеш да потърсиш помощ от специализирана клиника. Т.е. да потърсиш начин за оптимизиране на шансовете да забременееш колкото се може по-бързо: фоликулометрия, тестове за ову, инсеминация, ако се наложи. И разбира се след това следене.

Относно страховете: няма да се отървеш от тях. Калявай си психиката от сега. Неимоверни усилия струва да останеш сравнително спокойна, просто се запаси с търпение и много, много, много искай да си имаш бебе!

Дано другите момичета се вклЮчат с още идеи.

Стискам палци да се възстановиш напълно психически и физически в следващите няколко месеца, след това бързо да забременееш и да успееш да си родиш още едно здраво детенце.

Мари

Благодаря, Мари !
Наистина си много права, просто трябва много търпение и огромна позитивна нагласа !   
Това понякога е много трудно постижимо .
Имам много приятелки, до които съм била в много трудни моменти и съм им давала кураж, справиха се с много неща, за кето искренно съм се радвала с тях .

Сега, когато аз съм в един по-комлициран момент, установих, че съм сама. Половинката също не е тук, чака да отида при него, а мен ме е страх да тръгна от БГ. 

 Е как ще те е страх да отидеш при него? Разстоянието е противопоказно при бебеправене   
 Около мен има примери с жени родили на и над 40 дори - директорката ми и една колежка (от 2ри брак). И двете бяха влиубени, сияещи и по-щастливи от доста 30годишни колежки - след дълги лутания, бяха намерили своята половинка и го оценяваха. Така, 4е моя съвет е не се страхувай, а оби4ай и пак ще забременееш 

Сега, когато аз съм в един по-комлициран момент, установих, че съм сама. Половинката също не е тук, чака да отида при него, а мен ме е страх да тръгна от БГ. 

Отивай, не се страхувай. Пътуването ще ти подейства разсейващо, за момент ще спреш да мислиш за бебета и аборти и ще стягаш багаж, ще откриваш нова страна. После, колкото по-бързо се преместиш, толкова по-бързо ще направиш проучване на място за добър лекар, добра клиника. И не на последно място по важност-ще бъдеш до половинката си, там, където ти е мястото.

А за това, че не те разбират приятелите, не се учудвай. Проблемното забременяване е много деликатна тема. Някои хора си мислят, че е маловажно за обсъждане, други пък не знаят какво да кажат по темата и затова мълчат, трети се срамуват да кажат нещо, за да не прозвучи глупаво, суеверно и т.н. Не ги съди. Нормално е това. Споделяй тук. Всички през това минаваме и ще намерим топла дума за теб.

Мари

Е как ще те е страх да отидеш при него? Разстоянието е противопоказно при бебеправене   
 

Ако наистина ставаше от разстояние, сигурно щяхме да сме шампиони 

И не на последно място по важност-ще бъдеш до половинката си, там, където ти е мястото.
А за това, че не те разбират приятелите, не се учудвай. Проблемното забременяване е много деликатна тема.

Имам неговата подкрепа, но когато е от разстояние е друго. При всички тези събития разбрах колко много ми липсва рамото му, сигурността на прегръдката му.

А приятелите може би всъщност не са приятели, а просто много добри познати ...

Благодаря момичета, че ви има !!!!!       
 

Леденка, страхът е най-големият ни враг... Страхът от неизвестното, от поредния провал, от болката... Кара ни да се затваряме в себе си, да се съсредоточаваме единствено върху проблема и да пропускаме живота си. Важното е, че не си се отказала да опиташ отново. Тук вече си спечелила първата битка със Страха. Сега ти предстоят други стъпки - да се елиминират повече "ако"-та; да се консултираш със специалист, за да се установи дали има някаква възможна причина или всичко е било една лоша случайност (все пак казваш, че от няколко години работите за 2-ро дете). Не е хубаво да оставяме нещата на случайността, трябва да направим всичко, което е по силите ни. Прегръдката на две бебешки ръчичики си заслужава всички изпитания.

Ммм да, покрай всичко това, май започваме да гледаме филосфски на нещата. Че как иначе, бебеправенето се оказва голяма философия.

Едва ли ще заменим рамото на обичания мъж, но и нашите крехки рамена ще издържат - облягай се смело на тях. Не си сама. Ето, още една видна страхливка ти пише тези редове.

 

Котаранка, не виждам как щях да се справя с първоначалния шок от случилото се и да успея да погледна с надежда напред, ако не бяхте вие, ако не беше стабилната опора на крехките рамене 

Поне се успокоих, че не съм единствената страхливка 
Заедно ще успеем !!!!!!
 

Имам много приятелки, до които съм била в много трудни моменти и съм им давала кураж, справиха се с много неща, за кето искренно съм се радвала с тях .
Сега, когато аз съм в един по-комлициран момент, установих, че съм сама. Половинката също не е тук, чака да отида при него, а мен ме е страх да тръгна от БГ. 

Ей! Ще ти скъсам ушите! Знаеш, че не си сама, имаш пълната ми подкрепа! Толкова много сме говорили! Страх винаги ще изпитваш, просто не спирай да го искаш и желанието ти ще се сбъдне!

E, не ми късай ушите моля, няма да съм хубава .....

Често се будя нощем с огромна тъга и угризения, че може би съм изпуснала момента и той никога повече няма да дойде. Трудно ми е да опиша смесицата от желания, мечти и в същото време страх ...
 
   

Ledenka, няма мсто за страх, душата!!! Ако синът ти разбере, че майка му е страхливка, как ще се почувства детето? то е нормално да има страх де, иначе бихме били безумни, но не бива страхът да се превръща в основно чувство. и мен ме беше страх и още ме е страх. страх ме беше от аборта, дали всичко с мен ще е наред (егоистично, но как да имам деца, ако не съм добре), дали  причината е случайна или има проблем в мен, дали моето момче няма да се отдръпне, как ще го приемат родителите му, защото той им каза когато миседа беше вече факт, дали няма да се настроят негативно спрямо мен, дали няма да изглупея в един прекрасен миг, да забременея преди времето когато това е желателно и да се наложи пак аборт, дали .... толкова са много нещата, от които да те е страх, че почваш да се страхуваш от самия страх.
е, няма нужда! не съм съгласна да ме е страх! другия път всичко ще е наред! вярвам го, защото така трябва да бъде...  бъди силна! 

 
Благодаря, Viketo!
И аз не съм съгласна да ме е страх !!!   

така те искам, Ledenka  :blowingdust:

Мина повече от месец след миссед-а и всичко в живота ми се върна в старите рамки, само че сега е малко по-различно.
Понякога се чуствам съвсем съвсем сама, странно е как след случилото се повечето 'приятелки' просто изчезнаха, не всеки иска да утешава....

Имам една приятелка, която беше бременна тогава и заедно ходихме на разходки. След миссед-а просто си намираше всякакви оправдания за да избегне срещите, все едно съм силно заразна или много болна .

Сега за всички съм си старата добра приятелка, която винаги ще предложи помощ, а аз се питам струва ли си да го правя ...

Това не е толкова важно вече, по ме тревожи факта, че искам да опитам пак, но толкова много ме е страх, че не знам дали въобще ще стигна до опит.
За момента ме спасява това, че половинката я няма, но наближава време да се видим, а аз май не съм сигурна, че ще мога да го допусна до себе си.   

Леденка, недей да започваш отстъпление, моля те. Толкова се зарадвах , че през изминалия месец си успяла да се отървеш от големия страх, така че недей да клониш към самота...Не бива да нараняваш и близкия си човек. Една неуспешна бременност не бива да ви образува чуство за вина, оттам тръгват големи проблеми...
През изминалата година ние с моя съпруг преживяхме много - и радости (тази година се оженихме) и мъка (два миссед).
Аз също бях сама по време на втората ми драма, през октовмри, не бях и в БГ.Всичко преживях сама и всъщност - с вас тук във форума.
Кроихме и прекроявахме нещата хиляди пъти, обсъждахме какви ли не варианти, вкл. и да се разделим. Но...накрая се убедихме, че ние сме семейство, обичаме се и все още ще се борим да имаме деца.Докато успеем.
А за целта се опитваме да бъдем по-позитивни, по-мили един към друг и гледаме да не мислим и да не говорим много за провалите ни. И се връщаме на една проста истина: Ако Бог е рекъл да ни дари с деца!
Така че - моли се и вярвай.

И още нещо - две мои приятелки и колежки са вече доста бременни. Когато имам възможност - се срещаме. Вълнувам се около тяхното състояние. Не съм им казвала за вториа си неуспех - малко ми е тежко, но реших да си го премълча пред тях - не искам да им предавам негативизъм.