Хо, хо хооооо
точно по темата....
Аз от два дни съм малко лоша и гледам да не чета и да не пиша по такива теми, ама сега вече не издържам  

Саморасляк! Рибок и всички останали,
Вярвам ви милички, че така се чувствате, как да не вярвам, като аз също съм минавала през подобни състояния. Ще мине... и пак ще започнем отначало, спокойно!
То е много странно чувство -
Хем обида на съдбата, че все при теб не става, след като си положил толкова усилия, уж в правилната посока. След като си изпращал позитивни мисли и енергии, след като си добър човек, след като.., след като...
Мъка от несправедливото развитие на нещата, хем тъга, хем яд, хем примирение...
Пълно нежелание да те бодат, да ти бъркат, та ти промушват тръби, маркучи, игли. В края на краищата - писна ми да си доказвам сама на себе си, че няма начин да забременея.
Желание всичко това да приключи веднъж завинаги - пък каквото ще да става...
ОБАЧЕ
Не можем да позволим демоните и страховете ни да рушат живота ни. Достатъчно битки изгубихме, войната е наша! Това ви го пиша с абсолютна увереност. УБЕДЕНА съм, че битката за това да имаш дете е една от малкото битки в живота ни, обречена да бъде спечелена.
Няма как да изгубим, ако истински искаме да бъдем майки. В крайна сметка има и осиновяване нали? Ако желанието ни е да бъдем майки - ще станем. По един или друг начин.

Важното е да се съхраним - позитивни, добри, нервно стабилни същества. Важното е да успеем да се запазим смеещи се, обичащи живота, обичащи хората.

Така че гадостта минава, черната вода изтича, светлата идва към нас - вярвайте на цигането Фуси

Здравей samorasliche, разбирам те напълно и аз се ядосвах на това че някой забременяват толкова лесно, а при мен все трябва да е трудно, но ядосването и самосъжелението не помагат. Виждам, че скоро ти предстои сватба, така че мисли си за нея и за хубавите неща около това събитие, а след "медения месец", ако искаш бебе и то много и единствения начин да го имаш е по трудния път през който минават момичетата тук тогава не трябва да се отказваш а да се бориш. Да не е приятно, на моменти са и болезнени всичките тия манипулации но ако накрая достигнеш целта си ще бъдеш меко казано много много щастлива. Колкото до апаратурата аз се радвам, че я има и се радвам че медицината е напреднала защото имам една бивша колежка и приятелка която преди 20 години е била в нашето положение но тогава инвитрото тъкмо е прохождало и за нея вече е било късно и така са си останли без детенце. Така, че добре че има апаратура и добри лекари защото това което природата ни е отнела по един или друг начин, има шанс науката да ни го върне.
А ти не се отчайвай, почини си и после горе главата и напред, аз съм зодия телец затова си казвам с "рогата напред" и ще съборя всички стени които стоят между мен и целта ми.

Успех ти желая и обмисли всичко за да не съжеляваш после, а хората обикновено съжеляват не за това което са направили а за това което не са!  

            Хо,хо,хо!
                  Стягайте се за празници!
                  Хубаво,лошо,животът си тече!
                  Свежи сме още,да не позволяваме
                  просто ей така да мине младостта ни!
                  Айде мацки,Коледа е!
                 
Който не купонясва ще!!!

И при мен нещо не върви, от три години с мъжа ми правим опит за бебе и все не става, а и не само това. Първата година от брака ни ми правиха операция на крака - цяло лято се възстановявах, втората година - операция от херния, третата година - спукана киста - нова операция, абе какъв е тоя късмет просто незнам и все си викаш абе  ще вземе най после да се оправи, то не може все лошо да е. Крайно време е да стане нещо хубаво.
Ще повярваме и в чудесата!!!!

  усмихнете се и не губете вяра, ще стане при всички. ние също ходиме по мъките, но се надявям, че по коледа стават чудеса. ще ме питате коя коледа? отговора не е  поредната, а през периода на тези две коледи, които най- малко очаквате. другата година да сме в другия форум,            усмивки и пишете да се подкрепяме и да изкараме най хубавите си мигове сега с любимите същества.

Може ли да се оплача от мъжа ми???Днес ми заяви,че кумовете с детето(1.5год.),брат им със жената,че и две кукли дет нямам спомен да ги познавам,ще споделят с нас новогодишната нощ!Хубаво,чудесно!Но...не точно в този момент.Благодарение,че сме собственици на заведение - няма да се налага да готвя,сервирам и отсервирам,но не съм в състояние да поднеса добро настроение,да се усмихвам,защото някой направил смешка,още по-малко да съм свидетел как кумата гушка детето...Просто нямам сили да обръщам внимание,не искам.Все пак си взех 3 месеца неплатена отпуска,за да релаксирам от хора.Милото прави това,защото има нужда да бъде с близки хора,но...така ми се искаше да си бъдем двамата.Как да му "строша хътъра"?Съгласих се мълчешком.Може би постъпвам доста егоистично,но имам нужда в този момент да разполагам със себе си,със своите желания.Не може да си тръгнем когато поискаме - все пак си домакин.Трябва да застилам чаршафи,да се радвам на детето им (да е живо и здраво-обичкам  го),да показвам оживление от празника и присъствието им,а на мен всичко ще ми напомня още повече за загубата на бебчо.Пък като си помисля за съветите за спокойствие и обсъждането на случилото се - от сега ми става нервно.Но ще посрещам...той мъжа ми и да му кажа,туй дет написах,ще се разсърди.Стискъм зъби и се моля по-бързо да минават тези празници,защото ама хич не ми се празнува.Винаги см твърдяла,че празник има ,когато на човек му е леко на душата.Няма нужда да е обозначено на календара.
Извинете ме за словоизлиянието,но вие ще ме разберете най-добре.

...,но вие ще ме разберете най-добре.

И как още...
Но моят досегашен опит показва, че когато предварителната ми тастройка е най-негативна, тогава май съм изкарвала най-весело. Може и при теб да стане точно така. Весели празници ти пожелавам от сърце и дано да се сбъдне!

още по-малко да съм свидетел как кумата гушка детето...Просто нямам сили да обръщам внимание,не искам.Все пак си взех 3 месеца неплатена отпуска,за да релаксирам от хора.Милото прави това,защото има нужда да бъде с близки хора,но...така ми се искаше да си бъдем двамата.Как да му "строша хътъра"?Извинете ме за словоизлиянието,но вие ще ме разберете най-добре.

Скъпа, не се тревожи толкова. Помисли си, вечерта ще се разсееш даже повече от очакваното. Не тъжи, че тя ще гушка своето дете, защо да не го гушнеш и ти. Имаш нужда от веселие, да си сред близки, иначе като се усамотите сами каква Нова година ще посрещнете. Напротив посрещни Нова година с детенце на ръце и следващата и ти ще гушнеш своето! Ей, защо не повярваш поне за една нощ, че има Дядо Коледа! Прегръщам те: Касси

спиди изживей си твоята вечер, както ти си знаеш, гушкай бебчето, защото така ще покажеш, че си силна и ти ще го имаш за следващото ви събиране. аз станах леля, преди седмица и повярвай плаках като луда, но съм решила да се радвам на бебочко, за да ми даде господ и на мен таково малко същество да му се радвам. знам, че ще успееш и горе главата. весели празници.

Всичките ми приятелки са с бебета, кумата ми се ожени преди година и вече чакат бебе, а ние три години се мъчим. Но въпреки всичко аз се радвам искрено за тях. Това че аз не съм изпитала тази радост, не означава че всички трябва да стадат като мен. Понякога си мисля че ми е писано да се радвам на чуждите деца, но аз наистина им се радвам. Дори и да не е твоето е толкова приятно да гушнеш едно малко бебе, да видиш усмивката му когато си играеш с него.
Има едно поверие, че когато искаш бебе е хубаво да гушнеш някое, по този начин се пробужда майчения инстинкт в теб и някак си всичко се променя. Затова не се отчайвайте нека поне на празниците ни е весело. Поне за малко да забравим за борбата която водим.

Спидинка, не тъгувай и не се ядосвай мила!
Обичаме мъжете си и затова се съгласяваме и премълчаваме, както казваш ти да не им "строшим хътъра". Те милите колкото и да ни разбират, не могат напълно да вникнат в лутащите се в главите ни мисли... Понеже им спестяваме терзанията си те не предполагат, че в желанието си да направят нещо весело, всъщност ни нараняват (мойто Мило веднъж нашега каза, че предпочита да си тегли ножа пред това да бъде такова сложно същество като жената).
А за бебето на кумовете ви - и ние сме така. Кумове, приятели - всички са вече с бебета, които аз гушкам, мачкам, целувам и съм им любимата леля/кака. Жегва ме често под лъжичката, като ги гледам и слушам как говорят за децата си, но като ги видя малките съкровища всички тежки мисли в миг се изпаряват...
Пожелавам ти весели празници, бъди силна и дано догодина ти, аз и мнооооого други момичета от форума да гушкаме бебчетата си (или поне да ги усещаме как ни ритат)
 

Еййййй, сега като прочетох, че Стаси пише за поверие се сетих: Вчера нали беше Игнажден и според това кой пръв ти влезе в къщата, така ще ти върви през годината, а пък мъжа ми има рожден ден и разбира се идват гости. Та първият човек, който влезе вкъщи вчера беше една бременна приятелка  ...
Нали се сещате каква искам да бъде за мен следващата година 

Въпреки че сега като се замисля, миналата година май първа влезе кумата, която тогава беше бременна, пък няма резултат при нас...
Да му се не види, тамън ми стана едно такова леко оптимистично и се сетих за миналата година... Тая моя слонска памет   
 

светле сега ще стане и наистина ще си щастлива, моя случай е подобен , две години подред, затова сега се надявам по коледа да стнаат чудеса. пожелавам успех на всички и весели празници.