Момичета,мили момичета!
Всяка ваша думичка, наливаше живителни сокове в пресъхналата ми от мъка душа.
Усещам подкрепата ви , почти физически.
Благодаря ви, искрено и от сърце!
Плача и ще продължавам да плача , такива са правилата на мъката.
А сега , тя е по- силна от мен.
*****
Когато животът ми удари шамар, пиша.
Пиша стихове.
Обличам мъката си в думи . Материализирам я.
И тогава , като я видя в няколко реда на белия лист,си казвам:
"По -силна съм от теб и ще се справя! ".
Така "облякох" сегашната си мъка:
************
Виждаш ли ,онази ваза ,с цветето ?
То носи радостта в смъртта си миг,
преди да е увяхнало.
Помниш ли , онази есен , тъжната,
обрулила листата по дърветата ,
отнесла първата любов със вятъра ?
А, за мечтите ,чувал ли си нещо,
някога?
О ,да!
Разбрал си , че се сбъдват,
някои.
А другите, къде отиват?
Остават, някъде , да чакат утрото.
А то , настъпва ли? Или понякога,
не се завръща никога във мрака им?
Тогава , питам се , защо мечтаем ?
За да познаем болката!?
Така ли смяташ?
А-а-а и силата , която тя ни давала....
Умира мечта, ражда се сила !
Това ли била великата истина!?
Каква ирония! Каква енигма!
********
Прегръщам всички ви !
Елена
