Честито на всички, които са имали празници през последната седмица, откакто не съм писала – с пожелания за здраве и късмет! Дечицата да слушкат, а големите – другите тях да слушкат!
За свекървите пак:
jam,Аз, ако бях на твое място, просто отдавна да сме минали на немирно отдалечено съществуване. Но за това трябва да имаш подкрепата и на съпруга си. Мислех, че се ядосваш за глупости, но пък това, че не иска да гледа Марти, при положение, че живее на една крачка – просто не е за вярване! Особено след като е чакано толкова това дете!
Ganka, Твоята ситуация не е по-различна, но ти поне си далече и я търпиш веднъж годишно.
Shygirl,Не съм много съгласна с теб, че само възрастта е виновна - има влияние, но, убедена съм, когато човек си е добър и сговорчив, на каквато и възраст да е, можеш да намериш решение при възникнал с него проблем.
Честно казано, не съм сигурна като Надето, че ще съм изключение някой ден като свекърва, живот и здраве. Наскоро една приятелка ме попита: „Какво ще направиш, ако снаха ти е бременна (или кърми) и пуши?” Отговорих първосигнално: „Ще я убия!”. После добавих: „Ще направя всичко възможно да предпазя сина си от това да ми доведе такава снаха!” Та, тогава за първи път се замислих сериозно по въпроса за това каква свекърва ще бъда. Само за сведение – аз съм пушила в продължение на осем години, а преди осем години отказах цигарите и оттогава съм от най-върлите противници.
Nia72,Специални целувки за снахата-побойничка! Книгата е „Изкуството да бъдеш родител” на д-р Фицхю Додсън. На мен вече ми е любимо настолно четиво. Аз предпочиташ, можеш да си я купиш за 9 лв., но можеш да си я изтеглиш и от
www.izvorite.com. Има и още една „Как да приучим детето си към дисциплина”.
Hera_76,Мисля, че не трябва да се притесняваш от пъченето на Слави. Имам приятелка, чийто син е така от много малък – след седмица ще стане на годинка и продължава да го прави, от пъчене чак на „мост” се извива.
Cvetelina, Ganka, Благодаря за отговорите за прохождането. И аз реших, че трябва да приложа „босото” прохождане, след като изчетох много неща в нета. Ето един
сайт – на д-р Алексиев – с много полезни връзки, ако някой друг се интересува от тази тема в момента.
tanja,Не съм чела по въпроса за евентуалната вреда, която може да има кърменето пред компа върху бебето. Аз самата никога не съм го правила. Винаги, докато кърмя, само кърмя. Най-много да гледам телевизия. В самото начало, докато кърмех, много говорех на Стефко, но и той се задържаше по много време да суче. Сега кърменето продължава общо не повече от 3-4 минути и е винаги в леглото – рано сутрин и вечер преди заспиване.
Не съм се интересувала и по въпроса за очите на бебетата. Може би защото, когато братовчедка ми (много руса и със светло-сини очи) роди нейното дете – бебето беше с черна коса и много тъмносини очи. Моята майка се хвана на бас, че след като спре да кърми бебето, очите му ще станат тъмни. Е, загуби баса. След няколко месеца на бебето му окапа черната коса и прорастна светло-руса, каквато е и до днес, а очите му са светло-сини.
А моят син се роди с много тъмни, чак черни, очи и до ден днешен е с такива.
gabi32,Чела съм, че някои бебета не се заглеждат по телевизора, но моят син още от съвсем мъничък не сваляше поглед от него. Като започна да се обръща, дори си се наместваше по-удобно и по-близо по посока на телевизора. Дори си скъса обиколника на кошарата, защото му пречеше да гледа. Сега рядко пускам телевизора, защото той е на много ниска поставка и Стефко отива директно и си залепва носа в екрана.
Иначе, вижте какво казва вече любимият ми д-р Додсън за по-големите деца и телевизията.
„Телевизията като образователна играчка
Една „играчка", която сигурно притежавате, с положителност може да се окаже учител и възпитател с разнообразни дарби – това е вашият телевизор.
От известно време телевизията е обект на сериозни критики; наричат я например културна пустиня и трябва да се признае, че много от предаванията наистина не струват. И аз не по-малко от вас ненавиждам нелепите шоу-програми и тъпите реклами.
Самият аз твърде малко гледам телевизия, толкова лошо е качеството й. Хубавите програми за деца се броят на пръсти. Те често се задоволяват с добрите стари рисувани филмчета, в които все същото познато голямо животно безкрайно преследва все същото малко животинче. Много родители се безпокоят и от това, че по телевизията показват толкова насилие. (Ще разгледам този въпрос в глава 10 - Детето ви и насилието).
Следователно ще се съгласим, че голяма част от критиките са основателни и че качеството на програмите за деца търпи сериозно подобрение. Но би било грешка да пренебрегнем важната образователна функция, която би могла да има телевизията през предучилищния период.
Откакто телевизията навлезе в американските домове, речникът на децата, които тръгват на забавачка или на училище, значително се е обогатил в сравнение с времето, когато телевизията не съществуваше. По този повод д-р Луиз Еймс от Института „Гезел" уточнява: „От тригодишна възраст нататък те виждат какви ли не неща, които не биха видели преди едно поколение. Знанията им са ужасно обширни."
В статията си „Учителката Телевизия" Едит Ефрон прави следния коментар: „Учениците от първи клас, които много са гледали телевизия, имат речник, често изпреварващ с цяла година речника на децата, които не гледат телевизия. Колкото, по-интелигентно е едно дете, толкова повече знания придобива от екрана. В крайна сметка в образователно отношение телевизията действа благотворно на малките деца, каквато и да е природната им интелигентност."
Въздействието на телевизията върху децата в САЩ бе най-пълно изследвано от д-р Уилбър Шрам. Той установи, че измежду шестте хиляди наблюдавани от него деца най-интелигентните, най-добрите ученици са ревностни телевизионни зрители. Според д-р Шрам „главната отличителна черта на интелигентните деца е, че всичко започват да правят много рано. Започват да гледат телевизия по-рано от другите и през първите си училищни години се интересуват от телевизия повече от съучениците си."
Очевидно е, следователно, че най-сериозните научни авторитети са на едно мнение - въпреки явните си недостатъци, телевизията има здравословно образователно влияние върху децата. Няма съмнение, че ако програмите се подобрят, тя би могла да бъде още по-полезна.
Но не си вадете заключението, че препоръчвам на децата от предучилищна възраст неограничена доза телевизия. Точно обратното. Смятам, че следва да насърчавате развитието на детето си чрез разнообразни дейности както вкъщи, така и навън. То трябва да се катери, да тича, да кара колело, да си играе на пясъка, да строи, чертае, рисува, да слуша плочи и приказки. Но мисля, че телевизията има своето равноправно място сред всички тези дейности. Не основното, но едно разумно място.
Тъй като говорим за развитието на езика у детето ви, изглежда уместно да се запитаме: „Трябва ли да го научите да чете?" В глава 11, Училището започва вкъщи (първа част), ще се спра подробно на темата и ще дам някои разяснения, произтичащи от последните изследвания, които може би ще ви изненадат. Но още тук ще отговоря на въпроса така: „Да, мисля, че е добра идея да научите детето си да чете в предучилищна възраст." Заключенията на съвременната наука са в този смисъл.
Големият проблем е „кога". Една от книгите, които ви препоръчват да научите детето си да чете, определя двегодишната възраст като най-подходяща за начало на обучението. В същата книга се твърди: „Ако решите да си дадете малко труд, започнете, когато детето ви навърши година и половина, а ако сте много интелигентен, още на десетмесечната му възраст."
Това, разбира се, е огромна нелепост и много се боя да не би някои майки с най-добри намерения да са се мъчили да учат да чете дете на година и половина или, още по-лошо, десетмесечно бебе. Би било смешно, ако не беше трагично. Началото на обучението по четене вкъщи е някъде около третия рожден ден, не преди това. Не по време на „първото юношество", защото тогава детето се разкъсва от противоречиви чувства и води битка срещу принудите, за които говорихме в предишната глава. То няма никаква нужда от още една принуда. Така че не се опитвайте да го учите да чете на тази възраст.”
