Изчетах темата на един дъх... толково толкова познати чувства .. Срам ме е понякога от мене си, но всяка новина за еди коя си е бременна ме изпълва с горчиво чувство.. Знам, че не трябва, знам че никой не ми е виновен, но не винаги успявам да се преборя със себе си.

Дано момичета, дано скоро дойде и за нас това време, когато ще успеем..

mila pojelava ti mnogo skoro da ti se sbadva me4tata i mnogo skoro da ima6

Пиши на кирилица

Здравейте, като чета историите все едно някой е влязъл в мислите ми и е написал всичко!
Искам и аз да споделя колко лош човек се почувствах преди време. Ние опитваме засега безуспешно от 7 години и надеждата още не ме е напуснала. Скоро най-добрата ми приятелка /на 30 год. вече/ сподели, че е бременна и мисли да направи аборт. За нея това ще е вече трети. И при условие, че знае проблема ми, съвсем нетактично ме пита как да постъпи....защото била сама и не знаела дали ще се справи с бебето....
Идеше ми да изкрещя, че ако не го иска, аз ще го взема, само да не го убива, да и кажа, че това може и да и е последната бременност и не трябва да се отказва от нея с лека ръка, и какво ли още не, но аз просто и казах, че няма нищо по-ценно от децата и сама да си вземе решението.
Много е заболя от тази случка. Та какъв съвет мога да дам аз след 7 години безуспешни опити.
Понякога се питам защо живота е толкова несправедлив. Тези, които искаме деца не можем, а тези дето не им пука - ги правят от раз и то само, за да ги махнат после....
Успех на всички и горе главата и при нас ще изгрее слънце!!!

Много добра приятелка, няма що.

Здравейте момичета,отдавна чета във форума и все не се решавам да пиша.Тук намерих отговор на повечето от въпросите си и се научих да съм силна. Благодаря че ви има.                          Тази тема ми напомни една неприятна случка след първото ми неуспешно икси . Вие знете как е в началото много големи надежди просто бяхме сигурни със съпруга ми че ще стане но уви паднахме от много високо . Върнах се на работа след един месец болничен с шест кила отгоре ,ревях за най дребните неща и колегите ми бяха много учудени,защото незнаеха изобщо за какво става въпрос и си мислеха че съм бременна.Дойде един ден съпругата на мой колега и ми се стори доста напълняла , попитах я и тя започна да ми разказва как съвсем случайно станало,защото си имат дете а и отдавна е минала подходящите години ,но въпреки това решили да го оставят . Изслушах я , казах че много се радвам и усещах как всеки момент ще заплача.Повтарях си че трябва да се овладея,но не успях и сълзите ми потекоха и тя не знаеше какво да ми каже, защото не знаеше за проблема ми.Много се изложих ,представям си как са ме обсъждали .                                                                                       Направих още едно икси ,но и то се оказа неуспешно.Справих се много по лесно отколкото първия път . Три мои приятелки родиха скоро и още четири са бременни, но това не ме натъжава като преди , радвам се заедно с тях ,даже едната след всеки видеозон носи диск и  заедно гледаме развитието на бебето и .

Момичета, когато чета във форума, изживявам толкова много неща, че ми е трудно да ги опиша. Радвам се с успелите, плача при поредното разочарование. Аз съм емоционален човек и винаги се опитвам да разбера чувствата на човека срещу мен. Но днес се срамувам от себе си. Разбрах, че моя роднина е бременна с второ дете и плаках страшно много, а нямам право да реагирам така. Ние също се борим за второ детенце, вече 3 години, аз съм на 36 , а тя е по-голяма от мен. Много ме е страх, че желанието да имам дете се е превърнало в мания, но не знам как да спра да мечтая.Искам да си осиновим, но никой не ме подкрепя,а не искам заради мен да страда невинно детенце, ако вкъщи не го приемат. Всички ми повтарят, "Успокой се и ще стане!" , а при мен проблема е, нередовен цикъл и съмнение за ранна критическа - страшно висок FSH. Вече просто не знам какво да правя! Съпругът ми заминава на работа в чужбина и нещата стават още по-сложни. Извинявайте, че пиша толкова дълго и объркано, но трябваше да споделя. Възхищавам се на силата, смелостта и решителността на всяка от вас и се надявам всички да сбъднем мечтата си!

необходима ти е правилна терапия и ако съпруга ти се съгласи можете да замръзите материал за последващи инсета.
Желя ти успех!

Оххххх, страхотна тема! Аз забременях декември месец, но после се оказа, че имам "кухо яйце" и ми направиха кюртаж в края на януари. От тогава не сме спрели с опитите, но все не става. В последния месец имам чувството, че всички около мен са бременни. Първо започна кумата ми преди две седмици, после една моя приятелка, после още една..... Поздравявам, целувам, усмихвам се, а после се прибирам у нас и се наревавам. Съпругът ми е страхотен и все повтаря, че бебчето ще ни изненада, както първата ми бременност, но....на мен ми е тежко. Чувствам се зле като завиждам така на моите приятелки.

Много интересно, Мама*07, от доста време гледам заглавието на темата, но не ми се искаше да чета мненията. Сега пак го прочетох и първата ми мисъл беше "Сега". Като прочетох мненията в профила, разбрах, че си бременна.
Нямам никакви екстрасенски способности /някой да не си помисли нещо/ - просто ми дойде отвътре.
Много се радвам, когато разбера, че някоя от форума е успяла в начинанието!
Знам, че и аз съм наред!
Лека и успешна бременност и след около 9 месеца, та вече и по-малко, едно малко беззъбо мъниче!

От както правим опити за бебе, по улиците виждам само бременни. В началото се радвах много и си мислех, че скоро и аз ще изглеждам като тях. Сега пак се радвам за тях, но ме боли. Напоследък много от приятелите ни се хвалят, че скоро ще си имат бебе. Хора, които до скоро казваха, че не искат все още дете и ето, изведнъж. Минава време...и започваш да усещаш как целия ти свят започва да се върти само около това, да имаш бебче. Не е честно.

Много интересно, Мама*07, от доста време гледам заглавието на темата, но не ми се искаше да чета мненията. Сега пак го прочетох и първата ми мисъл беше "Сега". Като прочетох мненията в профила, разбрах, че си бременна.
Нямам никакви екстрасенски способности /някой да не си помисли нещо/ - просто ми дойде отвътре.
Много се радвам, когато разбера, че някоя от форума е успяла в начинанието!
Знам, че и аз съм наред!
Лека и успешна бременност и след около 9 месеца, та вече и по-малко, едно малко беззъбо мъниче!

Момичета,обърнете внимание на това!
Мама 07,а и други девойки,които са писали тук са вече бременни.
И всички,които са писали в тази темичка ще бъдат бременни,дай Боже,надявам се много скоро!
Целувам ви! 

Радвам се за всички момичета, които са успели. Наистина! Всеки път като видя никнейм, който като мен е плакал и се е надявал, който е подписал "бременната" анкета и боязливо обявява хубавата вест,  много много се радвам.. И си казвам "и аз ще успея"!

Ама това беше преди.

Вече не си казвам така. Вече си казвам "ето, и тя успя." И до там.

МОже би защото вече месеци наред нищо не се случва. Два поредни опита на естествен цикъл провалени. Следваха два месеца в чакане на резултати от генетични. Уж всичко е наред. Ама и на това не вярвам. Още два месеца ще се провалят сега заради пътувания, морета и ваканция на клиниката.

Една година ще стане, в която не успях след първия неуспешен ин-витро опит. 

Не усхях да свърша грам работа по деня на репродуктивното здраве и се чувствам зле от това, а много много исках... Не успях дори да отида в деня - предната нощ в полунощ се върнах от чужбина.. Кучето умря..

МОже би съм рухнала,  защото в момента съм под силен стрес. Вчера ревах сигурно около 10 пъти в офиса си. Заспах в 10 снощи и сутринат се събудих като китаец. Ето сега, като пиша, пак ми се наливат очите. Плача за всичко - дори като ми кажат просто добър ден мога да ревна. На показан пръст мога да се разрева! Явно така реагира нервната ми система..


Не успявам да намеря време, да отида в клиниката и да изчакам Док да ми обърне внимание, да направим план. А той е зает, много зает.. да помага на други...

Не успях с това, не успях с онова...



Разбрах, че моя приятелка забременя. 2 дни преди да замине в командировка за ГАНА! С поликистоза. Неочаквано Преди тежка командировка и насред притесненията за операция на баща и от рак. И е пила някакви антималарични хапчета.. Притеснявам се за нея, дано всичко е наред. И тя успя.

Аз не успявам. Няма и да успея.


Жестоко съм обезверена.. А по-жестоко от това да изгубиш вяра има ли?

Мила coookie,

много ми е мъчно... всички ние изживяваме тези емоции много различно... не знам какво да ти кажа, освен, че те разбирам, и аз като теб съм слаба и депресирана... възхищавам се на другите, които успяват да запазят оптимизма си и вярата си... е, и аз искам да съм като тях, но не съм... ето и аз съм на път да се разплача, а съм на работа...

Няма с какво да ти помогна, освен с разбиране, защото на мен много ми тежи липсата на разбиране от "приятели".

Куки Прегръщам те, мила и искам да ти дам надежда, че и ние ще успеем, че и ние ще си имаме темички в "Дългоочаквана..." и ще приемаме поздравления и пожелания за успешна бременност. Знам какво ти е - понякога и аз изпадам в таива дупки и не мога да мисля за нищо друго, разплаква ме най-малкото нещо. Като видя бременна и си представям как ще изглеждам аз с такова коремче, с гордия татко, хванал ме за ръка. И... ми се насълзяват очите. В такива моменти се затварям у дома и се наревавам - докато вече нямам сили и заспя. Започвам новия ден, новия цикъл с нова надежда, че това е нашият месец! Ще успеем, мила - трябва да успеем, защото имаме толкова майчинска любов, която трябва да дадем на децата си.
Le, дано си права, че всички, които сме писали тук ще сме бременни много скоро 

И на мен ми се насълзиха очите.    Но споделената болка е половин болка
Много ми е мъчно като чета, че всички вие изпитвате същите емоции като мен.
И добре че е Le да ни вдъхне кураж. Надеждата никога не трябва да умира.  И нашето чудо ще стане

Всички (неимащи тези вълнения) го казват - не го мисли. Е, няма как да не го мислиш. Някак си от самосебе си става фикс идея. Положителна фикс идея.
С колежката ми точно обсъждахме теорията за прераждането и душите как сами избират къде да идат. Та....явно все още не се е намерила такава специална душа. Теорията гласи и че има някаква сила, която се грижи за равновесието на земята. Т.е. ако не е писано да отгледаме едно здраво, родено с късмет дете, по-добре да се позабави малко, и да се появи в най-благоприятния момент. И то ще стане.
Малко така философски погледнато. На мен ми помага 

Бисквитке, много ме разстрои твоя постинг!. Много дълбоко скрита надежда, но все пак я има! Ще успееш, !

Ей, Куки, недей така. Разплака ме, да знаеш. Стана ми толкова мъчно за нас. Толкова мъка................

cookie,мила триабва да си силна,знам 4е е трудно но се опитаи ,много пьти сьм се 4уствала така като теб знам 4е е страшно тешко ,но знам 4е триабва да се бориме за да оспиаваме ,и виарвам 4е и ти щте казваш скоро ;ето 4е и аз оспиах.....бремена сьм.... пожелавам ти сьвсем скоро да ти се сбьдва ме4тата както и на нас другите моми4ета което продалжават да се бориат

ето 4е и аз оспиах.....бремена сьм.... пожелавам ти сьвсем скоро да ти се сбьдва ме4тата както и на нас другите моми4ета което продалжават да се бориат

Честито, Йора! Като имаш време пусни си тема в "Дългоочаквана бременност" да разкажеш историята си. Лека бременност ти пожелавам и сладко здраво бебче накрая и