Аз не успявам. Няма и да успея.
Жестоко съм обезверена.. А по-жестоко от това да изгубиш вяра има ли?
И аз вече не вярвам,че някога ще успея ,но предпочитам да съхраня себе си и да не се превръщам в чудовище ... Предадох се ,признах си ,че не мога повече и се отказах. Сега ми е по-леко.
Това с което съм се променила е,че не се радвам на бременни и деца ,честно - изолирам се от тях и гледам да съм винаги заета с нещо достатъчно интересно ,което да ми заема мислите.Знам че звучи ужасно ,но е истина - защитна реакция може би ..Казах си , е добре ,няма да ставам майка ,но живота продъжава.Който може да става.
Аз също съм много емоционален човек и наистина не ми издържаха нервите,още повече,че човека до мен не ме подкрепи и това окончателно ме срина.
Всички казват " еее ще видиш как някой ден ,когато най-не очакваш как ще ти се случи и т.н." ,знаете как е
Дрън-дрън. Мисля ,че ще ми е по-лесно да се опитам да започна да живея с мисълта,че просто може и да нямам деца ,но има и други хубави неща в живота. Не съм толкова силна ,колкото си мислех ,но какво от това ,никой не е съвършен.
Така че ,Cookie ,какво като не си успяла с това или с онова ,не се обвинявай ,дай си малко време - колкото трябва и когато си готова продължи. Най-важното е да имаш подкрепата на половинката си . Ако я имаш си щастливка.
Горе главата ,всички имаме такива моменти ,но хубавото е,че винаги след тях идват по-добри.
