Светле, няма да се предаваш, то е ясно! За родителите какво да кажа, аз самата дълго време не споделях с майка ми. Казах й преди година, но и аз не получих очакваната подкрепа. Тя просто няма как да ме разбере, защото никога не е имала подобен проблем.
Бях й споменала, че миналата седмица ще ми правят отново снимка на тръбите, но тя така и не се обади, за да провери какво е станало, аз как съм. Заболя ме, но в момента не й се обаждам. Знам, че и на нея й е трудно и го изразява по неин си начин, това, че не съвпада с моя е друга работа. Важното е, че милото ми ме подкрепя 
Хайде, горе главата и успех миличка!

И моята майка е учителка, родила е сеста ми и мен от раз... и на моята майка и отне време да осъзнае, че имам сериозни проблеми със забременяването, и сега не знам дали ги осъзнава съвсем.
С Хашимото съм от 4 години, и на нея и поставиха същата диагноза, 2 години след мен, какво толкова.
Преди повече от година направих киста, казаха лапароскопия - къде съм бързала, как така съм се бутала да ме режат..
После се оказа, че и спермограмата е много лоша. Почнах да споменавам инвитро - как така, толкова инжекции.. все съм бързала.. че трябвало да се успокоя.. сещате се..
Преди месец правих цветна снимка.. така се случи, че дойде с мен - като се разбра, че съм с две непроходими тръби най-накрая се стресна, че наистина ми има нещо и всичките ми тревоги от последните години не са били просто приказки.
Не, че нещата се промениха коренно, но поне реакциите са по-адекватни. Не и се сърдя на мамчето ми, че не различава инвитро от инсеминация.., че не ги познава хормоните.. Не си е мислела, че ще и дойде на главата. Помага с каквото може. Благодарна съм и, пък дано скоро я направя баба за вори път (има внучка от сестра ми).

Мила,Светле, това което прочетох все едно се отнасяше за мен! Но знаеш ли това само ме накара да разчитам изцяло само на мъжа до мен и да се доверя на доктора ,който избрах и не сгреших! Имала съм нужда да споделям за неща, които е естествено да се кажат на най-близките ,но..... и мойта майка е учителка т.е.вече директор с 2 висши и винаги тя е правата и всичко знае..... и сякаш пропуска това ,че ние имаме чувства и тревоги ,и че не сме от желязо!!! От около 2 години спрях да я занимавам с каквото и да било казвам само хубавите новини и не се оплаквам за нищо и повярвай ми много по добре ми е . И когато чудото стана и забременях само ги информирах ,че ще стават баба и дядо без да влагам каквато и да е емоция ,а ние с мъжа ми най-добре си знаехме какво ни е било! Така ,че кураж,миличка ,важното е двамата с мъжа ви да сте наясно какво точно искате и не мисли за това какво ще каже мама аз тази мисъл отдавна я изтрих от съзнанието си и не сгреших! Пожелавам от сърце да се успокоиш и да се появи едно хубаво бебче то всички тук го заслужават в този сайт ! Успех и ако можеш дръж ги по настрана ще ти е трудничко ,но можеш да опиташ !

Ех, какво да ги правим нашите майчици. Уж учени-изучени, уж все прави, всичко знаещи... Обичаме си ги такива каквито са, нали?
Първосигналната ми реакция беше да ме заболи от отношението им, но сега се замислих и установих, че може би е по-добре така. Имаме си с мама милиони други теми за разговор. Тя няма да ми досажда с въпроса "Какво стана днес на прегледа? Разкажи ми с подробности!" например. Ако ме попита ще и кажа, че се опитвам да се "успокоя" за да стане и така... (мисля, че с тия две съсипани тръби едно инвитро ще ми подейства най-успокояващо  ама да не и кажате  )
Ако случайно прояви заинтересованост ще я просветля, но се съмнявам. Пък и без друго действа на принципа на пълното отрицание, т. е. ако и кажа, че на ХСГ се е видяло, че тръбите ми са непроходими тя веднага ще ми отвърне, че лекарите са направили някоя шашма, което в никакъв случай няма да ми помогне психически.
Пожелавам усмихнат ден на всички 

Най-хубавото е, че с майка ти се обичате. Всеки има свой начин да успокои другия

Моята майка например, която обичам безумно и с която имаме невероятна връзка, ако знаеш как ме успокояваше, докато правехме опити....просто ще ти падне шапката...
Казваше ми - "Ами маме, според мен ти все още не си достатъчно зряла да бъдеш майка, просто още не си готова, не си склонна да правиш компромиси и да поставяш себе си на втори план. Ето например, ремонт в банята не сте направили, а само се чудите накъде да хукнете..."
Ей такива едни ми ги ръсеше. И хем побеснявах като чуех подобни умопостроения, хем в момента, в който я погледнех в очите, виждах, че нея я боли два пъти повече от мен.
Когато правихме ИКСИто, тя трепереше от ужас. Казваше - "Бебето, което ще дойде не го познавам, но мойто дете ми е най-скъпо и искам само то да е живо и здраво.". В същото време, когато не успяхме, така мъжки застана до мен, мълчаливо, без вайкане, без тръшкане, просто ме държеше изправена, макар че сърцето и биши на парцали.

Светле, не винаги това, което казват майките ни е най важното. Важното е че ги има и са до нас. Не се натъжавай, каквото и да е казала, го е казала от обич.

Права си Fussii, всичко което казват или правят за нас е с огромна обич 

Благодаря ти от сърце Светле за темата и на всичките момичета изказали се тук.
Че се и посмях,имало и по-тежки случаи от моя
Поздрави и късмет и няма да се плашим от някакви си изследвания и манипулации!

всички имаме нужда от подкрепа и разбиране, но за съжаление не го получаваме от всички и достатъчно. на според мен ако двама човека се обичат и се борят заедно, ще бъде достатъчно да докажат със своите резултати за успеха. знам колко боли, но бъдете силни, обичайте се и мислете само позитивно и за хубави неща. подкрепата сама може да дойде.....................късмет на всички.

  на всички!
Най-важно е да вярваме, да обичаме и да гледаме напред само с позитивни мисли в главичките. Боли понякога, нараняват ни някои неща, но пък иначе как ще оценим добрите неща които са около нас...

Здравейте,мили момичета!Незнам от къде да започна.Днес ми е най-ужасния ден от както познавам свекъра ми и свекърва ми.По скоро проблема се отнася до моя свекър,които не проявява никакво разбиране,относно нашето желание да си осиновим детенце.Вече 5 г.ходим по доктори,два пъти инвитро,първото последвано от извънматочна бременност,правиха ми лапароскопия и откриха ендометриоза,проведохме лечение след две години и то при друг доктор,но вече лявата ми тръба се бе запушила,мъжки фактор,инсеминация и НЯМА РЕЗУЛТАТ.Съпругът ми на желае да правим трето инвитро,а иска да си осиновим,но баща му е много против.Много сме бързали,какво щало да е ,много знеш дали няма да е накой цигане,ама още имало време,да сме си вземели като станем на 40 г.  и защо не пробваме пак инвитро,да се успокоим и тем подобни глупости.Кажете мили,момичета защо родителите се държат по този начин с децата си?

Съпругът ми на желае да правим трето инвитро,а иска да си осиновим,но баща му е много против.Много сме бързали,какво щяло да е ,много знеш дали няма да е накой цигане,ама още имало време,да сме си вземели като станем на 40 г.  и защо не пробваме пак инвитро,да се успокоим и тем подобни глупости.Кажете мили,момичета защо родителите се държат по този начин с децата си?

...Креми,явно човекът е със по-стари разбирания и много се срамува какво ще кажат хората...Какво ще отговаря...защо сте осиновили...едни такива неудобни въпроси...Той ПРОСТО още не разбира в действителност какво сте преживели,през какви огромни мъки сте минали...След като съпругът ти е на мнение,че сте "узрели" за тази сериозна стъпка,не мисля,че пречка е свекъра ти.С времето ще "узрее" и той.Желая ви късмет и огромно семейно щастие!

Аз никога не съм споделяла с наште за проблема. Все си мисля, че няма да могат да ме разберат... Истината е, че майка може да бъде много досадна. Предполагам че ще ми се наложи да изслушвам при всяка среща нейната история. Как са й казвали, че не може да има деца и затова не са се пазили. С мен е забременяла няма и половин година след като са се оженили. После пак са й казали, че няма шанс за второ, а сестра ми е 2 години по-малка от мен. А после има още 2 аборта. И после задължителното - успокой се, не го мисли и ще стане.
Когато започвах кариерата си за ходене по доктори не исках да казвам на никого. Избрах си "най-добрата" докторка от Майчин дом - един нейн студент я бил препоръчал на приятелка и тя останала много доволна. На поредния преглед ми постави диагнозата "атрофия на лигавицата на матката" и ми каза, че това е много лошо. Спомням си само как седях на пейките пред кабинета и ревях и не знаех какво да правя. Мъжът ми изглеждаше много спокоен, ама всъщност и той не знаеше как да ме успокои. Знаех, че това е най-добрата докторка. Дори бях чела нейна статия във вестника. Бяха я писали в екип с проф. Цветков. А свекърва ми познава професор Цветков. Казах на милото да се обажда на майка си да идва и да накара професора да каже на лекарката, че не съм каква да е и да ми обърне внимание. Тя взе първия влак, дойде, държа се адски адекватно. Подкрепяла ме е през цялото време. Сега се чудя как винаги е намирала най-точните думи да ме успокои. И всичко до момента, в който се роди сина ми.
Тогава нещата се обърнаха. Свеки не можеше да ми прости факта, че е момче. За нея мъжете са... хора, които не заслужават уважение - най-меко казано. Внучките, които има са обгрижвани отвсякъде. Марио - гледа го само когато няма избор. Няма да казвам каква е професията й. Не е учителка.
Докато бях по майчинство наште понаминаваха по веднъж седмично и изглеждаше, като че и те не се интересуват от нас. Питаха ме само дали има какво да ядем. Когато се върнах на работа обаче започнаха да го взимат винаги, когато имат и най-малка възможност. Помагат ми повече, отколкото им е възможно. За мен правят всичко, за хлапето и невъзможното. Пари на ръка не ми дават, но благодарение на тях аз още съм на работа (хлапето не може да ходи на градина). Осигурявам му сносен живот. Надявам се нищо да не му липсва (освен сестричето  ). И знам, че каквото и да се случи, винаги мога да разчитам на наште.
Ако знаят, че ще се справя и сама няма да ми съчувстват или помагат. Когато обаче трябва - не подлежи на обсъждане. Е точно за това не им казвам - сега мога и без тях!

...

девойче малко, трябва ли да се слагаш навсякъде???

тук пишат хора с истински проблеми все пак.....

момичета,повярвайте,че и прекалената загриженостне е много приятна.
аз съм много близка с родителите си,изцяло ме подкрепят и емоционално и финансово.случвало се е татко да ме кара до клиниата и да виси да ме чака.оценявам го,но...понякога това ме изнервя страшно много.примерно съм на преглед,още не съм излезнала от кабинета и мама звъни да разбере какво е казал доктора(това е всеки път)да не ви обеснявам след инвитрото какво беше.носиха ми да ям какво ли не,идваше да ми готви и чисти и всеки ден"как си маме,как се чувстваш,спи ли ти се повече,не ставай рязко,сега много бързо вървиш..."вярно,че в деня в който разбрах,че нищо не е станало плакаха с мен,казаха,че никой не е останал без детенце и трябва да се борим до край.
сега ми предстои второ инвитро и нашите няма да бъдат в българия.честно казано малко се радвам.

Моля потребителите да спазват добрия тон.

Здравейте,мили момичета!Незнам от къде да започна.Днес ми е най-ужасния ден от както познавам свекъра ми и свекърва ми.По скоро проблема се отнася до моя свекър,които не проявява никакво разбиране,относно нашето желание да си осиновим детенце.Вече 5 г.ходим по доктори,два пъти инвитро,първото последвано от извънматочна бременност,правиха ми лапароскопия и откриха ендометриоза,проведохме лечение след две години и то при друг доктор,но вече лявата ми тръба се бе запушила,мъжки фактор,инсеминация и НЯМА РЕЗУЛТАТ.Съпругът ми на желае да правим трето инвитро,а иска да си осиновим,но баща му е много против.Много сме бързали,какво щало да е ,много знеш дали няма да е накой цигане,ама още имало време,да сме си вземели като станем на 40 г.  и защо не пробваме пак инвитро,да се успокоим и тем подобни глупости.Кажете мили,момичета защо родителите се държат по този начин с децата си?

Много внимание им обръщате, ако аз и съпруга ми решим да си осиновем дете, не бих обръщала внимание на ничие мнение!
Пожелавам ти целомъдрие и ако един ден решите със сърцето си че искате да направите това - просто го направете, вашият дом е вашата крепост!

Много внимание им обръщате, ако аз и съпруга ми решим да си осиновем дете, не бих обръщала внимание на ничие мнение!
Пожелавам ти целомъдрие и ако един ден решите със сърцето си че искате да направите това - просто го направете, вашият дом е вашата крепост!

Креми, и зълва ми не иска да си осиновяваме дете, щото не искала циганин да носи името на баща й, ама й казах, че просто НЕ зависи от нея!
Когато истински искаш едно дете да стане част от семейството ти, то наистина ще стане!
От вас зависи, не се тревожи! Като видят усмивката на детето и ще размислят. Ако не - здраве! Важно е вие тримата да сте щастливи!

Мойто маме почина отдавна.. :(ама си мисля, че щеше да ме подкрепя и нямаше да ми дудне. На баща ми не съм казала, ама той знае и се опитва да ни помогне с каквото може - въобще не е споменал и дума по въпроса...направо е златен!