Милата тя. Съжалявам.
Сега боли и сигурно никога няма да изчезне докрай болката, но сме устроени да се изправяме на крака.
Скоро отново ще се върне надеждата, онази огромната, всепоглъщаща и заразителна. Отново ще имаш сили да се бориш. А това го можем, понякога повече от необходимото.
Прегръщам те.