Здравейте,момичета,които наблюдавам вече две години - и никога не съм ви писала..Етикетът-безплодие е най-тежкият и същевременно най-глупавият,който могат да ни слагат. Аз не страдам всеки месец, но много ме боли, че вече не ни останаха приятели, с които да се разходим или поговорим.Защото ние сме различни - усеща се във въздуха, няма ни на детските партита,няма ни на снимките..трудно е, но знам, че някой ден ще станем родители - ще видите!

... вече не ни останаха приятели, с които да се разходим или поговорим...

загубихме някои, но спечелихме и нови, които наистина наричаме Приятели 

... няма ни на детските партита,няма ни на снимките...

мдам... няма ни... донякъде вече не си го слагаме на сърце, въпреки че някои детски партита са на близки...
 

...няма ни на детските партита,няма ни на снимките...

По този повод - имаме две приятелски семейства, на които децата им са родени на една дата. Вече две години празнуват заедно, в детстки кът. Миналата година не ни поканиха на партито /аз ходих с тях да пазаря и да им помагам/.
Ето, че дойде и тази година. Докато се уговаряха къде ще празнуват, изведнъж се обърнаха към нас и викат - Вие нали ще дойдете, каним Ви.
Отказах им без обяснения.Казах няма да дойдем. Те настояват, ама защо, ама как.
Еми, момичета, ядосах се. И реших, ще им кажа.
Обърнах се спокойно към тях и започнах - "Не се сърдя на никоя от Вас. Вие си решавате кой да каните на рожденните си дни. Но при положение, че миналата година не ни поканихте, тъй като нямаме деца, защо настоявате тази да дойдем, ние все още нямаме деца. Не настоявайте, няма да дойдем."
Рожденните дни минаха. Ние със съпруга ми решихме да купим на децата по един малък подарък - без да ходим в детсткия кът.
И няма да отричам - гадно е, още миналата година се почуствах отвратително.

vanini, аз точно такива приятели в кавички, ги отсвирих отддавна. В момента с тях сме добри познати, но до там. Нас също не ни каниха на детски партита, че ще сме завиждали и т.н. Мисля, че в такъв момент можеш да отсееш  истинските приятели. В момента едната ми приятелка имаме бебе на 5 месеца и заедно сме изживели всички мигове по това бебе. От зачеването до първите зъбчета. Приятелите са за това, да са до нас в трудни моменти и в щастливите такива. Към настоящият момент имаме малко но истински приятели, всички те имат деца, но винаги и навсякъде сме заедно.

stoeka71 
Много добре казано. Аз съм си с едно на ум - винаги. По принцип съм много прям човек и затова им го казах - за да знаят и те какво мисля по въпроса.

stoeka71, много добър пост. аз също имам неприятното усещане, че сме 'етикирани' с това безплодие както едно време са изолирани прокажените  за щастие видях и добро, точно както ти казваш: моя много добра приятелка по никакъв начин не се притеснява от мен, изобщо не си промени отношението към мен, а често заедно й дундуркаме бебето и аз нито за миг не съм се чувствала зле от факта, че тя има дете, а аз не

Мен пък много ме е яд на хора (познати близки роднини) които като ме срещнат първо поглеждат към корема..........
и една скорошна случка в магазин на една моя далечна братовчетка мъжът ми се загледа по едни играчки а тя "Какво си ги загледал аре направи едно бебе та да му ги купиш"

Да хората са доста груби и несъобразителни. Доста често задават нелепи въпроси от сорта на: "Хайде, какво чакате?". Едва ли не седим и чакаме някой да ни разреши или да ни обясни, че ни е дошло времето. Вие какво отговаряте на такива хора? Как се справяте с хорското любопитство?