Докато не осъзнах, че може би има доста сериозна причина за да минавам по този, се пънех и инатях "Защо", "Какво сме направили, че ни се случва така" и т.н.
Може би причината, поради която се боря със стерилитета, то с "тежката артилерия", ще я разбера на края на жизнения си път. И някакси изпитвам блаженство, като си помисля, че ще кажа на внуците си "Струваше си, всичко си струваше".
Преди си мислех, че този наш проблем е в следствие на нещо, което сме направили или не направили. А сега си мисля, че може би всички ние тук минаваме през блатата, за да стигнем по-пряко и по-бързо до широкия и красив път! Незнам може би е доста философско виждането ми, но отговор винаги има и аз съм сигурна, че един ден ще го научим. И най-вече, че ще постигнем мечтите си.
А относно тези, наши приятели, които си родиха на две на три по няколко деца, те сигурно по друг начин ще стигнат до своята истина.