www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Дългоочакваната бременност и раждане след стерилитет => Темата е започната от: mari73 в Септември 22, 2007, 18:48:52 pm
-
Мили мами, сигурно се сещате и вие колко въпроси сте си задавали преди раждането.
Ако може да ни помогнете (на очакващите бeбета) с вашите разкази, сигурна съм, че много от нас ще намерят отговорите в тях.
При кой лекар и в коя болниотца родихте? Той ли ви следеше бременността? Доволни ли сте от болницата? От неонатологията?
Аз се питам също, ако получа контракции през ноща и трябва по спешност да родя, без предварителна уговорка в този случай дали ще искат да ми направят секцио в Майчин Дом примерно? А с този избор на екип в Токуда, ако го няма екипа, които съм избрала, дали ще ме вземе дежурния екип?
Как точно беше с упойката? Бързо ли се възтановихте? Кога зарастват шевовете, колко голям е разреза?
И всичко за което се сещате и може да ни бъде в полза.
Благодаря ви предварително
-
Ето моят опит:
Още при констатиране на бремеността ми откриха хематом и тъй като трябваше да се следя дали нараства реших че ще отида при познат д-р. Спрях се на д-р Диков /тогава работеше в МД/ и останах разочарована, никакво внимание, гледаше само да претупа. Наложи ми се да вляза в болница/МД/ и попаднах на д-р Георгиев и д-р Хранов, те ме следиха през цялата бременост и ми направиха секциото.
В МД не се прави секцио по желание, дори да имаш уговорка с лекар, трябва да има показания за това. За да ми направят операцията ме прегледаха трима лекари и чак тогава се пристъпва към манипулацията.
Условията в МД не бяха много добри , но сега видях че ремонтират.
Доволна съм от лекарите, че ми помогнаха да запазя бебето си.
Неонатолозите са сред най-добрите в София, погрижиха се за малкият ми син много добре.
За самата операция: Поставянето на упойката беше най-плашещо за мен, но се оказа че не е толкова страшно. Не боли. След това усещаш само натиск и опъване, но не и болка и след около 20 мин. се появява дългоочакваното бебче. От упойката ще трепериш извесно време и след като отшуми ефекта й започва да усещаш болка, поставят ти инжекция и след това не усещаш нищо. В интензивното стоиш около 24 часа, може и по-малко/ аз стоях 12 часа/. Раздвижването е най-неприятната част, но е поносимо след това те качват в отделението и се запознваш смалкото сакровище. Престоят е средно 6 дни. Не боли когато свалят конците.
Разрезът ми е 12 см и чак сега започва да избледнява.
Това се сещам, ако имаш въпроси питай!
-
точно пък в Майчин дом секцио по желание няма да ти направят никога.
там са много, ама много трудни на секциото.
по-добре иди в Токуда.
там и условията са по-добри, и неонатологията им, чувам, е добра.
самата операция не е нищо особено. аз лично се възстанових много бързо. болки не съм имала изобщо, защото ми сложиха силно обезболяващо. конците се свалят на 6-тия ден и можеш да се къпеш спокойно. разрезът е голям колкото трябва, как да ти кажа... ако си тръгнала на секцио, претенции за това не можеш да имаш. как беше с упойката - малко странно усещане, но му свикваш. изобщо, вълнението е толкова голямо, че някак се абстрахираш от факта, че те режат и всичко останало.
-
моя позната роди в майчин дом секцио по желание реално. за целта обаче си извади цял куп фалшиви причини и направления. имаше си уговорка с ивет райчева
-
и аз да ти кажа накратко.секцио съм раждала майчин дом.не пожелание, а при мен беше задължително секцио и да не се допуска нормално раждане в никакъв случай.понеже съм от русе и нямаше как в софия да ми следят бременноста.ходила съм при д-р Мазнейкова и Карагьозов.последния стана шеф на аг в токуда, но претърпя катастрофа и половин год.не работи.секцио по желание трудна работа в майчин дом.даже и при мен извикаха двама доктори да се подпишат и да ме прегледат.професор Карагьозов и проф.Пранчев.упойката -нищо страшно.лично за мен слагането на катетър и клизма бяха по неприятни от нея.по време на самата интервенция се грижат добре за теб.вълнуващо е.комуникираш постоянно с екипа.възстановяването е бързо.около 24 ч престой в реанимация.моят шев е естетичен с 1 конец само.първата операция пак бях така.белег почти нямам.мизерничко е в болницата,поне преди 3години.но все пак няма да ти е дом,6-7 дена се изтърпяват някак си.бебето няма да е при теб.ще го вземаш на 3ч за хранене.останало време - преса,сладки приказки с дружките,безкрайни разговори по тел и сън.това се сещам.успех.
п.п. мисля,че ако държиш толкова на секцио и си намериш връзка не е невъзможно да ти го уредят.както е дала пример лили.
по темата - раждах при д-р Дяволов.доволна.
-
Моето впечатление - не е чак толкова "мисия невъзможна" секцио в МД - София, особено откакто има легална тарифа за плащане на 500 лева в касата на болницата.
Моите преживявания: Откъм 5-ти месец наред с доктор Персенска, започнах ежемесечно да ходя и при д-р Дяволов. В началото на девети месец зачестиха моите посещения в МД и в края на 38-ма седмица си ме прибраха в патологията /заради остаряла плацента и изоставане в развитието на плода, плюс високо кръвно/. План-схемата беше да раждам нормално, защото плода не беше голям, а за придружаващите ми заболявания се вземаха адекватни мерки. Няколко дена - слушане на тонове по поне три пъти на ден, кръв, урина, прегледи. И така до един заветен петък 13 - още от обед започнаха леки контракции. Някъде към 20 ч. падна тапата, изтекоха ми и водите, контракциите зачестиха.
Много бях смешна как ходех при акушерката да я питам кво е тва контракция - защото усещах нещо като менструална болка, обаче нищо по-особено. Отговори ми, че като спра да й задавам хилейки се този въпрос, значи това е контракция. Беше права жената. Та тъй , значи някъде към 21 часа ме свалиха в предродилна зала. Овързаха ме с коланите и се започна. Няколко пъти док ме преглеждаше за разкритие - няма, само 1 см. и след няколко часа мъки в контракции , се объркаха тоновете на бебето и се взе решение за секцио. Приведоха ме в операционната много бързо,сложиха ми катетър /слагането и махането не боли, противно на изписаното в бг-мамата/, набочкаха ми два абокада в двете ръце, анестезиолога /един млад пич/ ми бодна от раз спиналната и се почна. Има - няма 20 тина минути и се появи моето слънчице - дребно, но много ревливо. Зашиха си ме както му е реда и ме върнаха в предродилна, защото местата за реанимация бяха изчерпани. Лично мен най-ме боля банката с осцикотин /доколкото разбрах я слагат за обратно свиване на матката/. Изправих се на 7-мия час след секциото и в четири часа следобед /по-малко от 24 часа/ ме приведоха в следродилна клиника. За след родилна клиника на 7-мия етаж мога да кажа само, че е голяма мизерия и ми идеше с калашник да стрелям там - я по гълъбите, я по някоя акушерка или санитарка. За бебета отговаря др Попиванова от неонатологията. Мила жена, но малко надменна.
Конците ти ги свалят на 5-ия ден. На 7-мия ден те изписват ако всичко с бебето и майката е наред.
В заключение : доволна съм от избрания от мен лекар - д-р Дяволов. Човека си свърши перфектно работата. Отлични впечатления имам и от д-р Марков - бях в негова стая в Патологията, а в деня на раждането ми беше дежурен и също ме обикаляше, както и от д-р Павлова също от Патологията.
-
Иска ми се да питам и аз нещо, което ме вълнува по темата. След секцио ако си имам кърма и всичко е наред, кога най-рано можеш да си кърмиш детето?
-
Планово секцио при д-р Александров в АГБ - Варна, на 7-етаж- ВИП сектора. Мога да кажа, че условията са перфектни, целият екип са много любезни и усмихнати - цената е три пъти по-ниска от която и да е частна клиника в града, болницата разполага с неонатология доколкото знам най-доброто отделение във Варна. За д-р Александров е излишно да пиша още веднъж, защото е написано много във форума - един от малкото истински и добри хора и лекари, които познавам. Бях със спинална упойка, през цялото време си приказвахме с док и асистента му, а също и с анестезиолога. Единственото неприятно усещане беше зъзнене в резултат от упойката, което отмина след около час. Бебетата ги показаха веднага, а ги донесоха на следващия ден за няколко минути. На третия ден вече са при майките и идва акушерка, която да помага за кърменето.
QnaT, може да попиташ в екипа сигурно могат да ти го дадат още първия ден да кърмиш, за мен това не беше първостепенна цел в живота ;) и оставих на тяхната преценка, а така или иначе кърма ми дойде на 4-тия-5-тия ден чак :)
-
Следеше ме д-р Мариана Райчева от МЦ Хестия, раждах във Вита с нея. Условията са супер, но няма неонатология и са леко дезорганизирани, както впрочем в повечето частни болници. Неонатоложката, която пое детето, беше д-р Гергинова от Шейново, цял живот ще съм й благодарна на тази жена. Дани беше в много тежко състояние, тя се справи блестящо, а Вита имат необходимата линейка с транспортен кувьоз с обдишващ апарат.
Все пак, втори път експеримент с болница без висок клас неонатология няма да си правя, така че сега изборът ми е стеснен до МД и Токуда (в 37 гс съм). Избрах Токуда заради разказите на мамите за 7 етаж на МД, където са родилите оперативно, а аз този път съм с абсолютно показание за секцио, така че няма да ме пратят на ремонтирания 12 етаж. В Токуда се запознах и с д-р Масларска, завеждащата неонатологията, обясних й историята с първото дете и страховете ми сега, доста ме успокои жената, дано не се налага да си общуваме много този път.
За избора на екип - д-р Диков ми даде мобилния си телефон, да го търся по всяко време, ако се почне по-рано. Ако не го намеря (например е в операция), да тръгвам веднага към болницата, дотогава или те ще са го намерили, или ако наистина много бързо се развият нещата, ще те поеме дежурният екип. Няма да те оставят така в никой случай.
Упойката беше спинална, не я усетих. Бебо изскочи след 5-10 мин, после още 45 мин ме шиха. Има един момент, когато шият коремната стена, в който много ти се повръща. Конците ми бяха резорбиращи. Белегът ми още си е тъмно червен, но това е от много необичайния ми тип кожа, на мен и от лапарото преди 3г белезите ми още са ярки. Боли доста първия ден, но после бързо минава. Моята операция беше следобяд, аз не спах заради тревогите покрай детето и през нощта сама си се раздвижих, на 16-тия час станах сама. Възстанових се много бързо, не съм имала никакви оплаквания после, макар че кумата ми твърдеше, че боли и дърпа около година след секциото (тя ражда в Германия). А, от упойката около 10% от хората после много ги боли глава. Аз съм от тях, направо исках да си махна главата на 2-3 ден, раната беше бял кахър в сравнение с това. Вливат течности, дават болкоупокояващи, но ефектът беше 30 мин спокойствие и после пак. Мина си на 3-тия ден.
Късмет и дано всичко мине гладко!
-
девойките,
айде прочетете внимателно какво е попитало момичето:
Аз се питам също, ако получа контракции през ноща и трябва по спешност да родя, без предварителна уговорка в този случай дали ще искат да ми направят секцио в Майчин Дом примерно?
и тогава си разправяйте личния и чуждия опит със секциото по желание в МД.
аз съм била с предварителна уговорка и т.н. и трябваше да постъпя в клиниката в МД да ми уреждат документално секциото, имах не две, а дванайсет РЕАЛНИ причини за секцио. да, но ми изтекоха водите предсрочно през нощта, постъпих спешно и на моя доктор му отне точно 13 часа да уреди разрешението за секцио, като в това време аз бавно полудявах от ужас, а разкритието ми беше 1 см и се опитваха да ми индуцират раждане кретените. и досега съм убедена, че това забавяне доведе до огромните проблеми на сина ми след раждането.
така че, отговорът на горния цитиран въпрос е твърдо и категорично - НЕ РАЗЧИТАЙ.
-
Лежах за задържане в майчин дом за около месец 2002 година. Честичко минаваха доктори, които да ни кажат че ако искаме да раждаме секцио да им се обадим. Срещу около 500 лева на ръка щяли да уредят нещата. Попитах една лаборантка от родилна зала как става и тя ми каза, че начинът е когато този доктор е дежурен през нощта да се наложи спешно секцио. Но имали наистина много строги правила за секцио. Например ако има вече едно раждане със секцио, второто задължително е секцио и не подлежи на коментар.
Предполагам че не е необходимо да ви казвам след този коментар на мен какво ми мина през главата. Но не отидох да раждам там.
-
Аз се питам също, ако получа контракции през ноща и трябва по спешност да родя, без предварителна уговорка в този случай дали ще искат да ми направят секцио в Майчин Дом примерно?
Където и да било секцио вероятно ще ти направят само ако имаш наистина абсолютни показания или раждането е на етап, на който е очевадно, че контракциите са неефективни и разкритие за нормално раждане няма да се получи. Но дотогава и на теб ще са ти излезли ангелите. Според мен, ако държиш на секцио, трябва да си избереш лекар, да идеш поне на един преглед при него и да се разберете, че ще те поеме. Другото ми се вижда твърде голям риск, особено при ценна бременност след стерилитет. А къде да си избереш лекар - ми явно в МД е по-трудно за секцио, щом Джам при маса истински показания пак са я мотали толкова време. Не е невъзможно, ама трябва да се уговориш. За Токуда съм съвсем сигурна, че ако идеш направо за раждането, без да си била на прегледи при тях поне 1-2 пъти, вероятно ще те пренасочат към др болница, даже да искаш да си платиш избора на екип. Просто те имат много ограничена база и си я пазят за родилките, които са се следили поне накрая при тях. За другите болници нямам достатъчно информация.
Даже да имаш абсолютни показания и това да го пише в обменната ти карта, ако решиш да идеш където и да е последния момент, непременно трябва да го кажеш на лекаря, който ще те поеме, не на сестри и санитарки. Една моя съседка имаше миналата година такова кошмарно преживяване в Шейново, отчасти заради собствената си глупост - следили я в местната поликлиника, написали в обменната карта, че е за секцио (тя е много нисичка, преборила левкемия в детството си, заради което не бивало да я пускат за нормално раждане с повече стрес и евентуална голяма кръвозагуба, а и бебето беше голямо). Тя отишла за сефте в Шейново за раждането, в нощната смяна, казала на акушерката, че иска секцио, ама не обяснила защо, акушерката й се сопнала, че това не е концерт по желание и си родила нормално за 12 ч. Едва на сутринта докторът прочел картата и лощо му станало, ходил да я наглежда на всеки час, абе драма. Тя е добре, ама нямаше нужда да си го причинява, ако малко по-добре си беше подготвила нещата.
-
Аз знаех, че ще раждам секцио още преди да успея да забременея. После имах почти всички показатели накуп за секцио, така че никакъв въпрос не е стоял. беше планирано и родих на посочения ден в Шейново при д-р Богословова. Тя ме следеше, не само през бременността, но от 5-6 години преди това и беше в течение на всичките ни проблеми. За мен тя е невероятен лекар и я избрах без най-малко колебание. За съжаление се оказа, че не всичко зависи от избора на лекар. Имах безпроблемна бременност, планираното секцио мина без усложнения. Аз се въстанових много бързо, 6-7 дни след операцията вече бях забравила за нея. никакво главоболие от упойката не съм имала, но за съжаление имаше проблеми с бебето. Имам основания да считам, че е лекарска грешка от страна на неонатолозите, които са пропуснали да направят нещо през нощта. бебето имаше много добър АПГАР след раждането, а на следващия ден ми казаха, че е в кувиоз. Лекуваха я от някаква инфекция, не са написали каква и откъде се е взела. вероятно не са си направили труда да я определят изобщо. Нищо не ми казваха в продължение на няколко дни, Никога няма да проумея как един лекар -шеф на неонатологията -д-р Добрева - може да си позволи да изпише бебето и единственото, което ще каже на родителите е: Дано да не е най-страшното.....Не си направи труда да обясни какво има впредвид, нито е написано в епикризата, но ни прати на хиляди прегледи. така вместо да се радваме на толкова дълго чаканото бебе, ние я съсипахме от прегледи и изследвания, без да знаем защо точно.
Така, че колкото е важен лекарят за операцията, толкова е важен и този, който поема бебето след нея. Ако раждам някога втори път, задължително ще потърся неонатолог предварително, за да спестя ако мога кошмарът, който изживяхме и от който още не можем да се отърсим напълно.
-
здравейте момичета ! на мен ми предстои да раждам в Майчин дом във Варна при д-р Халачева , ако някой има някакви впечетления моля да ги сподели :sleepingbabygirl:. БЛАГОДАРЯ ВИ
-
И на мен ще ми бъде много полезно, ако някой сподели впечателения от Тина Киркова. Благодаря ви.
-
девойките,
айде прочетете внимателно какво е попитало момичето:
Аз се питам също, ако получа контракции през ноща и трябва по спешност да родя, без предварителна уговорка в този случай дали ще искат да ми направят секцио в Майчин Дом примерно?
и тогава си разправяйте личния и чуждия опит със секциото по желание в МД.
аз съм била с предварителна уговорка и т.н. и трябваше да постъпя в клиниката в МД да ми уреждат документално секциото, имах не две, а дванайсет РЕАЛНИ причини за секцио. да, но ми изтекоха водите предсрочно през нощта, постъпих спешно и на моя доктор му отне точно 13 часа да уреди разрешението за секцио, като в това време аз бавно полудявах от ужас, а разкритието ми беше 1 см и се опитваха да ми индуцират раждане кретените. и досега съм убедена, че това забавяне доведе до огромните проблеми на сина ми след раждането.
така че, отговорът на горния цитиран въпрос е твърдо и категорично - НЕ РАЗЧИТАЙ.
Джам, а защо толкова бавно е станало при теб? Вероятно доктора е преценил, че не е толкова спешно..?
Преди 9 1/2 години и аз раждах в МД и то по спешност. Бях влязла 10 дни в 8-ми месец и една зловеща нощ се събудих в 1.30 от страхотни болки /матката ми беше на камък/. Не бях мислила нито къде ще раждам, нито имах някаква готовност за това. Мъжа ми звънна в бърза помощ и линейката ме откара директно в спешното на майчин дом. На вратата, докато чакахме спящия портиер да се събуди и да се дотътри да отключи, получих страхотен кръвоизлив + ми изтекоха водите.
Много съм благодарна на дежурния екип - реагираха много бързо. Докато ме разпитваха за името, в кой месец съм и пр., понеже нямах никакви документи - картона ми беше в поликлиниката, ми поставиха анестезията и ме подготвиха за операцията. Имената на всички не помня /поради състоянието в което бях/, само името на хирурга - д-р Гунев. Но бяха страхотен екип - хирурзите, анестезиолога, неонатолозите...
Вярно, че детенцето се роди недоносено - 1 650г, с асфикция.., беше 10 дни на апаратно дишане и пр., но спасиха както неговия така и моя живот, за което съм им безкрайно благодарна.
Та така, условията са ужасни, вярно е.., но... докторите /поне тези, на които аз попадна/ бяха изключително всеотдайни и добри специалисти.
-
Родих със секцио в Селена гр. Пловдив при д-р Даскалов! С пълна упойка! Събудих се чак когато сложиха на гърдите ми малката кукличка! После пак съм заспала! Гадно е слагането на катетър преди нея! След това няколко часа реанимация и след това в стаята! Вечерта станах за малко! На следващия ден още сутринта махнахме катетъра, системите, превръзката и в банята! В 9.00 отидох да си търся слънчицето да го накърмя! Бяха го нахранили вечерта с Ам и малко се дърпаше ама захапа - т.е. на 24 час я кърмих! Не съм имала болки! операцията даже не разбрах къде е! ПОсле не ти остава време да я мислиш! :D
-
Родих секцио в Тина Киркова. Наполовина по желание, наполовина по индикации (висок диоптър и наследствена глаукома, 4 месеца медикаменти за задържане, двойно увита пъпна връв, бременност след стерилитет - само последното беше вписано в картона като причина). След перипетиите около тежката бременност бях сигурна, че мога спокойно да раждам само при моя си доктор. Д-р Стаменов има договор с Тина Киркова да изражда като външен лекар. Това означава, че неговите родилки заплащат наем на операционна, анестизиолог и екип.
Бременността следих при д-р Стаменов и в Тина Киркова при д-р Гергов. Д-р Гергов си е сбъркал призванието - незинтересован, отнесен, инертен. Разочарована съм много от него. От него ми зависеха болничните, които получих изключително трудно. Само 2 пъти ме е гледал на ехограф, като първия път спомена между другото, че не вижда сърдечна дейност, ама можело и да съм бременна. Най-добре си спестете срещата с него.
Преди самото секцио има няколко процедури. Първо отидох да си направя тест за алергии. Прави се в самата болница, плаща се на регистратура. Разграфяват ти двете ръце и правят леки одрасквания, върху които капват от различните упойки и обезболяващи. Аз се оказах силно алергична към голяма част обезболяващи и слабо алергична към една упойка. Пих по схема препарат, който да притъпи алергичната реакция.
Следват кръв и урина в деня преди секциото. На мен ми взеха допълнително кръв и преди самата операция, защото бяха загубили изследването. Резултатът излезе за половин час, така че ако нямате скорошно изследване и това е вариант.
Преди операцията е необходимо обезкосмяване. Аз ходих на кола маска два дена преди операцията, защото се страхувах, че ще получа силни контракции и исках да е максимално близо до датата. Не получих :D Вие идете по-рано, защото може да не се успокои кожата до операцията и ще ви е дискомфортно. Вариант е и бръснене или депилатоар. Обикновено искат да се почисти и корема, така и направих. После не се е засилило окосмяването.
Предня ден спирате да ядете от 18 часа. Пиете си очистителното и дежурите в тоалетната. Това обаче няма да ви спести клизмата в приемното :?
Рано сутринта отидохме в болницата, документите ми бяха там от предния ден. Мъжът ми остана отвън с багажа, аз влязох в приемна. Там попълваш документи, дават ти нощница, ръчния преглед го отказах. Сега е момента да си изнесете дрехите навън, да си вземете едно малко пликче с телефон, мокри кърпи, тоалетна хартия, сапун и вода. После правят клизма и отиваш в предродилна. Ако имаш късмет, тоалетната е свободна и я посещаваш един, два пъти. Слагат ти апарат за мерене на тонове, катетър, последни изследвания и абокат. Ако не сте се обезкосмили, вадят от един буркан със спирт самобръсначки с неясен произход и те обръсват. Обстановката не е никак приятна, към хората без протекции, отишли да раждат без уговорка, се отнасят зле, към другите - подчертано добре. Неприятно и сконфузно е. Цари напрежение - все на някой му пукат мехура, вливат окситоцин, правят ръчно разкритие. Родилна зала е съседна и се чува всичко. Врати изобщо няма затворени никъде. Аз бях насрочена за второ секцио и чаках доста време, та се наслушах.
По някое време идват да те вземат, хващаш си торбичката с катетъра и отиваш на собствен ход до операционна. Там всичко е далеч по-спокойно. Всички са приветливи, работят на музика (Симеон проплака на "I feel good" (http://www.youtube.com/watch?v=IWcNiebYGuo)). Свиваш се на кълбо и се стараеш да не мърдаш. Първо ти слагат лека местна упойка в гръбнака, после вадят голямата игла за същинската. Не боли! Ама по-добре не поглеждайте иглата. Следват редовните бъзици с анестизиолога - той твърди, че те е хванала упойката, ти категорично отричаш, той ти казва да си вдигнеш единия крак, ти уж го вдигаш уверено право нагоре и после с изненада установяваш, че си лежи спокойно на масата :lol:
Първата част от операцията минава бързо. Режат експедитивно, изсмукват шумно околоплодните води и почват да вадят бебето. В този момент има доста дърпане и клатене. Неприятно е, може да ти стане лошо, виждаш напрегнатите лица на докторите и чуваш реплики от рода "Докторе, много се е омотало бебето, дърпай от твоята страна, че си по-силен". И тъкмо когато си готов да избухнеш от напрежение, ти показват едно бяло дупе. Моят син не благоволи да се разплаче силно като по филмите, каза само едно слабичко Мяу и заспа веднага. Бебето го отнасят настрани да проверят жизнените показатели, а теб те очаква дълго и досадно шиене. Около 40 минути, ако не се лъжа. Мерят ти кръвното непрекъснато, говорят с теб и реагират веднага, ако не ти е добре.
По някое време носят бебчето измито и повито, държат го до главата ти, можеш да го докоснеш и целунеш, показват ти, че е със същата гривничка като теб и го отнасят да го покажат на поизнервените роднини.
След като те зашият, те изкарват от операционна, да те покажат и теб. Треперенето вече е започнало и може да си страшна картинка, ако има деца се постарайте да се стегнете. Аз не успях да овладея треперенето и уплаших сестра си. Носят ти багажа в реанимация. Не забравяйте водата! Малки спортни шишета (отпред изглеждат като биберон). Нека ви отвият капачките, вие няма да можете да си напрягате коремните мускули. Телефон, вода и кърпички, няма да ви е до друго. Може да си вземете и чорапи, сигурно често ще се отвивате, а няма как да се завиете първите часове. Ако не сте алергични ще ви включат на система, ще можете да поспите и дори да се смеете след няколко часа. Аз нямах този късмет и изкарах реанимация с две инжекции аналгин. Късно през нощта се примолих за нещо обезболяващо допълнително, извикаха анестизиолога и получих нещо, което ми помогна да заспя.
През цялото време сте с катетър, отдолу под вас има найлони, слагат ви и огромни парчета лигнин. Неудобно е, мокро, скърцащо, студено. Обаче пък това е допълнителен стимул за раздвижване сутринта. Махат катетъра и почваш да ставаш. Ще ви се завие свят, ще ви стане лошо и ще боли много първите 2-3 пъти. Бонусът е, че можеш да идеш до тоалетна, да обуеш гащи за еднократна употреба и да сложиш превръзка. После ти дават и малко кисело мляко - първата храна от два дена. Настаняват те в стая и чакаш да дойде време за хранене на бебоците. Изкарват ги всички в коридора, ти обикаляш около 40-50 бебета и си гледаш номера на гривничката. Откриваш аналогичен номер на бебе и гордо присвита на две, почваш да буташ количката към стаята за първата ви истинска среща.
После забравяш, че не си във Вип стая, че храната е гадна, че корема боли. Като слезе и кърмата към четвъртия ден се успокояваш и почваш да чакаш изписването.
-
Малай, Ултра, бях забравила колко увлекателно пишеш! :D
-
Ултра, много хубаво си го написала - благодаря ти. Не се откъснах от монитора до края на разказа ти. Малко страшничко ми изглежда - не е както си мислят повечето бъдещи мами, че секциото по желание е лесния вариант. Явно трябва докторът да си прецени, когато му дойде времето ;)
-
Винаги има плюсове и минуси и наистина е най-добре с лекар да се обсъдят.
Не е чак толкова страшно, просто рядко раждалите описват с големи подробности. Аз се опитах да разкажа с детайли, защото смятам, че колкото човек е по-информиран, толкова по-лесно взема решения и се справя с последствията и евентуалните неудобства.
Забравих да спомена и психологичния ефект - може да чувстваш известна непълноценност от това, че не си родила нормално, а са ти извадили бебето. Имаше хубава статия по въпроса наскоро - мисля, че беше в септемврийския брой на Моето дете.
Честно казано за мен беше най-важно да извадят бебето здраво, имах пълно доверие на екипа и секциото беше единствения ми избор, за да съм спокойна.
-
Ултра аз нямам избор дали да родя нормално или секцио понже предната операция ми беше декември месец миналата година. Все си мислех, че няма какво толкова в едно секцио и че е същото като операцията ама ти направо ми обърка представите :D
-
Ултра аз нямам избор дали да родя нормално или секцио понже предната операция ми беше декември месец миналата година. Все си мислех, че няма какво толкова в едно секцио и че е същото като операцията ама ти направо ми обърка представите :D
Недейте така. Секциото е сериозна коремна операция. Ако имам щастието да имам второ дете и няма индикации за секцио бих родила по естествен начин.
-
Няма да разказвам при мен как мина (моите операции са две - една по спешност и една планова), защото беше в праисторическата ера и нямахме екстри примерно като перидурална упойка, читаво обезболяване и резорбируеми конци. Само ще вметна, че всичко е индивидуално. Жените сме различни, екипите са различни, бременностите една с една не си приличат дори и при една и съща жена ...
Затова кураж му е майката, вяра в добрия изход от ситуацията и предварителен правилен избор на лекарски екип. :)
-
Ох Мели, добре че се включи. Дори и всяка от нас да си мисли вътрешно, това което си написала, друго е мед.лице да си го каже :) Действа много успоковяващо! :)
-
Ултра, направо ме разби :lol: Аз си признавам, че съм се подготвила за планирано секцио единствено заради по-ниския риск за бебето и за да направи раждането моя лекар, на който единствено вярвам в момента! Иначе той ми потвърди, че поне за сега съм си ок за нормално (стига бебо да се врътне естествено)и след твоя разказ нещо взех да се поколебая :?
-
не се плашете от подробния разказ.
секциото не е страшно.
аз винаги съм се страхувала повече от неизвестността и болките на естественото раждане и дори да нямах показания за секцио, пак щях да поискам да ме срежат. да, страх ме е от операция, тази ми беше първата, но повече ме е страх от непланираност, неизвестност и болки.
освен това, при мен нещата се стекоха така (описах по-горе в темата), че когато най-после докторът каза - тръгвай към операционната, аз само дето не се затичах да се качвам на масата. исках всичко да свършва вече. тъй като ме приеха по спешност, клизмата и бръсненето се състояха на място, от притеснение за предстоящото раждане хич не им обърнах внимание. клизмата пък не е нищо особено, като знам колко мегабайти съм изчела в бг-мамата с умувания на тема как да я избегнем... сто пъти по-гадно е пиенето на очистителни предния ден, за да се спасиш от клизма.
хич не съм гледала как подготвят и слагат упойката. не боли нищо. малко е шантаво отначало усещането за каменни крака, които не можеш да контролираш, но това е в главата - няма гаранция, че друг човек ще реагира така на това усещане, както реагирах аз. анестезиологът попита какво ще правим сега ние с него, докато докторът работи, аз му отговорих, че по филмите анестезиолозите разказват вицове и е редно и той да ми разкаже. докато той измисли виц, минаха 1-2 минути и той каза - айде, срязаха те. викам - лъжете ме, не усещам нищо. той докато ми обясни, че значи си е свършил добре работата и дойде време да каже - айде, бебето излиза. в тоя момент чух изплакването. бяха минали не повече от 5-7 минути. нито съм чула да изсмукват води, нито да тракат инструменти, нищо от това, което е чула и видяла ултра. всеки път е различно. после започна шиенето и докторът се скъса да псува асистентката си, че "не дръж така , ма!", "така ли се хваща еди-кво си, ма!" и това ми беше най-голямото притеснение за момента - леле, този на кого ме оставя... после той ми обясни, че си е работел всичко сам, а понеже е длъжен да вземе стажант за асистент, само я е карал да подава тампони и с кеф я е ругал. :) шиенето ми беше най-неприятно, не за друго, а защото исках вече да свършва всичко. после донесоха бебето да го видя и да го целуна, почти не можах да го видя, усетих една топла бузка и си го отнесоха пак. на мен ми стана лошо от упойката, казах, че ще повърна, веднага сложиха нещо в системата и ми мина моментално. отнесоха ме в реанимация и после имам мъглив спомен за следобеда и вечерта. както разбрах после, май докторът ми е сложил морфин за обезболяване. ефектът беше, че ИЗОБЩО не съм имала никакви болки след операцията, но ми беше сънливо и унесено (хем бях в пълно съзнание, хем доста неща ми се губят) и ме сърбеше неистово цялото тяло. постепенно започнах да усещам краката си и това беше много важно за мен. студ не съм изпитвала, както някои други. главоболие също не съм имала, както други след спинална упойка.
възстанових се адски бързо, писала съм го и друг път, на 3-тия ден вече марширувах бързо по коридорите и качвах стълби. мисълта ми беше изцяло отдадена на борещото ми се за живот бебе, така че изобщо не съм се замисляла добре ли ми е или зле. може би затова се оправих толкова бързо.
та така. вярно, секциото си е коремна операция с пълна сила. но някак не го усетих по този начин. много повече ме беше шубе 4 месеца по-късно, когато с пълна упойка ми оперираха шията.
та, като четете детайлни разкази за секции, прочетете и такива за вагинални раждания - ужасии има и там колкото щете.
а, и да не пропусна - нито за момент не съм се чувствала непълноценна, заради това, че не съм родила вагинално.
-
Джам, благодаря ти за включването! :P Мен непредвидимостта и непланираността на нормалното раждане ме плашат най-вече. За непълноценност не съм мислила изобщо, за мен това са глупости, нали е на-важно да доведем всичко до успешен край! По същата логика някой би казал, че трябва да се чувстваме непълноценни, понеже бебетата ни не са заченати в любовен акт, а в епруветка! Не робувам на такива неща. Аз досега не съм имала коремна операция, а само лапароскопия, при която естествено възстановяването е несравнимо по-леко, но съм се примирила, че просто ще ме боли повечко после, ще отнеме по-дълго възстановяването и кърмата ше тръгне по-трудно. Това е.
-
Ултра, евала за подробното описание, много ще е полезно!
Аз досега не съм имала коремна операция, а само лапароскопия, при която естествено възстановяването е несравнимо по-леко...
Даже и това е строго индивидуално, явно. Аз след лапарото се чувствах много по-зле, гадеше ми се непрестанно, краката не ме слушаха, целият корем ме дърпаше и приболяваше, даже нямах физически сили да си обуя обувките и си тръгнах по пантофи, виеше ми се свят ужасно и мъжът ми трябваше да ме крепи до колата и оттам до входната врата. Възстанових се чак към 10-тия ден. А след секциото бях на крака много бързо, може би по същите причини като Джам. Така че не се шашкайте, изберете си добър екип и му вярвайте, също като с арта :)
-
Не се плашете от разказите, защото както са писали по-горе всичко е съвсем индивидуално. За някой неприятно и болезнено е било едно, за други - друго, екипите са били различни, обстоятелствата и т.н. Разказът на Ултра е полезен да се запознаете с детайлите и последователността на действие, не акцентирайте само на страшното :)
Аз, след дълго умуване и с подкрепата на лекаря, който ме следеше, реших да родя нормално. Не съжалявам, но и как да съжалявам като от първата контракция до гушването на бебето нямаше и два часа! Но не мога да кажа на никой, че да родиш нормално е по - добре просто така наизуст, след като понякога изживяването и последиците от едно секцио може да са далеч по-нормални от едно безкрайно и болезнено естествено раждане.
На мен лично клизмата, за която бях чувала ужасии, не ми се стори чак толкова неприятна. Така че примери колко е различно при всеки - много!
Нужни са ви кураж и спокойствие и според мен за да ги имате, трябва предварително да си осигурите екип, на който да имате доверие. Аз не бих допуснала да отида да раждам "на сляпо", при който е на смяна...
-
Никога не съм се чувствала неполноценно, че съм родила секцио, единственото и най-важно за мен беше бебето ми да се роди живо и здраво.
Както са ви казали момичетата всичко е строго индивидуално. Аз исках да раждам секцио, незнам, може би и мен ме беше страх от неизвестното (болките и евентуалните усложнения за бебето), а имах коремна операция от извънматочна бременност и знаех какво ме чака в общи линии.
Много е важно да си намерите подходящия лекар. Първия път при мен най-гадното беше излизането от упойката, но тогава всичко стана много бързо, операция по спешност и т.н.. Секциото ми го прави същия лекар, който много добре знаеше как стоят нещата при мен. Получих най-добрата възможна упойка, възстановяването ми беше много бързо и лесно. Най-трудно и при девете операции беше 1,2 ден.
Няма нищо страшно, важна е положителната нагласа и вярата в лекаря. Моят ми каза "не искам да се притесняваш за нищо, ще имаш живо и здраво бебе" на мен това ми беше предостатъчно :)
-
Подкрепям напълно Джам и Цветенце - всичко е индивидуално, но и за мен е важен избора на добър екип, най-малкото да имаш доверие и да се отнесат човечно, а разбира се професионализма е на първо място. И есетественото раждане и секциото са с предимства и недостатъци. Аз родих по естествен начин за две минути, болки от контранциите почти нямах, козметичен шев, станах, пишках, разхождах се и плюсках като прасе точно 40 мин. след като изстрелях Криси. Изобщо възстановяване при мен не е имало, защото не съм се почувствала зле по никакъв начин, нито физически, нито психически.
Клизмата действително е нещо, което е пресилено оплюто. Абсолютно нищо срамно, страшно и болезнено няма.
-
"не искам да се притесняваш за нищо, ще имаш живо и здраво бебе" на мен това ми беше предостатъчно :)
Това наистина е най-важното. Благодаря на всички момичета, които споделиха подробности около ражданията.
Май понякога страхът е най-страшното :) Пожелавам на всички леки бременности и леки раждания на здрави бебчета.
-
И по мое мнение клизмата е много по-малко гадна от пиенето на очистително, всъщност не е нищо особено. На мен ми се повръщаше много в момента, в който са ми натиснали корема, за да извадят бебето. Бяха ме предопредили за това, така че го очаквах. После излизането от упойката беше свързано с усещането на голям студ, но ме завиха повечко и мина. По едно време ми слагаха някакво болкоуспокояващо, чието вливане беше свързано с по-гадно усещане от болката, която трябваше да успокои. Иначе и аз като Джам мисля, че се въстанових много бързо точно защото въобще не съм обръщала внимание къде и какво ме боли, а само се молех бебето ми да е добре. Хванах си сака с багажа, тръгвайки си от болницата и акушерките много ми се накараха, че все пак съм имала коремна операция и прочие. Майка ми имаше 10 дни отпуск, за да ми помага и я бяха наплашили, че щяло много да ме боли поне 1 година след операцията и т.н. Имам и позната, която 3 години след секциото се оплакваше, че още я боли. Наистина е много индивидуално, а има значение и какъв е прагът на болката при различните хора.
-
Ей, момичета, аз изобщо не съм искала да ви плаша :) Честно казано съм учудена, че намирате разказа ми за страшен. Може би понеже съм по-впечатлителна и емоционална съм представила ситуацията доста цветно, но мислех, че това е целта на темата :wink: Бих родила при същия екип секцио без грам притеснение. Ако имате доверие на лекаря си, ще си спестите страха и притеснението. Аз много повече се страхувах от вагинално раждане. Струваше ми се, че тогава аз ще съм виновна, ако възникне проблем и не съм се справила добре с напъните например. При секциото знаеш, че главната задача е поверена на екипа, който е добре обучен и за когото такъв тип операции са рутинни.
И не забравяйте, че колкото и неприятни или досадни да са някои моменти, те преминават за минути или часове, което е нищо спрямо целия път, който сте извървели!
-
тя темата малко се поизмести,но и аз да си кажа. :D
Мен пък малко ме плаши,това че в България пациентите избират начина на раждане.Вярно,че не е лошо да имаш избор,но все си мисля че лекарят,трябва да е човекът,който да прецени кое е най-доброто за мен и бебето.
-
Е, сега вече хептем я втасах. И без това умирам от страх от секциото...Може би защото преживях много тежко излизане от упойка след лапароскопия в МД... :( и сега си представям някакъв ад. И като прочетох и разказа на Ултра, хептем ми затрепераха гащите :wink:.
Дано се справя! Колкото повече наближава датата на секциото толкова повече ме хваща шубето, но това е нормално, май. Имам доверие на моя док, така че надявам се самата операция да мине добре и да са здрави момчетата ми. За след това е страха ми. Аз много исках да родя нормално, но оставих на док да предцени и той реши да е секцио. Имах притеснение за клизмата, но сега като чета това са бели кахъри. И аз мисля, че ще е по-добре от пиене на очистителни, както направих на инат преди лапарото и после съжалявах :x. Мисля да предупредя, че съм ужасна страхливка и направо да ми подготвят и на мен морфина или нещо подобно :D.
Благодаря за разказите ви, знам, че и това ще преживея! Важното е, че сме блогословени да стане майки! :D А пътят до така желаните ни дечица сигурно е по-тежък от секциото!
-
Брех, то излезе, че Ултра е преразказала цял филм на ужасите : :lol:
Съжалявам, не се стърпях :)
-
Oх Кассита, много надявах да не я видиш тая тема, знаейки страха ти от секциото...ама ако ти бях написала не я чети със сигурност щеше да я прочетеш :lol: Абе и това ще преживеем, само бебоците да са живи и здрави!
-
Мен като ме хване щубето от това, че ще трябва да раждам секцио (а и като цяло-преди да разбера, че нямам друг избор)си казвам: "милиони жени по света са го преживели, няма точно аз да се предавам!" и ми става по-леко като си представя на куп всички жени, изпитали болката от раждането :) Другото успокяващо е, като знаеш, че си направил правилния избор с лекаря, който ще изражда.
-
Абе момичета, я се стегнете - толкова неща сте преживели - стимулации, пункции, коремни операции, ОХСС ... та сега едно секцио ли ще ви уплаши! Я :grouphug2:!
-
Аз раждах секцио в Шейново при д-р Попов.
Ходих през месец на прегледи, а след седмия месец всеки месец. С влизането в 36-та седмица започнахме да обсъждаме евентуалната дата за секцио. Терминът ми беше 4 януари, аз настоявах операцията да е на 26 декември, докторът ми предложи 28, но Господ разположи да е на Коледа. Седмицата преди датата ми направиха кръвни изследвания и ехография и ми написаха картон. В показанията за секцио беше написано бременност след стерилитет, състояние след инвитро и седалищно предлежание на плода. /В средата на седмия месец бебето се обърна с главата нагоре/.
Не пропуснах да опитам от всички ястия на бъдни вечер. От някои дори повторих :wink:
В 2:40 през нощта срещу 25-ти ме заболя доста силно корема и усетих, че нещо ми мокрее. Станах до тоалетна макар че бях пишкала час преди това и видях, че съм мокра, а пижамата ми мирише на белина. Разхождайки се из къщи в размисли душ ли да си взема, да пийна ритуално кафенце или да легна да си доспя щото по това време не ми се искаше да будя доктора, мъж ми се събуди и след 25 минути бях опакована в шейновска нощница. Дежурната акушерка слезна сънена и с недоверие дали наистина са ми изтекли водите ме качи в предродилно отделение. Казах, че съм пациентка на д-р Попов, но решиха преди да го събудят да проверят какво е положението. Докато ме преглеждаха за разкритие и дежурният лекар се чудеше откъде точно са изтекли водите те плиснаха отново. Включиха ме на монитор, за да засекат контракциите и сърдечните тонове на бебето. От скука започнах и аз да гледам часовника през колко време "ме заболява корема", защото не мислех, че това са контракции. Оказа се, че са тъкмо такива през 7 минути. Дойдоха да видят записа и любезно ми обясниха, че още е рано да викам д-р Попов. Междувременно ми взеха кръв и урина за изследвания и след час донесоха резултатите. Стана 6:30 сутринта и му позвъних. Дежурните му колеги му обясниха какво е състоянието ми и насрочиха секциото за 8 часа. Имах предварителна уговорка и с неонатолог от болницата /д-р Гергинова/, на която се обадих да кажа в колко часа ще бъде операцията. Отново направиха преглед за разкритие, решиха че бръсненето ми има нужда от корекция и ми направиха клизма. Не е толкова неприятно, а още повече че в съседство с тоалетната има и душ. ПОставиха ми катетър. Дойде доктора, засмян, и тръгнахме заедно към операционната, където тъкмо пристигна и неонатоложката. Поставиха ми абокат и започнаха "да ме наливат". Не знам с какво, но отне 10-15 минути. Анестезиологът за броени минути постави спиналната упойка. Общо взето докато се чудя как съм успяла да се свия толкова с големия корем всичко беше готово. Започнах да се опитвам да си движа краката в такт с музиката в операционната и да виждам, че те не помръдват. Струпаха се докторите зад чаршафа, започнаха да се майтапят, че след многобройните уговорки за датата детето само е решило да вземе нещата в свои ръце. Усещах, че нещо ме дърпат и се борят, но не съм почувствала и грам болка. Чух обаче следния разговор: " Аууу какво голямо дупе! То няма да мине оттук, трябва да доразширим разреза!". Докато асимилирам за какво говорят чух мяукащия плач на моят едър мъник :lol: Опитах се да се надигна да го видя и в този момент ми го показаха. Ами наистина беше най-хубавото бебе на света! :lol:
ПОздравиха ме докторите за хубавия син и започнаха да ме разпитват как ще се казва, на кого ще бъде кръстен и т.н. Навън обаче беше тъмно, а ярката светлина в операционната направи от стъклото огледало. И извъртайки си главата в тази посока забелязах какво се прави, за да се затвори моя корем :wink: Загледах се.... и изведнъж се зачудих дали ми става лошо или просто ми се доспа :oops: Затворих очи и се опитах да заспя, но след малко чух д-р Попов да ме вика зад чаршафа : "Абе Венета, какво правиш бе, спиш ли?? 8O", а аз "Ми опитвам се :lol:"
Междувременно неонатоложката беше измила и увила малкия човек и го беше показала на баща му. Докато дремех на операционната ми го донесе пак, да се уверя, че номерчетата на неговата и моята ръка са еднакви.
Приключиха с шиенето за около половин час и ме заведоха в реанимация. Няколко системи, пясък на корема, половин час тракане на зъбите, а после голям студ. Лигнин и найлон бяха постлали под мен, защото не можех да ставам.Час и половина по-късно започнах да си размърдвам палците на краката и ми беше много забавно как мисля, че мърдам целия крак, а всъщност не е така.И след толкова дългото чакане за сън най-накрая заспах. Сладко и блажено. Поисках си обезболяващо вечерта и пак заспах. Естествено на следващата сутрин първото ставане те кара да си мислиш, че си покорил сериозен връх. Бях леко замаяна дали от упойката или от почти 24-часовото обездвижване, но радостта от измитите зъби в този момент е огромна! 8)А какво да кажем за половината филийка хляб с парче сирене! :lol: Ами беше толкова вкусно! :oops:
Любезна санитарка дойде и ми взе сака, за да го занесе в стаята, където щяха да ме местят. И в момента, в който казах, че имам запазена ВИП стая сякаш се спуснаха черни завеси! "Ами тогава ходи си я намери стаята, ти луда ли си да даваш допълнително пари?! И ако обичаш не сядай на тези чаршафи!" Ама къде да попитам за тази вип стая? Отговор не получих. Така сама, клатушкайки се от крак на крак и със сак в ръцете трябваше да остана един час права и самичка в коридора докато издирвам начин да се настаня в стаята си. Предимството на ВИП стаята е 1. тоалетната и 2. редовните посетители. Нямах намерение да се лишавам от това!
Е, настаних се и зачаках да ми донесат бебнцето :lol: Междувременно се качи и таткото, и бабите и, и, и....
Емоцията в този ден те кара да се замислиш за болката само когато ставаш от леглото. Виж, през нощта започнах сериозно да се замислям дали следващото раждане да не е нормално :wink: Но всичките ми колебания и болежки отлетяха на следващия ден.
Тъй като не успях пред раждането да си намеря гащи за еднократна употреба си взех дълбоки памучни бабешки гащи и превръзки. Еми никак на ми беше зле и с тях. Ако до втория ден не си успяла да отидеш до тоалетната по голяма нужда ти дават разхлабително /в моя случай бизелакс/. И така, на четвъртия ден ми слезе коластрата, а успоредно с това и аз и бебето бяхме в чудесна форма, което позволи и да ни изпишат.
За мен раждането беше лесно и весело и наистина в сравнение със стимулациите, лапароскопиите и всички други интервенции- най приятно!
-
Мели, какво е ОХСС 8O, това май не съм го правила :lol:
Via, много свежо звучи твоя разказ :P
А защо всички пишете за спинална упойка при секциото? 8O Нали се прави с епидурална, защото може да се допълва...
-
момичета, когато настъпи Часът, страхът се изпарява. мобилизирате се и се стараете да "си свършите работата". така сме устроени жените-феноменално. а и както ми каза моята Док - Всички хора, дето вървят по улицата, не са правени в завод. от майки са раждани :D
аз даже бих ви казала - наслаждавайте се! моментът е уникален и ще ви носи само щастлив спомен. няма да се повтори емоцията, за първи път ставаш МАЙКА!
-
Понеже темата се поизмести, ще разкажа как беше при мен. Аз съм от тези, при които възстановяването не беше лесно и ако някой би се стреснал от това което ще напиша, може би не трябва да чете.
На 02,08,2006 откриха хипотрофия на плода, остаряла плацента и малко околоплодна течност и влязах в патологията на МД. Казаха ми че ще остана до раждането/преди това влизах там 2 пъти за по около месец/, а терминът ми беше на 22,09,006. Грижиха се много добре за мен и бебето, а пък и акушерките вече ме познаваха и отношението им към мен беше доста добро, за разлика от отношението им към други пациентки. И така на 30,08,2006 ми сложиха поредната система, на обяд вече ми беше изтекла и отидох да ми я махнат, обядвах и си легнах. След около 15 мин малкото човече се размърда доста и изведнъж се чу само "пук"/буквално/ и ми изтекоха водите. Едно от момичетата от стаята отиде да извика акушерката, тя провери дали наистина става въпрос за изтекли води, след това се обади на лекарите/бяха си тръгнали вече, защото вечерта щяха да бъдат нощна смяна/. Незнам къде са били , но дойдоха за половин час. Прегледаха ме, след това ме прегледаха още двама доценти и решиха че ще раждам със секцио. Причините бяха : седалищно предлежание на плода, хипотрофия на плода и бременост след стерилитет. Направиха ми тоалет, клизма. Свалиха ме в предродилна зала и след един час започна операцията. Анестезиологът ми сложи упойката в 15,45ч , изведнъж притесненията ми изчезнаха и ми стана едно весело и хубаво :lol:. Пусна хубава музика и започна да ме боде по гърдите , за да разбере дали ме е хванала упойката. Сложиха ми чаршафа и усещах само дърпане и натискане. В 16,18 ч анестезиолога каза че се показва едно бяло дупе и след секунди чух този така очакван плач. Казаха ми че е расов мъж и го занесаха в друга стая. След малко ми го показаха, едно голичко, с разперени крачета и ръчички, мъничко човече. Питаха ме за номера, а аз нищо не виждам 8O, след дълго взиране се разбрахме. След това дочувах само как се тюфкат лекарите, получих кръвоизлив, а на мен само ми се пееше. През цялото време си пеех заедно с радиото. В 17,45ч приключиха и ме преместиха в реанимацията.
На сутринта , акушерката почисти раната и ми каза да се раздвижа. Да но аз не мога да се изправя. Дойде рехабилитаторката и ми помогна да стана от леглото, но гръдните ми мускули така се бяха стегнали, че по никакъв начин не можех да стоя изправена.Едвам си поемах въздух, вследствие на това ми прилуша. След около час ме качиха на 7-мия етаж и разбрах че бебчето ми е в интензивно отделение. Амбицирана да се кача да го видя, започнах да се раздвижвам, но все още се задушавах. Въпреки всичко тръгнах към 8-мия етаж, но акушерката ме спря, каза че съм приличала на призрак и не ми позволи. Вечерта към 19,00ч акушерката от нощната смяна ме заведе при моето сакровище, трябваха ми десет мин за да стигна до там, но щом го видях забравих колко ме боли.
Задухът продължи още три дни. Не можех да стоя изправена около месец. Имах болки до преди около два месеца и все още когато си пипам разреза имам неприятно усещане. Но всичко си заслужава. Важното е че синът ми е жив и здрав/да чукам на дърво/, всичко останоло са бели кахъри. :D
-
Ох героини сме ние жените героини :wink:. Ако мъжете трябваше да раждат щяха да забранят ражданията със закон :lol:. Аз мисля за раждането от момента, в които забременях. Знам, че е глупаво. Много поучително идват разказите на всички мами и аз не мисля, че трябва да се страхуваме. Трябва да вярваме в добрия изход от ситуацията, а какъв по-хубав от това да гушнеш така дълго чаканата рожба :D. Моя проблем така да го нарека идва от това, че живея в провинцията, нямам никакво доверие на лекарите тук (и това ми се доказва с всеки преглед), искам да раждам в София и разбира се ще разговарям с д-р Владимиров за това. Та искам да попитам тези които са раждали там и са от дълече как е протекло всичко? Кога са ви приели в болницата? Ако раждането е нормално как седят нещата с постъпването в болницата? В моя случай още в началото ми казваха всички секцио по ред причини, но не се знае още. Поздрави на всички мами и много гушки за сладките им бебенца :D.
-
Нахи, мене ме взеха около 25 дена по рано.уговорих се по тел с доктора и той ми каза веднага след нова година да пристигам в о,тделението с направление за раждане.тъй като имаш моя термин,предполагам,че и ти ще бъдеш привикана около 1-2 януари.ще минеш задължително поне 2 прегледа за да се изкажат категорично за секцио.при мен беше така.ще ти следят тоновете всяка сутрин.общо взето докато си чакаш датата е това.лежиш,спиш,ядеш и дебелееш.зима е, стоиш само вътре в стаята.кошмар но се изтърпява.сближаваш се със съквартирантките,обменяте опит и така.няма страшно.само зимата да е по мека,и да стане по лесно после предвижването.ние сме на 340 км от софия и нямахме проблеми. :balk_21:
-
Да си призная и аз нещо се притесних от това секцио, може би след един коментар на една акушерка по повод на това, че съм имала 3 операции преди това, та тя каза "Ауууууууу ама що не родиш нормално, то това няма да е секцио, а цяло дране", тая дума така ми се наби в съзнанието, че сън загубих. Ако Мели е тук ще се радвам да се включи с малко разяснение, относно секциото и може би налични сраствания, до колко е по голям риска /в случая може би по скоро за мен/?
-
Да си призная и аз нещо се притесних от това секцио, може би след един коментар на една акушерка по повод на това, че съм имала 3 операции преди това, та тя каза "Ауууууууу ама що не родиш нормално, то това няма да е секцио, а цяло дране", тая дума така ми се наби в съзнанието, че сън загубих. Ако Мели е тук ще се радвам да се включи с малко разяснение, относно секциото и може би налични сраствания, до колко е по голям риска /в случая може би по скоро за мен/?
Ами включвам се. Винаги съм била против профанизацията в медицината. Хубавото знаеш ли кое е - че не акушерката ще ти направи операцията. Предполагам имаш лекар, на когото да вярваш, попитай него за евентуалните рискове, за самата операция - как ще протече, какво те очаква, той самият притеснява ли се от евентуални сраствания, има ли опит и т.н.
-
Благодаря ти Мели, така и ще постъпя.
-
Аз родих секцио в гр.Русе при д-р Хубчев.
След като влязох в 7-ия месец се оказа че раждането трябва да е с операция.Проблемът беше при мен не при бебето-бъбречна операция направена 1997 година.Бъбрек с много уголемени размери който може да развие тежка инфекция и няма начин да ме оставят да родя нормално.Уплаших се смърт.Ревях по цял ден.Исках да родя детето си нормално.Но нещата не ги решавах аз а докторите.И така планово секцио-термина ми е 21.05.2000.Взимат ме в болницата още на 12.05 и на 15.05 в 08.часа сутринта ме вкарват в операционнат.Аз разбира се роня крокодилски сълзи от страх.Слагам ми упойката да заспа по-бързо.При мен беше с пълна упойка.Събуждам се в реанимация нещо много ми тежи на корема който се е смалил.Тогава осъзнавам че бебето се е родило.На ръката ми виси номерче-номер 29.Питам сестрите какво е стамало и всичко ли е наред с бебето ми а една от тях ми се сопа''че какво ме интересува мен твоето бебе ние сме тук да се грижим за теб''.Идеше ми да я удуша.След молби от моя страна ми каза-момиченце 3.100кг. 59 см.На другия ден си отидох в стаята-аз на 3 етаж бебето на 4.Момичета от моята стая които ходеха да си кърмят бебетата ми помогнаха да изкача стълбите и най-накрая я видях-най-сладкото бебе на света.Не можех да повярвам.На 5-ия ден ни изписаха и се прибрахме в къщи.Тогава татко и я видя за първи път.Там правилата са такива -свиждания няма.
-
Виолет, недей да слушаш разни акушерки.Аз родих секцио и въобще не е страшно.Желая ти всичко добро.
-
Ето че тази тема е много интересна за мен лично защото скоро ми предстои секцио и ми е любопитно всичко относно как протича преди и след това.Благодарим на всички които са написали за техния щастлив ден как е преминал,но ще помоля ако имат възможност още мами да си кажат как преминава едно секцио и какво правят зя подготовката му. Че да се успокоим малко,все пак се страхувам и от неизвестното.Благодаря ви предварително. :D
-
Момичета и на мен много скоро ми предстои раждане секцио,ама доста скоро,та затова изчитам темата не за първи път,това което споделяте не ме плаши,дори напротив-колкото повече научавам,толкова по-спокойна се чувствам.Благодаря на всички,които пишете и нека се вкючат повече мами с разказ за своето раждане
-
Baksisa,видях че си писала че си при д-рДаскалов и аз съм при него,в коя клиника ще ти е секциото.С каква упойка ще си,питам те защото мен много ме е страх и сигурно ще искам пълна ако може,но следващия път ще говорим повече за секциото с доктора.Така като гледам навлижава ти щастието гушнеш своя бебок. :DЖелая ти безпроблено раждане и бързо възстановяване и да разказваш и ти как минава.
-
Baksisa,видях че си писала че си при д-рДаскалов и аз съм при него,в коя клиника ще ти е секциото.С каква упойка ще си,питам те защото мен много ме е страх и сигурно ще искам пълна ако може,но следващия път ще говорим повече за секциото с доктора.Така като гледам навлижава ти щастието гушнеш своя бебок. :DЖелая ти безпроблено раждане и бързо възстановяване и да разказваш и ти как минава.
Аз родих при д-р Даскалов и се радвам,че той даде живот на моят син :D.Секциото беше най приятното изживяване,защото за половин час без да усетиш нищо виждаш така желаното бебче.Упойката беше спинална и епидурална това значи, че следващия ден не чувстваш болка,защото те обезболяват.Маха се лепенката,ставаш и си правиш душ.Звучи много лесно и така беше.По този начин мога да родя 10 деца,но само при Даскалов :balk_602: :balk_48:
-
Леле колко се радвам,че чета толкова успокоителни и хубави неща за секциото. Наистина доктора ни е невероятен специалист и човек и това ме кара да съм още по спокойна.Благодаря ziza. :bighug:
-
Ziza,наистина твоето раждане ми дойде доста успокоително,защото с напредване на времето малко се "спичам",дано и моето да е такова и аз като теб после да разказвам така оптимистично!
iulianka,виждам,че си няколко седм.след мен,така че ще разказвам.
-
Baksisa,леко раждане и бързо възстановяване ти пожелавам! И те чакаме да се върнеш по скоро и когато можеш да разказваш как е :D и да ни успокоиш и ти.
-
Забравих нашият доктор работи с най новите методи относно зашиването,така че разреза е много малък и не се махат конци просто всичко е пипнато от ръка на професионалист :lol:.Не се притеснявайте всичко ще мине по вода обещавамви :bighug:
-
Baksisa,видях че си писала че си при д-рДаскалов и аз съм при него,в коя клиника ще ти е секциото.С каква упойка ще си,питам те защото мен много ме е страх и сигурно ще искам пълна ако може,но следващия път ще говорим повече за секциото с доктора.Така като гледам навлижава ти щастието гушнеш своя бебок. :DЖелая ти безпроблено раждане и бързо възстановяване и да разказваш и ти как минава.
Аз родих при д-р Даскалов и се радвам,че той даде живот на моят син :D.Секциото беше най приятното изживяване,защото за половин час без да усетиш нищо виждаш така желаното бебче.Упойката беше спинална и епидурална това значи, че следващия ден не чувстваш болка,защото те обезболяват.Маха се лепенката,ставаш и си правиш душ.Звучи много лесно и така беше.По този начин мога да родя 10 деца,но само при Даскалов :balk_602: :balk_48:
И аз, и аз :lol: :lol: :lol:
-
Ех ziza,колко си милааа действаш ми много успокоително :bighug: В коя клиника беше?
-
Сори за спама, ама... да взема да си стегна багажчето февруари и да идвам в Пловдив. :wink:
-
Може би трябваше да пуснем нова тема,,Секцио при д-рДаскалов,,
-
Клиниката е Селена :)
-
Момичета и на мен много скоро ми предстои раждане секцио,ама доста скоро,та затова изчитам темата не за първи път,това което споделяте не ме плаши,дори напротив-колкото повече научавам,толкова по-спокойна се чувствам.Благодаря на всички,които пишете и нека се вкючат повече мами с разказ за своето раждане
Баксиса, с теб май се засякохме в понеделник при доктора, вие излизахте, а ние бяхме след вас! Стискам палци всичко да мине без проблеми!
-
Сори за спама, ама... да взема да си стегна багажчето февруари и да идвам в Пловдив. :wink:
И аз това си мисля 8) :D.
-
Марипоса,мисля ,че бях на консултация на 15.10.,може и да сме се засекли!
-
Марипоса,мисля ,че бях на консултация на 15.10.,може и да сме се засекли!
Да, да, точно, късно вечерта :)
-
Момичета, не се стряскайте от чуждите разкази за раждането. Аз изчетох и изслушах сума ти истории и накрая всичко мина по коренно различен начин. Аз раждах вагинално, раждането не беше предизвикано, контракциите започнаха от самосебе си малко преди термина, но не усетих нито вкаменявания, нито стягания, нищо от това, което ми описваха всички. Усетих само силна болка. След това шевовете бяха доста неприятни, но нищо от това по никакъв начин не може да се сравни с годините през които очаквах моето бебе. Минали сте през толкова много, сега сте съвсем накрая и оттук насетне ви предстоят само хубави неща :D
-
iskam da vi popitam mojete li da mi dadete nomera na d-r Gergov?
-
iskam da vi popitam mojete li da mi dadete nomera na d-r Gergov(bolnica Sv.Sofiq?
-
Моето секцио беше в АГ Торакс, Пловдив при д-р Маркова. Изключително бърза, адекватана и много спокойна докторка. Много леко мина всичко, бях с пълна упойка поради спешността на операцията. :)
-
Моето секцио беше в АГ-Варна извършено от д-р Мичев (баща). Всичко мина много добре, бях с пълна упойка от която излязох бързо и се чуствах много добре.
-
Д-р Колева и д-р Дончева - Тина Киркова. Анастезиолог - д-р Недялков. Упойката беше спинална, не разбрах що е то главоболие :D Без никакви оплаквания и забележки към целия екип.
-
Aз раждах в родилното в Русе при Хубчев.След ин витро манипулация,серклаж и два месеца престой в патологията (където ме наблъскаха с 8 вида антибиотика) влязах в операционната с усмивка на уста и поздравих с добро утро.Хората ме помислиха че съм нещо откачила.Бях си извикала анестезиолог,но май поради многото ми проблеми с гръбначния стълб(които пропуснах да спомена на докторката)ме бодоха 7 пъти ,понеже аз не исках пълна упойка .Всичко това обаче бих го преминала още много пъти само за една от сладките усмивки на дъщеря ми Тея