Аз раждах секцио в Шейново при д-р Попов.
Ходих през месец на прегледи, а след седмия месец всеки месец. С влизането в 36-та седмица започнахме да обсъждаме евентуалната дата за секцио. Терминът ми беше 4 януари, аз настоявах операцията да е на 26 декември, докторът ми предложи 28, но Господ разположи да е на Коледа. Седмицата преди датата ми направиха кръвни изследвания и ехография и ми написаха картон. В показанията за секцио беше написано бременност след стерилитет, състояние след инвитро и седалищно предлежание на плода. /В средата на седмия месец бебето се обърна с главата нагоре/.
Не пропуснах да опитам от всички ястия на бъдни вечер. От някои дори повторих
В 2:40 през нощта срещу 25-ти ме заболя доста силно корема и усетих, че нещо ми мокрее. Станах до тоалетна макар че бях пишкала час преди това и видях, че съм мокра, а пижамата ми мирише на белина. Разхождайки се из къщи в размисли душ ли да си взема, да пийна ритуално кафенце или да легна да си доспя щото по това време не ми се искаше да будя доктора, мъж ми се събуди и след 25 минути бях опакована в шейновска нощница. Дежурната акушерка слезна сънена и с недоверие дали наистина са ми изтекли водите ме качи в предродилно отделение. Казах, че съм пациентка на д-р Попов, но решиха преди да го събудят да проверят какво е положението. Докато ме преглеждаха за разкритие и дежурният лекар се чудеше откъде точно са изтекли водите те плиснаха отново. Включиха ме на монитор, за да засекат контракциите и сърдечните тонове на бебето. От скука започнах и аз да гледам часовника през колко време "ме заболява корема", защото не мислех, че това са контракции. Оказа се, че са тъкмо такива през 7 минути. Дойдоха да видят записа и любезно ми обясниха, че още е рано да викам д-р Попов. Междувременно ми взеха кръв и урина за изследвания и след час донесоха резултатите. Стана 6:30 сутринта и му позвъних. Дежурните му колеги му обясниха какво е състоянието ми и насрочиха секциото за 8 часа. Имах предварителна уговорка и с неонатолог от болницата /д-р Гергинова/, на която се обадих да кажа в колко часа ще бъде операцията. Отново направиха преглед за разкритие, решиха че бръсненето ми има нужда от корекция и ми направиха клизма. Не е толкова неприятно, а още повече че в съседство с тоалетната има и душ. ПОставиха ми катетър. Дойде доктора, засмян, и тръгнахме заедно към операционната, където тъкмо пристигна и неонатоложката. Поставиха ми абокат и започнаха "да ме наливат". Не знам с какво, но отне 10-15 минути. Анестезиологът за броени минути постави спиналната упойка. Общо взето докато се чудя как съм успяла да се свия толкова с големия корем всичко беше готово. Започнах да се опитвам да си движа краката в такт с музиката в операционната и да виждам, че те не помръдват. Струпаха се докторите зад чаршафа, започнаха да се майтапят, че след многобройните уговорки за датата детето само е решило да вземе нещата в свои ръце. Усещах, че нещо ме дърпат и се борят, но не съм почувствала и грам болка. Чух обаче следния разговор: " Аууу какво голямо дупе! То няма да мине оттук, трябва да доразширим разреза!". Докато асимилирам за какво говорят чух мяукащия плач на моят едър мъник
Опитах се да се надигна да го видя и в този момент ми го показаха. Ами наистина беше най-хубавото бебе на света!
ПОздравиха ме докторите за хубавия син и започнаха да ме разпитват как ще се казва, на кого ще бъде кръстен и т.н. Навън обаче беше тъмно, а ярката светлина в операционната направи от стъклото огледало. И извъртайки си главата в тази посока забелязах какво се прави, за да се затвори моя корем
Загледах се.... и изведнъж се зачудих дали ми става лошо или просто ми се доспа
Затворих очи и се опитах да заспя, но след малко чух д-р Попов да ме вика зад чаршафа : "Абе Венета, какво правиш бе, спиш ли??
", а аз "Ми опитвам се
"
Междувременно неонатоложката беше измила и увила малкия човек и го беше показала на баща му. Докато дремех на операционната ми го донесе пак, да се уверя, че номерчетата на неговата и моята ръка са еднакви.
Приключиха с шиенето за около половин час и ме заведоха в реанимация. Няколко системи, пясък на корема, половин час тракане на зъбите, а после голям студ. Лигнин и найлон бяха постлали под мен, защото не можех да ставам.Час и половина по-късно започнах да си размърдвам палците на краката и ми беше много забавно как мисля, че мърдам целия крак, а всъщност не е така.И след толкова дългото чакане за сън най-накрая заспах. Сладко и блажено. Поисках си обезболяващо вечерта и пак заспах. Естествено на следващата сутрин първото ставане те кара да си мислиш, че си покорил сериозен връх. Бях леко замаяна дали от упойката или от почти 24-часовото обездвижване, но радостта от измитите зъби в този момент е огромна! 8)А какво да кажем за половината филийка хляб с парче сирене!
Ами беше толкова вкусно!
Любезна санитарка дойде и ми взе сака, за да го занесе в стаята, където щяха да ме местят. И в момента, в който казах, че имам запазена ВИП стая сякаш се спуснаха черни завеси! "Ами тогава ходи си я намери стаята, ти луда ли си да даваш допълнително пари?! И ако обичаш не сядай на тези чаршафи!" Ама къде да попитам за тази вип стая? Отговор не получих. Така сама, клатушкайки се от крак на крак и със сак в ръцете трябваше да остана един час права и самичка в коридора докато издирвам начин да се настаня в стаята си. Предимството на ВИП стаята е 1. тоалетната и 2. редовните посетители. Нямах намерение да се лишавам от това!
Е, настаних се и зачаках да ми донесат бебнцето
Междувременно се качи и таткото, и бабите и, и, и....
Емоцията в този ден те кара да се замислиш за болката само когато ставаш от леглото. Виж, през нощта започнах сериозно да се замислям дали следващото раждане да не е нормално
Но всичките ми колебания и болежки отлетяха на следващия ден.
Тъй като не успях пред раждането да си намеря гащи за еднократна употреба си взех дълбоки памучни бабешки гащи и превръзки. Еми никак на ми беше зле и с тях. Ако до втория ден не си успяла да отидеш до тоалетната по голяма нужда ти дават разхлабително /в моя случай бизелакс/. И така, на четвъртия ден ми слезе коластрата, а успоредно с това и аз и бебето бяхме в чудесна форма, което позволи и да ни изпишат.
За мен раждането беше лесно и весело и наистина в сравнение със стимулациите, лапароскопиите и всички други интервенции- най приятно!