www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Осиновяване на дете => Темата е започната от: Fussii в Юли 02, 2008, 17:56:28 pm
-
В момента пиша и бриша материал за осиновяването.
Въпросът ми е следния - ще го задам кратко, без допълнителни детайли, за да не налагам мнението си:
Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.
Моля ви да отговорите на въпроса "Имат ли право", а не "има ли смисъл"
-
Да, децата имат право на научат за биологичния си произход.
Не, биологичните майки нямат право да запазят анонимност, защото за разлика от децата те са направили съзнателен избор и съответно трябва да поемат отговорност поне за избора си (тъй като за детето не са го направили явно).
-
Моята гледна точка е, че биологичната майка щом изостава детето си, не би трябвало да има право на легитимност пред него въобще някога и това според мен трябва да се уреди законово. За собственият биологичен произход, детето би трябвало да има право, но само при доброволно желание от негова страна.
-
И аз като Принцеска си мисля, че децата имат право, а майките - не. Изхождам от позцията на детето. Ако едно дете на 15-20 год. например или дори по-късно научи коя е биологичната му майка за неговия живот вероятно би имало съществено значение. Що се отнася до нарушената анонимност на майката, за 20 год би трябвало да е "пораснала"и така да е подредила живота си, че този факт да не може да и навреди.
-
Детето има право да знае.
-
Хммм много ми се ще да чуя противоположни мнения... много ми се ще да чуя аргументи в другата посока, защото искам някой да ми ги обясни
Опитвам се да мисля рационално, не емоционално (който ме познава знае колко ми е трудно :lol: това). Ся - много ясно, че и аз мисля като вас...просто не ми побира мозъкът как бих могла да дам право на майката да запази личната си тайна. Работата е там, че разни умни глави тип юристи дават различни решения...
Един от аргументите е, че ако майката бъде лишена от правото да запази анонимността си, ще се увеличи броя на жените, които изхвърлят бебетата си (извинете ме за натурализма)по кофите, убиват децата си, подхвърлят ги пред църкви, жилища и пр.
Този аргумент обаче нещо ни ми стига :(, та много бих се радвала да чуя и други мнения
Благодаря ви
-
Един от аргументите е, че ако майката бъде лишена от правото да запази анонимността си, ще се увеличи броя на жените, които изхвърлят бебетата си (извинете ме за натурализма)по кофите, убиват децата си, подхвърлят ги пред църкви, жилища и пр.
Ако законите не се правят на парче и кампанийно, би трябвало да се търси наказателна отговорност от жена, която захвърли детето си. Ако санкцията е достатъчно сериозна, жената би предпочела да се раздели с анонимността си, вместо да подлежи на строгата санкция. Така си мисля аз... И ако се даде право на жената да запази анонимност, какво отговаряме на изоставените/осиновени деца? Кой в случая има право и как правата се съчетават? Според мен се прави пореден опит да се смаже концепцията за лична отговорност - нещо много актуално у нас тези дни. Вдигаме рамене, друг е виновен....
-
Да, ама как ще я намерят за да й потърсят отговорност... То и сега се носи отговорност за такова деяние.
Работата е там, че в Б-я още няма решение по въпроса. В момента чета чуждо законодателство и решения на ЕСПЧ и да ви кажа там много се разсъждава по въпроса - баланс между интересите на майката и детето. Затова взех да се чудя и аз...
-
Сега, всички сме гледали по американските филми изоставени деца как търсят биологичните си родителите /с/или без подкрепата на своите осиновители примерно/. Или как майките сами решават на кого на дадат детето си за осиновяване /"Да родиш на 16"/...
След като са разбрали, че са осиновени, у някои се поражда ненавист към биологичната майка/родители, у някои - точно обратното. Не можем да ги слагаме в един калъп. Да го наречем дори чисто любопитство. Хубаво, но ако пък майката не желае да бъде "безпокоена" от чувството за вина, да й се напомня за тази грешка, или нещо друго, тогава? Както казах, така става само по филмите...
На някои е трудно да вземат решение да изоставят детето си, на други - хич не толкова. За тези последните, решението се взема ЕДИН път. Детето не идва от никъде!
Оттам нататък си носиш последствията, без да имаш претенции. А ако се запази анонимност, твоята вина ще поеме изцяло държавата, която няма да може да обясни на детето ти коя му е истинската майка и защо го е оставила.
-
Мисля си и аз по този въпрос от няколко дни. Тогава научих, че един приятел е разбрал, че е осиновен. Около 30 годишен е, има си бебче на 7 месеца. Казва, че го приема нормално, но нещо не му вярвам, защото го познавам. Просто не ни остана време да поговорим, но при първа възможност ще го попитам той какво мисли. Иначе имам двама осиновени племеника и не знам дали те някога ще поискат да търсят биологичните си майки, единия е малък още. Но мен ме гризе мисълта за осиновителките - а те как ще се почувстват. Май отклонявам темата за размисъл, но много обичам едната осиновителка и....
А не може ли да не остават напълно анонимни, а да речем само детето след определена възраст( повече от 18) да може да я потърси. Или това имат предвид като казват че не са анонимни.
-
Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.
Биологичните майки имат право наистина да бъдат анонимни. Има позната, изоставена в дом за сираци и взета от там от жена която не може да има собстевни деца, на 3 годишна възраст,но майката на детето е неизвестна и баща също. Друга моя позната е също с осиновени родители , но знае кой са нейните биолгочни родители. Децата имат право да знаят кой са биологичните им родители.
-
Вероятно ако конкретизираме - не майка, която се отказва официално и със законови средства от детето си, а майка, която просто го захвърля с риск за здравето му или безразличие към съдбата му. Тогава едва ли става дума за право на анонимност. Тя трябва да си понесе последствията. Онези, които са се отказали официално от детето си, по-добре да останат анонимни, но и те да не знаят къде е детето.
Бях споделила с приятелка в Щатите, че мислим за осиновяване. Тя ми подари книгата Adoption Parenting - настолен наръчник за пълноценно отглеждане на осиновеното дете. Не съм я прочела цялата (доста е дебеличка), но впечатлението ми от нея е, а и мое лично мнение, че детето трябва да знае. Въпросът е само кога и как да се каже. Там има дори глава как да се справим с въпросите на странични хора - доста актуално за България, където рядко хората си дават сметка за вредата от "услужливите" си подмятания в тези случаи.
Свекърва ми е осиновена. Тя е разбрала късно и съвсем случайно (от "доброжелатели"). Разбрала е кои са родителите и. Била е обидена на осиновителите си, че са крили от нея, но и до ден днешен говори с много обич за тях, а не за истинските си родители.
-
Не съм много категорична, че на детето трябва да се дава право да търи биологичните си родители.
Но когато прочетох първия пост в тази тема единственото за което се сетих, е че много от майките ще искат да запазят анонимност. Ако нямат право на тази анонимност много от майките няма да искат да дадат децата за осиновяване. И ако искат да ги убият, това не е задължително да стане след раждането на детето. Лежах в болницата с лаборантка от родилна зала. Тя ми каза, че и сега има аборти в и след 7 месец. Тогава ги убиват и никой не ги съди.
Не зная наистина колко жени биха постъпили така, но смятам, че майката трябва да има права. Трябва да има право да забрави "случая".
Всичко това, разбира не се отнася ако има медицински прични за това. Но отново не детето, а полицията ще търси майката и отново не е нужно тя да излиза от анонимност. И май и тук не съм много сигурна, че е редно. Може би майката може да попълни декларация какво иска.
Може и да съм параноичка, но си мисля, че ако се наруши анонимността на детето или майката ще има много предпоставки за изнудвания.
-
Мхмм, аз ще поразсъждавам в моята си посока, пък дано да помогна с тези ми разсъждения....
Имам биологичен творец и баща. Този, който ме е направил, през цялото време е мамил майка ми, но! поради някакви криворазбрани си причини, не разреши баща ми да ме осинови :?
Не искам да го виждам, той не ми е никакъв. Човекът, с когото живеем с мама (аз специално от 4 годишна), който ме е отгледал е истинския ми баща, Жоро Пачев за мен е никой...
В този ред на мисли, смятам, че едно дете има право да знае, че е осиновено, но по отношение на биологичната майка - извинявай, ама каква е тя? Човек, който е (извинете за грубия израз) "изплюл" едно дете, и се е отказал от него. За мен това не е майка, не може да бъде майка. Да, може би е редно, ако детето наистина иска да се запознае с нея, то да има тази възможност, но! в никакъв случай тя не трябва да знае къде е детето й, при условие, че се е отказала от него.
И не ми говорете за това, че може да е била млада, да не е знаела какво прави и бла бла бла и т.н. Щом е била достатъчно слаба да го остави (по каквато и да била причина), значи тя (поне за мен) не е стойностен човек, няма достатъчно сила на характера да се пребори за детето си (ако са я принудили). А ако е от тези, които забременяват, и после оставят детето ей така, все едно, че люпят семки - просто за какво си говорим....
-
Мислих си, че нямам право да съдя никой... В този ред на мисли, всеки има право - детето ако иска да потърси биологичните си родители; майката - да запази анонимност ако поиска.
В крайна сметка всеки е прав за себе си, а и Фани замислих се и върху факта, че ако не се запази анонимността, то тогава "много така наречени майки ще хвърлят децата, убиват...." За мен по-доброто зло би било да се запази анонимността им.
-
Да, ама как ще я намерят за да й потърсят отговорност... То и сега се носи отговорност за такова деяние.
Работата е там, че в Б-я още няма решение по въпроса. В момента чета чуждо законодателство и решения на ЕСПЧ и да ви кажа там много се разсъждава по въпроса - баланс между интересите на майката и детето. Затова взех да се чудя и аз...
За детето - определено ако иска, нека да може да узнае. За майката - според мен зависи от ситуацията. Има истории и истории - това го знам от позицията на моята професия. При мен е идвала жена, която искаше да и помогна да намери изоставеното преди година дете. Е, отзаках, защото се изискваха непозволени средства от закона, но не спах цяла седмица заради случая. Тайната на адвокатлъка не ми позволява да го разкажа в детайли - ще бъдете потресени.
От друга страна - като си спомням циганката в МД /която щях да бия/ как си изостави детето и се похвали как с парите от обезщетението за раждане щяла да си купи мобилен телефон - такава жена няма право да узнае каквото и да било за изоставеното от нея дете.
Фани, много книжки четеш. Ние читав СК нямаме, нито пък ще го имаме някога, като гледам ква боза направиха с ГПК.
-
Според мен - детето има право да узнае. Смятам, че ако е отгледано с любов, едва ли ще намрази осиновителите си. А и трябва да му се каже в подходящия момент и по правилиня начин. Причини да бъде изоставено едно дете - всякакви, когато узнае истината и когато порастне, само ще прецени да търси ли биологичната си майка и какво ще прави като цяло...
Майката е добре да остане анонимна, защото не се знае какво ще и хрумне при срещата с вече порастналото дете...Или да се използва вратичката като се отбележи искал ли един ден да бъде открита от детето си или не. А жените, оставили децата си в кофата за боклук, така или иначе няма да се стреснат от законите. Най-добре е преди раждането жената да се пита - желано ли е детето или не, а ако отговорът е "не" - да се иска нужния подпис, като се запишат данните и т.н. Ех, мечти...!
-
Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.
Да, имат.
Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.
Да, имат.
-
Смятам,4е изоставените и осиновени деца имат право да знаят биологи4ния си произход.
Биологи4ната майка не трябва да има право на анонимност.Всеки да си понесе отговорността.Не може някои да раждат всяка година и да пълнят домовете с нещастни деца(или кофите за боклук)!
И кога най-сетне циганките ще нау4ат за предпазните средства,живеем в 21 век!
-
Здравейте,
реших и аз да се включа в дискусията.
По отношение на анонимността на майката:
Нямаме право да съдим с лека ръка ничий живот и ничие решение. Не мога да знам, по каква причина тези жени се решават на такава стъпка и какви проблеми имат. Някои сигурно вземат лесно такова решение, други - не, не можем да слагаме всички хора под един знаменател.
Мислите ли, че липсата на анонимност би билa достатъчен аргумент за една жена, да се реши да задържи и отгледа детето си? Въпроса е в това, как може да има по-малко убити бебета или осакатени след странни опити за аборт...
В Германия анонимността на майката е законово подсигурена и дори от известно време насам организираха специални бебешки клапи, в които майките могат съвсем анонимно да оставят новородените.(това са клапи на специално обурудвани за бебета стаи, със съответен персонал, в които майката поставя бебето и то директно пада в бебешко кошче) В началото имаше големи дискусии, но май се оказа, че тази система проработи доста успешно. Не знам на изуст точните статистики, но не малко майки са се възползвали от тези клапи и по тази причина е спасен живота на много бебета. Помислете, след като тези жени са родили (в домашна среда) и след това са се възползвали от клапите вместо да захвърлят бебетата си в контейнера, значи все пак са искали да им подсигурят нещо...
По отношение на децата:
Както всички тук и аз мисля, че детето има право да разбере, кои са му биологичните родители. Стига да се знае, кои са те. Четох в един друг форум мненията на осиновени деца (предимно тийнеиджъри). Те като цяло обичат родителите си и нямат никакви проблеми с това, че са осиновени... но много от тях си задават въпроса, защо са били [i]изоставени[/i], чувстват се обидени от това и страдат. Направи ми впечатление, че това са предимно осиновените от бедни страни деца, които са били намерени на улицата и не се знае нищо за произхода им.
Аз си мислех и за нещо друго: Не става въпрос за биологичните родители, тези деца може би имат братя и сестри, с които биха искали да се запознаят...
Желая на всички много успехи и приятен ден!
-
Не съм много категорична, че на детето трябва да се дава право да търи биологичните си родители.
Но когато прочетох първия пост в тази тема единственото за което се сетих, е че много от майките ще искат да запазят анонимност. Ако нямат право на тази анонимност много от майките няма да искат да дадат децата за осиновяване. И ако искат да ги убият, това не е задължително да стане след раждането на детето. Лежах в болницата с лаборантка от родилна зала. Тя ми каза, че и сега има аборти в и след 7 месец. Тогава ги убиват и никой не ги съди.
Не зная наистина колко жени биха постъпили така, но смятам, че майката трябва да има права. Трябва да има право да забрави "случая".
Всичко това, разбира не се отнася ако има медицински прични за това. Но отново не детето, а полицията ще търси майката и отново не е нужно тя да излиза от анонимност. И май и тук не съм много сигурна, че е редно. Може би майката може да попълни декларация какво иска.
Може и да съм параноичка, но си мисля, че ако се наруши анонимността на детето или майката ще има много предпоставки за изнудвания.
аз изцяло подкрепям написаното от Тамара,на също мнение съм
-
Аз съм твърдо за това, че детето трябва да знае истината. Знам, че в САЩ преди няколко години са направили нещо по въпроса да няма захвърлени деца по казани, църкви и къде ли не. Толкова е просто-в някои от болниците са направени нещо като прозорци и като ги отвориш има кош. Майка която иска анонимно да изостави бебето си, просто отива там и го поставя. Малко след това, на персоналът по някакъв начин се показва, че има бебенце, което веднага се поема. Майката остава в анонимност, но детето не е оставено безпризорно. Лично не съм видяла това, но разговарях с американец и той ми го каза. Така, рязко е намалял броят на подхвърлените и застрашени от какво ли не деца.
-
Да, децата имат право на научат за биологичния си произход.
Не, биологичните майки нямат право да запазят анонимност, защото за разлика от децата те са направили съзнателен избор и съответно трябва да поемат отговорност поне за избора си (тъй като за детето не са го направили явно).
Принцеска, все едно аз съм го писала. Напълно съм съгласна с теб.
-
Здравейте,
реших и аз да се включа в дискусията.
По отношение на анонимността на майката:
Нямаме право да съдим с лека ръка ничий живот и ничие решение. Не мога да знам, по каква причина тези жени се решават на такава стъпка и какви проблеми имат. Някои сигурно вземат лесно такова решение, други - не, не можем да слагаме всички хора под един знаменател.
Мислите ли, че липсата на анонимност би билa достатъчен аргумент за една жена, да се реши да задържи и отгледа детето си? Въпроса е в това, как може да има по-малко убити бебета или осакатени след странни опити за аборт...
В Германия анонимността на майката е законово подсигурена и дори от известно време насам организираха специални бебешки клапи, в които майките могат съвсем анонимно да оставят новородените.(това са клапи на специално обурудвани за бебета стаи, със съответен персонал, в които майката поставя бебето и то директно пада в бебешко кошче) В началото имаше големи дискусии, но май се оказа, че тази система проработи доста успешно. Не знам на изуст точните статистики, но не малко майки са се възползвали от тези клапи и по тази причина е спасен живота на много бебета. Помислете, след като тези жени са родили (в домашна среда) и след това са се възползвали от клапите вместо да захвърлят бебетата си в контейнера, значи все пак са искали да им подсигурят нещо...
По отношение на децата:
Както всички тук и аз мисля, че детето има право да разбере, кои са му биологичните родители. Стига да се знае, кои са те. Четох в един друг форум мненията на осиновени деца (предимно тийнеиджъри). Те като цяло обичат родителите си и нямат никакви проблеми с това, че са осиновени... но много от тях си задават въпроса, защо са били [i]изоставени[/i], чувстват се обидени от това и страдат. Направи ми впечатление, че това са предимно осиновените от бедни страни деца, които са били намерени на улицата и не се знае нищо за произхода им.
Аз си мислех и за нещо друго: Не става въпрос за биологичните родители, тези деца може би имат братя и сестри, с които биха искали да се запознаят...
Желая на всички много успехи и приятен ден!
Съгласна съм с това.
-
Конкретно на въпроса:
Осиновените деца имат право да знаят истината за себе си. Трябва да знаят, че са осиновени. А дали ще тръгнат да търсят биологичните си родители - нека това да бъде техен осъзнат избор. Също смятам, че на едно осиновено дете е добре да се каже още в ранна детска възраст по подходящ начин, така че то да израстне с тази мисъл, а не един ден, в пубертета да се шокира.
Жените /те не са майки/, дали децата си за осиновяване, нека имат право на анонимност, ако желаят такава. Но ако някой ден изоставеното от тях дете ги потърси, не би трябвало да се крият и да лъжат, че не го познават, а да се разкрият и да му отделят нужното внимание.
Отделен е въпросът, че за някаква анонимност може да се говори само в София, Пловдив и Варна. В останалите градове такова понятие почти няма. Русе, например, макар и да минава за голям град, в това отношение е малък. Тук на втората среща с някого се оказва, че жена му ти е била съученичка или, че брат му ти е комшия, или, че той самият е бивш колега на бившето ти гадже и т.н.
Ето ви пример: когато с мъжа ми запознахме моите родители с неговите, се оказа, че майка ми се познава с баща му служебно. Та ние тук сме си като едно голямо село.
Е, за каква тайна, за каква анонимност може да се говори?! Нищи не може да остане скрито. На втория ден след дадено "събитие", половината град знае за него.
П.П. Напълно споделям казаното от Чандра.
-
Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.
Ако питаш дали имат право да знаят, че са осиновени - да, имат.
Ако имаш предвид да узнаят кои са биологичните родители - не зная.
Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.
Мисля, че ако биологичната родителка не е подхвърлила бебето в казан, а е направила необходимото поне шанс да му даде (т.е. родила е в болница и е дала съгласие за осиновяване), то би трябвало да се зачете нейното желание - ако иска пълна анонимност, да я има. Освен в един случай - при сериозен здравен риск за детето, когато тя или близък кръвен роднина може да помогне - например нужда от трансплантация.
Ако обаче просто избяга от болницата, нищо не трябва да й се гарантира от закона.
-
Децата имат право да узнаят, че са осиновени и да потърсят родителите си, ако желаят това.
Каква отговорност може да се търси от жени,изоставили децата си?Щом искат да са анонимни,нека бъдат.
-
За всички, които смятат, че и детето и майката имат права - как мислите се съчетават те? Лесно е да кажем - има право детето да знае и има право майката да е анонимна. Така обаче не става, защото права много, само че има парадокс как да се упражнят. Чие право преобладава, та да нарушим на другия?
-
По принцип съм била за. Но.. като четях едно от мненията се замислих за следния казус: ражда жена на 18 и изоставя, детето е осиновено. В следващите години родилата го се оказва, че повече не забременява. А е достатъчно богата и както става у нас намира си детето и вариантите са няколко. Може да се разбие живота на осиновителите отново, ако не са много влиятелни/ не казвам добри родители/. Детето пък съвсем ще бъде объркано и с разбита душевност. Има случаи когато се случват лоши неща и с деца на разведени родители. Та, ми се струва, че е много трудно да се каже кое е правилно.
-
Принцеске,
ето как, да се разкрият само пред детето си, ако то ги потърси. Аз съм го казала и в поста си.
-
Типин, сакън недей :), тези работи ги има в латино сериалите. Да се надяваме, че в България не сме чак толкова "напред", че и такива сценарии да разработваме.
-
УМНИЦИ!!!
Знаех си аз, че мога да разчитам на вас :lol:
Сега, да ви кажа защо ви помолих за помощ, не беше просто за да си чешем езиците. Първо пиша материал по въпроса и исках да чуя и противоположни на моето мнения, защото за съжаление, аз съм напълно сляпа за чуждата гледна точка в този случай. А действително има аргументи, но понеже аз ясно защо съм емоционално субективна, просто съм много крайна и смятам, че майките изоставили детето си нямат право на никаква анонимност.
Лейди, права си естествено, ама точно затова искам да напиша лично становище по проекта за нов СК в това отношение. Затова чета като луда как е по света.
Принцеска, този баланс на интереси, за който говориш е и баланса над който си е блъскал главата Европейския съд и в крайна сметка казва - всяка държава да се оправя сама и да решава въпроса сама за себе си.
Чандра, въобще не искам да съдя никого, просто бих искала да видя и другата страна на медала, тъй като както казах съм сляпа за него
Абе много е сложно... ще публикувам тук, каквото напиша. Целувки и благодарност на всички включили се :lol:. Ще се радвам и на още мнения
-
Здравейте, ако може и аз да се изкажа :)
За детето: според мен - да, то има право да знае, че е осиновено, но както казва Милена Б, то трябва да израстне с тази мисъл, да му се обясни, че няма вина,и че това е избор, който не е зависел от него. То не е имало право на избор все още.
Освен това , ако иска да търси-да търси, но тогава става вече сложно, защото могат да изникнат толкова непредвидени ситуации, напр. майката вече е богата и изведнъж мирогледа й коренно се е променил, няма никаква гаранция, че изведнъж няма да реши, че си иска детето обратно. И това последното не е само от латино сериалите, според мен си е напълно възможно. Децата обаче не са в състояние на млади години да се справят с такива неша, то ние като голями хора все още неможем, какво остава за тях.
За жените /и аз смятам, че не са майки, те са просто кукувици, оставили "яйцето" си в чуждо гнездо/:
Е тук ще съм малко крайна. Според мен тези, които изоставят децата си нямат права над тях, нямат никакво право-нито на анонимност, нито върху детето. Те имат право на избор-да, та нали могат да изберат дали да го задържат, или не още по време на бременността. Тогава упражняваш право на избор, след раждането обаче, вече нямаш права, имаш задължение към това дете - да му осигуриш дом, храна, дрехи. И ако една такава кукувица не е разбрала навреме какво точно се очаква от нея, то проблема си е неин. Тази жена няма права! Най-малкото зардаи интересите на детето. Ами ако наистина е болно и то от тежка болест, наложи се трансплантация или пък има родова обремененост-това трябва да се знае. Да не говорим, че всеки трябва да носи отговорност за постъпките си, която няма как да се носи от невръстно дете.
Иначе по отношение на децата, сега като се позамисля, може би е най-добре по възможност детето да не разбира никога, че е осиновено-няма никаква гаранция как ще реагира то. Това за мен е травма, с която никой не успява да се справи. За съжаление обаче от "доброжелатели" няма как да се спаси човек.
Така, че пак стигам до там: децата имат право да знаят, да търсят и намират, въпреки последствията и след обстойни и мирни разговори с осиновителите си, а жените - не, нямат права, имали са право, от което не са се възползвали, когато му е било времето.След това имат само задължения.
-
... Първо пиша материал по въпроса и исках да чуя и противоположни на моето мнения, защото за съжаление, аз съм напълно сляпа за чуждата гледна точка в този случай. А действително има аргументи, но понеже аз ясно защо съм емоционално субективна, просто съм много крайна и смятам, че майките изоставили детето си нямат право на никаква анонимност.
...
Така е Фани, но понякога това да дадеш детето си за осиновяване е най-доброто което може да стори за самото дете биологичната му майка, и ако желанието и е породено само, и в интерес на детето - нека остане анонимна /освен в случаите на ексремни ситуации/, и без това цял живот ще живее с мисълта за него.
Естествено разграничавам тук жените/родителите които спекулират, протакат или просто изчезнавт.
-
Евро, права си. Но едното няма нищо общо с другото. Вярвам, че 90 процента от майките, изоставящи децата си искат за тях по-добър живот. Останалите 10 процента, предполагам не мислят по въпроса, едва ли има жена, която иска детето и да страда.
Но надеждата за по-добър живот на детето ти, все си мисля, че не дав аправо на анонимност... де да знам... опитвам се да се убедя де :wink:
-
Така е Фани, но понякога това да дадеш детето си за осиновяване е най-доброто което може да стори за самото дете биологичната му майка, и ако желанието и е породено само, и в интерес на детето - нека остане анонимна /освен в случаите на ексремни ситуации/, и без това цял живот ще живее с мисълта за него.
Естествено разграничавам тук жените/родителите които спекулират, протакат или просто изчезнавт.
[/quote]
смятам, че има и жени, които оставят децата си не за да им осигурят по-добър живот, а за да улеснят своя, така че моето мнение е, че жените изоставили децата си (накакси не мога да ги нарека майки)нямат право на анонимност.
-
Чандра,
първо искам безкрайно да ти благодаря за инфото за Германия. Беше ми много полезно, изпратиха ми и сайта на проекта. Това всъщност е нещото, което ми даде довод в полза на анонимното раждане и изоставяне.
Аз нямам право да съдя който и да е. Незнам какво ще ми дойде до главата. Обаче така или иначе, аз разсъждавам от страната на моето момченце. Аз съм записала всичко за майка му и един ден при желание то негова страна, дай боже да имам сили да му помогна да я открие. Представям си обаче как едно отхвърлено още при раждането си дете, което е нямало избор да се роди или не, вече в зряла възраст няма дори правото да попита "Кой и защо ме изостави" Говорила съм с много осиновени деца, накой от тях искат да знаят, други не. Важното за всички тях обаче е - поне веднъж в живота им да имат право на избор.
Това е...няма една истина, особено в такива тежки ситуации
Благодаря ти много още веднъж
-
Аз мисля, че всички ние тук сме прекалено пристрастни и нашите виждания се базират много на нашите болки и проблеми.
Аз мисля, че жените би трябвало да имат право на анонимност, защото никой не знае, защо и какво се случило, за да ги съдим така сурово. Също мисля, че точно поради забранената анонимност, ще има повече бебета намерени на боклука и на други подобни места. Тези бебешки клапи, които ги има на запад, мисля че и у нас е време да се приложат. (бях писала преди за тях в една друга тема...май никой тогава не обърна внимание!) Анонимността е гарантирана. И се надявам, че по-малко бебета ще намираме захвърлени и убити по улиците.
А детето, то нека си има право да научи кои са биологичните му родители. Стига те да не са от анонимните. Макар че си мисля, че за него е по-добре ако не научава нищо за тях. Точно от там много често се започват с проблемите, както за детето, така и за осиновителите, че дори и за биологичните родители.
-
Fussii, сега ще кажеш, че аз съм все на терсене, ама...
Мойто дете не е осиновено. То няма право на избор - само аз и баща му ще бъдем негови родители. Ако то един ден ме попита - "А ако ти ме беше оставила, кой щеше да ме вземе?" дали ще го лиша от избор ако му кажа "не знам, може би жена, която щеше да се грижи много добре за теб, може би щеше да те глези повече, може би щеше да ти осигури по-добри условия (в някои отношения), но понеже аз съм егоистка и те исках само за себе си, ти нямаше тези възможности"
А ако това дете реши да стане юрист. Аз исках да уча право, ама нямаше да издържа приемните изпити. Мъжът ми сигурно щеше да ги издържи, ама той не иска да е юрист. Ако един ден моето дете реши да стане юрист... сигурно ти би била по-добра майка за него. Но аз не му давам право на избор. Такава съм си...
И сега по същество. Твоето дете има същите права като моето. Или ще останат при нас или ще хванат пътя. Сигурно и двете се надяваме да стане, когато са готови за това. И двете им желаем най-доброто. И и двете не искаме да ни седят до полите до гроб.
И не знам дали има значение, но сигурно ако на мен сега някой ми каже, че съм осиновена - по-скоро бих търсила братята и сестрите си, а не старците. И затова си мисля, че колкото по-късно им се даде правото да търсят живи роднини, толкова по-разумни ще са постъпките им.
-
Страхотни неща сте писали, толкова ви се радвам!
:bighug:
Тамара отново ме накара, да се замисля. Има толкова истина в това, което казва. А притесненията на Фусии ще бъдат един ден (надявам се) и мои притеснения. Осиновеното детенце, за разлика от роденото от нас, просто има съдба, пред която не можем да си затворим очите. Нали ще искаме то да израстне без сътресения. Ние можем да направим много за това, детето ни да приеме факта че е осиновено без драма.
Вярно е, че на дечицата, които не знаят произхода си, един ден ще им е по-трудно. Вярно е, че всички осиновени деца един ден ще си задават въпроси. Но, според мене, и в двата случая справянето с отговорите зависи много от техните родители и от отношенията в семейството. Ако децата имат уверени родители, живеят в здрава социална и емоционална среда и са отраснали със самочувствие, те ще са подготвени да могат да разберат всичко по-лесно. (Предполагам, че това се отнася до проблемите на всички деца - било то осиновени или не)
Приятен ден на всички и
ползотворно писане и брисане, Фусии :wink:
-
Здравейте. Ето и моето мнение:
1. Да, детето има право да знае произхода си. Но само, ако то пожелае. Макар, че предполагам всички осиновени деца си задават въпросите кои са, защо са били изоставени и т.н. Не знам как ще реагирам един ден когато на мен се задават тези въпроси, но детето ще има безрезервната ми подкрепа и обичта ми.
2. Да, "майката" има право да запази анонимност. Всеки човек има права. И тя вече е упражнила едно такова право на избор - оставила е детенцето си. Така, че ако тя желае анонимност, мисля, че трябва да я получи.
-
Аз също мисля, че детето трябва да знае за своя произход.
Защото нали се сещате, че дори и добре да пазиш тайната си, все някой ден ще се намери някой "доброжелател", който ще разкаже на детето откъде идва. И тогава ще стане още по-лошо.
-
Фуси,тук в Ню Джърси има една програма,която се нарича No shames,No names,No blames.
Без срам,без имена,без обвинения.Има плакати на доста обществени места,дори и в супермаркета.
Според рекламата и,всяка жена нежелаеща новороденото си има право до 30 дни да го остави във всеки един полицейски участък,социален дом или служба или дори в държавно учреждение!Никой не задавал въпроси-никакви!
Тук анонимноста е гарантирана,но САЩ са голяма страна,ако някой иска да изчезне,просто наистина изчезва.
Но има и нещо друго.Малко жени(по-скоро са малки момичета) оставят децата си,а хората чакат по 10-15 години да осиновят!
Защото децата не са финансово бреме.Като че ли и няма такива ужаси като там-тоалетни,контейнери...За 6 години тук само веднъж чух че една (спаниола-местните цигани)хвърлила 3 месечното си бебе в реката,щото имала среща,а нямало кой да го гледа.Обществеността беше шокирана определено.
И аз мисля,че анонимността е добре да се спазва,ще намали убийствата на деца.
А от собствен опит-децата трябва да знаят че са осиновени и след определена възраст-например 21 години да имат право да получат инфо за биологичните си родители-ако има такова,разбира се!
И е нормално това което чувстваш към родилата Николаки-и аз щях да чувствам същото.
-
Здравейте!
Това е първото ми мнение в този форум. Вече осиновихме детенце и мога да говоря от тази страна.
Отговорът ми на първата част на въпроса е -да, ако то пожелае. Ще има нашата подкрепа. Ще повторя едно от по-горните мнения, че това как детето ще приеме факта, зависи изцяло от нас. Не съм привърженик на максимата "Кръвта , вода не става". Имам основание за това.
Аз преимам нещата така:давам всичко от себе си, безрезервно. Важното за мен е , че има за кого да се грижа, кого да дарявам с обич /освен съпруга си/, кого до възпитавам.
Да, въпреки всичко, един ден детето може да поиска да поддържа по-тесен контакт с биологичните си родители. Не отричам, че ще съм наранена, но преди да се започне процедурата съм си дала сметка, че може да има и такъв момент. Въпреки това аз ще бъда щастлива, че съм негова майка . Обичам го с цялата си душа и ще направя , това което го прави щастливо, каквото и да ми коства.
Относно втората част на въпроса- жената , която го е родила трябва да запази анонимността си.
Желая седмица с повече усмивки!
-
Авил, ако биологичната майка запази анонимността си, как детето ще узнае за произхода си :lol:
Не може хем вълка сит, хем агнето цяло - там е работата
-
Фусси,аз имам впредвид да се запази анонимността на майката,която оставя дете, към момента на оставянето му,и опазването на тази анонимност,докато вече порасналото дете не пожелае да я открие и единствено на него да се дава информация.
Имам и едно предложение към СК който пишеш:
Да не се изплаща еднократна помощ за раждане на живо дете на жените които оставят децата си!Те не я зслужават-не им трябват нито колички,нито дайперси.
Вместо на тях -да се дава на осиновителките-те имат нужда от помощ.
Тука,при подаване на годишните данъчни декларации,ако си осиновил дете през изминалата година получаваш еднократен кедит за осиновяване-$2000.00
Мисля че и в БГ трябва да се направи нещо подобно!
-
:)Даниски е отговорила вместо мен.
-
Не съм писала до сега в този форум, но тази дискусия ме провокира наистина, особено мненията на Даниски, които считам за особено балансирани, премислени и писани от човек с опит. Може би дистанцията в географски смисъл има голямо значение. Моите поздравления. Чудесно е, че Фуси кипи от енергия и ентусиазъм. Чудесно е, че задава подобни теми за размисъл и ще бъде наистина добре ако тези разговори се водят сред по-широка аудитория. Дано по-скоро публикувате Вашия материал. Време е и в България тези въпроси да излязат от кръга на лично ангажираните и да се поставят пред обществото, което не страда от особена толерантност и разбиране. Явно сега е дошъл моментът за тази държава, браво на Фуси, че пипа в раните.
Сега на въпроса - присъединявам се твърдо към мненията, че майката трябва да има право на избор. Това е нейно право, което от друга страна закриля интересите на детето. вече е казано доста по това и няма да повтарям. За нас, в този форум, предполагам интересите на детето са водещи. Що се отнася до правото на информация на детето, възможни са два варианта. Ако все пак анонимността се отнася само относно името, възможно е да е оставена информация относно други обстоятелства - здравословен статус, наследственост, общи данни. Всичко това може да бъде предоставено на детето по подходящ начин. Ако жената просто е изоставила детето без никакви данни за себе си - това също е факт от биографията на детето, който може да бъде поднесен подходящо. Ако жената е решила да изостави детето си и да остане анонимна - няма как да я накараме да не го прави. Още по-малко - да й търсим някаква отговорност - как, от кого, ще я пращаме в затвора ли или ще я глобяваме? Репресията в такива случаи няма да помогне. Във всички случаи най-важното е детето и ако трябва да го спасим - ще гарантираме и тази възможност на жена, която избира да остане анонимна. Разбира се, това поведение поставя много морални въпроси, но - както много тук писаха - можем да сме съдии на самите себе си, но в такива ситуации - да съдим другите е доста рисковано.
-
Да не се изплаща еднократна помощ за раждане на живо дете на жените които оставят децата си!Те не я зслужават-не им трябват нито колички,нито дайперси.
Ако се търси причина да се даде помощта - лекарствата по време на бременност и други подпбни сигурно са достатъчно основателна причина да се вземе.
Но тук се наблюдава един друг феномен (може да е практика, не феномен - ннам). Има доста жени от малцинствата, които раждат само, за да вземат помощите. Добре ще е тази практика да се прекрати. Т.е. когато оставяш дете за осиновяване да възстановиш и тези пари, които си получил като еднократна помощ. Детските и другите месечни надбавки, за месеците, през които жената е гледала детето не мисля, че трябва да й се отнемат.
А това данъчните да дават данъчен кредит на осиновителите... не е лоша идея, но ако осиновителите нямат регистриран доход в страната... Аз не бих го направила по този начин. Най-добре е осиновителите да си получат парите в брой без значение какви и колко данъци плащат.
А за анонимността също ми се струва разумно предложението единствено детето, след като навърши определена възраст, да може да търси биологичните си родители. И в никой случай такова право да не се дава на осиновителите или други роднини. Както и на биологичните родители не трябва да се дава правото да търсят детето при никакви обстоятелства.
Ако по някакъв непредвиден друг повод се наложи търсене - това да става само от органите на реда.
-
Фусси,аз имам впредвид да се запази анонимността на майката,която оставя дете, към момента на оставянето му,и опазването на тази анонимност,докато вече порасналото дете не пожелае да я открие и единствено на него да се дава информация.
Ето това е и моята позиция. Някъде по-назад в темата я бях споделила.
Да не се изплаща еднократна помощ за раждане на живо дете на жените които оставят децата си!Те не я зслужават-не им трябват нито колички,нито дайперси.
Тази еднократна помощ в размер на 200лв. и без това не се изплаща на жените, дали децата си за пълно осиновяване. За да получиш тази помощ, попълваш декларация, че детето не е настанено за отглеждане в институция.
-
В момента пиша и бриша материал за осиновяването.
Въпросът ми е следния - ще го задам кратко, без допълнителни детайли, за да не налагам мнението си:
Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.
Моля ви да отговорите на въпроса "Имат ли право", а не "има ли смисъл"
И как осиновените деца в последстие биха могли да научат за биологичния си произход ако биологичните майки да запазят анонимност?
-
И как осиновените деца в последстие биха могли да научат за биологичния си произход ако биологичните майки да запазят анонимност?
Прочети по-нагоре.
-
Дълго време не писах по темата защото съм субективна, но... днес ми хрумна нещо - създава се неравнопоставеност - ако си просто изоставен и не си осиновен, имаш данни за биологичната си майка и евентуално баща, понеже са вписани в акта за раждане (изключвам случаите, когато биологичната майка не е оставила такива данни и е захвърлила детето, защото тогава трудно ще намериш информация за нея, независимо дали си осиновен или не), докато осиновените получават нов акт за раждане, където тази информация липсва. Така, че според мен и в двата случая децата трябва да имат равен старт, т.е. данни за биотата трябва да им се предоставят.
А това с правото на био майката да запази анонимност е невъзможно, точно защото няма гаранция дали детето ще бъде осиновено.
В противен случай ще се създаде още по-голям хаос - представи си акт за раждане без майка и без баща - колко ли мъка ще донесе тази т.нар. анонимност на оставеното дете?
-
Фоксче,става дума да се предостави възможността за законен достъп до информация за произхода на вече порасналото дете-18,21г. или друга възраст-а вече КАКВО ще представлява тази информация -е друго нещо.Ясно е че би могло на практика да НЯМА такава и един обективно и зряло мислещ човек би трябвало да го очаква.без значение бил ли е осиновен или пък не.
Въпросът е да се регламентира правото на достъп до информацията за произхода ти.Дори и това да означава да откриеш,че си намерен на улицата...
Аз съм осиновена и мисля по този начин.Може би и затова не съм търсила био-майката си.Но пак казвам,така мисля АЗ,което пък не е задължително да е меродавно.
абе,Фуси дали да не открием нова тема-за коментари и мнения на осиновени(пораснали)деца? :D
-
Аз знам за какво става въпрос, данийски, само казвам, че когато децата останат в дом, имат акт за раждане, където пише име и ЕГН на майката - по тези данни с малко връзки, можеш да откриеш майката без проблем. Ако си захвърлен пише - майка неизвестна, баща неизвестен. Докато осиновените получават нов акт за раждане, където тези данни са заличени, т.е. не са равнопоставени в това отношение с неосиновените такива, защото каквото и да си говорим, по-голяма част от децата не се осиновяват и израстват по домове.
-
Чисто и просто осиновените деца трябва да имат правото, при навършване на пълнолетие, да могат да видят документите по делото за осиновяване само с подаване на една молба, без да се налага да водят дела и да доказват нещо, за да им бъде дадено правото да се запознаят с историята си. Това за мен е най-простото решение.
-
Саймън Стърн, осиновен
"Сега съм на 38 години, но едва миналата година открих, че съм бил осиновен на 19-месечна възраст. Не ми бяха казали, узнах случайно. В момента, в който разбрах, пожелах да открия родната си майка и други роднини, които меже би имах.
Бях много щастлив да разбера този факт и да предприема издирването. Само шест месеца след като установихме контакт, най-малката ми сестра се обади с новината, че майка не е добре и трябва да отида да я видя. За съжаление, тя почина малко след като пристигнах. Успях да я видя само два пъти.
Не постъпвайте като осиновителите ми да не кажете на детето си, че е осиновено. Осиновителите ми не са ми го казали от страх да не ме загубят. Понякога се чудя дали трябва да им се сърдя. Но те бяха взели решение, с което аз сега трябва да живея. Те не ме изгубиха, а и никога не биха. Трябвало е да ми кажат, защото винаги съм имал своите съмнения, а и трябваше да имам възможността да потърся родното си семейство когато аз преценя. И когато щях да бъда готов за това."
-
От юридическа, пък и от морална гледна точка, нека майката да си запази анонимността. Жена, която го е изоставила в институция и се е отказала от него, не заслужава опрощението на вече порасналото си дете. Не съм сигурна, че 18 годишно момче или момиче, ще се почуства по-добре ако се запознае с човек, който се отказал от него/нея и го/я е оставил без ласка и подкрепа, когато тя е най-нужна.
Халал да им е анонимността на такива хора (не мога да ги нарека родители).
-
Хммм Сия, сложно е. Първо, кой казва, че майката непременно ще получи опрощение. Хич не е задължително. Работата е там, че децата се чувстват лишени от история. Някой просто е взел решения за техния живот, а след години децата дори нямат право да попитат "Защо"
-
фуси,ами според мен по същата логика някой друг е взел решения в кое семейство да се раждаме и какви да ни са родителите :lol:....всеки си има някаква история,накрая никой не остави без стория :wink:
Конкретно на въпросите ти мога да отговарям,че найстина нека си оставят анонимни колкото искат онези кдето си дават децата :x....
На децата трябва да им се казва истината,според мен още когато са малки,на 7,8 г,за да не научават "случайно" от някое друго дете от училищния клас,тъй като мисля,че децата днес са жестоки :?...повече отколкото са били по нашо време :(
Накрая всичко е Божа работа как и с какво точно ще ни изненада живота :)
Успех и късмет ви желая!
-
От юридическа, пък и от морална гледна точка, нека майката да си запази анонимността. Жена, която го е изоставила в институция и се е отказала от него, не заслужава опрощението на вече порасналото си дете. Не съм сигурна, че 18 годишно момче или момиче, ще се почуства по-добре ако се запознае с човек, който се отказал от него/нея и го/я е оставил без ласка и подкрепа, когато тя е най-нужна.
Халал да им е анонимността на такива хора (не мога да ги нарека родители).
:good_post: :good_post: :good_post:
-
Въпреки,че моя мъж беше категорично против осиновяването на дете още от малка много си мисля за тези дечица.Смятам,че СК изцяло трябва да гарантира техните права.Правото им да получат информация за биологичните си родители след 21г. когато ще са по-способни да оценят последствията от евентуална среща с тях.Също така правото да бъде спасен живота им ако се наложи трансплантация или кръвопреливане т.е. в такива ситуации био-родителите не само да бъдат издирвани,но и задължени да се срещнат с осиновителите и заедно да се погрижат за здравето и спасяването живота на детето.
Категорично съм против био-родителите да имат достъп до каквато и да е информация за детето.Независимо от причината майката да изостави детето тя е направила този избор и въпреки че сигурно има случаи в които по-късно съжалява и би искала да го издири и да си го вземе това да е невъзможно не само според закона,но и да са взети мерки дори корумпирани служители да не могат да предоставят такава информация.Осиновените деца са деца на осиновителите и никой няма право да обърква и живота и душите им.
Фуси,а какъв е статута на децата,които са се родили с увреждания и са изоставени от родителите.Те вероятно нямят никакъв шанс за осиновяване,а ако родителите са анонимни и никой не ги търси няма ли опасност някой от хората които се грижат за тях да ги използва...чак ми е трудно да го напиша,но е факт че има такива случаи-живи деца се използвот за донори на органи
-
А на мен много интересно би ми било мнението на психолог. Доколко полезно ще е за детето да познава биологичните си родители. Все пак мнозинството от тези деца не са родени в хармонични семейства, които да са ги направили и родили, само за да ощастливят някое бездетно семейство.
Ако процедурата да се запознаеш с биологичните си родители е много опростена всички ще се втурват да видят какво ще излезе. Според мен тази процедура трябва да е усложнена до колкото е възможно. Така ще е сигурно, че само децата, които наистина имат нужда от това, ще намерят биологичните си роднини.
Т.е. преди да се даде такова право на децата, да се помисли дали не е нужно тези деца да се защитят от самите тях.
А иначе в примера на джи-джо - ако биологичната майка по никакъв начин не може да провери дали дадено дете е нейно, тя може да бъде манипулирана много лесно от всеки, който знае, че тя някога е оставила дете. Все пак и тези жени трябва да имат някакви разумни права. Да, не са героини и светици, но са хора.
Дали са шанс на това дете да оцелее. И докато в нашето общество не се приеме за напълно нормално това, че биологичната майка има право да прецени кое е най-добро за нея и за детето, до тогава жените оставили деца ще искат да го скрият. При нас това да оставиш дете е равносилно на това да го осакатиш завинаги. Да го лишиш от живота, който би имало едно средностатистическо дете. Ако обаче жената така и така не може да му осигури дори и минимални условия в първите 5 години от живота му, това е нейна грешка. Тя е виновна. Всички я осъждат.
Когато една жена направи аборт тя прави избор вместо детето си. Когато му даде шанс обаче то само да направи този избор, тогава е виновна.
Аз не познавам жена, която да е оставила дете за осиновяване, но познавам много деца, които са осиновени и са получили своя втори шанс само благодарение на това, че биологичната им майка не е направила избор вместо тях. Те са отгледани и възпитани в добри семейства и много се надявам да не се сърдят на биологичната си майка, че ги е оставила, а да са признателни на истинските си родители, точно толкова колкото и всяко неосиновено дете.
Ако давайки права на едната страна, отнемем правата на другата, това няма да е добро решение. И не се знае какви ще са последствията. Ако обаче се намери баланс между правата и задълженията на двете страни, от това ще спечелят най-вече самите деца.
И накрая - защо ако осиновено дете се нуждае от трансплантация да е задължена само биологичната му майка да съдейства. Това не е ли друг проблем в нашето общество, който да се нуждае от разрешаване. Нима ако има добра база данни ще е необходимо биологичната майка да знае, че помага на биологичното си дете? Според мен освен вината има и други механизми, които биха я накарали да го направи.
-
Така ще е сигурно, че само децата, които наистина имат нужда от това, ще намерят биологичните си роднини.
Т.е. преди да се даде такова право на децата, да се помисли дали не е нужно тези деца да се защитят от самите тях.
Чисто теоритично ми е интересно каква е дефиницията на дете, което наистина има нужда да намери биологичните си роднини? Кои деца имат нужда и кои нямат и кой би могъл да го определи? И защо да защитаваме децата от самите тях, като достъп до тази информация им се осигурява след като навършат пълнолетие, когато вече не са деца.
Дали са шанс на това дете да оцелее. И докато в нашето общество не се приеме за напълно нормално това, че биологичната майка има право да прецени кое е най-добро за нея и за детето, до тогава жените оставили деца ще искат да го скрият. При нас това да оставиш дете е равносилно на това да го осакатиш завинаги. Да го лишиш от живота, който би имало едно средностатистическо дете.
Ми осакатяваш го - ако никой не го осинови, което си е абсолютно напълно възможно, детето израства в институция, която е доказано, че го осакатява. Познаваш деца, които са осиновени - добре, а познаваш ли деца, които растат в "домовете"?
Тамара, само да допълня - не влагам нищо лично, просто се прикачвам за теб, защото много от хората разсъждават точно по този начин.
-
Моето мнение е ,че децата които са осиновени още от първият ден трябва да знаят за факта ,че са осиновени.Но мисля ,че не би трябвало да им се казва нито на тях нито на настоящите им родители кои са биологичните им родители.Имам комшийка която е жена вече на възраст и преди 20год осинови близначета.Отгледа ги с много усилия успя да ги накара за завършат средното си образование.И сега когато са пълнолетни те незнам по какъв начин са издирили родителите си тук в едно близко село .Биологичните родители се опитват всячески да вербуват децата сега с пари,понеже осиновителката им не разполага жената с много пари а със съпруга си с две пенсии се грижат скромно за тях.Настройват ги против осиновителката си и с всеки изминал ден все по лошо се държат с нея и с бащата .Обиждат я ,не може за нищо да им се обади .А до скоро като незнаеха тези подробности нещата горе долу добре вървяха и успяваше жената да ги контролира.А от този момент насам просто на всяка нейна приказка отговора е :ти да не си ни майка.Объркаха им се така отношенията ,че
осиновителката им се замисля да се откаже от тях.Незнам може и да не разсъждавам правилно, но си мисля въпреки всичко ,че това раздвояване между две двойки родители не влияе добре.А отделно си мисля ,e че щом тази жева е изоставила децата преди години няма никакво право да се намиса ни в това ни в онова време в живота на децата ,които не отгледала за които нищо не е направила ,напротив даже е опропастила живота им оставяйки ги на случайноста и късмета .
-
Фоксче, не съм си и помисляла да се сърдя.
Ако осиновено дете знае че е осиновено, то ще поиска да намери биологичните си родители. Прищявка или... дори само за да види дали те не са могли да му осигурят по-добър живот или не знам защо. А и според мен не е от голямо значение. И все пак от другата страна стои жена, която може би не иска да бъде открита.
Да кажем, че детето открие жената, която го е изоставила и до там свърши всичко - ок. Запознаят се - да кажем, че и това е ок.
Ако жена с добро образование и нормален живот осинови дете може би нещата ще се развият така.
Но има и жени, които нямат нашите условия. В село Ружинци да кажем дваойка не може да има деца. Оженили са се по-късно или има някакъв проблем, но те все едно решават и осиновяват дете. Дават му всичко, което биха дали и на свое дете. Самите те са направили всичко. Но детето винаги ще иска още. А жената, която го е родила е била студентка в София, останала е тук и е уредила живота си по друг начин. Има кола, компютър, апартамент и дъщеря на 20 години, която също има кола. Ползва семейния компютър и... всичко, което е нормално за едно софийско момиче.
Да кажем че това се случва сега.
Ако само малко са му по-слаби ангелите на това дете, то заради една скапана кола би съсипало живота на тази жена. И защо - защото стандартът в двата града е различен. А това дете все още не може да осъзнае защо е така.
Нещо друго. За детето безспорно е най-добре да е с биологичната си майка. Това вече е истинска история. В село до Роман някакво семейство оставя детенце. Имат едно, а второто го оставят не знам защо (не са от малцинствата). Детето е осиновено от човек с добра професия, културен и т.н. След време става инцидент с първото дете и биологичните родители тръгват да търсят второто дете, което са оставили за осиновяване и е осиновено. Бащата на осиновеното дете е разбрал и с много заплахи и т.н. е успял да ги откаже. Но тази жена, която е оставила детето сигурно си е мислила, че за осиновеното дете е по-добре да живее при нея.
Хубаво е да имат права децата и жените, които са ги оставили да се търсят. Но не да си нарушават правата. Всички са единодушни, че детето трябва да е станало на 18. Но на 18 то вече е самостоятелен човек. То не се нуждае от родители за каквото и да е. Може само да направи всичко.
А ако осиновеното дете е на 14 и затърси майка си, защото не иска да отиде в дом. Нещо се е случило с осиновителите. Тогава какво става?
Сама разбираш, че това не са изолирани случаи.
-
Ми осакатяваш го - ако никой не го осинови, което си е абсолютно напълно възможно, детето израства в институция, която е доказано, че го осакатява. Познаваш деца, които са осиновени - добре, а познаваш ли деца, които растат в "домовете"?
Познавам много осиновени деца, но не познавам нито една жена, която да е оставила дете. Дали наистина е така или тези жени много старателно крият този факт?
Да кежем, че жена е оставила дете за осиновяване. Тя си плаща всички данъци и всичко, което плаща и една американка. Така че тази женя няма вина за ситуацията. Не трябва да обвиняваме нея за ситуацията в домовете. Сигурно тя ще направи всичко по силите си, за да се подобрят условията там. Както и ти, както и аз и много други. Но сама виждаш, че не става.
Децата, които живеят по домовете са безгласни букви. Те не могат да защитят правата си. Самата аз съм се борила за моето собствено дете. Отказвали са ми лекарска помощ и в Пирогов, да не говорим за личната лекарка. За социалните служби и дума не искам да отварям. Вдигала съм ги на главата си, за да ми свършат работа. Не се гордея с това. Карала съм се и с други родители. А едно дете какво би могло да направи - нищо. Абсолютно нищо. Затова в домовете положението е такова. А не защото жените оставят децата си там.
А какъв би бил животът на тези деца извън домовете?
-
Ако осиновено дете знае че е осиновено, то ще поиска да намери биологичните си родители. Прищявка или... дори само за да види дали те не са могли да му осигурят по-добър живот или не знам защо.
Тами, не е съвсем така, има и изключения. :)
-
Мари надявам се да е така.
Надявам се в България за осиновяването да се заговори открито. Да се приеме като нещо нормално. Домовете да не са това, което са в момента.
Надявам се на децата (осиновени или не) да не се гледа като на тези, които ще ни гледат, когато остареем. Да можем да си осигурим пенсионен фонд и да можем да разчитаме на здравеопазване и социални служби, а не да се нуждаем от децата си.
Надявам се никой да не води спор дали осиновителят е постъпил благородно или егоистично. Надявам се на бездетните семейства да не се гледа като на прокажени. Надявам се да не се осиновяват деца, само защото така е прието. Обществото да приеме, че всеки има право да живее сам.
По-лесно е да си живееш сам, но е по-готино да живееш в по-голямо семейство. Ама ако не става, не става. Не е трагедия, а право на избор.
Надявам се ако един ден детето реши да си тръгне от тази къща всички да го приемат нормално, а не да казват - отгледаха го, а то замина. Ами така е, децата заминават. И сестра ми замина. Не е осиновена, но замина за Америка и едва ли ще се върне. Не създаваме деца, за да са ни болногледачи, а за да са щастливи.
Ако прецениш, че имаш възможност да отгледаш още едно дете, защо да не осиновиш? Ще дадеш шанс на това дете и това е нормално. Един ден то ще потърси биологичните си родители. Негово право е. Биологичните му родители, ако не са скрили това ще го приемат нормално. Ще му се зарадват, че е успяло, ще му помогнат ако се налага. Ако няма скрито покрито няма да има изнудване. Няма да има нежелани последствия за нито една от страните. Ще бъдем хора, точно както и животните го правят. Природата е измислила механизм тези деца да оцеляват. Хората са ги доразвили - с пари може да се постигне всичко. Ще се намерят жени, които искат да са дамакини и да отглеждат деца.
Но сега, на този етап и с този манталитет малко хора са готови да приемат нещата така... според мен. Обществото ни не е готово. Дано след 5 години да не е така. Но за сега и двете страни се нуждаят от защита.
-
Отгледа ги с много усилия успя да ги накара за завършат средното си образование.
...
А до скоро като незнаеха тези подробности нещата горе долу добре вървяха и успяваше жената да ги контролира.
Това е много грозно изказване за осиновените деца - излиза, че като си осиновен те карат да завършиш средното си образование, някак си се подразбира, че осиновените са втора ръка и ако не ги накараш, няма да го завършат.
За контрола няма да коментирам изобщо - какво значи да контролираш някой, който е на 20 години? Това е най-малкото смешно, бил той осиновен или биологичен.
Тамара, независимо какви са условията в домовете - страхотни, изрядни, с много пари, там липсва нещо много, много важно - персоналната грижа за детето. Точно тази липса води до емоционално и физическо изоставяне на децата там, както и до липса на привързаност, която в по-голяма възраст можеш да си представиш до какво може да доведе. Останалото за домовете не ми се коментира, но персонална грижа в дом няма как да се осигури.
С последното ти мнение съм абсолютно съгласна, но не мисля, че 5 години ще са достатъчни - Моисей е водил евреите през пустинята докато умре и последния, който помни робството, но ние пустиня си нямаме...
-
Страхотна дискусия сте заформили - моля ви се изчакайте ме до следобяд :lol: :lol: идвам и аз
-
Аз не познавам жена, която да е оставила дете за осиновяване, но познавам много деца, които са осиновени и са получили своя втори шанс само благодарение на това, че биологичната им майка не е направила избор вместо тях. Те са отгледани и възпитани в добри семейства и много се надявам да не се сърдят на биологичната си майка, че ги е оставила, а да са признателни на истинските си родители, точно толкова колкото и всяко неосиновено дете.
Много общо е това и зависи що за хора са осиновителите и боилогичните майка и баща (простете но не мога да ги нарека родители) Ако осиновените деца са получавали и получават повече любов от осиновителите от колкото биха получили от биотата няма за какво да се сърдят, но ако са попаднали на осиновители и по чудо са оцеляли от съжителството с тях и от това душевно са на границата на виреене през повечето време, не може да не се замислят дали живота им не би бил по-добър при биотата.
-
Аз не познавам жена, която да е оставила дете за осиновяване, но познавам много деца, които са осиновени и са получили своя втори шанс само благодарение на това, че биологичната им майка не е направила избор вместо тях. Те са отгледани и възпитани в добри семейства и много се надявам да не се сърдят на биологичната си майка, че ги е оставила, а да са признателни на истинските си родители, точно толкова колкото и всяко неосиновено дете.
Много общо е това и зависи що за хора са осиновителите и боилогичните майка и баща (простете но не мога да ги нарека родители) Ако осиновените деца са получавали и получават повече любов от осиновителите от колкото биха получили от биотата няма за какво да се сърдят, но ако са попаднали на осиновители и по чудо са оцеляли от съжителството с тях и от това душевно са на границата на виреене през повечето време, не може да не се замислят дали живота им не би бил по-добър при биотата.
Н-да....и това го зная от собствен опит....
Това че съм осиновена, не предполага автоматично чувство на благодарност и признателност!Хора,няма за какво да съм!Милион пъти съм съжалила,че съм в това семейство.Няма да разказвам подробности,защото не му е тука мястото.Още сънувам кошмари от осиновителите си и се будя потна,а вече съм на 35.И се питам кога и дали НЯКОГА изобщо ще спрат?
Думата Родител се заслужава,но не само, защото си осиновил дете (каква самоотверженост!),а после си го съсипал от тормоз!
Познавам и други като мен.И не търсим Био-създатели.За какво са ни?Та нали именно те са ни причинили-е,косвено-това?!
Познавам и осиновени,които имат много добри и всеотдайни родители,и през ум не им минава да търсят някой си,щото ги бил родил.
Човек е признателен когато е получил НЕЩО,тогава и той връща нещо в замяна.
-
Моето мнение е ,че децата които са осиновени още от първият ден трябва да знаят за факта ,че са осиновени.Но мисля ,че не би трябвало да им се казва нито на тях нито на настоящите им родители кои са биологичните им родители.Имам комшийка която е жена вече на възраст и преди 20год осинови близначета.Отгледа ги с много усилия успя да ги накара за завършат средното си образование.И сега когато са пълнолетни те незнам по какъв начин са издирили родителите си тук в едно близко село .Биологичните родители се опитват всячески да вербуват децата сега с пари,понеже осиновителката им не разполага жената с много пари а със съпруга си с две пенсии се грижат скромно за тях.Настройват ги против осиновителката си и с всеки изминал ден все по лошо се държат с нея и с бащата .Обиждат я ,не може за нищо да им се обади .А до скоро като незнаеха тези подробности нещата горе долу добре вървяха и успяваше жената да ги контролира.А от този момент насам просто на всяка нейна приказка отговора е :ти да не си ни майка.Объркаха им се така отношенията ,че
осиновителката им се замисля да се откаже от тях.Незнам може и да не разсъждавам правилно, но си мисля въпреки всичко ,че това раздвояване между две двойки родители не влияе добре.А отделно си мисля ,e че щом тази жева е изоставила децата преди години няма никакво право да се намиса ни в това ни в онова време в живота на децата ,които не отгледала за които нищо не е направила ,напротив даже е опропастила живота им оставяйки ги на случайноста и късмета .
Колкото до осиновителката,която се замисля дали "да се откаже" от тях:
Ми браво!Що не вземе да се откаже,най-добре.Един истински родител поставя ли си такъв въпрос въобще и изобщо?!?Ето това са чувства!!!
Не ми се коментира и спори изобщо,само това и изказване показва какъв човек е.сигурно е заслужила думите от децата си,които вече не са деца.ЕДВА ли парите на био-тата са причината те да се държат толкова лошо.Ти сиурно знаеш само нейната гледна точка,според която тя е жертвата.Близнаците са вече достатъчно големи да осъзнават какво точно и защо го казват.Сигурно защото това е единствения начин да я наранят обратно.
Не се знае нищо...
а с последното ти изречение съм съгласна.
-
Аз пък имам член от семейството, който е оставил детето си преди 40 години и това дете така и не е било осиновено. Да не говорим, че по въпроса е забранено да се говори. Така че дали био-тата правят добро или лошо е спорно.
А по темата си мисля, че най-добрият вариант е отвореното осиновяване, но в България няма как да стане по много причини.
А Фокси е права, липсата на персонална грижа определено е най-големият проблем. Последиците от това се преборват най-трудно. Но това е друга тема.
-
Дали детето има право да узнае произхода си - ДА, това е цивилизованият подход.
Дали майката има право да запази анонимността си - ДА, това също.
принципно съм на мнение, че европейското законодателство показва добра практика и не е нужно да откриваме топлата вода, друг е въпросът че българите много обичаме, чисто по славянски, да вкарваме много драма и страст в подобни дилеми.
Представям си обаче как едно отхвърлено още при раждането си дете, което е нямало избор да се роди или не, вече в зряла възраст няма дори правото да попита "Кой и защо ме изостави" Говорила съм с много осиновени деца, накой от тях искат да знаят, други не. Важното за всички тях обаче е - поне веднъж в живота им да имат право на избор.
Първо: Както и Тамара е отбелязала дали да се раждаме или не, не знам някого да питат.
Второ: Кой ме изостави е лесен отговор. Защото за мен прескача в екзистенциалното и едва ли законодателството ще го реши ... По-скоро нагазваме в сферата на ценностна система гарнирано с маса психология, която се гради успоредно с личността на човека /детето/.
Сигурна съм, че зад този въпрос се крият безброй изречени лъжи от осиновители и/или изнамерени биота. От осиновителите, защото не биха могли със сигурност да знаят отговора, а естествената им загриженост да успокоят детето си, предполага да предложат някаква приемлива за детското ухо версия. За биотата, нещата са ясни, те никога и за нищо не са виновни, дали родителите им, дали системата за управление, дали бедността, все ще се намерят оправдания извън тях ... Не познавам осиновен човек, който да е получил облегчение след такива срещи. По-скоро огорчение /още повече, че осиновеният тръгва на такава среща предимно в момент на жизнена криза/
Трето: Това не го разбрах с избора веднъж в живота. Дори напротив, според мен на осиновените им се налага доста по-често да правят избор и съответно да носят отговорност за чужди дела, които са дали отпечатък върху живота им.
-
Отгледа ги с много усилия успя да ги накара за завършат средното си образование.
...
А до скоро като незнаеха тези подробности нещата горе долу добре вървяха и успяваше жената да ги контролира.
Това е много грозно изказване за осиновените деца - излиза, че като си осиновен те карат да завършиш средното си образование, някак си се подразбира, че осиновените са втора ръка и ако не ги накараш, няма да го завършат.
За контрола няма да коментирам изобщо - какво значи да контролираш някой, който е на 20 години? Това е най-малкото смешно, бил той осиновен или биологичен.
Фоксче въобще нямах това в предвид.Тези деца за които писах наистина бяха проблемни и то смея да кажа много отделно имаха някакви психологически проблеми.Те когато ги взе да ги отледа тая жена не можеха да говорят както трябва .Разбира се ,че има разкошни деца които са осиновени.И няма нищо по прекрасно да осиновиш дете.Мисълта ми беше ,че тая жена наистина много се грижеше за тях а какво получи в замяна в следствие на това ,че тези деца стигнаха до биологичните си родители.Това беше мое мнение .
Тамара, независимо какви са условията в домовете - страхотни, изрядни, с много пари, там липсва нещо много, много важно - персоналната грижа за детето. Точно тази липса води до емоционално и физическо изоставяне на децата там, както и до липса на привързаност, която в по-голяма възраст можеш да си представиш до какво може да доведе. Останалото за домовете не ми се коментира, но персонална грижа в дом няма как да се осигури.
С последното ти мнение съм абсолютно съгласна, но не мисля, че 5 години ще са достатъчни - Моисей е водил евреите през пустинята докато умре и последния, който помни робството, но ние пустиня си нямаме...
-
Отгледа ги с много усилия успя да ги накара за завършат средното си образование.
...
А до скоро като незнаеха тези подробности нещата горе долу добре вървяха и успяваше жената да ги контролира.
Това е много грозно изказване за осиновените деца - излиза, че като си осиновен те карат да завършиш средното си образование, някак си се подразбира, че осиновените са втора ръка и ако не ги накараш, няма да го завършат.
За контрола няма да коментирам изобщо - какво значи да контролираш някой, който е на 20 години? Това е най-малкото смешно, бил той осиновен или биологичен.
Фоксче въобще нямах това в предвид.Тези деца за които писах наистина бяха проблемни и то смея да кажа много отделно имаха някакви психологически проблеми.Те когато ги взе да ги отледа тая жена не можеха да говорят както трябва .Разбира се ,че има разкошни деца които са осиновени.И няма нищо по прекрасно да осиновиш дете.Мисълта ми беше ,че тая жена наистина много се грижеше за тях а какво получи в замяна в следствие на това ,че тези деца стигнаха до биологичните си родители.Това беше мое мнение .
daninaa, за съжаление малко са децата, може би изобщо няма такива, които да ги вземеш на по-голяма възраст и те да могат да говорят - нашия на 2 години и 10 месеца знаеше 10-тина-20 думи - това не значи, че има психични проблеми - просто в домовете липсва персоналната грижа.
А относно това, какво ще получиш в замяна за грижата - когато човек осиновява дете само за да получи нещо в замяна, обикновено не получава нищо - няма разлика между осиновено и биологично дете - нито едното, нито другото ти дължи каквото и да е. И това също няма нищо общо с биологичните родители. Някъде някой осиновен беше писал - "Затвори очи и за миг си представи, че мама не е мама и тати не е тати и ми кажи, какво чувстваш?"
-
Отгледа ги с много усилия успя да ги накара за завършат средното си образование.
...
А до скоро като незнаеха тези подробности нещата горе долу добре вървяха и успяваше жената да ги контролира.
Това е много грозно изказване за осиновените деца - излиза, че като си осиновен те карат да завършиш средното си образование, някак си се подразбира, че осиновените са втора ръка и ако не ги накараш, няма да го завършат.
За контрола няма да коментирам изобщо - какво значи да контролираш някой, който е на 20 години? Това е най-малкото смешно, бил той осиновен или биологичен.
Фоксче въобще нямах това в предвид.Тези деца за които писах наистина бяха проблемни и то смея да кажа много отделно имаха някакви психологически проблеми.Те когато ги взе да ги отледа тая жена не можеха да говорят както трябва .Разбира се ,че има разкошни деца които са осиновени.И няма нищо по прекрасно да осиновиш дете.Мисълта ми беше ,че тая жена наистина много се грижеше за тях а какво получи в замяна в следствие на това ,че тези деца стигнаха до биологичните си родители.Това беше мое мнение .
daninaa, за съжаление малко са децата, може би изобщо няма такива, които да ги вземеш на по-голяма възраст и те да могат да говорят - нашия на 2 години и 10 месеца знаеше 10-тина-20 думи - това не значи, че има психични проблеми - просто в домовете липсва персоналната грижа.
А относно това, какво ще получиш в замяна за грижата - когато човек осиновява дете само за да получи нещо в замяна, обикновено не получава нищо - няма разлика между осиновено и биологично дете - нито едното, нито другото ти дължи каквото и да е. И това също няма нищо общо с биологичните родители. Някъде някой осиновен беше писал - "Затвори очи и за миг си представи, че мама не е мама и тати не е тати и ми кажи, какво чувстваш?"
Да ти е живо и здраво момченцето.Права си ,че децата без значение какви са не ни дължат нищо но все пак всеки родител възлага някакви надежди на децата си като пораснат.Най малкото се надява да го уважават или пък да се грижат .Пожелавам на цялото ви семейство много щастливи мигове покрай малкото слънце огряло дома ви.
-
Не е много по темата, извинявайте, но...
По повод на персоналната грижа в домовете се сетих за нещо...
Преди време гледах едно документално предаване, в което ставаше въпрос за отглеждането на маймунско стадо и съответно на на маймунските бебета (беше отдавна и за съжаление не помня много подробностите - къде се намираше резервата, каква раса бяха животинчетата..)
Та, за да могат да оцелеят маймунските бебенца, в резервата им бяха назначени, за всяко едно от тях поотделно,жени - нещо като приемни майки. Тези жени (назначени на работа :)) бяха постоянно с бебчетата - носиха ги, къпеха ги, хранеха ги...
И водещия на предаването обясни, че за маймунките наличието на майка наистина е въпрос на оцеляване, защото това е първия и най-важен социален контакт - (доказано!) без храна могат, но не и без майчина любов...
:ask:
Къде са нашите психолози, да се изкажат по въпроса....
-
Аз мисля,че осиновеното дете трябва да бъде отгледано с мисълта че е осиновено.Как едно дете на самотна майка отраства с мисълта,че неговото семейство се състои само от него и мама и пораства нормално дете.По същия начин може да порастне детето,което расте с мисълта,че неговите мама и татко не са го създали,но го обичат така както са обичани децата на всички разновидности семейства.По този начин въпросите му относно био родителите няма да го връхлетят изведнъж,а ще идват един по един и ако му се дадат разумни отговори,то ще приеме разумно факта че е осиновено.А когато стане пълноправен член на това общество,нека потърси информация за произхода си,ако желае-ТОВА Е НЕГОВО ПРАВО.
Био родителите трябва да имат право на анонимност,в момента в който изоставят детето си,но трябва и да знаят,че информация за тях ще бъде предоставена ,ако детето им след години поиска.
Сигурна съм,че повече от родителите,които изоставят децата си,не спират да мислят за тях през целия си живот.Така им се дава шанс,да живеят с мисълта,че евентуално един ден ако детето им пожелае те няма да са попречили да ги намери.
А относно осиновителите-ако правилно възпитат детето си,не мисля че имат право на страхове и терзания.Ако са отгледали детето си с любов и грижи,то ще го оцени и ще отвърне със същото.
-
Аз си мисля, че майките не трябва да са анонимни... Децата винаги искат да знаят за произхода си и това е неизбежно... Имам една приятелка, която обожава родителите си, които са я осиновили..., но като разбра се разтърси и почти успя да разбере каква е била майка и... Незнам просто. Мисля, че детето трябва да знае, че е осиновено и да се пази това в тайна е голяма грешка..