В момента пиша и бриша материал за осиновяването.

Въпросът ми е следния - ще го задам кратко, без допълнителни детайли, за да не налагам мнението си:

Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.

Моля ви да отговорите на въпроса "Имат ли право", а не "има ли смисъл"

Да, децата имат право на научат за биологичния си произход.

Не, биологичните майки нямат право да запазят анонимност, защото за разлика от децата те са направили съзнателен избор и съответно трябва да поемат отговорност поне за избора си (тъй като за детето не са го направили явно).

Моята гледна точка е, че биологичната майка щом изостава детето си, не би трябвало да има право на легитимност пред него въобще някога и това според мен трябва да се уреди законово. За собственият биологичен произход, детето би трябвало да има право, но само при доброволно желание от негова страна.

И аз като Принцеска си мисля, че децата имат право, а майките - не. Изхождам от позцията на детето. Ако едно дете на 15-20 год. например или дори по-късно научи коя е биологичната му майка за неговия живот вероятно би имало съществено значение. Що се отнася до нарушената анонимност на майката, за 20 год би трябвало да е "пораснала"и така да е подредила живота си, че този факт да не може да и навреди.

Детето има право да знае.

Хммм много ми се ще да чуя противоположни мнения... много ми се ще да чуя аргументи в другата посока, защото искам някой да ми ги обясни

Опитвам се да мисля рационално, не емоционално (който ме познава знае колко ми е трудно това). Ся - много ясно, че и аз мисля като вас...просто не ми побира мозъкът как бих могла да дам право на майката да запази личната си тайна. Работата е там, че разни умни глави тип юристи дават различни решения...
Един от аргументите е, че ако майката бъде лишена от правото да запази анонимността си, ще се увеличи броя на жените, които изхвърлят бебетата си (извинете ме за натурализма)по кофите, убиват децата си, подхвърлят ги пред църкви, жилища и пр.

Този аргумент обаче нещо ни ми стига  , та много бих се радвала да чуя и други мнения

Благодаря ви

Един от аргументите е, че ако майката бъде лишена от правото да запази анонимността си, ще се увеличи броя на жените, които изхвърлят бебетата си (извинете ме за натурализма)по кофите, убиват децата си, подхвърлят ги пред църкви, жилища и пр.

Ако законите не се правят на парче и кампанийно, би трябвало да се търси наказателна отговорност от жена, която захвърли детето си.  Ако санкцията е достатъчно сериозна, жената би предпочела да се раздели с анонимността си, вместо да подлежи на строгата санкция.  Така си мисля аз...  И ако се даде право на жената да запази анонимност, какво отговаряме на изоставените/осиновени деца?  Кой в случая има право и как правата се съчетават?  Според мен се прави пореден опит да се смаже концепцията за лична отговорност - нещо много актуално у нас тези дни.  Вдигаме рамене, друг е виновен....

Да, ама как ще я намерят за да й потърсят отговорност... То и сега се носи отговорност за такова деяние.

Работата е там, че в Б-я още няма решение по въпроса. В момента чета чуждо законодателство и решения на ЕСПЧ и да ви кажа там много се разсъждава по въпроса - баланс между интересите на майката и детето. Затова взех да се чудя и аз...

Сега, всички сме гледали по американските филми изоставени деца как търсят биологичните си родителите /с/или без подкрепата на своите осиновители примерно/. Или как майките сами решават на кого на дадат детето си за осиновяване /"Да родиш на 16"/...
След като са разбрали, че са осиновени, у някои се поражда ненавист към биологичната майка/родители, у някои - точно обратното. Не можем да ги слагаме в един калъп. Да го наречем дори чисто любопитство. Хубаво, но ако пък майката не желае да бъде "безпокоена" от чувството за вина, да й се напомня за тази грешка, или нещо друго, тогава? Както казах, така става само по филмите...

На някои е трудно да вземат решение да изоставят детето си, на други - хич не толкова. За тези последните, решението се взема ЕДИН път. Детето не идва от никъде!
Оттам нататък си носиш последствията, без да имаш претенции. А ако се запази анонимност, твоята вина ще поеме изцяло държавата, която няма да може да обясни на детето ти коя му е истинската майка и защо го е оставила.

Мисля си и аз по този въпрос от няколко дни. Тогава научих, че един приятел е разбрал, че е осиновен. Около 30 годишен е, има си бебче на 7 месеца. Казва, че го приема нормално, но нещо не му вярвам, защото го познавам. Просто не ни остана време да поговорим, но при първа възможност ще го попитам той какво мисли. Иначе имам двама осиновени племеника и не знам дали те някога ще поискат да търсят биологичните си майки, единия е малък още. Но мен ме гризе мисълта за осиновителките - а те как ще се почувстват. Май отклонявам темата за размисъл, но много обичам едната осиновителка и....
А не може ли да не остават напълно анонимни, а да речем само детето след определена възраст( повече от 18) да може да я потърси. Или това имат предвид като казват че не са анонимни.

Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.

Биологичните майки имат право наистина да бъдат анонимни. Има позната, изоставена в дом за сираци и взета от там от жена която не може да има собстевни деца, на 3 годишна възраст,но майката на детето е неизвестна и баща също. Друга моя позната е също с осиновени родители , но знае кой са нейните биолгочни родители. Децата имат право да знаят кой са биологичните им родители.

Вероятно ако конкретизираме - не майка, която се отказва официално и със законови средства от детето си, а майка, която просто го захвърля с риск за здравето му или безразличие към съдбата му. Тогава едва ли става дума за право на анонимност. Тя трябва да си понесе последствията. Онези, които са се отказали официално от детето си, по-добре да останат анонимни, но и те да не знаят къде е детето.
Бях споделила с приятелка в Щатите, че мислим за осиновяване. Тя ми подари книгата Adoption Parenting - настолен наръчник за пълноценно отглеждане на осиновеното дете. Не съм я прочела цялата (доста е дебеличка), но впечатлението ми от нея е, а и мое лично мнение, че детето трябва да знае. Въпросът е само кога и как да се каже. Там има дори глава как да се справим с въпросите на странични хора - доста актуално за България, където рядко хората си дават сметка за вредата от "услужливите" си подмятания в тези случаи.
Свекърва ми е осиновена. Тя е разбрала късно и съвсем случайно (от "доброжелатели"). Разбрала е кои са родителите и. Била е обидена на осиновителите си, че са крили от нея, но и до ден днешен говори с много обич за тях, а не за истинските си родители.

Не съм много категорична, че на детето трябва да се дава право да търи биологичните си родители.
Но когато прочетох първия пост в тази тема единственото за което се сетих, е че много от майките ще искат да запазят анонимност. Ако нямат право на тази анонимност много от майките няма да искат да дадат децата за осиновяване. И ако искат да ги убият, това не е задължително да стане след раждането на детето. Лежах в болницата с лаборантка от родилна зала. Тя ми каза, че и сега има аборти в и след 7 месец. Тогава ги убиват и никой не ги съди.
Не зная наистина колко жени биха постъпили така, но смятам, че майката трябва да има права. Трябва да има право да забрави "случая".

Всичко това, разбира не се отнася ако има медицински прични за това. Но отново не детето, а полицията ще търси майката и отново не е нужно тя да излиза от анонимност. И май и тук не съм много сигурна, че е редно. Може би майката може да попълни декларация какво иска.

Може и да съм параноичка, но си мисля, че ако се наруши анонимността на детето или майката ще има много предпоставки за изнудвания.

Мхмм, аз ще поразсъждавам в моята си посока, пък дано да помогна с тези ми разсъждения....

Имам биологичен творец и баща. Този, който ме е направил, през цялото време е мамил майка ми, но! поради някакви криворазбрани си причини, не разреши баща ми да ме осинови
Не искам да го виждам, той не ми е никакъв. Човекът, с когото живеем с мама (аз специално от 4 годишна), който ме е отгледал е истинския ми баща, Жоро Пачев за мен е никой...

В този ред на мисли, смятам, че едно дете има право да знае, че е осиновено, но по отношение на биологичната майка - извинявай, ама каква е тя? Човек, който е (извинете за грубия израз) "изплюл" едно дете, и се е отказал от него. За мен това не е майка, не може да бъде майка. Да, може би е редно, ако детето наистина иска да се запознае с нея, то да има тази възможност, но! в никакъв случай тя не трябва да знае къде е детето й, при условие, че се е отказала от него.

И не ми говорете за това, че може да е била млада, да не е знаела какво прави и бла бла бла и т.н. Щом е била достатъчно слаба да го остави (по каквато и да била причина), значи тя (поне за мен) не е стойностен човек, няма достатъчно сила на характера да се пребори за детето си (ако са я принудили). А ако е от тези, които забременяват, и после оставят детето ей така, все едно, че люпят семки - просто за какво си говорим....

Мислих си, че нямам право да съдя никой... В този ред на мисли, всеки има право - детето ако иска да потърси биологичните си родители; майката - да запази анонимност ако поиска.
В крайна сметка всеки е прав за себе си, а и Фани замислих се и върху факта, че ако не се запази анонимността, то тогава "много така наречени майки ще хвърлят децата, убиват...." За мен по-доброто зло би било да се запази анонимността им.

Да, ама как ще я намерят за да й потърсят отговорност... То и сега се носи отговорност за такова деяние.

Работата е там, че в Б-я още няма решение по въпроса. В момента чета чуждо законодателство и решения на ЕСПЧ и да ви кажа там много се разсъждава по въпроса - баланс между интересите на майката и детето. Затова взех да се чудя и аз...

За детето - определено ако иска, нека да може да узнае. За майката - според мен зависи от ситуацията. Има истории и истории - това го знам от позицията на моята професия. При мен е идвала жена, която искаше да и помогна да намери изоставеното преди година дете. Е, отзаках, защото се изискваха непозволени средства от закона, но не спах цяла седмица заради случая. Тайната на адвокатлъка не ми позволява да го разкажа в детайли - ще бъдете потресени.
От друга страна - като си спомням циганката в МД /която щях да бия/ как си изостави детето и се похвали как с парите от обезщетението за раждане щяла да си купи мобилен телефон - такава жена няма право да узнае каквото и да било за изоставеното от нея дете.

Фани, много книжки четеш. Ние читав СК нямаме, нито пък ще го имаме някога, като гледам ква боза направиха с ГПК.

Според мен - детето има право да узнае. Смятам, че ако е отгледано с любов, едва ли ще намрази осиновителите си. А и трябва да му се каже в подходящия момент и по правилиня начин. Причини да бъде изоставено едно дете - всякакви, когато узнае истината и когато порастне, само ще прецени да търси ли биологичната си майка и какво ще прави като цяло...
Майката е добре да остане анонимна, защото не се знае какво ще и хрумне при срещата с вече порастналото дете...Или да се използва вратичката като се отбележи искал ли един ден да бъде открита от детето си или не. А жените, оставили децата си в кофата за боклук, така или иначе няма да се стреснат от законите. Най-добре е преди раждането жената да се пита - желано ли е детето или не, а ако отговорът е "не" - да се иска нужния подпис, като се запишат данните и т.н. Ех, мечти...!

Имат ли право според вас изоставените и осиновени в последстие деца да научат за биологичния си произход.

Да, имат.

Имат ли право според вас биологичните майки да запазят анонимност.

Да, имат.

Смятам,4е изоставените и осиновени деца имат право да знаят биологи4ния си произход.
Биологи4ната майка не трябва да има право на анонимност.Всеки да си понесе отговорността.Не може някои да раждат всяка година и да пълнят домовете с нещастни деца(или кофите за боклук)!
И кога най-сетне циганките ще нау4ат за предпазните средства,живеем в 21 век!

Здравейте,
реших и аз да се включа в дискусията.

По отношение на анонимността на майката:
Нямаме право да съдим с лека ръка ничий живот и ничие решение. Не мога да знам, по каква причина тези жени се решават на такава стъпка и какви проблеми имат. Някои сигурно вземат лесно такова решение, други - не, не можем да слагаме всички хора под един знаменател.
Мислите ли, че липсата на анонимност би билa достатъчен аргумент за една жена, да се реши да задържи и отгледа детето си? Въпроса е в това, как може да има по-малко убити бебета или осакатени след странни опити за аборт...
В Германия анонимността на майката е законово подсигурена и дори от известно време насам организираха специални бебешки клапи, в които майките могат съвсем анонимно да оставят новородените.(това са клапи на специално обурудвани за бебета стаи, със съответен персонал, в които майката поставя бебето и то директно пада в бебешко кошче) В началото имаше големи дискусии, но май се оказа, че тази система проработи доста успешно. Не знам на изуст точните статистики, но не малко майки са се възползвали от тези клапи и по тази причина е спасен живота на много бебета. Помислете, след като тези жени са родили (в домашна среда) и след това са се възползвали от клапите вместо да захвърлят бебетата си в контейнера, значи все пак са искали да им подсигурят нещо...

По отношение на децата:
Както всички тук и аз мисля, че детето има право да разбере, кои са му биологичните родители. Стига да се знае, кои са те. Четох в един друг форум мненията на осиновени деца (предимно тийнеиджъри). Те като цяло обичат родителите си и нямат никакви проблеми с това, че са осиновени... но много от тях си задават въпроса, защо са били [i]изоставени[/i], чувстват се обидени от това и страдат. Направи ми впечатление, че това са предимно осиновените от бедни страни деца, които са били намерени на улицата и не се знае нищо за произхода им.

Аз си мислех и за нещо друго: Не става въпрос за биологичните родители, тези деца може би имат братя и сестри, с които биха искали да се запознаят...

Желая на всички много успехи и приятен ден!