www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: maggi4ka в Април 05, 2009, 14:31:32 pm
-
Здравейте момичета. Доста търсих подобен проблем, но не намерих. Ако има, извинете. Нека модераторите да преместят постчето ми. През последния месец направо съм в някакъв кошмар. Майка ми ме влудява!!! Незнам защо е решила, че децата ми ще носят памперси само когато са навън, че няма ги извеждам първите 40 дни, и че ще са повити в пелени както едно време, а не свободно да си риткат. Опитах се по няколко начина да и кажа че не съм съгласна с нито едно от трите неща. Но явно така не става. Мислите ли, че ако и го кажа директно ще я нараня много. Тя се радва адски много за бебораните и знам, че няма нищо лошо в това, което ми говори...Но си мисля, че ще ми вгорчи живота през първите месеци и ако отсега не сме наясно какво и как не искам да се прави ще се изпокараме много. Вероятно е права. Памперсите запарвали - ОК! До 40 дни бебето няма изградена имунна система и ще се разболее много лесно - ами като гледам тук по града майките изкарват децата си доста по-рано, пък все пак ще е към юли месец, няма да ги държа затворени до октомври та да "не се разболеят"!!! и Тва с пелените незнам как го е решила. Каквото и да и кажа, тя се прави, че не ме е чула и продължава да си говори. В крайна сметка, тя живее на 200км от мен и ще е тук само първите 2 месеца, защото толкова отпуска има. Кажете ми как да и кажа,че не съм съгласна с тези нейни намерения? Че не искам да гледам децата си по нейния начин. Директният подход дали е най-подходящ и дали няма да я засегна?
Бел.мод(допълних заглавието, защото се явиха две теми с еднакви заглавия)
-
Здравей, аз все още нямам деца и не знам дали мнението ми може да ти бъде полезно, но все пак ще ти го дам :DМайките и свекървите имат гадния навик да се бъркат във всичко, сякаш ние сме още деца и не можем да се справим сами, особено важи за майките.
Когато става въпрос за внучетата, нещата се влошават.В крайна сметка, това са твоите деца и твое е правото да решаваш как да ги гледаш.Попитай майка ти дали и е било приятно нейната майка да и се бърка, когато е отглеждала теб :)Едва ли :wink:Понякога може би директния подход е най-добър, макар и с риск да нараним човека за момента.Но ти казваш, че всячески си и намеквала, но резултат няма.Значи не ти остава друго, освен да и кажеш директно, но с мек тон, че избора е твой.Помощта и ще ти е много полезна и си и благодарна за нея, но в крайна сметка това са твоите деца и ти ще взимаш решенията.
Аз така бих постъпила, защото познавайки майка си и свекърва си със сигурност ще имам същия проблем.И двете са много добри, но все дават акъли, ама така ги дават, че да ти е неудобно да им противоречиш :xМного манипулативно и изнервящо.
Майка ми ми го прави този номер за много неща и в повечето случаи дори не се усеща.Намеквам, намеквам, резултат никакъв.Накрая и го казвам в прав текст, понякога се скарваме, но в крайна сметка тя разбира, че не е права и спира.Става ми гадно, защото знам, че се засяга, но пък и мойте нервички си имат предел.А за тях явно никой не се сеща, значи сама трябва да се грижа за това :wink:
Седнете и поговорете с майка ти за това, обясни и как стоят нещата и как се чувстваш.Факта, че когато и кажеш нещо, се прави, че не те е чула говори само за едно- смята че като му дойде времето ще клекнеш и в крайна сметка ще стане на нейното.За мен това значи, че въобще не ти зачита мнението.Аз така смятам, не е задължително да съм права.Надявам се, че не обиждам майка ти по този начин.Ако е така, извинявай :oops:Просто картинката ми е много позната...
-
Гледай да не я нараняваш. Прави каквото си знаеш, малко като недочула ... Но категорично не се съгласявай на нейните съвети :D
-
Аз мисля, че директния подход ще е най-ефективен. И още нещо -радвай се, че все пак ти се налага да се справяш с майка си, а не със свекървата. Понеже на майка си , може да кажеш всичко, дори да се скарата - ще ви мине и ще се помирите !!!
Успех !
-
Аз също мисля,че е най-добре да и кажеш директно какво мислиш.Намери статий за това какво препоръчват педиатрите относно извеждането на децата, за това колко са полезни памперсите и т.н.т.Аз имам едно дете и като се сетя като бебе колко често пишкат и акат просто не виждам как ще стане без памперси,а ти чакаш две.
Мойта майка също ме вкарваше в някакви филми,че краката на сина ми били криви,че корема му бил подут(това било признак на рахит) и аз овцата тичам при педиатъра,а той си умира от смях,накрая и казах да ме остави да си гледам детето така както аз реша и да сгреша в нещо ще знам,че това си е моя грешка.Абе майката си е майка ще те разбре.Успех ти желая.
-
Аз нямам деца още, но не бих се съгласила на каквито и да е мнения. В крайна сметка ти си майката и следва да ги гледаш, както ти подсказва сърцето. Аз лично бих си казала всичко директно и ако ще помага ще помага, а не да пречи и да ми дава съвети. Ти си достатъчно голяма за да се справиш и сама. Неволята учи. Живи и здрави да се родят, те нещата от само себи си ще се подредят. По отношение на извеждането не мисля, че такова пазене 8O още битува. Мои познати още на 10-15 ден започнаха с по няколка минутки и при хубаво време още на 20 ден правеха разходки. Като гледам какви бандити и мацки са............сега. :lol:
Мисля, че един разговор ще помогне, като обясниш, че искаш да си гледаш децата по твоя начин и да ги възпитавате с мъжа ти по вашия начин, а родителите да помагат и слушат заедно с децата. 8)
-
И моята майка дойде да ми помага за 2 месеца като се родиха децата, имали сме разногласия и сме се поскарвали,но всичко минава покрай грижите с бебетата. Даже чакаше мъжа ми да се върне от работа и първа да му се оплаче. :lol: Два -три дни преди да си замине почна да вика на децата : Ох, бабинките, какво ще правите сега? :lol:
Каквото и да си говорите сега, нещата ще се наредят като се родят бебоците. Но ако толкова не може да се излезе на глава с нея винаги можеш да й кажеш, че децата са си твои и ако иска да помогне, то трябва да се съобразява с теб.
-
Ох знам ли... И аз си мисля,че директният подход ще е най-подходящ в случая, но тя е точно от хората които някак си приемат, че мнението им е мародавно и в крайна сметка кой каквото и да си говори, ще стане на нейната. А когато се опитам да и кажа, че не съм съгласна с нещо, тя прави една такава муцуна, че чак ме кара да се чувствам неудобно и казва: "Абе я си трошете главите.Аз го казвам, защото знам, че така ще е по-добре, ама вие нали все сте философи..." И млъква. Докато на следващия ден не се захване пак тази тема и все едно нищо не е казвано. Пак си знае нейното.незнам как точно да и го кажа, но май трябв ада е в скоро врем. Защото започна все по-често да си казва мнение, което на мен не ми харесва. Споделих с нея, че искам да си взема комплекта на авент с 4-те шишета, четката за почистване, бибероните и залъгалките. Пък нейната реакция беше :Има ли смисъл да се дават 60 лв за тая изгъзица, като м оже да се купят от обикновенните шишета от по 3-4 лв. И го казва с тон все едно съм на 4 годинки и ме хока за нещо.... и винаги е така. Ако тя не е съгласна, значи е неправилно.
-
Магичка, ще попитам директно - вие със съпруга ти зависими ли сте по някакъв начин от майка ти? Все още нямам деца, но знам, че един ден, когато стана майка на МОИТЕ деца, няма да се съобразявам с никой, освен с мъжа ми. Опитай директно, но все пак тактично да обясниш, че майката ще си ти и това как ще се отглеждат децата ще решите ти и баща им. Сигурно ще си помислиш, че да говоря така от страни е лесно, но аз просто имам майка със същия характер.
-
Аз мисля, че директния подход ще е най-ефективен. И още нещо -радвай се, че все пак ти се налага да се справяш с майка си, а не със свекървата. Понеже на майка си , може да кажеш всичко, дори да се скарата - ще ви мине и ще се помирите !!!
:good_post:
И аз sъм ЗА такъв подход yahoo_33
И както казва garga - радвай се наистина,че е майка ти,а не свекърва ти - аз например на майка си мога да кажа всичко в прав текст,съвсем директно,и бих го направила в твоя случай,Маги. yahoo_33
Само дето при нас не майка ми,а свеки е доста властна и обича да се налага,та ще е малко по-сложно...и въпреки това не и невъзможно (да се каже всичко директно).
-
Ами аз съм на принципа "Право куме в очите", защото не си ли кажеш мнението, не си ли отстоявашш позицията става страшно, всеки иска да ти дава акъл всеки си мисли че той е най-знаещият, най-можещият и така... а децата в крайна сметка са си наши, не техни.
На мен майка ми също ми помагаше първите два месеца, но слава богу не се опитваше да ме наставлява, дори напротив за всяко нещо което Тя мисли че трябва да се направи, първо ме питаше дали аз съм съгласна, е не означава че всичко е вървяло по мед и масло, имаше и моменти когато се поскарвахме, но то без това май не може. :D
Имай предвид, че след самото раждане и прибирането в къщи ще бъдеш и ти самата малко изнервена, така че по добре отсега се разберете кой, как кога и защо ще прави.
Свекърва ми е идвала няколко пъти и се е опитвала да ми пробутва нейните си теории при което аз и обяснявам че детето си го гледам еди как си и като виждам се развива засега добре, така че няма нужда да променям нещо.... :D
Така че от цялото писане моят съвет е да говориш още отсега с майка ти и възможно най-тактично да и обясниш че това са твоите деца и ти мислиш да ги гледаш еди как си, пък било и то с риска после да си трошиш главата, както ти казва тя. :D
-
Здравей мила,
Мойта беборана е на 4 месеца. Когато се роди бабите определено имаха мерак да идват и да ни помагат, но аз лекичко ги шунтирах, точно поради тия притеснения, които имаш ти, а и поради някои други. Аз съм на 28години и до преди година не си говорех с мйка ми, точно заради това, че отказах да се съглася с някои нейни виждания относно личния ми живот, съпруга ми и моето лично щастие. Тя много прилича на твоята майка, обича да се налага и каквото каже да стане и когато някой се изправи срещу нея й става неприятен неможе да го понася и изпитва много зли чуства към него(визирам моя съпруг), обаче сега да видиш как се е обърнала на 180градуса. Даже веднъж ми се "извини" за това, че не го харесвала, но както и да е, малко се отклоних. Мисълта ми беше, че децата са си твои - цели девет месеца ТИ, а не майка ти си треперила за тези същества, изтърпяла си какво ли не, за да стигнеш до заветния момент да ги прегърнеш и нацелуваш, да полагаш НАЙ-ДОБРИТЕ грижи за тях. ТИ единствена ще вземеш най-добрите решения за тях, като ще виждаш и чустваш от първа ръка каво исксат дечицата ти. Бабите са, за да помагат ако могат, ако немогат да помагат да не пречат.
Нашите баби си правиха устата известно време преди раждането да дойдат и т.н., но аз тактично им казах, че първо искам седмица две, за да видя дали ще се справя с малката душица и тогава ще реша дали искам помощ. Още повече, че и двете са на тикава работи, на които е сложно с отпуските. Така и не се наложи да идват и по-добре. Винаги съм била на принципа - на далеч да сме си мили. Не ти казвам да не я викаш майка ти, но ако мисли така да ти се меси нон стоп - според мен по-добре без нея, отколкото непрекъснато да се притесняваш дали няма да ти се разсърди. Защо не й кажеш,че децата са си твои и решенията ще взимаш ти. Освен това пелените са противопоказани - поне повиването и стягането, защото има риск да се получи изкълчване на тазобедрената става. На нас ни каза ортопед, че колкото по-разкрочено бебчето толкова по-добре. За излизането сама ще решиш, но при летни бебета не виждам смисъл да чакаш 40дни - хубаво време, няма болести. Освен това помисли си само в болницата колко хора ще го виждат, по пътя от болницата до вкъщи колко път ще изминете, то така или иначе ще е излязло. Най-накрая вземи си една книга за бебета, д-р Спок или някоя друга със съвети и си я изчети. Аз така много лесно се успокоявам и когато свекърва ми направи коментар от сорта на "Едно време..." веднага мога да я засека. Защото и аз се изнервям от глупави коментари на хора, които не са прочели и една книга по отношение на отглеждане на дете, все повтарят едно време беше така, повивахме стягахме, да не се излиза и дъра бъра. Ами щом е така и те да не идват първите 40дни.
След цялата тая тирада се надявам да си разбрала какво се опитвам да ти кажа. Трябва да си сигурна, че ще се справиш и че ще бъдеш най-добрата майка, и ако твоята се съмнява най-здравословното ще бъде да и кажеш нещата така като ги мислиш, пък тя ако иска да се сърди. Децата са си твои и ти взимаш най-добрите решения за тях.
Желая ти успех и леко раждане!
-
Първо - бебета през плацентата полуЧават се антителата на майката ,затова и малките бебета до 4 месеца по-рядко боледуват(ако няма друг проблем разбира се ) ,след 4 месеЧната въздръст придобитите антитела се изпаряват и така те запоЧват да си изграждат ,затова им се бият и ваксини в ранна въздръст и тн(темата е дълга Ще спра до тук :)) ...
Спред мен оЩе от сега трбва да обясниш на майка си ,Че тези филми дето си ги прави ,няма да станат ,инъЧе после с 2- те деца Ще се побъркаш плюс нея ,това не са 2 дена ,а 2 месеца все пак :?
Не съм виждала в нашо време някоя майка да позлва пелени (едновремешни),инъЧе има памуЧни за многократна употреба ,но те не стягат и въобЩе бебета веЧе не ги опаковат толкова както преди.В първите месеци бебетата обиЧат да са като на тясно ,така се Чувстват по сигурни ,ама като го загънеш с едно одеалце или през лятото памуЧна пелена му стига,но не да се опакова .
А това да не извеждаш бебето си до 40-ден е голяма глупост и остарял мит веЧе.Както са те посъветвали момиЧетата вземи си някоя книга на д-р Спок ,подари и на майка си съЩата ,така може да я увериш и да се изуЧи жената ,преди години е било едно ,сега е друго и Ще и е интересно ,все пак тя Ще става баба и Ще иска и тя най-доброто за внуците си :).Успех и лека и безпроблемна докрая :crossfingers:
-
Привет Маги!
Аз имам опит с едно бебе, знам че с две е различно и по-сложно и изисква помощ!
От раждането до 1 година и 2 месеца сме си го гледали сами и не ми е тежало.
В началото моята майка остана при нас само 4 дни докато влеза в кондиция,
давала е съвети но не се е месила генерално в това как да се грижа за малкия.
Майката на моето голямо момче(свекърва ми) беше решила да остане 40 дни да ми помага.
Трябвало да се перат дрехите на бебето на ръка, защото вече не помня доводите.
Много бързо се разбрахме, че пералната върши далеч по-успешно тази работа
без тя да се натоварва излишно и нужда от помощ ще имам по-нататък, както се и оказа!
Сега в нейно лице имам много добър помощник, артистична е, пее на Митака,
разказва му истории и той е много доволен!
Отклоних се малко от това което теб те тревожи, аз мисля следното
-разговора няма да ти се размине но нека той е спокоен, знам няма да ти е лесно
с човек консервативен и с разбирания далеч от това как днес се случват нещата.
Повиването в пелени е изключително вредно и опасно, не случайно повечето тежки случай на луксации са придобити и то точно от това старо схващане.
Имам позната момиченцето на която беше в каиши доста дълго именно заради това.
Така беше гледала голямата си дъщеря преди 12 години, така бе повивала и малката и белята беше станала.
Думите и бяха -"Аз съм виновна, че детето ми страда сега".Тъжно но факт!
Сподели ми, че повечето бебета и деца пациенти на Ортопедията в Горна Баня са от райони в България,
където още това старо схващане за изправените и вързани в пелени крачета на бебетата битува.
Разкажи и за това...нека помисли.И дори и на това да намери отговор близък до нейните виждания не се отказвай!
Минала си през иглени уши за да имаш две слънца у дома
не позволявай да ти се намесват в най-трепетните дни чакани така дълго!
Ти и момчето ти ще бъдете родители и вие имате единственни правото
да решавате бъдещето на децата си!Късмет!
Близките около вас могат да споделят щастието ви и да помагат, когато вие имате нужда от тях!
-
Благодаря сърдечно за всички съвети. Снощи се пробвахме да проведем някъкъв разговор с БАБАТА и не и стана много приятно, но важното е че накрая я чух да казва "Кой си има деца да си ги гледа. Трошете си главите." А пък аз и казах, че искам сама да си строша главата :wink: та после да знам, че ако не съм направила нещо както трябва си е от мен, а не от някой друг. Да видим докога ще е това тихо споразумение. Само да не стане така, че като дойде да запее пак същата песен, че мъжо каза, че ако почне най-културно ще и каже, че преди 27 години когато тя ме е гледала е могла да прави с мен каквото си иска, а сега с неговите деца единствената която има право да го прави съм аз и ако не и харесва по-добре да ни остави. :o Дано да не се стигне до това, че като ги познавам и двамата какви са ми кибритени клечки, не ми се ще да се стига до този разговор.
-
maggi4ka, репликата който има деца да си ги гледа и аз я чувам редовно от майка ми, но докато стигнем до там наистина да се случи така, доста зор видях. тя беше решила, че ще е неотлъчно до мен когато се роди дребосъчката ми,даже последния месец от бременността ми го прекара с мен по разходки, да не съм била сама. че аз и да исках да съм сама, нямаше как. на втория ден след изписването ни от болницата се скарахме, защото тя не ме чуваше че искам сама да си гледам детето. кротна се, че с бебето само аз ще се занимавам, реши да ми помага в домакинската работа, в резултат на което похабихме доста дрешки на малката, защото трябвало да се перат ПОНЕ на 60 %, да се убиели микробите. споровете за памперсите ги имахме в по- лек вариант, все пак имам племенник на 9г, който беше повиван "само" 2 седмици след раждането.
както ти казват момичетата, ще си доста изнервена като ви изпишат от болницата. при мен имаше яростен рев, докато не изгоних всички помагачи (майка ми, сестра ми, че и свекито). къде хормони, къде стреса от новото състояние, в което вече нямаш голям корем, а мяукащо вързопче, ще ми тръгне ли проклетата кърма, няма ли, цеденето безспир, дано стимулираме нещо, все неща, през които ще минеш (с малки модификации). и хич няма да ти е до помощници, като се налага да се цедиш през час, грубо казано. та, отрезвих майка ми и за домакинската помощ, отначало се опитах деликатно, не ме разбра. стигнахме до караници, няма как, поне се кротна. бяхме започнали да се караме с мъжа ми заради "помощта" й, не го допускай. с риск да се скарате, проведи тези разговори сега, с някои майки благата дума не върши работа, уви. свекърва ми се опита да си пробута съветите, абсурдни, разбира се, чак не ми се споделя, и заради това се поскарахмйе с мъжа ми, който беше свикнал да слуша майка си и да приема мнението й ако не за меродавно, то поне за доста тежащо. и двамата направихме усилия, но се поскарахме неведнъж :oops:. ако искаш да си спестиш неприятностите и истинските проблеми след като родиш, опитай се да си по- твърда сега. майка ти ще се разсърди, ще се противопостави на мнението ти (чух думи - аз все едно 2 деца не съм отгледала, нали, нищо не мога да правя), няма начин да се съгласи истински с теб. просто бъди твърда и се опитай да аргументираш решенията си, както те е посъветвала mishanta. потърси инфо за всеки техен съвет, с който не си съгласна (говоря за добронамерени майки и свекърви) и се бори за решенията си.
има нещо вярно в отколешните думи - много баби, хилаво бебе. един от аргументите ми да ме оставят да си гледам сама детето беше, че като има хора наоколо, които помагат, аз се демотивирам, отпускам се и не мога нищо да свърша :) подейства :wink:
късмет, maggi4ka, гледай да си спокойна и твърда и не допускай да се карате с мъжа ти заради родата :crossfingers: мек начин да дистанцираш майка ти от решенията за бебоците няма. обясни й, че ако иска да ти помага, то трябва да го прави по твоя начин, и, ако може, да не натрапва помощта си :)
-
Магичка, давай директно с майка ти. Кажи и че ако иска да помага, достатъчно домакинска работа ще и намериш. Обясни и че с децата ти ще се оправяш, защото после като останеш сама, кой ще ти ги гледа.
Гледам си мойте бандити сама, като дойде някой - да чисти и готви, тази помощ ми е добре дошла. Ако не искат, да не идват. А за остарелите методи, всичко контрирам с "Хората са го измислили за по-добро, защо трябва да се връщаме в средновековието. Така искам, така ще си гледам децата". Никой не ми се меси, дори свеки ми се оплаква от свекървата на зълва ми (малко объркано май стана) че много и се месила за детето и да и поговоря как да я шунтира :wink:
-
Магичка, хубаво е че сте говорили с нея. Сега може да се сърди, но ще и мине. Повярвай ми. И моята майка искаше да и вадя ключове от нас щото щяла да идва всеки ден. :x Ма не и се получи. :lol:
Наистина с две бебета ще ти е трудно, но тук има доста майки,които се справят чудесно и сами. Дано да се включат, за да ти дадат полезни съвети.
След като родиш, ще видиш, че майка ти с радост ще прави каквото и кажеш, само и само да е близо до децата. Но бъди твърда и й обясни какво е твоето виждане за гледането на децата. А пък тя отсега да седне да гледа Часът на мама. Доста говорят за добрите практики в отглеждането на децата. Ще и е от полза. :wink:
-
И аз мисля че трябва директно да се говори за всичко. Все пак в момента не мога да разбера кои е майката-ти или тя! Не вярвам да ти се разсърди-тя ти е майка, мисля си, че ако и ажеш директно може да те разбере и да се кротне. А момичетата са прави, 4е и с мъжа ти е ного вероятно да започнете да се карате заради тази нейна "помощ". Това не трябва да го позволяваш. А и в краъна сметка ти ще ги гедаш цял живот тези деца, така че свиквай!!! Хаиде успех с тази баба :goodluck:
-
Магичка, да ти кажа май всички баби се опитват да се месят до някаква степен.
Ще имаш нужда от помощта на мама, няма как.
Трябва да поговорите, нека всеки каже как смята за правилно, но в крайна сметка ти взимаш решенията и тя трябва да се съобрази с теб.
Убедена съм, че баба много ще обича дечицата, ще се грижи за тях, ще им се радвате заедно, независимо дали ще ги повивате, кога ще слагате памперс и т.н...
Да ти кажа откровено аз не приех някои съвети от моята майка и сгреших, бабите за някои неща имат право :wink:
Е, специално за извеждането и повиването не, но все пак да не забравяме, че и те деца са отгледали, ей ни здрави-прави... :)
Аз също смятах да гледам Виктория сама, без чужда помощ, без намесата нито майка ми, нито на свекърва ми. Е, да, ама не се получи точно така. Просто без помощта на майка ми първия месец нямаше да се справя.
Хайде миличка, успех желая, здрави бебенца, пък това с баба ще се нареди, не се тревожи :wink:
-
Магичка,
Да ти кажа откровено аз не приех някои съвети от моята майка и сгреших, бабите за някои неща имат право :wink:
Е, специално за извеждането и повиването не, но все пак да не забравяме, че и те деца са отгледали, ей ни здрави-прави... :)
Мисля, че в този случай много помагат книгите за гледане на бебета, аз лично имам три, доста дебелички, но мойта майка ни е отгледала с тяхна помо и истината е че там има адски много полезни съвети и напътствия :)
Мога даже да ти дам загалвия. Много помагат да прецениш правилно съветите, които дават бабите. Честно казано до сега съветие от майка ми съвпадат почти на 100% с всичко в книгите и се радвам че съм се вслушвала в тях. Ще ти дам един красно речив приме. Както вече ти казах свекърва ми не е чела книги и до сега ми твърди, че и да захраня бебка с бобена вода и хляб в 4месец нищо няма да й стане, защото тя така захранила мъжа ми, пък нищо му нямало.
Но примера ми беше друг:
Един уикенд беше, те са ни на госи(свекърв ами) и бебка отказа да хапва, не че отказа на 100% просто хапваше по-малко от обикновено и само като види бибата рев, та се къса, изпиваше по стотина грама и спираше, това ми се случи за пръв път. Естестено за лекичко се притесних, но понеже бях чела по книгите че е нормално от време на време бебетата да стачкуват, може да им е тежко, може да им се ака пък да немогат и така си почиват, но пак - майка притеснявам се :), както и да е. Идват свекър ми и свекърва ми, започваме да храним бебка и тя пак изпива колкото си иска и пак рев, при което единственото, което те можеха да повтарят нон стоп беше:"Абе да не е нещо болно това дете" и то естествено че като ти повторят нещо такова 10пъти, започваш и ти да си мислиш че е болно, макар че тя едиснтвено тогава плачеше, през останалото време радост голяма, смях на почивки. Притесних се аз, разплаках се, тогава се чух с майка ми и учудването ми беше голяма как бързо се успокоих-тя поговори много спокойно с мен и ми каза да не насилвам нещата, да сменя шишето, и разни такива подходящи съвети, които ме накраха да се успокоя, най-вече ми напомни че апетита на бебчетата не е постоянен, както и нашия на големите хора.
Надявам се разбираш, колко подходящи колко неподхоящи могат да бъдат съветите. Свекър ми и свекърва ми за малко да ме изкара от равносвесие и да ми докарат сериозен стрес, а това е изключително противопоказно както за теб, така и за двете ти слънчица. Най-важното е да си спокойна, колкото по-спокойна и уверена си ти - вяравй ми толкова по-лесно ще си гледаш дечицата. Те усещат адски много когато майка им е притеснена и реагират остро. Така че поговори добре с майка ти и не спирай докато не се увериш,че тя е наясно кой ще командва.
Последното което искам да кажа, звучи ми сякаш не иска да приеме, че малкото и момиче е станало зряла жена, затова се държи така. Така че твойта задача е да покажеш че можеш сама да се псравяш и че решенията които взимаш са единствено правилни. Не позволявай да се бърка и най-вече не позволявай това да проваля отношенията с мъжа ти, защото, колкото и грубо да звучи, след години нашите родители няма да ги има, тогава ще останем ние със съпрузите си и ще е голяма грешка ако позволим да останем сами само зардаи погрешни разбирания на хората около нас.
Още веднъж успех, пак се отнесох, но се надявам това да ти помага малко по малко.
:bighug:
-
Директният подход дали е най-подходящ и дали няма да я засегна?
Може да я засегнеш, ама аз така както ги виждам нещата, нямаш май друг избор.Не е необходимо да и го казваш свадлвиво, но определено трябва да си отстоиш твоето. Може да и е неприятно, но няма къде да ходи и ще свикне. Иначе вечно ще ти се меси. Сега са пелените и извеждането, след някой и друга година ще е с какво си ги облекла и така няма спирка. Нали я виждам коят свекърва какво прави другата си снаха. А иначе е много разбран човек, но да не става дума за децата. Зпочват някакви разправии пред тях, родителите казват едно, тя друго и е УЖАС. Защо били с еди какви си обувки пък навън било студено.. абе ей такива работи.
По-добре да се приключи с това от сега, че после да ти е мирна главата.
Б.
-
Магичка, аз рядко пиша, но тук искам да ти дам съвет, ако позволиш. Сега най-важното е да си спокойна, да постоят максимално бебенцата в коремчето на мама, игнорирай всички други дразнители, работа и всичко, което те напряга, казвам го от собствен опит. Като се роди дъщеря ми стоя един месец в неонатологията, докато порастне, и единствения човек, който не се страхуваше да я пипне бях аз. Като се прибрахме вкъщи заявих в прав текст, че аз това дете съм го чакала 10 години и аз ще се грижа за него и ще го възпитавам така, както аз преценя. Майка ми го прие, къде ще ходи :wink:, а повярвай ми, не приема без бой чуждо мнение, различно от нейното, свекърва ми не ми говори 4 месеца, но накрая чувството й към детето надделя и спря с непоисканите съвети. Всичко ще се нареди от самосебе си, не се притеснявай.Трябва да мислиш за хубави неща, а не за глупости. А за комплекта на Авент и аз бях купила такъв, но в болницата научиха дъщеря ми на шишета Камера :D, и не пожела да докосне хубавите шишета :wink:, та съвета ми е да не бързаш с покупките на цели комплекти, първо опитай кърмене, а ако не става - различни видове шишета, детето ще си хареса :wink:. Дано съм била полезна.
-
И аз да споделя от моя опит, на мен ми помагат и майка ми, и свекърва ми. И двете не си позволяват много много мнение да налагат, но все пак аз парирам опитите със следните похвати:
По-любезни:
Така ли? На мен педиатърът ми каза ..... (обратното). Ако продължават доводи, аз казвам: Е, сега ти ли знаеш по-добре, или педиатърът.
Така ли? Да, знам, обаче новите теории сега казват ... (обратното). Ето в тази и тази книга ако искаш, провери.
Така ли?(например няма ли детето да пийва водичка). Световната здравна организация препоръчва ... (обратното).
Когато нямам време и сили за любезности:
За ...... (например храненето) съвети не приемам. Аз съм му майка и аз решавам как ....
Моля не ми се бъркайте за .... Ще го гледам, както аз преценя.
Слушам по някоя тирада от майка ми в стил "е аз като казвам някои неща съм права, ама няма кой да слуша...", но жената поне има съвременни познания за отглеждане на дете и рядко предлага глупости. Въпреки това мисля че е най-добре да се уточни, кой носи отговорността за отглеждането на детето, а именно родителите.
Много е хубав съветът, който са ти дали другите момичета, да насочиш помощта й повече към домакинска работа, да сготви , да почисти, да напазарува, щото има нужда от помощ, а с две дечица - още повече :D
-
Хей Магичка, къде се изгуби? Успя ли да се поразбереш с майка ти? Как вървят преговорите, ако изобщо има такива?