Здравейте момичета. Доста търсих подобен проблем, но не намерих. Ако има, извинете. Нека модераторите да преместят постчето ми. През последния месец направо съм в някакъв кошмар. Майка ми ме влудява!!! Незнам защо е решила, че децата ми ще носят памперси само когато са навън, че няма ги извеждам първите 40 дни, и че ще са повити в пелени както едно време, а не свободно да си риткат. Опитах се по няколко начина да и кажа че не съм съгласна с нито едно от трите неща. Но явно така не става. Мислите ли, че ако и го кажа директно ще я нараня много. Тя се радва адски много за бебораните и знам, че няма нищо лошо в това, което ми говори...Но си мисля, че ще ми вгорчи живота през първите месеци и ако отсега не сме наясно какво и как не искам да се прави ще се изпокараме много. Вероятно е права. Памперсите запарвали - ОК! До 40 дни бебето няма изградена имунна система и ще се разболее много лесно - ами като гледам тук по града майките изкарват децата си доста по-рано, пък все пак ще е към юли месец, няма да ги държа затворени до октомври та да "не се разболеят"!!! и Тва с пелените незнам как го е решила. Каквото и да и кажа, тя се прави, че не ме е чула и продължава да си говори. В крайна сметка, тя живее на 200км от мен и ще е тук само първите 2 месеца, защото толкова отпуска има. Кажете ми как да и кажа,че не съм съгласна с тези нейни намерения? Че не искам да гледам децата си по нейния начин. Директният подход дали е най-подходящ и дали няма да я засегна?

Бел.мод(допълних заглавието, защото се явиха две теми с еднакви заглавия)

Здравей, аз все още нямам деца и не знам дали мнението ми може да ти бъде полезно, но все пак ще ти го дам :DМайките и свекървите имат гадния навик да се бъркат във всичко, сякаш ние сме още деца и не можем да се справим сами, особено важи за майките.
Когато става въпрос за внучетата, нещата се влошават.В крайна сметка, това са твоите деца и твое е правото да решаваш как да ги гледаш.Попитай майка ти дали и е било приятно нейната майка да и се бърка, когато е отглеждала теб :)Едва ли :wink:Понякога може би директния подход е най-добър, макар и с риск да нараним човека за момента.Но ти казваш, че всячески си и намеквала, но резултат няма.Значи не ти остава друго, освен да и кажеш директно, но с мек тон, че избора е твой.Помощта и ще ти е много полезна и си и благодарна за нея, но в крайна сметка това са твоите деца и ти ще взимаш решенията.
Аз така бих постъпила, защото познавайки майка си и свекърва си със сигурност ще имам същия проблем.И двете са много добри, но все дават акъли, ама така ги дават, че да ти е неудобно да им противоречиш :xМного манипулативно и изнервящо.
Майка ми ми го прави този номер за много неща и в повечето случаи дори не се усеща.Намеквам, намеквам, резултат никакъв.Накрая и го казвам в прав текст, понякога се скарваме, но в крайна сметка тя разбира, че не е права и спира.Става ми гадно, защото знам, че се засяга, но пък и мойте нервички си имат предел.А за тях явно никой не се сеща, значи сама трябва да се грижа за това
Седнете и поговорете с майка ти за това, обясни и как стоят нещата и как се чувстваш.Факта, че когато и кажеш нещо, се прави, че не те е чула говори само за едно- смята че като му дойде времето ще клекнеш и в крайна сметка ще стане на нейното.За мен това значи, че въобще не ти зачита мнението.Аз така смятам, не е задължително да съм права.Надявам се, че не обиждам майка ти по този начин.Ако е така, извинявай :oops:Просто картинката ми е много позната...

Гледай да не я нараняваш. Прави каквото си знаеш, малко като недочула ... Но категорично не се съгласявай на нейните съвети 

Аз мисля, че директния подход ще е най-ефективен. И още нещо -радвай се, че все пак ти се налага да се справяш с майка си, а не със свекървата. Понеже на майка си , може да кажеш всичко, дори да се скарата - ще ви мине и ще се помирите !!!
 Успех !

Аз също мисля,че е най-добре да и кажеш директно какво мислиш.Намери статий за това какво препоръчват педиатрите относно извеждането на децата, за това колко са полезни памперсите и т.н.т.Аз имам едно дете и като се сетя като бебе колко често пишкат и акат просто не виждам как ще стане без памперси,а ти чакаш две.
Мойта майка също ме вкарваше в някакви филми,че краката на сина ми били криви,че корема му бил подут(това било признак на рахит) и аз овцата тичам при педиатъра,а той си умира от смях,накрая и казах да ме остави да си гледам детето така както аз реша и да сгреша в нещо ще знам,че това си е моя грешка.Абе майката си е майка ще те разбре.Успех ти желая.

Аз нямам деца още, но не бих се съгласила на каквито и да е мнения. В крайна сметка ти си майката и следва да ги гледаш, както ти подсказва сърцето. Аз лично бих си казала всичко директно и ако ще помага ще помага, а не да пречи и да ми дава съвети. Ти си достатъчно голяма за да се справиш и сама. Неволята учи. Живи и здрави да се родят, те нещата от само себи си ще се подредят. По отношение на извеждането не мисля, че такова пазене  още битува. Мои познати още на 10-15 ден започнаха с по няколка минутки и при хубаво време още на 20 ден правеха разходки. Като гледам какви бандити и мацки са............сега.
Мисля, че един разговор ще помогне, като обясниш, че искаш да си гледаш децата по твоя начин и да ги възпитавате с мъжа ти по вашия начин, а родителите да помагат и слушат заедно с децата. 

И моята майка дойде да ми помага за 2 месеца като се родиха децата, имали сме разногласия и сме се поскарвали,но всичко минава покрай грижите с бебетата. Даже чакаше мъжа ми да се върне от работа и първа да му се оплаче. Два -три дни преди да си замине почна да вика на децата : Ох, бабинките, какво ще правите сега?
Каквото и да си говорите сега, нещата ще се наредят като се родят бебоците. Но ако толкова не може да се излезе на глава с нея винаги можеш да й кажеш, че децата са си твои и ако иска да помогне, то трябва да се съобразява с теб.

Ох знам ли... И аз си мисля,че директният подход ще е най-подходящ в случая, но тя е точно от хората които някак си приемат, че мнението им е мародавно и в крайна сметка кой каквото и да си говори, ще стане на нейната. А когато се опитам да и кажа, че не съм съгласна с нещо, тя прави една такава муцуна, че чак ме кара да се чувствам неудобно и казва: "Абе я си трошете главите.Аз го казвам, защото знам, че така ще е по-добре, ама вие нали все сте философи..." И млъква. Докато на следващия ден не се захване пак тази тема и все едно нищо не е казвано. Пак си знае нейното.незнам как точно да и го кажа, но май трябв ада е в скоро врем. Защото започна все по-често да си казва мнение, което на мен не ми харесва. Споделих с нея, че искам да си взема комплекта на авент с 4-те шишета, четката за почистване, бибероните и залъгалките. Пък нейната реакция беше :Има ли смисъл да се дават 60 лв за тая изгъзица, като м оже да се купят от обикновенните шишета от по 3-4 лв. И го казва с тон все едно съм на 4 годинки и ме хока за нещо.... и винаги е така. Ако тя не е съгласна, значи е неправилно.

Магичка, ще попитам директно - вие със съпруга ти зависими ли сте по някакъв начин от майка ти? Все още нямам деца, но знам, че един ден, когато стана майка на МОИТЕ деца, няма да се съобразявам с никой, освен с мъжа ми. Опитай директно, но все пак тактично да обясниш, че майката ще си ти и това как ще се отглеждат децата ще решите ти и баща им. Сигурно ще си помислиш, че да говоря така от страни е лесно, но аз просто имам майка със същия характер.

Аз мисля, че директния подход ще е най-ефективен. И още нещо -радвай се, че все пак ти се налага да се справяш с майка си, а не със свекървата. Понеже на майка си , може да кажеш всичко, дори да се скарата - ще ви мине и ще се помирите !!!

И аз sъм ЗА такъв подход

И както казва garga - радвай се наистина,че е майка ти,а не свекърва ти - аз например на майка си мога да кажа всичко в прав текст,съвсем директно,и бих го направила в твоя случай,Маги.
Само дето при нас не майка ми,а свеки е доста властна и обича да се налага,та ще е малко по-сложно...и въпреки това не и невъзможно (да се каже всичко директно).

Ами аз съм на принципа "Право куме в очите", защото не си ли кажеш мнението, не си ли отстоявашш позицията става страшно, всеки иска да ти дава акъл всеки си мисли че той е най-знаещият, най-можещият и така... а децата в крайна сметка са си наши, не техни.
 На мен майка ми също ми помагаше първите два месеца, но слава богу не се опитваше да ме наставлява, дори напротив за всяко нещо което Тя мисли че трябва да се направи, първо ме питаше дали аз съм съгласна, е не означава че всичко е вървяло по мед и масло, имаше и моменти когато се поскарвахме, но то без това май не може. 
 Имай предвид, че след самото раждане и прибирането в къщи ще бъдеш и ти самата малко изнервена, така че по добре отсега се разберете кой, как кога и защо ще прави.
 Свекърва ми е идвала няколко пъти и се е опитвала да ми пробутва нейните си теории при което аз и обяснявам че детето си го гледам еди как си и като виждам се развива засега добре, така че няма нужда да променям нещо....
 Така че от цялото писане моят съвет е да говориш още отсега с майка ти и възможно най-тактично да и обясниш че това са твоите деца и ти мислиш да ги гледаш еди как си, пък било и то с риска после да си трошиш главата, както ти казва тя. 

Здравей мила,
Мойта беборана е на 4 месеца. Когато се роди бабите определено имаха мерак да идват и да ни помагат, но аз лекичко ги шунтирах, точно поради тия притеснения, които имаш ти, а и поради някои други. Аз съм на 28години и до преди година не си говорех с мйка ми, точно заради това, че отказах да се съглася с някои нейни виждания относно личния ми живот, съпруга ми и моето лично щастие. Тя много прилича на твоята майка, обича да се налага и каквото каже да стане и когато някой се изправи срещу нея й става неприятен неможе да го понася и изпитва много зли чуства към него(визирам моя съпруг), обаче сега да видиш как се е обърнала на 180градуса. Даже веднъж ми се "извини" за това, че не го харесвала, но както и да е, малко се отклоних. Мисълта ми беше, че децата са си твои - цели девет месеца ТИ, а не майка ти си треперила за тези същества, изтърпяла си какво ли не, за да стигнеш до заветния момент да ги прегърнеш и нацелуваш, да полагаш НАЙ-ДОБРИТЕ грижи за тях. ТИ единствена ще вземеш най-добрите решения за тях, като ще виждаш и чустваш от първа ръка каво исксат дечицата ти. Бабите са, за да помагат ако могат, ако немогат да помагат да не пречат.
Нашите баби си правиха устата известно време преди раждането да дойдат и т.н., но аз тактично им казах, че първо искам седмица две, за да видя дали ще се справя с малката душица и тогава ще реша дали искам помощ. Още повече, че и двете са на тикава работи, на които е сложно с отпуските. Така и не се наложи да идват и по-добре. Винаги съм била на принципа - на далеч да сме си мили. Не ти казвам да не я викаш майка ти, но ако мисли така да ти се меси нон стоп - според мен по-добре без нея, отколкото непрекъснато да се притесняваш дали няма да ти се разсърди. Защо не й кажеш,че децата са си твои и решенията ще взимаш ти. Освен това пелените са противопоказани - поне повиването и стягането, защото има риск да се получи изкълчване на тазобедрената става. На нас ни каза ортопед, че колкото по-разкрочено бебчето толкова по-добре. За излизането сама ще решиш, но при летни бебета не виждам смисъл да чакаш 40дни - хубаво време, няма болести. Освен това помисли си само в болницата колко хора ще го виждат, по пътя от болницата до вкъщи колко път ще изминете, то така или иначе ще е излязло. Най-накрая вземи си една книга за бебета, д-р Спок или някоя друга със съвети и си я изчети. Аз така много лесно се успокоявам и когато свекърва ми направи коментар от сорта на "Едно време..." веднага мога да я засека. Защото и аз се изнервям от глупави коментари на хора, които не са прочели и една книга по отношение на отглеждане на дете, все повтарят едно време беше така, повивахме стягахме, да не се излиза и дъра бъра. Ами щом е така и те да не идват първите 40дни.
След цялата тая тирада се надявам да си разбрала какво се опитвам да ти кажа. Трябва да си сигурна, че ще се справиш и че ще бъдеш най-добрата майка, и ако твоята се съмнява най-здравословното ще бъде да и кажеш нещата така като ги мислиш, пък тя ако иска да се сърди. Децата са си твои и ти взимаш най-добрите решения за тях.
Желая ти успех и леко раждане!

Първо - бебета през плацентата полуЧават се  антителата на майката ,затова и малките бебета до 4 месеца по-рядко боледуват(ако няма друг проблем разбира се ) ,след 4 месеЧната въздръст придобитите антитела се изпаряват и така те запоЧват да си изграждат ,затова им се бият и ваксини в ранна въздръст и тн(темата е дълга Ще спра до тук  ) ...
Спред мен оЩе от сега трбва да обясниш на майка си ,Че тези филми дето си ги прави  ,няма да станат ,инъЧе после с 2- те деца Ще се побъркаш плюс нея  ,това не са 2 дена ,а 2 месеца все пак 
Не съм виждала в нашо  време някоя майка да позлва пелени (едновремешни),инъЧе има памуЧни за многократна употреба ,но те не стягат и въобЩе бебета веЧе не ги опаковат толкова  както преди.В първите месеци бебетата обиЧат да са като на тясно ,така се Чувстват по сигурни ,ама като го загънеш с едно одеалце или през лятото памуЧна пелена  му стига,но не да се опакова .
А това да не извеждаш бебето си до 40-ден е голяма глупост и остарял мит веЧе.Както са те посъветвали момиЧетата вземи си някоя книга на д-р Спок ,подари и на майка си съЩата ,така може  да я увериш и да се изуЧи жената ,преди години е било едно ,сега е друго и Ще и е интересно ,все пак тя Ще става баба и Ще иска и тя най-доброто за внуците си  .Успех и лека и безпроблемна докрая 

Благодаря сърдечно за всички съвети. Снощи се пробвахме да проведем някъкъв разговор с БАБАТА и не и стана много приятно, но важното е че накрая я чух да казва "Кой си има деца да си ги гледа. Трошете си главите." А пък аз и казах, че искам сама да си строша главата    та после да знам, че ако не съм направила нещо както трябва си е от мен, а не от някой друг. Да видим докога ще е това тихо споразумение. Само да не стане така, че като дойде да запее пак същата песен, че мъжо каза, че ако почне най-културно ще и каже, че преди 27 години когато тя ме е гледала е могла да прави с мен каквото си иска, а сега с неговите деца единствената която има право да го прави съм аз и ако не и харесва по-добре да ни остави.  Дано да не се стигне до това, че като ги познавам и двамата какви са ми кибритени клечки, не ми се ще да се стига до този разговор.

maggi4ka, репликата който има деца да си ги гледа и аз я чувам редовно от майка ми, но докато стигнем до там наистина да се случи така, доста зор видях. тя беше решила, че ще е неотлъчно до мен когато се роди дребосъчката ми,даже последния месец от бременността ми го прекара с мен по разходки, да не съм била сама. че аз и да исках да съм сама, нямаше как. на втория ден след изписването ни от болницата се скарахме, защото тя не ме чуваше че искам сама да си гледам детето. кротна се, че с бебето само аз ще се занимавам, реши да ми помага в домакинската работа, в резултат на което похабихме доста дрешки на малката, защото трябвало да се перат ПОНЕ на 60 %, да се убиели микробите. споровете за памперсите ги имахме в по- лек вариант, все пак имам племенник на 9г, който беше повиван "само" 2 седмици след раждането.
както ти казват момичетата, ще си доста изнервена като ви изпишат от болницата. при мен имаше яростен рев, докато не изгоних всички помагачи (майка ми, сестра ми, че и свекито). къде хормони, къде стреса от новото състояние, в което вече нямаш голям корем, а мяукащо вързопче, ще ми тръгне ли проклетата кърма, няма ли, цеденето безспир, дано стимулираме нещо, все неща, през които ще минеш (с малки модификации). и хич няма да ти е до помощници, като се налага да се цедиш през час, грубо казано. та, отрезвих майка ми и за домакинската помощ, отначало се опитах деликатно, не ме разбра. стигнахме до караници, няма как, поне се кротна. бяхме започнали да се караме с мъжа ми заради "помощта" й, не го допускай. с риск да се скарате, проведи тези разговори сега, с някои майки благата дума не върши работа, уви. свекърва ми се опита да си пробута съветите, абсурдни, разбира се, чак не ми се споделя, и заради това се поскарахмйе с мъжа ми, който беше свикнал да слуша майка си и да приема мнението й ако не за меродавно, то поне за доста тежащо. и двамата направихме усилия, но се поскарахме неведнъж  . ако искаш да си спестиш неприятностите и истинските проблеми след като родиш, опитай се да си по- твърда сега. майка ти ще се разсърди, ще се противопостави на мнението ти (чух думи - аз все едно 2 деца не съм отгледала, нали, нищо не мога да правя), няма начин да се съгласи истински с теб. просто бъди твърда и се опитай да аргументираш решенията си, както те е посъветвала mishanta. потърси инфо за всеки техен съвет, с който не си съгласна (говоря за добронамерени майки и свекърви) и се бори за решенията си.
има нещо вярно в отколешните думи - много баби, хилаво бебе. един от аргументите ми да ме оставят да си гледам сама детето беше, че като има хора наоколо, които помагат, аз се демотивирам, отпускам се и не мога нищо да свърша подейства 
късмет, maggi4ka, гледай да си спокойна и твърда и не допускай да се карате с мъжа ти заради родата  мек начин да дистанцираш майка ти от решенията за бебоците няма. обясни й, че ако иска да ти помага, то трябва да го прави по твоя начин, и, ако може, да не натрапва помощта си

Магичка, давай директно с майка ти. Кажи и че ако иска да помага, достатъчно домакинска работа ще и намериш. Обясни и че с децата ти ще се оправяш, защото после като останеш сама, кой ще ти ги гледа.
Гледам си мойте бандити сама, като дойде някой - да чисти и готви, тази помощ ми е добре дошла. Ако не искат, да не идват. А за остарелите методи, всичко контрирам с "Хората са го измислили за по-добро, защо трябва да се връщаме в средновековието. Така искам, така ще си гледам децата". Никой не ми се меси, дори свеки ми се оплаква от свекървата на зълва ми (малко объркано май стана) че много и се месила за детето и да и поговоря как да я шунтира 

Магичка, хубаво е че сте говорили с нея. Сега може да се сърди, но ще и мине. Повярвай ми. И моята майка искаше да и вадя ключове от нас щото щяла да идва всеки ден.  Ма не и се получи.
Наистина с две бебета ще ти е трудно, но тук има доста майки,които се справят чудесно и сами. Дано да се включат, за да ти дадат полезни съвети.
След като родиш, ще видиш, че майка ти с радост ще прави каквото и кажеш, само и само да е близо до децата. Но бъди твърда и й обясни какво е твоето виждане за гледането на децата. А пък тя отсега да седне да гледа Часът на мама. Доста говорят за добрите практики в отглеждането на децата. Ще и е от полза.

И аз мисля че трябва директно да се говори за всичко. Все пак в момента не мога да разбера кои е майката-ти или тя! Не вярвам да ти се разсърди-тя ти е майка, мисля си, че ако и ажеш директно може да те разбере и да се кротне. А момичетата са прави, 4е и с мъжа ти е ного вероятно да започнете да се карате заради тази нейна "помощ". Това не трябва да го позволяваш. А и в краъна сметка ти ще ги гедаш цял живот тези деца, така че свиквай!!! Хаиде успех с тази баба

Магичка, да ти кажа май всички баби се опитват да се месят до някаква степен.
Ще имаш нужда от помощта на мама, няма как.
Трябва да поговорите, нека всеки каже как смята за правилно, но в крайна сметка ти взимаш решенията и тя трябва да се съобрази с теб.
Убедена съм, че баба много ще обича дечицата, ще се грижи за тях, ще им се радвате заедно, независимо дали ще ги повивате, кога ще слагате памперс и т.н...
Да ти кажа откровено аз не приех някои съвети от моята майка и сгреших, бабите за някои неща имат право
Е, специално за извеждането и повиването не, но все пак да не забравяме, че и те деца са отгледали, ей ни здрави-прави...

Аз също смятах да гледам Виктория сама, без чужда помощ, без намесата нито майка ми, нито на свекърва ми. Е, да, ама не се получи точно така. Просто без помощта на майка ми първия месец нямаше да се справя.

Хайде миличка, успех желая, здрави бебенца, пък това с баба ще се нареди, не се тревожи