Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: silvanchence в Април 24, 2009, 18:27:12 pm
Титла: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Април 24, 2009, 18:27:12 pm
Момичета, помогнете ми, как да се справя с болката.
Изгубихми двете бебчета в 23 г.с., и сега се обвинявам непрекъснато.
Ходите ли на психоаналитик, би ли ми помогнал, по принцип трудно се доверявам на непознати, дайте координати на някой, който би помогнал.
Не мога да гледам ведро, опитвам се заради мъжа ми, заради себе си да не плача, но то е по-силно от мен.Не знам на какво да вярвам, на какво да се надявам, толкова ми е отчаяно.Гледам да не го показвам на мъжа ми, да не го заразя с песимизъм, голяма опора ми е в момента и през цялото време, докато лежах, благодарение на неговата подкрепа, успях да издържа.
Как се справяте с болката, какво правите.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: anizi в Април 24, 2009, 19:26:11 pm
Миличка, много съжелявам за това, което ти се е случило! Няма думи вероятно с които да те успокоя или дори да изкажа съжелението си за това което ти се е случило!!! :bighug: Ако наистина мислиш, че психолог ще ти помогне тогава отиди, ние в БГ много много не им вярваме, но може би помагат! Кажи от кой град си евентуално някой да ти даде координати на някой доктор!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: *слонче* в Април 24, 2009, 19:33:32 pm
миличка, трудно е в този момент, но нищо не ти пречи за твое успокоение да посетиш психолог. нямам координати, но мисля, че при такова деликатно положение всеки ще ти помогне адекватно. пожелавам ти вяра и кураж. доброто предстои. прегръщам те.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: Владушка в Април 24, 2009, 19:38:21 pm
Само времето лекува болката. Аз бях в 24 седмица когато се случи и много добре те разбирам. Празнота и пак празнота,но така май не ти помагам. Прегръщам те силно и ако имаш нужда да поговорим,аз съм насреща. Не се крий от мъжа си поплачи с него, той е човека който най-добре те разбира.И трябва да вярваш че следващия път ще износиш и ще родиш,просто повярвай. :bighug:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: borovinka в Април 24, 2009, 20:12:42 pm
Времето ще излекува болката ти.
Това, което ми помагаше по-бързо да се изправя на крака, беше правенето на планове - кога да е следващия опит, какви изследвания до тогава... Също си помагах с музика, с многочасови разговори с приятелка, както и с поплакване.
Ведро няма как да гледаш сега, но трябва да гледаш напред. Дано се възстановиш по-скоро и физически и психически, защото борбата продължава, нали така?!
Прегръщам те!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: slantze37 в Април 24, 2009, 20:43:59 pm
Мила знам че е тежко обаче сподели го с мьжа ти и той сигурно има нужда сега да говори с теб наплачете се двамата нали затова сме се сьбрали -и в радост и в болка да сме заедно.Пьк и ти си толкоз млада времето лекува а ако наистина имаш нужда от психолог в клиниката има-обади им се.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: gery_k77 в Април 27, 2009, 15:05:13 pm
silvanchence, много съжалявам за загубата ти :balk_145:. Момичетата са ти казали, поплачи си и пред мъжът ти, той не е толкова слаб, а и това е нещо което трябва да преодолеете заедно. Пожелавам ти скоро да се възстановиш и да започнеш следващата битка която да има успешен край! :bighug:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: Tanitа в Април 27, 2009, 18:01:10 pm
Миличка, много силно те прегръщам!!! Времето наистина лекува, но и мойто мнение е да споделиш с мъжа ти и двамата заедно да изживеете това! :bighug: :hug2: :hug2:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: bebe_13+15 в Април 27, 2009, 22:23:00 pm
Здравей миличка. Не знам защо се случва това :( Не знам дали си чела какво стана с моите момченца - родих ги в 26 седмица и само едното остана живо. Всеки ден се моля да стане това, което е най-добре за него - на моменти не знам дали да живее е най-доброто, свива ми се сърцето като го гледам и вече толкова сълзи изплаках, колкото през целия си живот не съм плакала. Разбирам самообвиненията ти и въпросите, които си задаваш - дали не можех да направя нещо повече. И аз минах през това и пак от време на време се прокрадват тези въпроси... Знам, че каквото е трябвало да става е станало, разумът ми казва, че съм направила всичко по силите си - лежах, пазех се, храних се здравословно и си вземах лекарствата, дупето ми вече месец след раждането продължава да е изтръпнало от инжекциите, но... Божа работа е всичко и не всичко зависи от нас. Плачи си като ти се плаче - поне за малко олеква. А кога ще мине болката не знам. Може би никога. Силно те прегръщам и ти пожелавам да имаш силата да надживееш и това. p.s. За психотерапевт бих ти препоръчала д-р Първаново от КИРМ Плевен.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: pimi в Април 27, 2009, 22:46:02 pm
Къраж миличка!Боли,много боли,но само времето ще притъпи болката. Сподели това което чувстваш с мъжа си,поплачете си заедно.Плача помага,помага на болката да си отиде! Силно те прегръщам :bighug:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: evro в Април 27, 2009, 22:53:24 pm
Милинкото ми :bighug:. За Пловдив мога да съдействам...
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: lidia в Април 28, 2009, 01:21:13 am
:bighug: Прегръщам те силно. :(
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: everything_possible в Април 28, 2009, 01:30:53 am
Ужасно съжалявам :( ! Гадно е ! Поплачи си, така болката не изчезва, но поне не я таиш в себе си. За съжаление нещата са непоправими и единственото което можеш да направиш в случая е да си изживееш мъката, да се стегнеш след това и да продължиш.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: Zizi в Април 28, 2009, 12:26:18 pm
Силванче, съжалявам за загубата ви, миличка. За болката не зная лек... Аз много плачех, и по улиците съм вървяла, с тъмни очила, и сълзите ми капеха изпод тях.. но от болката не можах да се скрия. И като ми се събереше много, пред мъжа ми съм си изливала душата, все едно се изповядвам...Той ми беше голяма подкрепа, и най много ме успокояваше. И аз съм мислила да се обърна към психолога в клиниката, но нагласата ми бе, че външен човек не може да ми помогне. :( Не, има лек за болката ви- това са вашите бъдещи дечица. Обсъдете с док за какво трябва да внимавате повече следващия път. А следващ път ще има, и то скоро, вярвайте в това! От сърце ви желая успех :bighug:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психоло
Публикувано от: Надеж в Април 28, 2009, 13:58:20 pm
Мила, много съжалявам за това което се е случило.... :( :( :( Защо има толкова мъка, защо се случват такива неща???????!!!!!!! Няма лек за такава болка, просто в един момент ще свикнеш с нея..... Когато имаш и други дечица (дай Боже това да стане скоро) пак ще ти е мъчно за тези.... Наистина съжалявам,миличка, че си в този ад сега..... :bighug:
И ако имаш нужда върви при психолог
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: kenga_ в Април 28, 2009, 15:00:01 pm
Много, много съжалявам за загубата ти :cry: Преди 4 месеца и аз загубих моите близнаци. Бях в 24г.с. Болката от загубата е жестока. Аз лично не потърсих психологическа помощ, но определено имах нужда,затова и моят съвет е да потърсиш такава. Аз не исках да отида на психотерапевт, защото знаех,че това няма да промени всичко,което се е случило,а единственото,което исках е дечицата ми да са живи и отново да ритат в коремчето ми. От днешна гледна точка обаче ми се струва,че може би по-добре щеше да бъде ако бях потърсила психологическа помощ.Изкарах 3 месеца в пълна агония на душата,а може би разговорите със специалист биха могли да помогнат поне малко в подобна ситуация. Това,което научих аз е, че не трябва да се опитваш да бъдеш силна. Плачи,викай,чупи,говори за всичко,което си преживяла... Знам,че сега си в ада и няма думи,които да те успокоят. Знам и,че идват и по-хубави дни,но за съжаление трябва да минеш през днешните... Прегръщам те силно...
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Април 28, 2009, 16:56:42 pm
:balk_146:.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: evro в Април 28, 2009, 17:05:28 pm
:grouphug2:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: lidia в Април 28, 2009, 23:38:08 pm
:bighug:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: Black_rose в Април 29, 2009, 00:20:27 am
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: nikolina-pikolina в Април 29, 2009, 14:26:06 pm
Здравей,
знам колко те боли и болката винаги ще е някъде в теб, дори и след години. Аз родих в 25 г.с., едното бебе живя 2 дни, а Алекс ни радва цели 5 месеца и половина. Но за съжаление нейното сърчице спря завинаги на 20.02. Ревах два дни, после си казах, че с рев нищо няма да стане и че трябва да гледам напред, да бъда силна заради нея, която се роди 730гр и наддаде до 3кг, тя се бори всеки ден, да е мен, да ме радва....но така било писано. При мен болката е много по-силна, понеже съм я държала в ръце...макар и само 5 месеца....
Гледай напред, не се давай, бъди силна заради себе си, заради мъжа ти и заради твоите 2 ангелчета. Те ще те закрилят.
Прегръщам те.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Април 29, 2009, 14:37:44 pm
:balk_21:.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: marmotche в Април 29, 2009, 16:51:29 pm
silvanchence, ужасно съжалявам. Желая ти сили, да се пребориш с болката и да продължиш.
кенга, николина, дано всеки следващ ден е поне малко по-добър от предишните..
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: tzvetenze в Април 29, 2009, 18:08:50 pm
Силванче, аз много страдах и много тежко се справих след едната си неуспешна бременност. Въпреки че става въпрос за много по-рано прекъснала бременност, много по-рано, и много добре знам, че нещата не са изобщо сравними - споделям го, заради това, че също накрая обмислях варианти за психолог и тъй като имам такъв познат, бях събрал от него някои координати по негови препоръки (за софия) и ако се спреш на този вариант мога да помогна с информация, но не и с лично впечатление за специалист -така и не отидох. Истината според мен е, че такава, подобна или друга тежка ситуация, не знам какво конкретно би помогнало, вероятно донякъде зависи и от конкретния човек, но най не би помогнало да се оставиш болката изцяло да те завладее и контролира, ежедневиеето ти да се слее с нея. Не бива, защото няма никакъв смисъл. Пътят е само напред.
На всички вас, които споделихте за подобни загуби - пожелавам ви много скоро да имате поводи за нови усмивки!!!
Ноколина, толкова се радвам да те "видя", често, много често мисля за теб и си спомням за онези няколко учлички, които повървяхме заедно, след като се оказа, че дори се познаваме, и колко много ведрост, и вяра, и сила имаше в очите ти. Не мога и да си представя какво ти е струвало отново да ги събереш и тръгнеш напред, но не съм се и съмнявала, че ще успееш да го направиш и съм сигурна, че там където ще стигнеш, те чакат прекрасни неща. :balk_21:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: scarlet в Май 16, 2009, 10:36:01 am
Силванче, и аз страдах много. През септември 2008 г. загубех бебето си в 34 г.с. ....не искам да се впускам в подробности. Писала съм и в други теми, не искам да те натоварвам излишно емоционално... Знам как се чувстваш, болката ще се притъпи с времето, но винаги ще бъде в теб. Тиха, но в теб...Сега си поплачи, страдай, говори, просто изживей етапа на първоначалната режеща болка...Ще минеш през това, няма как, но не сдържай сълзите си, не се преструвай на силна, не позволявай на хората около теб да се правят, че нищо не е имало (за да те успокоят или да ти спестят емоции). След това ще настъпи период на примирение, след това ще обвиняваш съдбата, ще търсиш вина в себе си, в другите, ще питаш защо на теб?...И накрая, когато започнеш да мислиш с разума и избуташ емоциите в някое ъгълче на душата си ще видиш, че нямаш избор освен да вървиш напред и да мислиш положително. Това ще те спаси, защото в крайна сметка така е устроен света....доброто винаги побеждава злото, живота побеждава смъртта .-..това е вечния кръговрат. А това което се случва с тези неродени бебета няма обяснение. Някои го наричат божа работа, но аз не вярвам Бог да е лош, други казват малшанс, други го наричат случайност, която не е задължително да се повтори....Незнам...Просто няма обяснение. Случва се, помита те и трябва да ес изправиш. Приеми (колкото и гадно да звучи), че просто се случва! Аз лично посетих психиатър (дори ходихме 2 месеца на семейна терапия с мъжа ми) и смятам, че доктора определено ми помогна много. Дори не се наложи да пия антидепресанти, просто говорихме, плаках, пак говорихме и така...Моят съвет е да потърсиш такава помощ. Няма нужда да се правиш на желязна. Разговаряй и със съпруга си, споделяйте болката. Той те обича и ти го обичаш. Това е всичко, което в момента има значение. Ще се борите заедно, защото там някъде зад ъгъла ви чака ВАШАТА МЕЧТА!
Целувам те и те прегръщам! Наистина!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Май 18, 2009, 18:21:50 pm
И аз те прегръщам, мила, и ти благодаря за подкрепата! Благодарна съм на всички вас, че сте с мен, щастлива съм, че ви има, защото само на вас мога да кажа всичко :balk_83: .
Ходихме вчера на психолог с мъжа ми, от любопитсктво, и така се разстроих, че не мога още да се успокоя.Почнах да разказвам за какво съм отишла, и след първото изречение, и ревнах, нищо не можах да кажа повече и се наложи мъжа ми да разкаже нататък, и оттам нататък не мога да спра да плача, така ми се е свило сърцето.А уж последните десетина дни се бях стегнала и гледах оптимистично що-годе, доколкото е възможно.Пак си припомних как ги чуствах в себе си, как ме риткаха и колко бяхме щастливи, как си представяхме как ще тичкат около нас после миличките, и колко ще им се радваме.И си говорехме какви щастливци сме и как не можем да повярваме, че сме такива късметлии, витаехми в облаците направо.Какво се случи, от върха на щастието паднахме на дъното на отчаянието и мъката за отрицателно време.Как да се изправим и да повярваме, че има добро, и то и на нас четиримата ще ни се случи!Иска ми се скоро, толкова много ми се иска пак да ни е светло!!!!!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: optimistka в Май 20, 2009, 14:39:21 pm
Силве,
И тук те намерих :witch: Знаеш ли, като чета за съдбите на момичетата които са имали неуспешни и успешни бременности си давам сметка за нещо много важно. Ние жените страдаме не само за себе си, но и за другите. Преживяваме болките и на другите. И някак така с времето, твоята история се слива с историите на другите момичета и избледнява.Поне с мен е така. Хубаво е да отидеш на прихоаналитик, но аз смятам че в случаи като нашите ролята на психотерапевта е малко под въпрос. Той е примерно като майка ти, която хем иска да разбере в детайли какво точно се е случило с теб за да те разбере напълно и да ти съчувства, за да може след това да ти помогне да излезеш от дупката в която междувременно те е вкарала. Аз майка си я видях едва преди няколко дни.( БЯХ Я ПРЕДУПРЕДИЛА ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВИЖДАМЕ) Както прецените така направете, но все пак, защо трябва да си припомняш нещо, което усилено се опитваш да забравиш... Аз днес след работа ще ти се обадя. Записала съм ти номера. Изпращам ти една солена морска целувка :kiss:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Май 27, 2009, 15:55:04 pm
Ох, страшно ми е смотано.На всичкото отгоре ни разбиха колата и ни откраднаха СД, малко пари, чантичка с всички документи, лични, на колата, резервните ключове, и за вкъщи, служебни фактури, които трябва да се отчитат, направо големи разправии сега, отвратително просто.
А аз даже не се ядосах, стана ми гадно, но приех всичко, все едно е нещо нормално.Голям дебил съм станала..., направо не мога да се позная.
Толкова ми е тягостно и свито, хората се готвят за почивка, говорят си за хотели, отпуски, хубави местенца.А ние събираме пак за поредните изследвания, а сега и това.
Но какво да се прави.Някой ден ще дойде и нашия ден, амин, и ще забравим всички неприятности по пътя си, и ще бъдем щастливи!!!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: everything_possible в Май 27, 2009, 16:17:22 pm
Някой ден ще дойде и нашия ден, амин, и ще забравим всички неприятности по пътя си, и ще бъдем щастливи!!!
Ще бъде! Ще видиш! Не губи вяра , бори се!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: Ganka в Юни 02, 2009, 20:54:12 pm
Силванченце, преди две години пуснах тази тема - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=13425.0;all Тук излях душата си след загубата на бебето си. Скоро се навършват две години откакто го загубихме... И все още боли... И все още го сънувам... Лек няма... Бориш се и мечтаеш за нов опит... За нов шанс... За нова надежда... Прегръщам те силно!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: optimistka в Юни 03, 2009, 13:59:02 pm
Силве,
Много кофти ситуация наистина! Аз си мисля че такива гадории нарочно ни се случват за да ни отвлекат вниманието. Аз примерно миналата година като загубих първото бебе, в деня кпогато ме изписаха от болницата си изкълчих глезена. Много ме болеше, беше се подул и доста ми ангажираше вниманието. Този път почина баба ми.Броени дни след случката. Отгоре на всичко сега си търся нова работа защото нещата във фирмата не вървят на добре и сега бачкам на 4 часа.Съпруга ми го пускат 2 месеца в неплатен.... абе мътна и кървава...
Но това е живота ни ще си го живеем!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: megsun в Юли 21, 2009, 15:51:09 pm
Никога няма да ги забравиш и не е необходимо, просто ще се научиш да живееш със спомена за тях. Такива неща се случват на тези, които могат да го понесат. Това, което не ни убива ни прави по-силни... :bighug: :bighug: :bighug:
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: mariyakaraboeva в Септември 22, 2009, 11:43:20 am
iskam da vi spodelya moqta bolka i da potursq suvet kakvo da napravya. Maika mi zagubi malkoto mi brat4e v na4aloto na 7 mesec ot bremennosta mnogo mi e tejko kato gledam kak strada i nai ve4e ot tova 4e ne moga da storq ni6to za da i pomogna ako ima6e nqkakuv na4in da premahna cqlata bolka az da q izstradam vmesto neq.............. v momenta tursq suvet iskam da razbera kak da i pomogna kakvo da napravq. Bebenceto e proplakalo no e bilo mnogo malko mnogo samo 740 grama. Molq vi daite mi suvet...........
бел. мод. Пиши на кирилица. Ако нямаш ползвай кредор.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: cofee lungo в Октомври 02, 2009, 19:32:33 pm
Слванче много съжалявам, че е трябвало и през това изпитание да преминеш. Бих ти препоръчала Галя Кубратова, ако желаеш пиши ми на личен да ти дам координатите й.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: teodor в Октомври 06, 2009, 07:44:19 am
Силванче, знам че късно видях темата, но ако имаш все още нужда от психолог имам много добра докторка в Пловдив. Прилага само терапия, без лекарства. Щом като си разстроена след срещата с доктора при когото си ходила, значи не го бива. Повярвай ми от опит знам. Значи аз също ходя на психолог и при него отивам разревана и си тръгвам спокойна. Да не ти говоря как съм и ревала по телефона, и тя е намирала начин дори и по телефона да ме успокои. Много е добра повярвай ми. Намери точния доктор и ще видиш, че нещата ще се променят. И аз се боря с подобен проблем и аз имам загуба на бебе, която много тежко изживях. И дори и към момента все още нямаме деца, а минават вече 8 години. Но благодарение на срещите ми с психолога, разбрах, колкото и да е неприятно, че не всичко в тоя живот става така, както ние го искаме. Не сме добрите феи и с пръчката да оправяме нещата. Мога още много да ти говоря, но да не досаждам на всички, пиши ми ако искаш на лични и ще си говорим. Надявам, се да ме разберете правилно.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Октомври 07, 2009, 11:30:47 am
Не знам да ходя ли някъде изобщо. Разговорите, дори спомените на тази тема ме разстройват.
Само като вляза тук и ме успокоявате, това ми помага.И разсейването с работа, с ровенето по разни сайтове, говоренето с приятели.
Благодаря ви, момичета :bighug: !
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: teodor в Октомври 07, 2009, 13:45:57 pm
Горе главата. Виждам, че си смело момиче. Не се предавай. И не го мисли, след като те разстройва. Просто така е трябвало да стане. Има една поговорка или най-точно си е истина - Като печелиш, всъщност гупиш, а когато губиш, всъщност печелиш. Да ти кажа винаги става така при мен. Тъкмо си мисля, че съм спечелила и след няколко месеца разбирам, че тази печелба не ми е донесла нищо хубаво и обратното винаги когато съм си мислила, че съм загубила, се оказва след време, добре че е станало така. Замисли се върху това и ще видиш, че е точно така. И ние нямаме много години деца и аз доскоро си мислех, че животът ми е най-гадния, и аз се самообвинянах и какво ли още не. Обаче сега като се замисля е вярно благодарение на психолога, нещата стоят много различно. Я си помисли върху следните неща - онова момиче, което почина след раждането, забравих му името,какво е станало на практика успяла е да забременее и да роди, ама за най-голямо съжаление тя не оцеля и не е само тя.Ами майките,които имат болни деца. Питаш ли се как са наказани те.Цял живот се обричат на грижи.Може и още примери, аз просто искам да ти кажа, че монетата има и друга стана. Стискам палци. Пък каквото дойде.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: mia88 в Ноември 05, 2009, 23:11:43 pm
Не се отказвай да подобряваш психологичното си състояние... в този форум попаднах на една психоложка, която консултира точно по въпроси като трудно забременяване. Виж какво е писала тук: http://www.moetodete.bg/forum/viewtopic.php?t=3264 (http://www.moetodete.bg/forum/viewtopic.php?t=3264)
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Ноември 06, 2009, 11:47:19 am
:) .
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: plumeria в Ноември 06, 2009, 14:08:43 pm
Силванченце, въздържах се, да се намеся в темата ти, но тази усмивка, която си пуснала, ме окуражи :)
С много болка следя, какво се случва с тебе, но от нещата, които пишеш напоследък в другите теми, ми се струва, че вече си посъбрала силици и изправяш поглед напред. Дано да е така! Желая ти, и то много скоро, радостта така да изпълни душата ти, че да свие мъката в най-малкото ъгълче и никога повече, да не я пуска от там. yahoo_17
А за тази "психоложка" от поста на mia88 ... нямам думи... Написаното е като статия в евтино женско списание. Това ми стана любимо: "Тя /жената/ е в борбена позиция и „запълва” себе си с личностно реализиране. Сякаш не оставя пространство да се развие и нещо друго. Въпросът е в това жената да се замисли и за тези аспекти." Разбирай: това, че сме работещи момичета, ни пречи да забременяваме и да износваме деца. Ако си седнем вкъщи, край печката, веднага ще станем "трудни"...
То цялото епистоларно излияние е в стил "само се успокойте и ще стане" - най-добрата психологична помощ, на която всички ние се радваме ежедневно :)
Добре, че не са това психолозите в България. И между тях има некадърници, но има и много свестни хора... като във всяка професия, впрочем...
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Ноември 06, 2009, 14:40:38 pm
Какво ми остава, милички, освен да се усмихвам, макар и със свито сърце :? .
Всеки сам си знае, аз не съм от най-силните, но не е нормално само да цивря и да мрънкам, няма да помогне.
Аз знам много добре кое е това, което ще ме направи истинска щастлива и усмихната, затова не спирам да мисля и да се надявам за сестра ми и за мен :sbabygirl: :babyboy: :sbabygirl: .
Надявам се всички нас, момичета, всички ние заслужаваме това щастие и трябва да сме силни!!!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: Reni в Ноември 07, 2009, 09:56:04 am
Adski izvinqvai za glupavite mi pitaniq predi mesec moje bi na li4ni, izvinqvai 4e popitah bez da znaq, no prosto adski dalgo nqmah net i neznaeh kakvo stava s moeto semeistvo v za4atie.... Sega razbiram ot 4asti kakvo si izpitala makar ot4asti, za6toto az gi izgubih predi 3 dni i to v 6 g.s. Nito gi use6tah, no prosto gi vidqh na ekrana kak tupkat sar4icata im, a makata mi e tolkova gorestna i jestoka, i vse pak nesravnima s tvoqta, izvinqvai silvan4ence...Prosti mi...
От Модератор: Пиши на кирилица или ползвай КРЕДОР!
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: silvanchence в Ноември 09, 2009, 09:55:32 am
Не си спомням с нещо да си ме обидила, не се сещам и какво си питала даже, не се притеснявай за това. От никой ТУК не се обиждам, напротив, толкова подкрепа и разбиране срещам, че не мога без вас, всички сте ми много близки, без да ви познавам даже.
Титла: Re: Болка след загубата в 23 г.с., нужда от психолог.
Публикувано от: Дидомира в Ноември 15, 2010, 15:04:16 pm
Доста теми прерових и нищо не открих! Може ли някой да ми каже ходил ли при Деси от клиника Малинов.До колкото знам тя е психоложка там и от скоро имам желания да отида на психолог.Мисля си и за други ,но бих се радвала ако някой ме ориентира къде е ходил, колко е сеанса и ... не на последно място това помогнало ли е?!